Прочетох това и се запитах: кога съм бил по-щастлив?
Дали преди... осемнадесет (!) години, когато получих малък руски телескоп в дървен куфар, от вътрешната страна на който пишеше "От баба, мама и тати по случай 12-тата година"--или преди няколко месеца, когато ми докараха вкъщи 150-милиметров рефлектор, поръчан от САЩ и доставен в България чрез фирма-посредник в Германия?
Дали преди осемнадесет години, когато видях за първи път "кольцо Сатурна" със стария руски телескоп--или сега, когато се чудя дали да си взема SynScan ъпгрейд за компютризиране за новия?
Дали преди... шестнадесет години, когато прекрачих за първи път прага на едно училище на ул. "Бигла" в Лозенец--или тук и сега, в Оксфорд?
Тогава ли, преди много време, когато една сутрин отворих входната врата и видях, че там ме чакаше едно пиано--малък "Гаер"--или сега, когато имам "Клавинова", но вече нямам "Гаер"?
Когато смятах, че най-хубавата кола на света безспорно е бялата жигула с номер СЮ1850--или сега, когато не знам номера на собствената си кола?!
Успехите и придобивките не правят хората по-щастливи. Не защото, както твърди Платон, човек е като бъчва без дъно и колкото повече има, толкова повече иска; а защото--странно--понякога сме по-щастливи с по-малко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар