Автобуси и реклами

Това е един от автобусите в нашия град. Ако искате да го използвате за реклама, трябва да се обадите на тел. 62240 или да посетите офиса на Welle 36, гр. неясно кой, но със сигурност някъде в Германия или Австрия.

Призив на "Данаил Николаев"

Тази табелка на "Данаил Николаев" малко преди кръговото със "Сливница" ме изненада преди няколко дена. Днес успях да я щракна отблизо. (Все още не успявам да разбера за кого точно се отнася написаното.)

Celestron Omni XLT 150

Най-сетне пристигна: с диаметър на главното огледало 150 мм., StarBright XLT оптика, куфарче с допълнителни окуляри и един куп филтри. :) Надявам се на много безоблачни нощи през следващата година, за да мога да се "позанимавам с история" в смисъла, за който писах тук. :)

"An die Freude"

O Freunde, nicht diese Töne!
Sondern laßt uns angenehmere anstimmen
und freudenvollere!



Freude, schöner Götterfunken,
Tochter aus Elysium,
Wir betreten feuertrunken,
Himmlische, dein Heiligtum!
Deine Zauber binden wieder,
Was die Mode streng geteilt;
Alle Menschen werden Brüder,
Wo dein sanfter Flügel weilt.

Wem der große Wurf gelungen,
Eines Freundes Freund zu sein,
Wer ein holdes Weib errungen,
Mische seinen Jubel ein!
Ja, wer auch nur eine Seele
Sein nennt auf dem Erdenrund!
Und wer's nie gekonnt, der stehle
Weinend sich aus diesem Bund.

Freude trinken alle Wesen
An den Brüsten der Natur;
Alle Guten, alle Bösen,
Folgen ihrer Rosenspur.
Küsse gab sie uns und Reben,
Einen Freund, geprüft im Tod;
Wollust ward dem Wurm gegeben,
Und der Cherub steht vor Gott!



Froh, wie seine Sonnen fliegen
Durch des Himmels prächt'gen Plan,
Laufet, Brüder, eure Bahn,
Freudig, wie ein Held zum Siegen.



Seid umschlungen, Millionen!
Dieser Kuß der ganzen Welt!
Brüder! Über'm Sternenzelt
Muß ein lieber Vater wohnen.
Ihr stürzt nieder, Millionen?
Ahnest du den Schöpfer, Welt?
Such ihn über'm Sternenzelt!
Über Sternen muß er wohnen.

И като сравнявам, нека не забравям...

..., че средствата в тържествено приетия бюджет 2008 бяха разпределени по следния "справедлив" начин (впрочем, би могло да се каже, че доколкото е "пряка акушерка" на тройната коалиция, Гоце е "косвена акушерка" на новия бюджет) (копирам от тук):

Отбрана и сигурност 3,107млрд.
Образование 2,608 млрд.
Здравеопазване 2,570 млрд.
Общи държавни служби 2,086 млрд.

Лъвският пай на "общите държавни служби" поне обяснява как служителите в администрацията на Президента са успели да дарят--само тази година--всичко над 43 000 лв! :)

Коледни сравнения

Към 12.30 ч. днес, 25 декември, по линия на "Българската Коледа" са събрани 1 615 184 лв. (справка тук).

Българската федерация по мотоциклетизъм--с "подкрепата" на която Румен Петков, Веселин Близнаков, Асен Гагаузов и Кирил Ананиев пътуваха, ядоха, пиха и се веселиха в Монако--ще получи 3 900 000 лв. от бюджетния излишък за 2007 година (вж. напр. тук).

Някой си Венцислав Георгиев, собственик на "Белла", платил $ 60 000, за да си отстреля бяла мечка в Канада (вж. напр. тук).

И така нататък. Просто ми се искаше да сравня числата... докато си мисля за приоритети.

P.S. Още математика: на "Българската Коледа" разчитат, информира News.bg, 37 детски клиники и 14 деца; ако допуснем, че нуждите на клиниките и децата са равностойни, това означава, че крайната сума ще трябва да се раздели на 37+14=51 равни части. Така, на фона на лъвския пай на Федерацията по мотокрос, можем да си дадем ясна сметка за мащабите на благотворителността под патронажа на Първанов: оказва се, че на всяко дете или клиника се падат по 1 600 000/51=31 372.52 лв!

P.P.S. Сумата продължава да расте! Към обяд на 26 декември, "Коледата" вече е събрала 2 600 000 лв. Сравненията отново могат да бъдат неприятни, но Първанов бил намерил решението: според него, равносметката била "не в числата, а в помощта за децата"--каквото и да означава това.

Честит празник!

Честито Рождество Христово!

Коледни дръвчета

Едно добро решение--"Коледа в саксия" на Gorichka.bg и WWF България.

"Българската Коледа"?!

Гледате ли клипчето на "Българската Коледа" по разните там национални телевизии? Аз--да, но единственото нещо в него, което ми допада, е аранжиментът на "Stille Nacht, heilige Nacht".

Не става въпрос за безцелно недоволстване, а за нещо, което всички ние трябва да осъзнаем много добре: държавата разполага с достатъчно пари, за да реши проблемите на най-нуждаещите се--децата в "домовете" и хората "в неравностойно положение"! Но как се харчат тези пари? Ами, ето как (копирам от Капитал тук):

От отделни изказвания на управляващите стана ясно как приблизително ще бъдат разпределени първоначално поисканите за одобрение 700 млн. лв. от излишъка. Най-много пари - около 300 млн. лв., са за доплащания по фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Министерството на Емел Етем ще получи 48 млн. лв. за старта на спешния телефон 112 и около 190 млн. лв. па попълване на задължителните запаси от горива в Държавния резерв. На софийското метро се дават 25 млн. лв., а за ведомството на Румен Петков - 46 млн. лв. предимно за нови коли. Общините пък ще получат временни безлихвени заеми за осигуряване на ДДС за програмите по САПАРД общо за около 50 млн. лв. Засега не е ясно кои ще получат останалите 540 млн. лв. За част от тези проекти обаче веднъж вече са предвидени бюджетни средства, затова и повторното им финансиране крие риск от пренасочването им към други каси.

Съжалявам, но "патронът" Първанов и неговите колеги имаха много възможности да покажат здрав политически разум и насочат бюджетни средства към онези сфери, които най-много се нуждаят от това. През тази 2007 година всички заедно сме внесли предостатъчно в държавната хазна под формата на преки и косвени данъци. Ако политиците, които ни представляват и управляват, желаеха да планират държавния бюджет и разпределят бюджетния излишък справедливо, тогава от клипчета като гореспоменатото вероятно нямаше да има нужда!

Весели празници!

Весели празници на всички--въпреки мъглата и студа!

Bulgaria's Abandoned Children по bTV

Най-сетне и в България се намери телевизионна медия за филма на Кейт Блюет. С голямо закъснение, но какво пък--все пак е нещо. Допадна ми реакцията на г-жа Любослава Русева (копирам със съкращения от тук, акцентите в болд са мои):

Могилино, или за срама и гнева

(Любослава Русева, Гласове)

[...]

• Филмът е сниман в продължение на девет месеца. За това време държавата не си е мръднала пръста, въпреки че е била наясно какво се случва в Могилино. През последните години домът има няколко предписания за закриване, а печалната му слава се разнася още от 1999 г., когато едно дете е погребано в гроба на друго “поради липса на места в селските гробища”.

• След като е излъчен на 13 септември по четвърти канал на Би Би Си, филмът предизвиква шок във Великобритания. Обществени организации започват дарителски кампании. Повечето британски вестници пишат за Могилино, а “Дейли телеграф” коментира: “Не би било преувеличено да се каже, че повечето домашни животни са третирани по-добре от тези нещастни момичета и момчета. Всички, които са запознати със скандалите с домовете за сираци в Румъния в началото на 90-те, сигурно са били шокирани от факта, че близо 15 години по-късно същата отвратителна жестокост и занемареност се повтаря и в друга бивша комунистическа страна. Основната разлика е в това, че България вече е член на ЕС”.

• Първата реакция на ресорната министърка Масларова е чак от 19 септември. Тя авторитетно заявява, че е “запозната с аналогични случаи в европейските страни”, а “екипът на Би Би Си е подвел служителите, като е обещал големи дарения в замяна на покъртителни сцени”. И още едно нахално и малоумно обяснение: “информацията е представена злонамерено към България” (!), защото “някой иска да извлече пари по програми, за да облагодетелства определена група хора от неправителствения сектор”. Рамо на Масларова дава и “психологът” Христо Монов. Той казва в интервю за “24 часа”, че ние не само можем и знаем, т.е. не щем акъл от англичаните, ами че в други европейски страни хората с увреждания доскоро били връзвани с вериги!

• На 9 октомври Движението на българските майки организира протест пред сградата на Министерството на труда и социалните грижи (МТСГ). В него участват около... 100 души. Масларова не благоволява да се появи. Няма отговор и на петицията с конкретни предложения за законови промени срещу изоставянето на деца с увреждания в държавни домове. Тя е изпратена и до президента, и до правителството. В този момент обаче Първанов сигурно е зает да мисли как да си направи поредния циничен PR покрай инициативата за болни деца (?!) “Българската Коледа”. А кабинетът по какъв начин само след месец-два да профука 1,2 милиарда лева от бюджетния излишък за мотопистите на Румен Петков и приятелската му компания от Монте Карло.

• От излъчването на филма е минал цял месец, но за разлика от “компетентните български институции” Славка Кукова от Българския хелзинкски комитет (тя всъщност е човекът, благодарение на когото се чу за Могилино) и екип от британски рехабилитатори се опитват да помогнат на децата. Те отиват в “Св. Петка” с няколко куфара протеинови храни и играчки, както и с доброто намерение да обучат персонала на дома. В статия на Яна Бюрер Тавание във в. “Капитал” обаче Кукова разказва, че екипът е получил принципното, но не и писменото съгласие на зам.-министъра на социалните грижи Иванка Христова. В резултат: директорката на “Св. Петка” не допуска възпитателите до децата! Обучението на персонала се извършва в мизерното селско читалище и само в “теоретичната си част”. А ето и един важен детайл: в Могилино, както разбира Яна след многобройните си опити да се свърже с Кукова, покритие за мобилни телефони има само на... гробището.

• На 5 ноември Масларова все пак се стоварва от служебното си БМВ в Могилино. Тя върви в комплект с още две министърки на правосъдието и по европейските въпроси Тачева и Грънчарова. На обща пресконференция трите обявяват, че е “предвидено актуализиране на оценките за състоянието на децата и младежите до 10 ноември, както и поетапното им извеждане в специализирани институции с цел да се осигури специализирана помощ от професионалисти”. Пристъпва се, с други думи, към най-лесното решение: няма дом, няма проблем.

• С изключение на няколко откъса по TV7 и едно излъчване в “Червената къща”, филмът, както споменах в началото, не е пуснат в продължение на три месеца по нито една българска телевизия. За нас три месеца може да не са кой знае какво, но за някои от децата в Могилино са фатални.

По-лошото обаче е, че след като Би Ти Ви излъчва “Изоставените деца на България” на 9 декември, от репортажа след това много ясно се вижда, че в дома “Света Петка” нищо не се е променило. Директорката си е там. Едно от децата продължава да лежи и да кърти с главата си фаянсови плочки от стената. Малките гребат с лъжици от мизерните канчета с блудкава яхния. Същите лели тресат дебелите си телеса. Същата неуютност. Същият срам...

И точно това, ако бяхме хора, трябваше най-сетне да ни вбеси. Ако бяхме хора, още на следващия ден нямаше да пуснем Масларова на форума за пенсиите. Нямаше да я снимаме, ако бяхме хора, как се хили и позира с руси букли. Нямаше да є позволим въобще да влезе в сградата, наречена МТСГ, ако бяхме хора. Щяхме обаче, ако бяхме хора, да блокираме Министерския съвет и “да предвидим актуализиране на оценките за състоянието” на Първанов, Станишев и т.н., след което “да предприемем мерки за поетапното им извеждане” от властта.

Ако бяхме... Но не сме. А е време за гняв!

Без бодли?

Не, всъщност малките таралежчета се раждат с бодли, само че много нежни и прибрани така, че да не наранят майката. (Снимката--на едно от 12-те новородени таралежчета в зоопарка в Единбург, Шотландия--е взета от тук.)

Без аналог!

Тези неща, обаче--те нямат аналог! Нито арогантността, с която една т.нар. "министърка" си позволява с лека ръка да "разобличава" "преувеличения"! Нито предвидливостта, с която нито една българска медия не се реши да покаже филма на Кейт Блюет!

Тези неща са наше, собствено, уникално българско производство:

Bulgaria's Abandoned Children--един филм на Кейт Блюет

The Independent, 16 November 2007: Dominic Lawson: In a hidden corner of the EU, defenceless children are suffering unimaginable cruelty

Вълнения

За щастие, подобни изпълнения ни помагат да се преборим с фиксацията върху собствените си проблеми (акцентите в болд са мои) (впрочем, в какво бъркат Грифин и Ървинг е много важен, но съвсем отделен въпрос; хубавото е, че ВВС остават верни на принципа "immer zuhören, niemals angehören"--познавай нещата, без да бъдеш част от тях):

Angry scenes greet Oxford debate

It was a far cry from the normal image of Oxford and its students.

Not a gown in sight, studies left behind for an evening, as hundreds of protesters besieged the Union Society, furious at the decision to invite the leader of the far-right British National Party to speak there, along with a historian who has denied that the holocaust ever happened. Nick Griffin was bustled in surrounded by a group of skinheads to protect him.

David Irving's arrival was more low-key, but the presence of both set off a furious reaction among many students: "This has nothing to do with free speech," argued one protester, "it's about giving credibility to fascists, making them appear to be part of the mainstream."

Another insisted, perhaps more improbably that "I would rather be at home writing an essay," but, he added, "an institution which I'm a member of is giving a platform to fascists and that is totally unacceptable." Banners were draped over the walls surrounding the Union Society, bearing anti-racist slogans, while chants reverberated through the narrow streets outside: "BNP - off the streets" and "Nazi scum - go home." Many had travelled from other cities to join the demonstration. A student down from Birmingham said it was important to have more people outside than among the audience.

In fact, the audience for the debate was diminished because many Union Society members were not able to get in. Police blocked both entrances to the building to hold the protesters at bay, but that prevented even some of those with tickets from entering. The result was an odd collection of mini-debates breaking out in the surrounding streets, with protesters engaging Union Society members on the finer points of political theory.

One group supporting the event held a banner aloft bearing Voltaire's famous dictum: "I disapprove of your views, but would fight to the death for your right to express them." The woman carrying it insisted she had no time for the BNP, but wanted the chance to hear its leader explain what he stands for: "It's exactly the kind of thing that university is supposed to be about," she said.

But not everyone would settle for verbal jousting alone. About 50 protesters managed to break into the debating chamber, delaying the event from starting. Police eventually managed to remove them, but with the audience also having trouble getting in, the debate did not get going until just before 10pm, an hour and a half later than scheduled.

[...]

Nonetheless, the Oxford Union Society is insisting the event was a success, albeit a qualified one. President Luke Tryl said: "I think fascism is awful and abhorrent, but the way to take on fascism is through debate." "We had David Irving and Nick Griffin, both challenged and subjected to the proper scrutiny of students." But Waymen Bennet of the organisation Unite Against Fascism said they had succeeded in all their aims. He said: "I am proud to have stood with black people, white people, Jewish, non-Jewish, gay and straight, to stop a debate that had nothing to do with democracy."

Гледна точка

Всичко е въпрос на гледна точка. За някои (за мен?), Оксфорд е привлекателен с историята и библиотеките си. За други (The Oxford Student, 22 November 2007, 17), нещата стоят така:

The use of illegal and prescription drugs to meet essay deadlines, alcochol abuse and the highest suicide rate of Universities in Britain--welcome to Oxford, freshers. Apparently, life at Oxford is provoking extreme responses.

Отново "Шпигел" за "Труд" и "24 часа"

Заслужава си да се хвърли едно око на статията на Шпигел. Копирам основните част от нея от www.spiegel.de (© Spiegel Online, акцентите в болд са мои):

TERROR UM EIN BILD

Zwei dem WAZ-Konzern gehörende Tageszeitungen in Bulgarien machen mit nationalistischen Parolen Jagd auf eine Wissenschaftlerin.

(MARION KRASKE, ELKE SCHMITTER)

Wohl selten in der Weltkulturgeschichte hat der Streit um ein Gemälde die Volksseele derartig kochen lassen: "Das Massaker von Batak", 1892 von Antoni Piotrowski auf breiter Leinwand in Szene gesetzt und seit jeher in den Schulbüchern präsent, prägt bis heute das patriotische Bewusstsein Bulgariens.

[...]

Die bulgarische Kunsthistorikerin Martina Baleva hat das Bild Piotrowskis nun genau analysiert. Sie fand heraus, dass der Maler sich für seine Darstellung auf Fotografien stützte, die er zwölf Jahre nach den Ereignissen inszeniert hatte und die seitdem als authentische Aufnahmen des Massakers in der nationalen Geschichtsschreibung kursieren. Durch Steuerregister aus der Zeit ermittelte Baleva außerdem, dass die Opferzahlen damals aus patriotischen Propagandagründen drastisch übertrieben wurden.

Der Sturm der nationalen Empörung über Balevas Aufhellungen war gewaltig. Besonders die zur WAZ-Gruppe gehörenden Boulevardblätter "24 Tschassa" ("24 Stunden") und "Trud" ("Arbeit") heiztendie Stimmung an. Das Vokabular, mit dem die 35-Jährige seit April 2007 am Telefon, in Internet-Foren und per E-Mail bedacht wird, möchte sie lieber nicht wiederholen. Ihre Telefonnummer hat sie inzwischen geändert, ihren Aufenthaltsort hält sie geheim.

Die bulgarische Partei Ataka, die seit diesem Frühjahr mit zwei Abgeordneten im Europaparlament vertreten ist, bietet 2500 Euro für Balevas Adresse [...].

[...]

Die Speerspitze der Hetze bildeten indes - neben Ataka - die beiden Massenblätter der WAZ-Gruppe. Am 25. April etwa wetterte "Trud" mit der Überschrift: "Schindluder mit den Knochen von Batak" - ganz so, als hätten wilde Grabräuber die Skelette der Opfer geplündert und entehrt. Dazu zeigte das Blatt in Nahaufnahme menschliche Gebeine.

In "24 Tschassa" drohte der Direktor des Nationalhistorischen Museums Boschidar Dimitrow, Baleva und ihren Berliner Forschungspartner Ulf Brunnbauer wegen "Leugnung des Holocaust" zu verklagen. Und dreist behauptete er, Baleva habe sich an die Türkei "verkauft". Dass die Wissenschaftler die Existenz des Massakers nie in Abrede gestellt hatten - davon findet sich in der Zeitung kaum ein Wort.

[...]

Unbeaufsichtigt kann vor allem "Trud", die auflagenstärkste Zeitung im Lande, ihre Macht ausspielen. Chefredakteur Toscho Toschew thront an einem dicken Holztisch, sein Büro am Rande des Sofioter Zentrums ist vollgestopft mit moderner Kunst der "bekanntesten bulgarischen Maler", wie er stolz sagt. Er trägt ein dunkelbraunes Sakko, um den Hals eine Goldkette, das dunkle Hemd ist atemraubend weit aufgeknöpft. Bevor er zu sprechen beginnt, zündet er sich eine Zigarre an. Toschew sieht nun aus wie die bulgarische Antwort auf Hugh Hefner.

Als "Trud" noch den Gewerkschaften gehörte, war er Redakteur. Dann kam er, irgendwie, zu Geld, kaufte emsig Anteile auf und übernahm schließlich das Blatt. In Sofia munkelt man, es seien seine Freunde, die Oligarchen, gewesen, die Toschew finanziell ausstatteten, um im Gegenzug eine Zeitung zu bekommen, die ihren Interessen nicht im Wege stehen würde.

[...]

Als die ersten Berichte über das Forschungsprojekt Batak auftauchten, habe es in der Hauptstadt regelrecht "gebrannt". "Trud" habe entsprechend reagiert. "Wir zeigen, was die Leute denken. Ich will mein Publikum nicht verlieren." Und was ist mit dem Interview, das seine Zeitung herausbrachte und in dem die Interviewerin Baleva anherrschte, warum sie in der bulgarischen Historie "herumwühle"? Toschew lehnt sich zurück und befindet kühl: "Eine unserer besten Mitarbeiterinnen."

[...]

Die wohl seriöseste Tageszeitung, "Dnevnik", hat eine Auflage von gerade mal etwa 12 000 Exemplaren. Sie bewies, dass ernsthafter Journalismus auch bei hartem Wettbewerb möglich ist. Sie dokumentierte die Entgleisungen der Konkurrenz und kam zu dem Schluss, es handle sich um eine "zlovesta groteska", eine üble Groteske.

Eine Groteske mit allerdings bösen Folgen. Baleva, durch ein privates Foto, das der WAZ-Boulevard ohne Erlaubnis druckte, landesweit identifizierbar, traut sich seitdem nicht in ihre Heimat zurück. Sie hält Kontakt zum deutschen Staatsschutz und sieht ihren Wunsch, "mein Wissen meinem Land zur Verfügung zu stellen", inzwischen als undurchführbar an. "Ich werde versuchen, hier eine Stelle zu finden."

[...]

Влюбени журналистки

Влюбената журналистка е добър инструмент за медийна пропагандна. В главицата й се раждат чудни метафори и нежни послания. Мила Аврамова--една от "позициите" на Труд--е просто трогателна! Тя пише (в броя от 23 ноември--копирам и коментирам):

София зорлем ще се управлява от една партия. Нищо, че столичани пратиха в градския парламент не само ГЕРБ, но и десницата и левицата. Цялата власт ще е в здравия юмрук на Бойко Борисов [добрият кмет е здравият мъж, ББ е здрав мъж, следователно ББ е прекрасен кмет], макар че той покани в управлението и опонентите си. Те обаче щели да са му истинска опозиция и въобще не искали шефски постове...

Само два варианта има за тия благородни мотиви [Мила съзнателно пропуска кавичките около "благородни"; всъщност, мотивите не са благородни--благороден е кметът; затова, неговите противници са зли и несправедливи, а той е добър и справедлив] - или искат да помогнат на Борисов, казвайки му: “Цялата власт е твоя, няма да ти пречим” [разбирай, "твоя съм!" (не само властта, ами и аз, Мила)], или: “Покажи ни, че можеш!” [можещ? potens? "покажи ни, че си потентен"? хм...] В България обаче не сме много по благородството. И по-вероятно е “истинската опозиция” да си е направила други сметки - тихичко да се киска в някой общински ъгъл, чакайки Генерала да се провали [подобно на злата вещица, която острига гривата на ББ, пардон, Аслан; но той ще я победи, защото е лъв!].

Е, сега е шансът му да затвори устите на сеирджиите. Като изчисти коритата на реките, като не позволи боклукът да ни затрупа, като вдигне в небето надлези и свали под земята паркинги [но това не е просто човек, а някакъв бог между хората!!!], като отпуши адския трафик [да, той наистина е омнипотентен!]. С цената на споделени псувни дори... [тук не разбирам; какво означава "споделени псувни"? да се псувате взаимно с някого ли? или някой да те псува, а ти да му благодариш за това?]

Днес и вчера

Вчера в "Дружба" застреляха човек с 11 куршума. Имахме възможност да се "насладим" на снимка на жертвата в близък план тук. Днес--доколкото разбирам, посред бял ден, около 11.30 ч.--друг мъж е бил ранен при стрелба в "Люлин".

Ако някой в тази държава се осмелява да твърди, че престъпността "била стабилизирана около средното европейско равнище" (Първанов), той е или нагъл лъжец, или патологичен малоумник, който вижда нещата, но не е в състояние да ги проумее.

И в двата случая един такъв човек не може да бъде нито добър президент, нито добър министър.

Първи реакции на КЗП

От Комисията за защита на потребителите реагираха учудващо бързо: вчера получих копие от писмото, с което призовават служител на Първа инвестиционна да се яви при тях с копия на всички документи, свързани с неоповестеното въвеждане на електронен подпис.

Нетърпелив съм да видя как ще се развият нещата!

Всъщност, вече ми е ясно защо се получи цялата тази история. Накратко, защо да дават пари хората за нов софтуер за по-сигурно електронно банкиране (въвеждане на TAN, "memorable information" и т.н.?), като могат да си запазят стария и едновременно с това да накарат клиентите си да плащат допълнително на свързана с банката компания за издаване на електронен подпис! :)

"Към родината"

Любовта към родината, изглежда, трябва да е безусловна.

Човек не би могъл да обича родината си, защото тя има красива природа--например "планини зелени". Красивата природа е част изобщо от планетата, която всички заедно обитаваме--затова нашата планета е една красива планета.

Също така, човек не би могъл да обича родината си, защото в някакъв период от историята си тя е била могъща--например, "на три морета". В други времена вероятно е имало други държави, които са били далеч по-могъщи и все пак ние не ги обичаме в по-голяма степен.

Най-сетне, човек не би могъл да обича родината си, защото има изключителни сънародници--например, такива, които са "на второ място по интелигентност в света (след евреите)". Дарбите и изкючителният характер са индивидуални, а не национални качества.

Всъщност, Атанас Далчев е съумял да каже всичко това много добре така:

КЪМ РОДИНАТА

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.

Да търси който ще във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща!
Страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

(1965 год.)

Ново от Humane Society

On November 18, Japanese whaling vessels set sail for Antarctica amidst great fanfare, in stark contrast to the outrage felt by most of the international community. Take action now to stop the hunt.

Defying international agreements yet again, Japan has publicly announced its intentions of taking 935 minke whales, 50 fin whales and, boldly, 50 endangered humpbacks in the hunt. Humpbacks, a favorite of whale watchers everywhere, have not been hunted industrially since the mid-1960s; in the past, their populations fell by an estimated 90 percent before these hunts were finally banned.

Humane Society International is asking Japanese Prime Minister Yasuo Fukuda -- new to office as of September 26 -- to start his tenure on a note of compassion by putting a stop to this needless slaughter.

Please add your voice to those calling for an end to the brutality of whaling. Ask the prime minister to take a leadership stance for conservation and animal protection, to recall the whalers and to stop killing these majestic creatures.

Remember to tell your friends and family how they can help, too.

Thank you for all that you do to help animals!

Контрасти

Често тук е слънчево и доста топло за ноември:

Но когато е мрачно и студено, градът изглежда съвсем различно:

Вилхелм от Мьорбеке

След известни затруднения, най-сетне успях да се сдобия с Franz Susemihl, ed., Aristotelis Politicorum libri octo cum vetusta translatione Guilelmi de Moerbeka (Leipzig: B. G. Teubner, 1872). С книжката, засега, се спогаждаме добре. Тя доказва, че понякога старите и многократно ползвани неща могат да бъдат много по-ценни от новите.

Реакции на ВАЦ...

Не разбирам само защо ще празнуват в "Бояна"--Гоце ли ги кани?!

Ако да--с какво право и на какво основание?!

(Текстът долу е копиран от Дневник тук.)

В бъдеще ВАЦ по-добре ще контролира източноевропейските си вестници. Досегашното съдържание беше изцяло в ръцете на главните редактори и това трябва да се промени, за да се гарантира спазването на стандартите за качествена журналистика, каза управителят на германския вестникарски концерн Бодо Хомбах пред агенция E Де Пе в понеделник. В петък ВАЦ вече обяви, че е помолил Международната федерация на журналистите за обучение и преквалификация на своите журналисти. IFJ ще наблюдава медиите на ВАЦ и ще сигнализира за грешни ходове, а ние ще реагираме, каза Бодо Хомбах.

Мерките на ВАЦ са провокирани от острите критики в немската преса за тенденциозното отразяване на случая "Батак" във вестниците "Труд" и "24 часа", които са собственост на компанията. Публикациите припомнят, че от края на април 2007 г., срещу младата научна работничка Мартина Балева в България тече безпрецедентна медийна кампания, като негативните настроения се подклаждали от "Труд" и "24 часа". "За тези събития узнах едва след разследване в средата на миналата седмица. Настоятелно посъветвах нашите хора в София публично да се извинят на г-жа Балева за стила и формата на материалите", каза Хомбах. "Но не трябва да приключим само с това", допълни той.

Изявленията дойдоха в навечерието на 10-годишнината от покупката на "Труд" и "24 часа", която ще бъде отпразнувана днес в Дом №2 на резиденция "Бояна".

"Шпигел" за "Труд" и "24 часа"

Две важни неща, които пропуска иначе хубавата статия на Шпигел: покрай настоящия президент, "човекът с пурите и верижката" се сдоби с орден "Стара планина", а неговият "вестник"--с "почетен" президентски знак.

(Вж. извадки от материала на Шпигел в поста ми тук.)

"Защо сме против разрушаването на "България"?"

Копирам позицията на проф. Тодор Булев (публикувана в Дневник тук) във връзка с т.нар. "реконструкция" на комплекс "България". Тези, които са любопитни за гледната точка на инвеститорите, могат да я намерят на техния сайт тук.

Включете се в подписката срещу издигането на това 10-етажно безумие!

Преди около две седмици няколко централни всекидневника отделиха значително място на една очевидно важна новина: заявените публично инвестиционни намерения на фирма BT Development Services по отношение на комплекса "България" - хотел, кафе-сладкарница, бирхале, лятна градина, концертни зали, намиращ се на "пъпа" на София, на бул. "Цар Освободител", до площад "Ал. Батенберг".

Вестниците, особено "Труд" и "24 часа", се постараха да гарнират своите информации с по-дискретни или по-директни, но като цяло хвалебствени коментари. А ето и същността на инвестиционното намерение, така както то беше разказано и щедро онагледено: касае се за разрушаването на хотел "България" и построяването на негово място на значително по-голям, твърде различен по архитектурен характер, с друго съдържание (например с развита търговска част) обект. "Черешката на тортата" е, че това инвестиционно намерение (а не одобрен по законов път инвестиционен проект) е оценено (по какъв начин?) на стойност 82 млн. лв. и е удостоено (Как? На каква основа?) с лиценз за инвестиция първи клас - нещо, което вероятно се очаква да ни респектира, ако не и да ни просълзи от умиление.

Броени дни след публикациите се надигна истинска буря от възмущение не само сред професионалната архитектурна общност, но и сред по-широки обществени кръгове. Ще обобщя накратко направените критики: от наша гледна точка представеното инвестиционно намерение заплашва да се превърне в поредния вандалски акт по отношение на българската култура, в частност по отношение на една от емблематичните сгради на София и на българския архитектурен модернизъм, чиито ярки представители от 30-те и 40-те години са архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов, автори на комплекса "България". Недопустимо е нейното разрушаване, каквото в светлината на представените идеи за силно увеличен архитектурен обем, изграждане на подземни нива, смесица от търговски мол и луксозни апартаменти е неизбежно. Трябва да посочим, че това е

недопустимо и от законова гледна точка

Общественото признание на комплекса (още с изграждането му) е толкова категорично, че архитектурната му стойност е призната и в коренно различната следвоенна конюнктура. Така че това е една от малкото сгради на българския модернизъм, която е обявена още в края на 70-те години за паметник на културата от национално (а днес това означава - от европейско) значение. Тук е важно да се подчертае, че комплексът притежава висока художествена и културна ценност в своята цялост (а не само чрез своята фасада, например): като сложен многофункционален, интегриран в живота на града организъм; като фасадно и силуетно решение; като интериор на решение на главните пространства. Затова целият сегашен замисъл, начинът, по който беше изнесен, а и последвалите обяснения от страна на инвеститорите разкриват преди всичко дълбокото невежество по отношение на културната същност и ценност на този комплекс или пък съзнателното игнориране на тази ценност, за да се реализира една вероятно твърде печеливша бизнес идея. Но не е само това.

Начинът, по който се поднася идеята, показва, че, в конкретния случай едрият бизнес у нас не е наясно и със съвременните културни процеси и вместо да стимулира създаването на стойностни архитектурни образци (или вместо да ги унищожава, както е в случая), е склонен да финансира и да натрапва в градската среда (която не е частна, а обществена среда!) своята културна и естетическа мяра. До какво води това илюстрира публикуваният проект за новото "гранд бижу" "България":

една посредствена имитация

на американската еклектична и псевдокласическа архитектура от 30-те години. Аз самият харесвам тази архитектура на мястото й - в американските градове. Но не и тук! Тук тя съвсем ненужно променя силуета на "Царя", спори със сградата на ДЗИ (друг наш шедьовър, но от по-ранна епоха), със сградата на банката до нея и на по-старата сграда на хотел "България" (сега Насърчителна банка). Изисканото съчетание, основано на художествения контраст на модерната архитектура на сегашния "България" със съседните сгради, е подменено с обезличаването на ансамбъла, подчиняването на всичко на новия обем.

Третото, което прави впечатление, е готовността на средствата за масова информация и на държавни органи да подкрепят публично и управленски една видимо порочна по същността си и, смея да кажа, антикултурна инвестиционна (или бизнес) идея - без да огледат нещата от различни страни, без да потърсят професионален коментар. Наистина, като че ли вече сме обръгнали на съучастието на част от медиите във все по-дълбокото пропадане на обществените вкусове, морал, естетика. Но в случая очевидно беше прекрачена границата на търпимост - и това стимулира ответната гневна обществена реакция.

И на последно място - разбира се, не по значение - САБ, ДОКОМОМО, сформиралото се веднага обществено сдружение, отправиха своя протест до всички звена на управление. Като изключим навременната реакция на директора на НИПК арх. Г. Угринов, който декларира готовността на института да спре подобен проект (когато той стигне до тях),

останалите все още са в ролята на "ни чул, ни видял"

Прочее, трябва да очакваме да реагират тогава, когато вече са изготвени, внесени за одобрение или вече в ход на изграждане проекти, т.е. тогава, когато (както в един пресен случай с кръчмата в археологическия резерват "Яйлата") вече ще бъде късно. Мисля, че сме в правото си да очакваме по-адекватна и по-отговорна реакция.

В писмо, изпратено до председателя на УС на САБ (по повод декларацията на съюза), г-жа Недялка Сандалска (която дълбоко уважавам) заявява, че проучванията за обекта са в твърде ранна фаза, за да бъдат така остро критикувани, и че те ще се развият, като изцяло се запази характерът на съществуващата сграда при спазване на всички законови разпоредби. Трябва да заявя своята професионална убеденост, че това е невъзможно. (Ще оставя настрана това, че тези твърдения съвсем не кореспондират с изнесеното преди две седмици.)

Заявените и пропагандирани проектни идеи, особено предложеният огромен строителен обем), могат да бъдат осъществени само при нарушаване (или заобикаляне) - и не само на един - на действащите закони; сегашният комплекс "България" ще бъде безвъзвратно загубен. За да се осъществи необходимото (безспорно) осъвременяване на комплекса, е необходимо смяна на целта и посоката на търсения, отказ от гоненето на голяма печалба чрез увеличаване на застроения обем за сметка на престижната задача за запазване и, ако щете, преоткриване на една от емблемите на София, на модерната българска култура и архитектура.

Дали българският бизнес в лицето на конкретния инвеститор, дали българските институции са готови за това, ни предстои да разберем в най-близко бъдеще. Но за постигането на тази цел ние, българските архитекти и САБ, сме готови да съдействаме.

България и Европа

България е част от Европа в географски смисъл. В културен смисъл обаче България никога не е била част от Европа. Европа се ражда в градовете и университетите--две форми на социален живот, които нямат никакво отношение към българската история. Австралия и Америка са, в този смисъл, десетки пъти "по-европейски" от България.

Твърдението, че "България е европейска държава, защото винаги е била в Европа", всъщност е логически погрешно поради еквивокалната употреба на понятията "Европа" (в географски смисъл) и "европейски" (в културен смисъл). Това, че нещо е географска част на дадена област, не означава, че то е и част от нейната култура. По същия начин фактът, че пребиваваш примерно в Берлин, не те прави истински берлинчанин.

За нас, българите, това положение е трудно възприемаемо, защото... ние просто искаме да бъдем "европейци"! Поради тази причина мнозина са склонни да фалшифицират историята: водени от някаква емоция, те доказват колко европейска държава винаги е била България; понякога по-европейска (по-древна; по-мощна; с излаз на повече морета; и т.н.) дори от самата Европа! Историческата истина обаче е въпрос на факти и действителност, а не на желания на историци. Затова би било най-добре, ако оставим българската история на хора, които не страдат от емоционалните дефекти на националната принадлежност (чужденци?). Този пък, който наистина се интересува от европейска култура, спокойно би могъл да насити интереса си, като се занимава с европейска история.

Как спят хищниците?

Лисицата, като всеки хищник, спи много леко. Буди се често и сетивата й остават винаги изострени, за да може да реагира бързо в случай на опасност.

Нови "истини"

Понеже в кретенокрацията лъжата е истина, а истината--лъжа, тези, които управляват, старателно утвърждават и един вид възхваляват лъжите. По този начин, жителите на кретенокрацията постепенно започват да им вярват и да възприемат лъжите като истини.

Най-пресният пример (копирам от тук):

Според президента Георги Първанов са налице видими резултати в борбата срещу престъпността. Държавният глава отчита, че нивото на българската престъпност се е стабилизирало около европейското, но това не бива да успокоява следствието, МВР и прокуратурата.

С други думи: не се успокоявайте, другари, ние всички--с цената на много труд--постигнахме невиждани успехи. Но това не е достатъчно! След като "европеизирахме" българската престъпност, нека я направим дори по-добра от европейската! Какво, две нови умишлени убийства в София през последните две седмици ли?! Ами, това е просто нещо нормално за една нормална престъпност в една нормална европейска държава. В Германия също е така. И в Люксембург!

Ех, толкова много джуджета, които се клатушкат на рамената на джуджета...

"Ако можеха да говорят"

Ето как свършва "Скитник" от Ако можеха да говорят на Йордан Йовков:

[...] Чичо Митуш се надяваше, че сега кучето ще се върне. Но минаваха дни, него все го нямаше.

То се върна една нощ през есента. Тъмно беше навън, валеше. Чичо Митуш чу някакъв шум, някой като че натискаше вратата. През тая година бяха станали много кражби на коне. Конекрадците, влашки цигани, подкопаваха стените на дамищата, влизаха вътре и откарваха конете. Това дойде най-напред на ума на чича Митуша. Той взе пушката и не отвори вратата, а заобиколи през дама, за да издебне крадците. Излезе - гледа, слуша, няма никой. Но нещо пак се виждаше там, не беше човек, но имаше нещо. Чичо Митуш се приближи: до вратата се притискаше куче. Погледна го отблиэо: беше жълтото куче.

Чичо Митуш се върна, отвори вратата, донесе лампа. Кучето искаше да се хвърли от радост върху му, но, за да не го изцапа, чичо Митуш го изхока. То се сви плахо до стената. Беше мокро, мършаво, сегиз-тогиз лизваше една голяма червена рана горе на предния си крак. И се свиваше, затреперваше с цялото си тяло и гледаше чича Митуша със скръбни, човешки очи...

Зелен гущер

Когато ги погледнеш отблизо, виждаш, че имат характера на древни хищници. Освен това дават всичко от себе си, когато решат да те ухапят. :) Зеленият гущер (lacerta viridis) е много разпространен в нашия регион--затова понякога му казват и "балкански гущер". Някои хора не харесват гущерите, защото им приличали на змии. Аз пък ги намирам за безкрайно симпатични. (Снимките--възрастни мъжки и женски гущер--са взети от тук.)

За джуджетата и гигантите

Ако говориш истината заедно с един човек, който е велик, защото е казал тази истина отдавна преди теб--тогава си като джудже, което седи на рамото на гигант. Ако обаче лъжеш заедно с онзи, който е велик, защото лъже--тогава си просто като джудже, което се опитва да седи на рамото на друго джудже.

У нас има толкова много представители на втория вид!

Аристотел за управлението

Важен пасаж в Политика Г, 11, 1281b 15-20: след като е предположил, че мнозинството може да управлява по-добре от малцината добри--тъй като, взети като колектив, "многото" "акумулират" в себе си повече мъдрост и добродетел--Аристотел уточнява (цит. по българския превод на д-р Герджиков):

Не е ясно дали тази разлика на мнозинството спрямо малцината добри може да съществува при всеки народ и при всяко множество, но може би—кълна се в Зевс—е ясно, че при някои е невъзможно. (Същото разсъждение би могло да се приложи и към животните, а по какво се различават някои, така да се каже, от животните?)

Изглежда тук става въпрос за нещо напълно актуално.

За поведението на кретена

Когато е виновен, кретенът неизменно смята, че има право; и обратно--този, който има право, за кретена задължително е виновен. Всъщност, спазването на някакви правила за кретена е симптом на тъпанарщина. Два свежи примера (копирам от тук) илюстрират това добре:

[14.11.2007] Вчера около 10.00 ч. на ул."Пловдивска" в Пазарджик 79-годишен мъж бил блъснат от автомобил "БМВ", който по същото време се движел на заден ход. Шофьорът слязъл от колата и се нахвърлил върху възрастния човек. Той му нанесъл побой, след което се качил в колата си и избягал.

[3.11.2007] Млад шофьор беше задържан в ареста в Пловдив заради побой след катастрофа, предаде БНР. Катастрофата е станала между BMW-то на младежа и Москвич, управляван от 71-годишен пенсионер. След сблъсъка младият мъж е нанесъл побой на възрастния мъж и го е заплашил с газов пистолет.

Корупция на четвъртата власт (2)

Въпросът, значи, е какво се случва, когато "четвъртата власт" се корумпира.

От една страна, не се случва нищо, защото така се полага по смисъла на конституционното право за свобода на словото.

От друга страна, случват се страшни и непоправими неща.

Както беше показано в предния пост, масмедията се радва на едно инстинктивно доверие; корумпираните масмедии, следователно, злоупотребяват с това доверие така, че то се пречупва (разваля, тъкмо корумпира!) в онези филтри, които изкривяват, нюансират или фалшифицират информацията, за да се удовлетворят присъщите на медията зависимости. Постепенно, инстинктивното доверие на аудиторията е преоформено в матрицата на дадения медиен филтър: аудиторията вече харесва това, което филтърът очаква от нея да харесва--и мрази онова, което "трябва" да мрази.

Тук работата е вече свършена и зависимостите--удовлетворени.

Следващият важен въпрос е какви са преките белези, по които една корумпирана медия може да бъде разпозната от една некорумпирана медия...



(следва)

За д-р Желю Желев--ходещия вестник

Една от по-маргиналните новини, която се появи тук-там в новинарските сайтове днес: Желю Желев смята, че БСП управлява така, както трябва да се управлява, а всеобщият народен изедник--и изедникът на СДС в частност--е Иван Костов.

По принцип един умен човек--а докторът по дефиниция е по-скоро умен, отколкото глупав--би трябвало да си дава сметка за това, че непрестанното повтаряне на едно и също нещо е или (1) признак за непохватен стил и загуба на смисъла, или (2) опит това нещо да бъде утвърдено като истина, въпреки че не е истина. Проблемът е, че работите за "народния изедник" вече ги слушаме мандат и половина, откак от този народен изедник не зависи нищо и, следователно, д-р Желев или загубил смисъла, или се опитва да стане достойна част от достойния хор достойни медийни звезди, за които Иван Костов е проблем номер едно в държавата.

Че става въпрос по скоро за първото, обаче, ме кара да смятам комплимента на Желев към управлението на Българската социалистическа партия. Той твърди, че

Всякакви кусури и дефекти могат да се намерят в сегашното управление, но БСП успя да се задържи на власт, защото управлява така, както трябва да се управлява.

Възможно ли е политическата култура на Желев да е паднала толкова ниско под критичния минимум? Нима Желев не знае, че (1) една партия спокойно може да се задържи на власт посредством механизми, които нямат нищо общо с доброто или лошото управление; че (2) една партия спокойно може да се задържи на власт, въпреки че управлява лошо; че (3) придобиването и задържането на власт не може да бъде цел на никое справедливо управление? Тези неща могат да се разберат дори само с помощта на Аристотел (у когото, за щастие, няма такива неща като "партии"...)--а него го е имало преведен на руски във философската младост на Желев, та, подозирам, било му е възможно да го прочете. Но защо тогава се произнася така некомпетентно?!

По-страшната страна в твърдението на Желев обаче е общата му положителна оценка за това, което вършат социалистите. Няколко реторични въпроса:

(1) Четири процента БВП за образование и здравеопазване признак за добро управление ли са?!

(2) Финансирането на сектор "Вътрешна сигурност и отбрана" с милиард лева повече от това, което се дава за образование и здравеопазване, признак за добро управление ли е?!

(3) Финансирането на сектор "Държавна администрация" с толкова, колкото се отделя за здравеопазване и образование, признак за добро управление ли е?

(4) Най-голямата стачка в историята на пост-комунистическа България, блокирала средните училища в страната за повече от един месец, признак за добро управление ли е?!

(5) Това, че цените на хранителните продукти в България са напълно съпоставими с тези в западна Европа, а заплатите--не, признак за добро управление ли е?

(6) [Поименно се изброяват всички настоящи министри]--а те признак за добро управление ли са?

(7) И така нататък--още много.

Не, изброените неща говорят не за добро, а за крайно лошо управление. То е крайно лошо не защото не ни харесва, а защото страдаме от него. Човек може да твърди обратното само в случай, че е патологичен демагог или просто безумец.

Но да се върнем към изедника на СДС--Костов. Желев твърди, че Костов бил "корумпирал" СДС. Тук трябва да се отговори, че човек може единствено да корумпира сам себе си. Ако не желаеш да бъдеш корумпиран--никой не може да те корумпира; ако някой пък се опитва да те корумпира, това означава, че той самият задължително е корумпиран. Значи Костов или е корумпиран, или не е корумпиран. На мен лично обаче ми омръзна да слушам общи съждения на тази тема. Нека да бъде показано--къде са мръсните пари и къде са мръсните имоти! Навремето Иво Инджев си отиде от една телевизия, защото се беше осмелил да попита дали е истина, че Гоце Първанов протежавал това и това от този и този, който пък бил известен оръжеен бос и награден от същия Гоце със "Стара планина". Нека и тези, които повтарят заклинанието за "черния престъпник", да бъдат така добри да покажат истината чрез факти--или да се извинят и млъкнат.


В заключение смятам, че Желю Желев се е превърнал в ходеща ВАЦ-ова рожба. С нетърпение очаквам утрешните издания...

Финансови нарушения в СУ

(Добрутро, Пено!--от Дневник тук!)

Проверка установи десетки закононарушения в СУ

Харчени са пари за скъпи автомобили и пътувания

Необосновани финансови разходи, незаконни избори по факултети и катедри и съмнителни обществени поръчки са част от десетките закононарушения на ръководството на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ), които е установил контролният съвет на висшето училище. Докладът се изготвя винаги в края на мандата на всяко ръководство. В контролния съвет влизат четирима преподаватели от юридическия факултет, по един от журналистическия, геолого-географския и математическия факултети и един студент.

[...]

"Смятаме, че рязко трябва да бъдат ограничени разходите за луксозни автомобили за ректорското ръководство, броят на скъпите заведения в СУ", пишат одиторите. Те настояват да се сложи край на необоснованите екзотични пътувания извън страната на ръководството и да спрат заседанията на академичния съвет на Черноморието. Докладът установява нарушения и при обществените поръчки, липса на система за контрол на имуществото. "Тревожно и позорно е, че в нашия университет декан може да посегне физически на преподавател, а преподаватели да подправят документи", завършва докладът на контролния съвет.

Vulpes cum vulpecula

Покрай вълците, няма как да не стане въпрос и за лисици. Лисицата също е много грижовен родител. Както се вижда на снимката (семейство червени лисици).

Lupus lupo...

Вълкът е изключително социално животно. Членовете на глутницата винаги са подредени в строга йерархия, а вида продължават намиращите се на нейния връх алфа-вълк и алфа-вълчица. Така малките вълчета винаги са поколение на силни родители. (На снимката: млад вълк се закача с майка си.)

Корупция на четвъртата власт (1)

Темата за корупцията е много популярна у нас. Има проекти за "борба с корупцията", "нулева толерантност към корупцията", "зелени линии" за сигнали за корупция и, разбира се, много корупция (без кавички) навсякъде.

Нека обче да уточним: корупцията не се изчерпва само с това автоконтрольор еди-кой си да прибере 30-40 лв. от книжката с документите на колата на еди-кого си, за да може онзи да си спести акта и глобата. Думата "корупция", както напоследък често ни обясняват, означава "развала"--точно така, в основата на тази дума стои глагол (corrumpo/conrumpo), чието първично значение е "скапвам, развалям" (и по-нататък: "разрушавам, увреждам, извращавам, съблазнявам, изкушавам, подкупвам" и т.н.--срв. напр. Oxford Latin Dictionary (Oxford: Clarendon, 1968), 450). Така че, важно е да се проумее и запомни това: корупция има винаги, когато някой "скапва" нещата заради лошо свършена или направо несвършена работа. Например пак с автоконтрольора: той е корумпиран не само когато прибира парите от книжката с документи, ами и когато си клати краката и не върши работа, въпреки че, да речем, движението е натоварено, светофарите не работят и той просто трябва да отиде и да направи това, за което му се плаща!

Толкова за корупцията в един по-широк смисъл. Какво се случва в държавата, когато "скапването на нещата" започне да обхваща различни нива от живота? Отговорите май са ясни за всички: когато законодателната власт се корумпира, произвеждат се "скапани" закони, които после трябва наново и наново да се поправят (справка: ЗДП, но не само); корумпира ли се изпълнителната власт, то тези, които престъпват законите--дори да са налице добри закони!--няма от кого да бъдат контролирани и санкционирани и нивото на престъпността се покачва (справка: произволен работен ден в МВР откак ни ощастливиха с Румен Петков); ако, накрая, се корумпира и съдебната власт, то дори да са налице добри закони и добри изпълнителни органи, следящи за тяхното спазване, нивото на престъпността пак се покачва--защото няма кой да наказва тези, които престъпват законите (справка: недосегаемостта на ония с кратките прякори).

Защо обаче всеки говори само за корупция на съдебната, изпълнителната или законодателната власт? Не може ли и други сектори в обществото да се корумпират? Най-малкото, щом трите основни власти са "корумпируеми", не може ли да се корумпира и... четвъртата власт--властта на медиите?

Разбира се, че може! Въпросът е, какво се случва тогава...

(следва)

Няколко скандални примера

Нека продължа с темата за медийната зависимост, този път с една поредица от конкретни примери--става въпрос за интервю с г-н Иво Инджев (същият, когото уволниха от бТВ покрай един "гаф" с Първанов), публикувано тук. Както ще видите, извършването на медийни манипулации у нас е стандартна политическа практика, която дава добри резултати. От тази гледна точка човек вече може много лесно да си игради коректна представа за това, какви са истинските причини за медийните образи--добри или лоши--на българските политици.

1. Пример от президенството:

- Г-н Инджев, нека прескочим засега останалите драми в живота ви и да започнем с последната, най-жестоката от тях - схватката ви с президентството?
- Този скандал си има предистория. Става въпрос за натиск от президентството доста преди това. Шефката на пресцентъра на Първанов - Бойка Башлиева, си позволяваше опити да ми налага удобни за Първанов събеседници. Най-шокиращият пример беше през юли същата година. Бойка Башлиева ми се обажда и ми предлага събеседник, който аз може би бих приел, ако имахме нормални отношения с този пресцентър. Но аз години наред каня Първанов и той от години ме отбягва за разлика от времето, когато все още беше само партиен секретар № 1 на БСП. Един ден Башлиева ми звъни, за да ми съобщи, че в предаването ми ще дойде не президентът, а трето лице. Всъщност вече мога да си позволя да го кажа – Петър-Емил Митев. Този професор щял да дойде, за да защитава Първанов от нападките на опозицията и да замаже гафа, когато президентът бил в Благоевград и изнесъл сказка за това, колко голяма фигура е Димитър Благоев в българската история. Аз казвам на Башлиева, че това не е моя тема, първо. И второ, имам вече поканени събеседници и няма да си размествам предаването, за да дойде един, който ще прави пропаганда в защита на президента. Виж, друго би било, ако дойде самият президент. Казах й, нека дойде Първанов. Е, и още нещо й казах. Да дойде президентът, съвсем друго е, на него на всичко отгоре специалността му е история на БКП. Така се разделихме. И започна едно звънене по телефоните от чужбина. Тя очевидно е звъннала на когото трябва и машината се развъртя. И се почна един натиск: ти трябва на всяка цена да приемеш! Аз им казах, след като за вас е толкова важно, поканете си го, където искате. Но няма да е в моето предаване и точка по въпроса.
- Говорите за обаждания от чужбина?
- Да, въпросният началник беше в момента в чужбина, на кинофестивала в Кан, доколкото знам, и за него, разбира се, не беше проблем да води едночасови разговори по телефона. Колко им било важно! Значи, те стигат дотам, да намерят съответния човек далеч от България, който да ми набие канчето, ако се изразим на казармен език. Аз не отстъпих, казах, аз съм водещ на това предаване, то носи моето име, аз такъв позор няма да си лепна. През юли тази каша приключи с поражение за тях. Телевизията се примири, но от президентството не можаха да ми го простят. Казах, аз ще напусна телевизията, какъвто и скандал да стане, но ще кажа защо напускам. Нямах никакво намерение да ги щадя. Видяха, че те само ще загубят, и се отказаха да ме кандърдисват. Тогава се отказаха, но явно са чакали изгоден момент, за да решат проблема “Инджев”.
- Говорим за ръководството на бТВ или за президентството?
- Говорим и за едното, и за другото, те са свързани, и в случая то е едно и също. Стигаме до 8 октомври 2006-а. Текат президентски избори. В студиото е един политолог от щаба на Първанов. Задавам въпрос на събеседника си, дали една информация, която тече из Интернет, е вярна. Дали президентът е получил апартамент от един известен оръжеен бос, когото награди и с орден “Стара планина”? Информацията за апартамента на президента, между другото, я има из всички редакции, просто никой не се е осмелил да зададе този въпрос. И на какво основание? Че била анонимна? Хайде де! Същият този Джеймс Бонд, който се е подписал в Интернет, разпространи и информацията за агент Виктор, т.е. за Петър Стоянов. И това излезе с огромни заглавия по разните вестници, спомнете си. Ами Бареков? Той три дни се занимава с агент “Виктор” в бТВ. Три дни пита има ли досие Петър Стоянов, или няма. И на какво основание? Били му го казвали, а той пък го припомнял. Значи Бареков цитира формално вестници, особено “Труд”, който гърмеше с най-мощните залпове по Петър Стоянов, а иначе? Иначе Бареков и себеподобните му гърмяха по бившия президент със същия този анонимен и непроверен информационен източник от Интернет, подписал се като Джеймс Бонд.

2. По какъв начин една медия, в случая бТВ, може да бъде зависима конкретно от Президента?

- С какво действащият президент Първанов е толкова важен за частната национална медия бТВ?
- Тук аз вече знам неща от кухнята на телевизията. Първанов е важен за бТВ по корпоративни причини. Защото там непрекъснато се правят калкулации какво ще се случи при следващото раздаване на лицензи и дали те ще бъдат раздадени на правилните хора? Дали ние няма да пострадаме, ако разгневим президента - човекът, който има няколко свои квоти в съответните комисии, от които зависи раздаването на лицензите. Този разговор е воден многократно в бТВ. Това е тъжно. Това е ужасно. Защото репортерите бяха “кротко” инструктирани да щадят Първанов по време на предизборната кампания. Всеки репортер от бТВ знае, че за това, което съм казвал, аз съм прав. Знаят за пристрастието на телевизията към Първанов по това време, но също така се знае, че ако някой го каже на глас, ще го последва моята съдба. В интерес на истината бТВ е едно много удобно място, дава възможност за изява - голяма аудитория, добри възможности за работа в сравнение с много други телевизии. И точно това е жалкото. Когато има възможност за битов, материален натиск, пресата се задейства и няма кого да виниш. Разделих се с всичките си колеги си от бТВ с най-добри чувства, с изключение на един-единствен, водещ там на сутрешния блок, който беше изключително щастлив от развоя на събитията.
- Николай Бареков?
- Да, той пръв побърза да ме замести на стола ми в предизборната кампания, която течеше. Но не е до заемането на стола, а до приказките, които изприказва. Той нека си вземе който стол си иска. Но той си позволи да каже в ефир неща, и то на два пъти, които биха го превърнали в “чумав” за колегите му във всяка телевизия по света. Доколкото знам, втория път Кирил Маричков дори го контрирал, че ми е седнал на стола, очевидно с подтекста, че това е доста неморално, неетично. И знаете ли какво е какво отговорил той? Е, ако се допуснело такива като мен по този начин да действат, това означавало телевизията да стане като жълтите вестници. Това е изключително нагло от негова страна. Николай Бареков е една голяма случайност в нашата професия. Не искам да се занимавам с неговата личност, защото той не заслужава подобна реклама. Ще ви кажа, че с изключение на това момченце с всички останали колеги си стиснахме ръцете и получих уверение за подкрепа. Независимо че знаеха какво става на горните етажи. С всички тях останах приятел, приеха ставащото с болка. Николай Бареков е един дребен кариерист.
- И какво се случи в тези два-три дена след скандала?
- Президентът стигна дотам, че в едно интервю от петък, 13 октомври м.г. в “Стандарт” на удобно зададен ехиден въпрос отговори, че аз съм бил безобиден журналист. Какво падение за един държавен глава - да рита по подобен начин падналия. В България падналият се рита, когато вече няма трибуна да отговори. На следващия ден дори посъветва да ме върнат на работа. Той, бащицата, казва кога да бъдеш махнат и кога да бъдеш върнат.

3. Има ли в България и други медии, които се намират в подобна ситуация?

- [...] ще ви запитам какво е общото между Бареков, тогавашния главен редактор с досие на “Стандарт” Юлий Москов и Венелина Гочева, която оглавява “24 часа”?
- Гочева е известна с изключителната си близост с президентското семейство. Те са доста близки на семейни начала. Ходят си на гости, на лов, готвят си и т.н. Ами тя просто няма проблеми с името Господне, в случая с името Първаново. В нейния вестник няма да намериш и една думичка срещу Георги Първанов. Аз бях правил опити да публикувам в “24 часа”. И скоро установих, че там или ми задържат статиите, или махат пасажи, в които има нелицеприятни неща за президента. Отказах се да пиша повече там. И като говорим за манипулациите в “24 часа”, да не забравя, че Венелина Гочева бе избрана да участва в едно тв-предаване с водещ, разбира се, Николай Бареков, където главната й задача бе за излъска имиджа на президента. И какво каза тя? Как трябва да изпия горчивата чаша. Колко иначе съм й бил сладък и симпатичен, но трябва да изпия чашата до дъно. Обадих й се по телефона и й казах, че говори като президентски говорител.

За журналистическата култура

Ако един професионален журналист не е в състояние да направи разлика между "предоставяне" и "манипулиране" на информация, той няма базова журналистическа култура. Такъв човек би могъл да сметне манипулирането на информация за висша форма на журналистически пилотаж.

В свое интервю, Николай Бареков например окачествява Труд и 24 часа като истинските достойни български печатни медии, които сочат правилния път за развитието на българската журналистика след промените. Очевидно е, че Бареков не разбира за какво всъщност става дума в правенето на журналистика и няма елементарна журналистическа култура.

За "етичния кодекс на медиите"

От този кодекс няма никакъв смисъл. Защото изданията на ВАЦ се придържат към него и въпреки това не предоставят, а манипулират информация. Всъщност, "етичният кодекс" не се интересува от манипулирането, а само от откровеното фалшифициране на информация--нещо, което дори и във ВАЦ не биха допуснали.

Един смислен етичен медиен кодекс би трябвало да урежда проблеми както във връзка с фалшифицирането, така и с манипулирането на информация.

За "опростачването"

Просташкият език на ВАЦ-овите вестници само на пръв поглед опира единствено до качеството--добро или лошо--на стила.

Истинският проблем е, че единствено посредством просташки език тези медии съумяват да вършат това, което им е потребно--да окачествяват информацията, която предоставят, и да внушават на своите читатели, че тези и тези неща са добри, а онези--лоши.

Всъщност, по този начин лесно може да бъде формулиран следният важен критерий: това, за което Труд пише с добро, (почти) винаги е лошо; това, за което Труд пише с лошо, (почти) винаги е добро; това, което Труд игнорира като маловажно, (почти) винаги е от съществена важност.

За отговорността на медиите

Но защо медиите имат отговорност, която не може да бъде вменявана на друг, и защо е необходимо да има независими медии? Тези въпроси трябва да се прегледат много внимателно и в детайли. Ето някои основни положения и примери:

1. Широката аудитория, масата на зрителите и читателите, винаги е една пасивна маса. Взети в своята цялост, зрителите и читателите не могат да бъдат активни и да реагират спонтанно. Това е напълно нормално и присъщо по природа за всяка човешка маса по принцип (затова в политическия живот има нужда от лидери). Тази пасивност е независима от етнически или национален произход: масата винаги е пасивна, независимо дали става въпрос за японци, германци, бутанци или българи.

2. Поради своята пасивност, читателските и зрителските маси имат естествени медийни инстинкти. Това означава, че те по природа са склонни да се доверяват (и в това няма нищо нередно, нито пък някой е виновен) на онези извори на информация, които достигат до значително голямо количество хора. "Масмедиите" така винаги са обект на доверие: това, което достига до значително брой хора инстинктивно се възприема от хората за достоверно.

3. В този смисъл, няма някаква същностна разлика между, да речем, BBC, Deutsche Welle, Frankfurter allgemeine, Труд или 24 часа. Във всички случаи тук става въпрос за масмедии, т.е. посредници на информация, достигащи до значително голям брой хора. Хората се доверяват на тези медии, не защото ги харесват или обичат, а защото доверието в масмедиите е инстинктивно. (Оттук и инерцията "казаха го по телевизора" или "писаха го у весника".)

3. Тъкмо защото работят в условията на такова "инстинктивно доверие", масмедиите имат отговорност, която не може да бъде вменена на друг. Те имат отговорността--и задължението--да представят достоверна информация на своите зрители и читатели, защото зрителите и читателите им предоставят своето доверие инстинктивно, а на този, който следва инстинктите си, не може да му бъде вменявана отговорност.

4. От тук става ясно какво е една добра и независима медия и какво--една лоша и зависима медия.

4-а. Независимата медия е тази, която се стреми винаги и във всичко да представя независимо истинна информация на своите зрители или читатели. В този смисъл, интересът на независимата медия е единствено истината.

4-б. Зависимата медия е тази, която не се стреми да предоставя независимо истинна информация. Интересът на зависимата медия понякога може да бъде различен от истината--в съответствие с факторите, от които дадената медия в случая може да зависи (например, рекламодатели, собственик или собственици, външни икономически интереси или приятелски връзки).

5. От тук става ясно пък в какво се състои целта на зависимата и в какво--на независимата медия.

5-а. Независимата медия има за цел безусловно разкриване на истини. Това се нарича "предоставяне на информация".

5-б. Зависимата медия има за цел не безусловното разкриване на истини, а разкриването и предоставянето на информация, понякога различна от истината, с цел удовлетворяване на присъщите медийни зависимости. Това се нарича "манипулация на информация".

6. Следва да се разбере в какво се състои разликата между "манипулация" и "предоставяне на информация".

6-а. "Предоставянето на информация" е разкриване на определени факти и обстоятелства и даване на различни интерпретации, които изясняват връзките между тези факти и обстоятелства с други такива с цел пълноценно разкриване на истината; при това, в този случай информацията не се квалифицира, т.е. не се утвърждава, че "тук става дума за един добър човек" или за "нещо добро" или "за един лош човек" или за "нещо лошо".

6-а-1. Пример: разследването на Христо Христов във в-к Дневник изнася внушително количество информация за събития от преди 1989 година, но никъде не определя тези събития или хората, свързани с тях, като "добри" или "лоши".

6-б. "Манипулацията" е предоставяне на информация и, едновременно с това, квалифициране на предоставената информация; "квалифициране" в случая означава нюансиране, филтриране, изкривяване или направо укриване на факти и обстоятелства с цел постигането на определени позитивни или негативни внушения с оглед зависимостите на медията.

6-б-1. Пример: известното заглавие "България уби дете" на в-к Труд.

7. Първи обобщаващ пример: BBC или Deutsche Welle са типични примери за независими медии, които не квалифицират, а само разкриват и интерпретират информацията; тук никога не би се появило нещо от типа на "Старата чанта укривала данъци, приписва Уиндзор на зълва (?)" (по повод нашумелия преди години проблем с данъците на Елизабет II) или "Германия опука жабари" (по повод убийството на няколко души, свързани с италианската мафия, наскоро в Германия).

8. Втори обобщаващ пример: българските масмедии са съвършено зависими. Те не могат да предоставят информация, без да я квалифицират.

Жалба срещу ПИБ

Вчера пуснах жалба срещу Първа инвестиционна банка в Комисията за защита на потребителите. Това е последното, което мога да направя срещу тях предвид безсмислената кореспонденция, която проведох с някой си г-н Цветелин Цвятков.

Но за какво става дума?

(1) ПИБ не виждат проблем в това, едностранно да променят условията за ползване на "виртуалния си клон" без да уведомяват лично клиентите. Точно така се случи с безгласното въвеждане на електронен подпис: в момента, ако сте клиенти на ПИБ и искате да ползвате виртуалния клон, бързо ще откриете, че системата изисква от вас електронен подпис. За тази цел трябва да се разкарвате до банката, да чакате прав дълго време (това при тях е практика), плюс да заплатите за издаването и необходимата техника за ползването на електронен подпис. Обаче има и по-неприятен вариант: ако се окажете в чужбина например, вие просто ще откриете, че някой е въвел електронен подпис, без да ви уведоми, и ще трябва да се примирите с факта, че личните ви средства са блокирани някъде в България. След като бях "приятно изненадан" по този начин, писах до банката, откъдето получих няколко реда отговор; в него нямаше извинение, но за сметка на това се уточняваше, че "банката била направила всичко възможно, за да уведоми своите клиенти". Помислих си, че вероятно са използвали викачи около клоновете, защото на мен поне никой не ми се беше обаждал, писал и т.н.

(2) За сравнение: ако сте клиент на (коя да е...) немска банка например, дори и да пребивавате извън територията на Германия, получавате (в най-трудния случай...) достъп до електронно банкиране така: първо, пращате писмо до банката с името си и номера на банковата си сметка; второ, след около четири работни дни банката започва да ви изпраща в отделни пликове по пощата на адреса, с който сте отворили сметката си, потребителско име, PIN-код и списък с транзакционни номера. Толкова. А, да, и никой не ви принуждава да ползвате електронни подписи. Или да чакате.

(3) Извод: по-лесно е да банкираш от сметката си в Германия--дори когато не си в Германия--но понякога е невъзможно да банкираш от сметката си в България--особено когато си извън България.

Така или иначе смятам, че тези хорица в ПИБ нарушават правата на клиентите си много сериозно. Ще видим какво ще се случи с жалбата срещу тях в КЗП...

Не ги убивайте!

Спомням си как, като бях малък, ми подариха Не ги убивайте!--малка книжка, към стотина страници, с кратки описания на няколко десетки вида най-обикновени и много разпространени в България животни.

Сега, докато се разхождах на сайта на HSUS, си помислих колко сполучливо заглавие е "Не ги убивайте!". Така че--въвеждам тази рубрика, където от време на време (заедно с ушатите тюлени по-долу) ще се появяват и други симпатяги. :)