В За софистическите опровержения Аристотел изброява тринадесет основни типа подвеждащи аргументи и посочва в какво точно се състоят клопките им. Има обаче още един тип софистично опровержение, което нито Аристотел, нито някой от неговите съвременници е могъл да познава. Бихме могли да го наречем "опровержение от непримиримост с истината". Изразено схематично, то изглежда така:
1) Твърдението "А" е истина.
2) Непоносимо и неприятно да се твърди, че "А" е истина.
3) Следователно, за "А" трябва да се мълчи.
У нас има мнозина, които обичат да разсъждават тъкмо по този начин. Пресен пример от вчера дава депутатът от ДПС Йордан Цонев: помолен за коментар след разкриването на истината за редица бивши сътрудници на бившата Държавна сигурност, той мъжки отказал, защото "това е една кал, в която аз не влизам". Най-симпатично, родолюбски и мъжки обаче постъпват българските депутати в Европарламента: преди няколко дена те организирали подписка срещу официалното излъчване на филма на Кейт Блюет, който показва истината за това как някой някъде в България се отнася с група нещастни деца. Истина е--но е неприятна истина, затова трябва да се скрие. (Пък и прожекцията била планирана за 4 март, а на 3 март в България празнували, та един вид нямало да е редно.)
Нашите депутати са жалки. Софистът поне е имал доблестта да застане очи в очи с истината и да я разиграва с псевдо-логическите си хватки. А единственото, което желаят хора като Цонев и онези в Брюксел, е да укрият истината--а също и себе си от нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар