Влюбени журналистки

Влюбената журналистка е добър инструмент за медийна пропагандна. В главицата й се раждат чудни метафори и нежни послания. Мила Аврамова--една от "позициите" на Труд--е просто трогателна! Тя пише (в броя от 23 ноември--копирам и коментирам):

София зорлем ще се управлява от една партия. Нищо, че столичани пратиха в градския парламент не само ГЕРБ, но и десницата и левицата. Цялата власт ще е в здравия юмрук на Бойко Борисов [добрият кмет е здравият мъж, ББ е здрав мъж, следователно ББ е прекрасен кмет], макар че той покани в управлението и опонентите си. Те обаче щели да са му истинска опозиция и въобще не искали шефски постове...

Само два варианта има за тия благородни мотиви [Мила съзнателно пропуска кавичките около "благородни"; всъщност, мотивите не са благородни--благороден е кметът; затова, неговите противници са зли и несправедливи, а той е добър и справедлив] - или искат да помогнат на Борисов, казвайки му: “Цялата власт е твоя, няма да ти пречим” [разбирай, "твоя съм!" (не само властта, ами и аз, Мила)], или: “Покажи ни, че можеш!” [можещ? potens? "покажи ни, че си потентен"? хм...] В България обаче не сме много по благородството. И по-вероятно е “истинската опозиция” да си е направила други сметки - тихичко да се киска в някой общински ъгъл, чакайки Генерала да се провали [подобно на злата вещица, която острига гривата на ББ, пардон, Аслан; но той ще я победи, защото е лъв!].

Е, сега е шансът му да затвори устите на сеирджиите. Като изчисти коритата на реките, като не позволи боклукът да ни затрупа, като вдигне в небето надлези и свали под земята паркинги [но това не е просто човек, а някакъв бог между хората!!!], като отпуши адския трафик [да, той наистина е омнипотентен!]. С цената на споделени псувни дори... [тук не разбирам; какво означава "споделени псувни"? да се псувате взаимно с някого ли? или някой да те псува, а ти да му благодариш за това?]