Във времето, когато държавата едва намери откъде да вземе 32% повече средства за образование, депутатите тихо и кротко записаха в бюджета си за 2008-а скок на харчовете с 63%! Почти двойно си увеличиха разходите за всяко парламентарно кресло, подсигуриха се с още 20 нови лимузини, вдигнаха си подобаващо заплатите, че дори и за “стипендии” отделиха някой друг народен милион.
Нима този път не е виновен Костов и "Демократите"? Невъзможно. Обърках се, когато прочетох "позицията" докрай:
На негово място [т.е., на мястото на "Съединението прави силата" над входа на парламента"] трябва да се запише: "Всеки депутат с мол!".
Челната статия от първата страница на вестника обаче нарежда пъзела. Оказва се, че депутатът с мола е Асен Агов от "Демократи за силна България". Заглавието е "Асен Агов вдига мол" и статията започва с "разкритието", че "депутатът от “Демократи за силна България” Асен Агов заедно с брат си Владимир стоят зад мащабен бизнес проект в София". По-надолу обаче читателят разбира, че нещата не стоят точно така:
Основен инвеститор в мола е британска компания - “Уинлан България”. Днес търговският център ще получи държавна помощ - сертификат за клас А от Българската агенция по инвестиции.
Очевидната лъжа е, че "Асен Агов вдига мол"; очевидното внушение пък--че един депутат тъкмо от ДСБ, накрал се около най-големия крадец в историята на България--Иван Костов--ще вдига мола, явно с "прибраната народна пара" (казано в стила на Валерия Велева). Форумистите във вестника, разбира се, бързо са се ориентирали в "правия път":
Манекенът Агов строи с паричките, които неговият ментор Иван Костов, успя да ощави от българския народ в годините '97-2001. - времето когато разграбването на България стана национална политика! (Zoso)
Позицията на Велева в днешния брой на Труд е един от безбройните нагледни примери за важната функция и поведението на медиите в условия на кретенокрация. Не би могло да се каже, че тук става въпрос за нещо, написано от кретени (макар начинът на изказ да предполага това); но определено става въпрос за нещо, написано за кретени--действително, трябва да си кретен, за да продължаваш да се лашкаш в истерията около "крадеца" и "народния изедник" Иван Костов. Техническият израз за това, което Велева прави, е "медийна манипулация"; а тривиалният --просто "кретен-журналистика".
Някои ще кажат: как си позволяваш да говориш така срещу Велева, която е водещо лице на вестника с процент на доверие, по-голям от този на всички останали печатни медии, взети заедно?
Отговарям: това, че нещо се ползва с висок процент на доверие не означава, че то е достоверно. Между двете неща няма пряка връзка--по същата логика, по която и едно ТВ предаване, което има изключително висока гледаемост, със сигурност не е най-доброто предаване. Това, че в Германия например в-к Билд се чете повече от Зюддойче или Франкфуртер алгемайне цайтунг не означава, че Билд е по-достоверен, още по-малко пък, че е по-качествен! Впрочем, нали си спомняте, че националсоциалистите идват на власт в Германия, защото са спечелили народното доверие?
Къде, тогава, е проблемът? Че у нас "популярно" и "достоверно, "лесно смилаемо" и "сериозно", "журналистика" и "пропаганда" са... тъждествени. Обикновените хора не са в състояние да направят разлика между тези неща--значи, да мислят критично; а журналистите като Велева, нейните ментори и колеги просперират, защото е лесно да бъдеш водеща журналистка и народна любимка тогава, когато аудиторията ти е само една аморфна, безкритична и слабо прозорлива народна маса.
Това наричам "кретен-журналистика"; нейната основна задача, както съм писал по-рано, е да култивира духовната нищета на масите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар