Думата "въпреки" е в състояние да опише политическия живот в нашата родина много сполучливо. Защото, струва ми се, у нас нещата се случват винаги така: въпреки всичко; наопаки.
Черешката на тази българска торта (която е направена от много блатове, напоени с тежкия сок на ежедневни абсурди) е последното изпълнение на Георги Първанов. Става въпрос за 200-минутката на Гоце--по случай края на първата година от неговия втори мандат, от която могат да се направят следните важни изводи:
1. България има едно успешно управление, неуспехите на което се дължат на фактори, които нямат пряко отношение към самото управление.
2. Успешното в този смисъл уравление може да стане дори още по-успешно с мъжката подкрепа на Първанов: той "иска референдуми" и в тази връзка е измислил специален "принцип на динамичния критерий".
Вече дори няма смисъл твърденията Първанови да се оспорват чрез факти от корумпираното битие на акушираното от него триглаво правителство. Защото Гоце просто е опак човек. Той обича да говори въпреки всичко, което върши и което други вършат покрай него благодарение на него. Приказките му са кухи, както са кухи и смехотворни винаги едни и същите заучени жестове, с които си играе на сериозен държавник. Гоце е толкова опак, че ми докарва главоболие: все едно цял ден съм ходил на ръце и кръвта е нахлула в главата ми, за да ме докара до изтощение; такова крайно изтощение, че не намирам в себе си нито сили, нито желание да се занимавам повече с неговите глупости.
Няма коментари:
Публикуване на коментар