В пространно интервю Илиана Славова [копирам от news.bg тук, не съм си играл да им оправям правописа] попита лидера на ДСБ и бивш премиер Иван Костов за актуалните въпроси от политиката и икономиката.
Г-н Костов, накърнено ли е доверието на европейските институции към България, след като така бързо реагираха на скандала в „Републиканска пътна инфраструктура" и спряха средствата по програма „Транспорт"?
Това е капката, която е преляла чашата на търпението в Европейския съюз. Така си обяснявам бързата реакция. Защото от един или два повода такава мащабна санкция не може да следва. Очевидно Европейският съюз счита, че България, или по-скоро българските корумпирани политици, са прекалили в злоупотребите си с парите на българските и европейските данъкоплатци. Ние забравяме, че те предложиха ОЛАФ (Европейската служба за борба с измамите - б. р.) да започне свое разследване, което означава недоверие към българските разследващи органи. Всъщност те правят две неща - първо спират парите и после започват разследване чрез собствените си институции.
Смятате ли, че ако има смяна на министри това ще ни реабилитира пред Европа?
Трябва да се започне с освобождаване на министри. Дори да не са корумпирани, тези хора носят отговорност за това, че България търпи санкциите, които започва да получава. Освен това, трябва да последва радикално пресичане на самите корупционни практики, за да започне процес на възстановяване на доверието.
От средите на бизнеса се чуха опасения, че срещу България ще последват нови санкции най-вече заради правосъдието и вътрешния ред. Предстои огласяването на междинния доклад за България в тази сфера. Очаквате ли негативни оценки в него?
Щом Европейската комисия спира парите по дадена програма и започва разследване, няма как докладът да е положителен, макар да е писан на базата на състоянието от преди два-три месеца. Но неминуемо ще отчете тези обстоятелства, иначе ще се получи разноезичие в оценката. Искам обаче този път да насочим вниманието си не към действията на съдебната система, а към тези на изпълнителната власт. Защото това, заради което Европейската комисия спира парите, са корупционни практики и конфликт на интереси, които не са задължително прекрачване на закона, а възползване от властовата позиция за семейно и лично обогатяване. И за обогатяване на партийни каси. Тоест, проблемът е в изпълнителната власт, защото проверката на прокуратурата може да завърши с извода - няма нарушения на закона. Морално-етически проблем е, че този човек е давал на брат си поръчки. Само че не е морално-етически за Европейския съюз. Това е въпрос на пълна неадекватност на изпълнителната власт към защитата на българския национален интерес, а той е свързан с усвояването на европейски средства.
Възможно ли е раздразнението на ЕК да е предизвикано и от подписаните споразумения с Русия?
Възможно е. Ако се съди по тона на европейските медии, в Брюксел не са доволни от споразуменията, които България подписа, защото те са в разрез с опитите на Европа да изгради обща енергийна политика. Макар че и други минират общата европейска политика, и там има хора, които продават собствените си национални интереси. Проблемът на европейците с „Газпром" и с руските енергийни доставки се състои в следното: ако тава са само пазарни доставки, при съществуващите общоприети механизми на Световната търговска организация, европейската харта и прочие, няма проблем, че става дума за „Газпром", или който и да било играч на енергийния пазар. Няма проблем при условие, че има конкуренция, има достъп до тръбите, има различни източници. Източниците може и да са руски, но наред с „Газпром" трябва да има и други. Същото важи и за петролните доставчици. Ако всичко това е налице, Европа няма да бъде нащрек, няма да бъде неспокойна. Тук става дума за съвършено друго нещо - „Газпром" се държи като Червената армия. Тях въобще не ги интересува печалбата.
Какво цели „Газпром"?
Вижте със „Син поток" какво стана! Направиха „Син поток", само за да влязат в Турция и да започнат да й въздействат политически. Газът въобще не ги интересува. Вдигнаха цената, турците спряха да купуват. Блокираха „Син поток", защото от „Газпром" гледат на тези сделки като на властови позиции. Като на начини да управляват съответни страни и да ги поставят под своята имперска политика. Ако попитате „Газпром" - готови ли сте да гарантирате доставки на 30 000 кубически метра, защото при това положение ще построим газопровод, но след вашите доставки ще можем да пускаме и всякакви други - те няма да ви отговорят. Защото тях въобще не ги интересува рентабилността. Интересува ги да стъпят на Балканите, да предмостят Сърбия, да подадат ръка на своите сателити в Италия. Те действат заради властовите позиции и затова за европейците са толкова страшни подписаните споразумения - за тях тези механизми не са тайна. Това, че бивш канцлер на голяма европейска страна (Герхард Шрьодер - б. р.) става служител на „Газпром", е сигнал за голяма опасност - това в Европа го разбират. Не че няма други желаещи да тръгнат по този път. Това разяжда демокрацията. Така ще стане и в България, впрочем. Затова не може споразуменията ни с Русия да не са повлияли във формирането на общото отношение.
Монополът на „Газпром" превръща ли ни в енергиен заложник на Русия?
Безусловно! Получава се зависимост на всички равнища, включително на ниво политически партии, както е с партиите от тристранната коалиция. Те са руските протежета в България, те са хората, на които Русия винаги може да разчита. Те са продали България и българския интерес, те са петата колона.
С влизането ни в Европейския съюз много хора повярваха, че България повече няма да бъде заложник в геополитически игри. Прибързана ли е тази преценка?
Прибързана е. За суверенитета си се бориш непрекъснато. Винаги има някой, който иска да посегне на твоя суверенитет, на независимостта ти да взимаш решения. Ще дам един съвсем обратен пример - когато България се противопостави на НАТО и на САЩ, и отказа да приеме албанските бежанци от Косово, това раздразни НАТО и САЩ много силно. Защото това е политика на национален суверенитет, каквато те биха желали да няма. Всеки желае да ти отнеме суверенитета, но опазването му е това, което те прави истински защитник на собствения ти национален интерес, а не проводник на чуждия. Суверенитетът е това, за което се борим през цялата си история.
Всъщност, на Вас като премиер се падна отговорността за решението относно бежанците през Косовската криза. Отказахте на САЩ за албанските бежанци, отказахте и на Русия нейни самолети да преминат над България към Косово...
Това се оказаха силно печеливши от гледна точка на националния интерес решения. Много трудни. Може би тогава са били напълно непонятни. За руснаците и американците те не бяха добри, но бяха добри за българите.
Каква е цената на подобно противопоставяне срещу двете големи сили в световната политика?
Виждате каква е цената - каква кампания се изсипа срещу мен. Знаете ли какво каза жена ми, като приключи тормозът срещу нея и като видя какво продадоха Първанов, Станишев, Доган и Сакскобургготски? Каза - да знаеш, че вече ще ни оставят на мира, защото всичко, което можаха, вече напазаруваха. В България няма вътрешни големи сили, които да развият такава кампания. Това е почеркът на КГБ, на репресивните служби.
Правите връзка между приключването на делото срещу съпругата Ви Елена Костова и последните събития от българския политически живот...
Да, защото няма да има друго... Просто вече не е интересно. Вече има големи партии, на които руснаците, примерно, могат да се опрат - БСП и ДПС. Това са руските сателитни партии в България. Преди не беше така и се работеше чрез „Атака". Сега „Атака" не е интересна.
Към Вас има упреци, че след като по време на мандата Ви „Нефтохим" беше продаден на „Лукойл", не би трябвало да се противопоставяте на сегашните споразумения.
„Лукойл" е транснационална корпорация, която се листва на борсите на „Уолстрийт" и в Ню Йорк. Освен това е напълно пазарен играч. Всеки може да внесе в България отвсякъде петрол и петролни деривати, това се прави непрекъснато. Тук не се усеща монопол, средата е типично пазарна. Освен това, дружеството е българско, плаща данъци. Навсякъде, където „Лукойл" е стъпил, плаща данъци и се държи абсолютно почтено като пазарен играч. Нещо, което не може да се каже за „Газпром", нито за „Атомекспортстрой".
В търга за АЕЦ „Белене" участваха „Атомекспортстрой" и чешка компания, в която „Атомекспортстрой" има участие. Имахме ли избор? Какво трябваше да направи страната ни?
Да прочете сериозно основанията си - икономически и екологически, за това дали да строи АЕЦ „Белене", ако ги има. Да ги препрочете, ако ги е написала. Но ги нямаше.
Вие се нагърбихте с една прогноза, че ако „Газпром" поиска да купи „Булгаргаз", правителството ще го продаде...
Аз виждам знаци за това. Те се готвят да го направят. Парламентарните групи от мнозинството говорят в кулоарите за това.
Трябва ли България да избира между опазването на природната среда и осребряването на геостратегическото си положение чрез участие в построяването на газопроводи и нефтопроводи? Коя е печелившата дългосрочна инвестиция?
Съкровището на България е Черноморието. Големите пари в България идват оттам. И в по-малка степен от планинските курорти. Най-ценното в България след морето е нейното геостратегическо положение. Истинската политика в защита на националния интерес щади българското Черноморие, развива туристическия отрасъл. Вдига цените на имотите, защото през цените на имотите по крайбрежието постепенно се вдигат цените на всички имоти. Това е един от начините българите постепенно да започнат да достигат европейския стандарт. Защото имотите са сравнително равномерно разпределени - като земеделски земи, като недвижима собственост и т. н. Ако разрушиш най-скъпоценното нещо, което имаш - Черноморието, или продадеш геостратегическото си положение, просто съсипваш страната, обричаш я. Представете си, че сте си купили апартамент във Варна или на друго място по крайбрежието и изведнъж от вълните излиза газопровод! Какво ще стане с цената на имота Ви? Срива се! Защо да сриваме стойността на хотелите, на апартаментите, на земите... Кое го налага? Да обираме собствените си сънародници? Това е чисто предателство. Същото е положението с Бургаския залив, с Южното Черноморие. Появят ли се един-два пъти нефтени петна около Созопол, Несебър... с курорта там е свършено. Кой ще ходи, за да носи черни петна по тялото си? Морето ще бъде унищожено заради интереси на Руската федерация. Това ли е, което България трябва да продаде?
Каква би била разликата, ако вместо „Южен поток" решим да строим газопровода „Набуко"?
„Набуко" е съвсем друго нещо - идва по сухоземна граница, заобикаля екологично защитените зони, навлизайки в територията на страната. По никакъв начин не е заплаха, подобна на „Южен поток" или нефтопровода „Бургас-Александруполис", които биха разрушили най-скъпоценното от България - черноморското ни крайбрежие.
Между Вас и президента Първанов възникна задочен спор дали има путинизация в България. Има ли в българския политически живот симптоми, позволяващи да се говори за путинизация?
Ще започна от цензурата и самоцензурата в медиите, която дори е по-голяма, отколкото тази в Русия. В Русия написаха много по-откровени неща за посещението на Путин, за българския президент, за неговите реакции и за глупостите, които успя да натвори. Той стана обект на саркастични забележки от руските медии. Второ, господин Първанов не може да си представи, че българските граждани ще пратят него и партията му в опозиция. Тези, които са на власт вече 7-8 години, кроят планове как да се присламчат към следващия, който според тях ще спечели изборите. Така че пак да бъдат във властта. Както Симеон Сакскобургготски им показа, че може да се направи подобен пирует. Защо не искат да излязат в опозиция? Нали това е демокрацията! Очевидно не искат да са в опозиция, защото разбират, че делата, които са извършили, са страшни. А че го разбират е ясно от следното: по време на изказванията в парламента след изложенията на премиера Станишев и на Петър Димитров г-жа Шулева цитира определени позиции на Румен Овчаров, които той обещаваше, че ще постигне за „Бургас-Александруполис" като министър на икономиката и енергетиката. Той е загубил тези позиции, но е ясно, че е знаел от какво има интерес България. Те знаят какво продават от българския национален интерес. Това са хора с гузна съвест, затова нямат куража, да излязат в опозиция, да им се прегледат делата. Путинизацията означава едни и същи фигури да окупират властта така, че винаги да са в управлението. Това е комунистическата олигархия в лицето на няколко семейства, които винаги са били начело, вече „оборудвани" с представители на организираната престъпност. Това е руският модел на тоталитарно господство върху хората.
Обявихте като един от основните приоритети на ДСБ отстраняването на олигархията от политическата власт. Тя обаче си купува избори и политически постове - дори премиерът Станишев заговори за икономически групировки, купуващи гласове. Има ли политическата ни система достатъчно съпротивителни сили, за да се справи с олигархията?
Не зная дали аз и господин Станишев влагаме един и същи смисъл. Направило ми е впечатление, че много често в устата на други политици се появяват тези на Демократи за силна България. Но употребени по начин, по който не може да се разбере дали влагат същото съдържание. Така че, аз не мога да коментирам казаното от премиера. Това ми прилича много на дистанциране от собствените отговорности. След като премиерът казва, че някой е купил гласове, защо не го е спрял? Защото тук не може да каже - Костов да го спре.
Можеха да се приемат изменения в закона, които наистина да спрат купуването на гласове. Ние настоявахме за това, опитахме се да помогнем за този закон. Но мнозинството реши, че промените, които те предлагат, са достатъчни. Всъщност прокараха пътя на най-мащабното купуване на гласове. След това излиза човекът, който най-вече трябва да е отговорен да не се случват такива неща, и казва - стана еди какво си. Той къде е бил? Предупреждавахме го, директно. Истината е, че те са тези, които купуват гласове. И утре ще купуват гласове с руски пари, които сега си заработиха. Това е ужасяващото - Русия си купи сателити в България.
Какъв е тогава шансът на българското общество да се пребори с олигархията?
Ами, да ги прати в опозиция.
Президентът Първанов направи заявка за промяна в политическата система. Поиска чрез промени в Конституцията да получи правомощия за иницииране на референдуми, обяви се за ограничаване на броя на политическите партии и за въвеждане на мажоритарния принцип в изборите. Как би повлияло това на политическата система?
Вижте, президентът говори от неопределени позиции към неясно бъдеще. Така не говори политик. Той носи отговорности и има персонални задължения. По тези отговорности той не каза нищо. Президентът не е свиквал Консултативния съвет по национална сигурност от две години. Редно беше споразуменията с Русия да бъдат представени пред съвета. Той казва - имаше политици, които искаха съкращаване на българската армия, хайде сега да ги видим! Къде е бил той като върховен главнокомандващ? Изхарчиха огромни суми за излишно въоръжение, не подобриха живота, сигурността и заплащането на войниците и офицерите. Не решиха въпроса с оборудването, с транспортните и управленските проблеми, които са най-важни по време на мисия. Влагаха огромни суми и техните спонсори казаха по медиите,че ще вземат комисионни. Те не го криеха. И сега е крайно неуместно да казват - защо армията е в това положение? Защо президентът не каже за фонд „Пътна инфраструктура", защо не каже за МВР с наркоканалите? Да каже защо Европа ни спира парите. Защо не предупреди, че може ни спрат средствата? Нали е президент и получава цялата информация! Той това трябваше да отговори, ако беше истински президент. Но той е човек, чиято основна идея е какво ще прави след като вече не е президент. Заради това събира хора в Боровец, това е вълнението му. Той се опитва да съхрани във властта определен кръг от политици, цялата тази олигархия. Заради това са тези PR-акции.
Как стоят предложенията на Първанов на фона на досегашните дискусии за политическата система?
Аз няма да коментирам PR-акциите му, защо всички идеи, за които ми поставяте въпроса, са отдавна познати, по тях от много време има дебат - и за референдумите, и за промени в Закона за политическите партии, и за изборите... Той идва като последния на масата на дебата. Но точно като последния той не се произнася по най-важното - каква реформа на политическата система искаме, каква система искаме да имаме, след като променяме определени неща. Което означава, че той наистина е случайно минаващ в този дебат човек. И няма как да е другояче, защото неговите задължения и отговорности са други.
Той трябваше да направи едно просто нещо. Трябваше да каже - призовавам партиите, от които зависи решаването на тези проблеми, да седнат и да се договорят. За да стане едно, друго или трето, което иска народът. Но той е далече от такова мислене, не е човек, който може да мисли визионерски и стратегически.
Ще прогнозирате ли дали президентът ще направи своя партия след изтичането на втория си мандат?
Той е неспособен да направи политическа партия. Ако говорим за това през какво трябва да премине един човек, за да създаде партия, той няма тези качества, той е книжен човек. Няма как да отиде и да се срещне с хората. Той е президент. Къде ще отиде? В Полски Тръмбеш - на среща с хората? Като какъв, като кандидат за партиен лидер ли? Представете си колко е парадоксално, колко е неуместно - от човек, който излиза от вила „Калина"! Не може да стане. Може би иска, но не е в състояние и няма да го направи. Много хора ще го тласкат натам, обаче.
Как ще коментирате тезата на хора, близки до президента, че двуполюсният модел не е толкова лош? Години наред от същата посока на политическия спектър се чуваше точно обратното.
Двуполюсният модел в представите на тези хора е БСП1 и БСП2. БСП1 на единия полюс, БСП2 - на другия. Това за тях е идеалният двуполюсен модел.
Кой е в ролята на БСП2? За ГЕРБ ли става дума?
Да. Така им се привижда на тях. За тях идеалният вариант е Станишев да отиде в опозиция, докато те управляват с президента и с Бойко Борисов. После, ако падне Бойко Борисов, пак да управляват с БСП... Важно е да са на власт.
От началото на годината се случиха твърде показателни за страната събития. Видяхте ли нещо ново в реакциите на политическите сили и техните лидери?
Не. Единственото, което ме изненада, е начинът, по който ГЕРБ сравнително бързо се опита да се интегрира около една позиция за посещението на Путин. Да си събере краката от шпагата, който беше отворил между цветята за Лужков от Бойко Борисов и участието на Цветан Цветанов в протеста срещу руския президент. Очевидно, Европейската народна партия предявява някакви изисквания към ГЕРБ и те се стараят да създадат добро впечатление.
Благодаря Ви за интервюто!
Няма коментари:
Публикуване на коментар