Блогът на Мартин Осиковски

22 ноември 2007

"Към родината"

Любовта към родината, изглежда, трябва да е безусловна.

Човек не би могъл да обича родината си, защото тя има красива природа--например "планини зелени". Красивата природа е част изобщо от планетата, която всички заедно обитаваме--затова нашата планета е една красива планета.

Също така, човек не би могъл да обича родината си, защото в някакъв период от историята си тя е била могъща--например, "на три морета". В други времена вероятно е имало други държави, които са били далеч по-могъщи и все пак ние не ги обичаме в по-голяма степен.

Най-сетне, човек не би могъл да обича родината си, защото има изключителни сънародници--например, такива, които са "на второ място по интелигентност в света (след евреите)". Дарбите и изкючителният характер са индивидуални, а не национални качества.

Всъщност, Атанас Далчев е съумял да каже всичко това много добре така:

КЪМ РОДИНАТА

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.

Да търси който ще във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща!
Страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

(1965 год.)


Няма коментари: