"Защо сме против разрушаването на "България"?"

Копирам позицията на проф. Тодор Булев (публикувана в Дневник тук) във връзка с т.нар. "реконструкция" на комплекс "България". Тези, които са любопитни за гледната точка на инвеститорите, могат да я намерят на техния сайт тук.

Включете се в подписката срещу издигането на това 10-етажно безумие!

Преди около две седмици няколко централни всекидневника отделиха значително място на една очевидно важна новина: заявените публично инвестиционни намерения на фирма BT Development Services по отношение на комплекса "България" - хотел, кафе-сладкарница, бирхале, лятна градина, концертни зали, намиращ се на "пъпа" на София, на бул. "Цар Освободител", до площад "Ал. Батенберг".

Вестниците, особено "Труд" и "24 часа", се постараха да гарнират своите информации с по-дискретни или по-директни, но като цяло хвалебствени коментари. А ето и същността на инвестиционното намерение, така както то беше разказано и щедро онагледено: касае се за разрушаването на хотел "България" и построяването на негово място на значително по-голям, твърде различен по архитектурен характер, с друго съдържание (например с развита търговска част) обект. "Черешката на тортата" е, че това инвестиционно намерение (а не одобрен по законов път инвестиционен проект) е оценено (по какъв начин?) на стойност 82 млн. лв. и е удостоено (Как? На каква основа?) с лиценз за инвестиция първи клас - нещо, което вероятно се очаква да ни респектира, ако не и да ни просълзи от умиление.

Броени дни след публикациите се надигна истинска буря от възмущение не само сред професионалната архитектурна общност, но и сред по-широки обществени кръгове. Ще обобщя накратко направените критики: от наша гледна точка представеното инвестиционно намерение заплашва да се превърне в поредния вандалски акт по отношение на българската култура, в частност по отношение на една от емблематичните сгради на София и на българския архитектурен модернизъм, чиито ярки представители от 30-те и 40-те години са архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов, автори на комплекса "България". Недопустимо е нейното разрушаване, каквото в светлината на представените идеи за силно увеличен архитектурен обем, изграждане на подземни нива, смесица от търговски мол и луксозни апартаменти е неизбежно. Трябва да посочим, че това е

недопустимо и от законова гледна точка

Общественото признание на комплекса (още с изграждането му) е толкова категорично, че архитектурната му стойност е призната и в коренно различната следвоенна конюнктура. Така че това е една от малкото сгради на българския модернизъм, която е обявена още в края на 70-те години за паметник на културата от национално (а днес това означава - от европейско) значение. Тук е важно да се подчертае, че комплексът притежава висока художествена и културна ценност в своята цялост (а не само чрез своята фасада, например): като сложен многофункционален, интегриран в живота на града организъм; като фасадно и силуетно решение; като интериор на решение на главните пространства. Затова целият сегашен замисъл, начинът, по който беше изнесен, а и последвалите обяснения от страна на инвеститорите разкриват преди всичко дълбокото невежество по отношение на културната същност и ценност на този комплекс или пък съзнателното игнориране на тази ценност, за да се реализира една вероятно твърде печеливша бизнес идея. Но не е само това.

Начинът, по който се поднася идеята, показва, че, в конкретния случай едрият бизнес у нас не е наясно и със съвременните културни процеси и вместо да стимулира създаването на стойностни архитектурни образци (или вместо да ги унищожава, както е в случая), е склонен да финансира и да натрапва в градската среда (която не е частна, а обществена среда!) своята културна и естетическа мяра. До какво води това илюстрира публикуваният проект за новото "гранд бижу" "България":

една посредствена имитация

на американската еклектична и псевдокласическа архитектура от 30-те години. Аз самият харесвам тази архитектура на мястото й - в американските градове. Но не и тук! Тук тя съвсем ненужно променя силуета на "Царя", спори със сградата на ДЗИ (друг наш шедьовър, но от по-ранна епоха), със сградата на банката до нея и на по-старата сграда на хотел "България" (сега Насърчителна банка). Изисканото съчетание, основано на художествения контраст на модерната архитектура на сегашния "България" със съседните сгради, е подменено с обезличаването на ансамбъла, подчиняването на всичко на новия обем.

Третото, което прави впечатление, е готовността на средствата за масова информация и на държавни органи да подкрепят публично и управленски една видимо порочна по същността си и, смея да кажа, антикултурна инвестиционна (или бизнес) идея - без да огледат нещата от различни страни, без да потърсят професионален коментар. Наистина, като че ли вече сме обръгнали на съучастието на част от медиите във все по-дълбокото пропадане на обществените вкусове, морал, естетика. Но в случая очевидно беше прекрачена границата на търпимост - и това стимулира ответната гневна обществена реакция.

И на последно място - разбира се, не по значение - САБ, ДОКОМОМО, сформиралото се веднага обществено сдружение, отправиха своя протест до всички звена на управление. Като изключим навременната реакция на директора на НИПК арх. Г. Угринов, който декларира готовността на института да спре подобен проект (когато той стигне до тях),

останалите все още са в ролята на "ни чул, ни видял"

Прочее, трябва да очакваме да реагират тогава, когато вече са изготвени, внесени за одобрение или вече в ход на изграждане проекти, т.е. тогава, когато (както в един пресен случай с кръчмата в археологическия резерват "Яйлата") вече ще бъде късно. Мисля, че сме в правото си да очакваме по-адекватна и по-отговорна реакция.

В писмо, изпратено до председателя на УС на САБ (по повод декларацията на съюза), г-жа Недялка Сандалска (която дълбоко уважавам) заявява, че проучванията за обекта са в твърде ранна фаза, за да бъдат така остро критикувани, и че те ще се развият, като изцяло се запази характерът на съществуващата сграда при спазване на всички законови разпоредби. Трябва да заявя своята професионална убеденост, че това е невъзможно. (Ще оставя настрана това, че тези твърдения съвсем не кореспондират с изнесеното преди две седмици.)

Заявените и пропагандирани проектни идеи, особено предложеният огромен строителен обем), могат да бъдат осъществени само при нарушаване (или заобикаляне) - и не само на един - на действащите закони; сегашният комплекс "България" ще бъде безвъзвратно загубен. За да се осъществи необходимото (безспорно) осъвременяване на комплекса, е необходимо смяна на целта и посоката на търсения, отказ от гоненето на голяма печалба чрез увеличаване на застроения обем за сметка на престижната задача за запазване и, ако щете, преоткриване на една от емблемите на София, на модерната българска култура и архитектура.

Дали българският бизнес в лицето на конкретния инвеститор, дали българските институции са готови за това, ни предстои да разберем в най-близко бъдеще. Но за постигането на тази цел ние, българските архитекти и САБ, сме готови да съдействаме.