Бай Ганьо

Мантрата за "добрите страни" на времето преди 1989 година всъщност ми напомня един от най-глупавите навици на българина в четенето на Бай Ганьо от Алеко Константинов. А именно: Алеко майсторски бил конструирал образа така, че да съчетава положителни и отрицателни качества; затова читателят не бивало да бъде едностранчив, а да вижда не само лошите, но и добрите черти в характера на бай Ганьо. Например, много добро качество била--както ме учеха в седми клас--"жизнеността".

Боян Пенев, струва ми се, твърди, че бай Ганьо е един изцяло отрицателен образ. Споделям това схващане! Наистина, какво положително има в жизнеността на един човек, взета сама по себе си? Да, тя е нещо добро, но не може да бъде изолирана от цялостния контекст на образа. По същия начин, човек лесно би могъл да започне да твърди--заедно с бл. Августин и на шега--че битието, единството, вегетативната и животинските души, както и мисловната способност в субстанцията на бай Ганьо също трябва да намерят своето място в списъка с неговите "положителни качества". Все пак, и той--като другите хора--е твар Божия. Съмнявам се, обаче, Алеко да е имал нещо подобно на ум, докато е съчинявал историите си.

Е, в този смисъл мнозина днес се опитват да ни накарат да погледнем и "по-разчупено" към времето на комунизма, който бил нещо принципно лошо, но не съвсем. Например, по времето на комунизма "имаше ред!" и това, което сега се случва, "по това време щеше да бъде абсолютно невъзможно". Аз лично не мога да разбера за какво става дума; все пак, тук не говорим за някакъв абстрактен "ред" по принцип, а за много особен вид "ред" като част от една репресивна политическа система и основан на нечие страдание. Някак си не съумявам да видя много положтелни страни в това...


P.S. Разнообразни съждения за "добрите страни на комунизма" могат да се получат лесно, нужно е само да се замени съответния термин в горния пример с "евтино кисело мляко", "безплатно здравеопазване", "евтин градски транспорт", "пионерчета", "асамблея 'Знаме на мира'" и т.н.