Bulgaria's Abandoned Children по bTV

Най-сетне и в България се намери телевизионна медия за филма на Кейт Блюет. С голямо закъснение, но какво пък--все пак е нещо. Допадна ми реакцията на г-жа Любослава Русева (копирам със съкращения от тук, акцентите в болд са мои):

Могилино, или за срама и гнева

(Любослава Русева, Гласове)

[...]

• Филмът е сниман в продължение на девет месеца. За това време държавата не си е мръднала пръста, въпреки че е била наясно какво се случва в Могилино. През последните години домът има няколко предписания за закриване, а печалната му слава се разнася още от 1999 г., когато едно дете е погребано в гроба на друго “поради липса на места в селските гробища”.

• След като е излъчен на 13 септември по четвърти канал на Би Би Си, филмът предизвиква шок във Великобритания. Обществени организации започват дарителски кампании. Повечето британски вестници пишат за Могилино, а “Дейли телеграф” коментира: “Не би било преувеличено да се каже, че повечето домашни животни са третирани по-добре от тези нещастни момичета и момчета. Всички, които са запознати със скандалите с домовете за сираци в Румъния в началото на 90-те, сигурно са били шокирани от факта, че близо 15 години по-късно същата отвратителна жестокост и занемареност се повтаря и в друга бивша комунистическа страна. Основната разлика е в това, че България вече е член на ЕС”.

• Първата реакция на ресорната министърка Масларова е чак от 19 септември. Тя авторитетно заявява, че е “запозната с аналогични случаи в европейските страни”, а “екипът на Би Би Си е подвел служителите, като е обещал големи дарения в замяна на покъртителни сцени”. И още едно нахално и малоумно обяснение: “информацията е представена злонамерено към България” (!), защото “някой иска да извлече пари по програми, за да облагодетелства определена група хора от неправителствения сектор”. Рамо на Масларова дава и “психологът” Христо Монов. Той казва в интервю за “24 часа”, че ние не само можем и знаем, т.е. не щем акъл от англичаните, ами че в други европейски страни хората с увреждания доскоро били връзвани с вериги!

• На 9 октомври Движението на българските майки организира протест пред сградата на Министерството на труда и социалните грижи (МТСГ). В него участват около... 100 души. Масларова не благоволява да се появи. Няма отговор и на петицията с конкретни предложения за законови промени срещу изоставянето на деца с увреждания в държавни домове. Тя е изпратена и до президента, и до правителството. В този момент обаче Първанов сигурно е зает да мисли как да си направи поредния циничен PR покрай инициативата за болни деца (?!) “Българската Коледа”. А кабинетът по какъв начин само след месец-два да профука 1,2 милиарда лева от бюджетния излишък за мотопистите на Румен Петков и приятелската му компания от Монте Карло.

• От излъчването на филма е минал цял месец, но за разлика от “компетентните български институции” Славка Кукова от Българския хелзинкски комитет (тя всъщност е човекът, благодарение на когото се чу за Могилино) и екип от британски рехабилитатори се опитват да помогнат на децата. Те отиват в “Св. Петка” с няколко куфара протеинови храни и играчки, както и с доброто намерение да обучат персонала на дома. В статия на Яна Бюрер Тавание във в. “Капитал” обаче Кукова разказва, че екипът е получил принципното, но не и писменото съгласие на зам.-министъра на социалните грижи Иванка Христова. В резултат: директорката на “Св. Петка” не допуска възпитателите до децата! Обучението на персонала се извършва в мизерното селско читалище и само в “теоретичната си част”. А ето и един важен детайл: в Могилино, както разбира Яна след многобройните си опити да се свърже с Кукова, покритие за мобилни телефони има само на... гробището.

• На 5 ноември Масларова все пак се стоварва от служебното си БМВ в Могилино. Тя върви в комплект с още две министърки на правосъдието и по европейските въпроси Тачева и Грънчарова. На обща пресконференция трите обявяват, че е “предвидено актуализиране на оценките за състоянието на децата и младежите до 10 ноември, както и поетапното им извеждане в специализирани институции с цел да се осигури специализирана помощ от професионалисти”. Пристъпва се, с други думи, към най-лесното решение: няма дом, няма проблем.

• С изключение на няколко откъса по TV7 и едно излъчване в “Червената къща”, филмът, както споменах в началото, не е пуснат в продължение на три месеца по нито една българска телевизия. За нас три месеца може да не са кой знае какво, но за някои от децата в Могилино са фатални.

По-лошото обаче е, че след като Би Ти Ви излъчва “Изоставените деца на България” на 9 декември, от репортажа след това много ясно се вижда, че в дома “Света Петка” нищо не се е променило. Директорката си е там. Едно от децата продължава да лежи и да кърти с главата си фаянсови плочки от стената. Малките гребат с лъжици от мизерните канчета с блудкава яхния. Същите лели тресат дебелите си телеса. Същата неуютност. Същият срам...

И точно това, ако бяхме хора, трябваше най-сетне да ни вбеси. Ако бяхме хора, още на следващия ден нямаше да пуснем Масларова на форума за пенсиите. Нямаше да я снимаме, ако бяхме хора, как се хили и позира с руси букли. Нямаше да є позволим въобще да влезе в сградата, наречена МТСГ, ако бяхме хора. Щяхме обаче, ако бяхме хора, да блокираме Министерския съвет и “да предвидим актуализиране на оценките за състоянието” на Първанов, Станишев и т.н., след което “да предприемем мерки за поетапното им извеждане” от властта.

Ако бяхме... Но не сме. А е време за гняв!