Няколко скандални примера

Нека продължа с темата за медийната зависимост, този път с една поредица от конкретни примери--става въпрос за интервю с г-н Иво Инджев (същият, когото уволниха от бТВ покрай един "гаф" с Първанов), публикувано тук. Както ще видите, извършването на медийни манипулации у нас е стандартна политическа практика, която дава добри резултати. От тази гледна точка човек вече може много лесно да си игради коректна представа за това, какви са истинските причини за медийните образи--добри или лоши--на българските политици.

1. Пример от президенството:

- Г-н Инджев, нека прескочим засега останалите драми в живота ви и да започнем с последната, най-жестоката от тях - схватката ви с президентството?
- Този скандал си има предистория. Става въпрос за натиск от президентството доста преди това. Шефката на пресцентъра на Първанов - Бойка Башлиева, си позволяваше опити да ми налага удобни за Първанов събеседници. Най-шокиращият пример беше през юли същата година. Бойка Башлиева ми се обажда и ми предлага събеседник, който аз може би бих приел, ако имахме нормални отношения с този пресцентър. Но аз години наред каня Първанов и той от години ме отбягва за разлика от времето, когато все още беше само партиен секретар № 1 на БСП. Един ден Башлиева ми звъни, за да ми съобщи, че в предаването ми ще дойде не президентът, а трето лице. Всъщност вече мога да си позволя да го кажа – Петър-Емил Митев. Този професор щял да дойде, за да защитава Първанов от нападките на опозицията и да замаже гафа, когато президентът бил в Благоевград и изнесъл сказка за това, колко голяма фигура е Димитър Благоев в българската история. Аз казвам на Башлиева, че това не е моя тема, първо. И второ, имам вече поканени събеседници и няма да си размествам предаването, за да дойде един, който ще прави пропаганда в защита на президента. Виж, друго би било, ако дойде самият президент. Казах й, нека дойде Първанов. Е, и още нещо й казах. Да дойде президентът, съвсем друго е, на него на всичко отгоре специалността му е история на БКП. Така се разделихме. И започна едно звънене по телефоните от чужбина. Тя очевидно е звъннала на когото трябва и машината се развъртя. И се почна един натиск: ти трябва на всяка цена да приемеш! Аз им казах, след като за вас е толкова важно, поканете си го, където искате. Но няма да е в моето предаване и точка по въпроса.
- Говорите за обаждания от чужбина?
- Да, въпросният началник беше в момента в чужбина, на кинофестивала в Кан, доколкото знам, и за него, разбира се, не беше проблем да води едночасови разговори по телефона. Колко им било важно! Значи, те стигат дотам, да намерят съответния човек далеч от България, който да ми набие канчето, ако се изразим на казармен език. Аз не отстъпих, казах, аз съм водещ на това предаване, то носи моето име, аз такъв позор няма да си лепна. През юли тази каша приключи с поражение за тях. Телевизията се примири, но от президентството не можаха да ми го простят. Казах, аз ще напусна телевизията, какъвто и скандал да стане, но ще кажа защо напускам. Нямах никакво намерение да ги щадя. Видяха, че те само ще загубят, и се отказаха да ме кандърдисват. Тогава се отказаха, но явно са чакали изгоден момент, за да решат проблема “Инджев”.
- Говорим за ръководството на бТВ или за президентството?
- Говорим и за едното, и за другото, те са свързани, и в случая то е едно и също. Стигаме до 8 октомври 2006-а. Текат президентски избори. В студиото е един политолог от щаба на Първанов. Задавам въпрос на събеседника си, дали една информация, която тече из Интернет, е вярна. Дали президентът е получил апартамент от един известен оръжеен бос, когото награди и с орден “Стара планина”? Информацията за апартамента на президента, между другото, я има из всички редакции, просто никой не се е осмелил да зададе този въпрос. И на какво основание? Че била анонимна? Хайде де! Същият този Джеймс Бонд, който се е подписал в Интернет, разпространи и информацията за агент Виктор, т.е. за Петър Стоянов. И това излезе с огромни заглавия по разните вестници, спомнете си. Ами Бареков? Той три дни се занимава с агент “Виктор” в бТВ. Три дни пита има ли досие Петър Стоянов, или няма. И на какво основание? Били му го казвали, а той пък го припомнял. Значи Бареков цитира формално вестници, особено “Труд”, който гърмеше с най-мощните залпове по Петър Стоянов, а иначе? Иначе Бареков и себеподобните му гърмяха по бившия президент със същия този анонимен и непроверен информационен източник от Интернет, подписал се като Джеймс Бонд.

2. По какъв начин една медия, в случая бТВ, може да бъде зависима конкретно от Президента?

- С какво действащият президент Първанов е толкова важен за частната национална медия бТВ?
- Тук аз вече знам неща от кухнята на телевизията. Първанов е важен за бТВ по корпоративни причини. Защото там непрекъснато се правят калкулации какво ще се случи при следващото раздаване на лицензи и дали те ще бъдат раздадени на правилните хора? Дали ние няма да пострадаме, ако разгневим президента - човекът, който има няколко свои квоти в съответните комисии, от които зависи раздаването на лицензите. Този разговор е воден многократно в бТВ. Това е тъжно. Това е ужасно. Защото репортерите бяха “кротко” инструктирани да щадят Първанов по време на предизборната кампания. Всеки репортер от бТВ знае, че за това, което съм казвал, аз съм прав. Знаят за пристрастието на телевизията към Първанов по това време, но също така се знае, че ако някой го каже на глас, ще го последва моята съдба. В интерес на истината бТВ е едно много удобно място, дава възможност за изява - голяма аудитория, добри възможности за работа в сравнение с много други телевизии. И точно това е жалкото. Когато има възможност за битов, материален натиск, пресата се задейства и няма кого да виниш. Разделих се с всичките си колеги си от бТВ с най-добри чувства, с изключение на един-единствен, водещ там на сутрешния блок, който беше изключително щастлив от развоя на събитията.
- Николай Бареков?
- Да, той пръв побърза да ме замести на стола ми в предизборната кампания, която течеше. Но не е до заемането на стола, а до приказките, които изприказва. Той нека си вземе който стол си иска. Но той си позволи да каже в ефир неща, и то на два пъти, които биха го превърнали в “чумав” за колегите му във всяка телевизия по света. Доколкото знам, втория път Кирил Маричков дори го контрирал, че ми е седнал на стола, очевидно с подтекста, че това е доста неморално, неетично. И знаете ли какво е какво отговорил той? Е, ако се допуснело такива като мен по този начин да действат, това означавало телевизията да стане като жълтите вестници. Това е изключително нагло от негова страна. Николай Бареков е една голяма случайност в нашата професия. Не искам да се занимавам с неговата личност, защото той не заслужава подобна реклама. Ще ви кажа, че с изключение на това момченце с всички останали колеги си стиснахме ръцете и получих уверение за подкрепа. Независимо че знаеха какво става на горните етажи. С всички тях останах приятел, приеха ставащото с болка. Николай Бареков е един дребен кариерист.
- И какво се случи в тези два-три дена след скандала?
- Президентът стигна дотам, че в едно интервю от петък, 13 октомври м.г. в “Стандарт” на удобно зададен ехиден въпрос отговори, че аз съм бил безобиден журналист. Какво падение за един държавен глава - да рита по подобен начин падналия. В България падналият се рита, когато вече няма трибуна да отговори. На следващия ден дори посъветва да ме върнат на работа. Той, бащицата, казва кога да бъдеш махнат и кога да бъдеш върнат.

3. Има ли в България и други медии, които се намират в подобна ситуация?

- [...] ще ви запитам какво е общото между Бареков, тогавашния главен редактор с досие на “Стандарт” Юлий Москов и Венелина Гочева, която оглавява “24 часа”?
- Гочева е известна с изключителната си близост с президентското семейство. Те са доста близки на семейни начала. Ходят си на гости, на лов, готвят си и т.н. Ами тя просто няма проблеми с името Господне, в случая с името Първаново. В нейния вестник няма да намериш и една думичка срещу Георги Първанов. Аз бях правил опити да публикувам в “24 часа”. И скоро установих, че там или ми задържат статиите, или махат пасажи, в които има нелицеприятни неща за президента. Отказах се да пиша повече там. И като говорим за манипулациите в “24 часа”, да не забравя, че Венелина Гочева бе избрана да участва в едно тв-предаване с водещ, разбира се, Николай Бареков, където главната й задача бе за излъска имиджа на президента. И какво каза тя? Как трябва да изпия горчивата чаша. Колко иначе съм й бил сладък и симпатичен, но трябва да изпия чашата до дъно. Обадих й се по телефона и й казах, че говори като президентски говорител.