Bulgarien: Von Ministern und Agenten
(Frank Stier, Die Presse, 28.03.2008)
"Wer beherrscht das organisierte Verbrechen in Bulgarien?" – um diese Frage geht es in dem bizarren Skandal um Innenminister Rumen Petkow, der das Balkanland seit zwei Wochen in Atem hält.
Der frühere Hauptsekretär im Innenministerium, Ilia Iliew, jüngst unter dem Vorwurf des Geheimnisverrats verhaftet, sieht sich als Opfer unrechtmäßiger Repression. Kurz vor seinem allgemein als mysteriös erachteten Rücktritt im November 2007 soll Iliew eine CD aus dem Innenministerium geschmuggelt haben. Auf ihr gespeicherte Aufnahmen abgehörter Telefonate dokumentieren allzu innige Kontakte des Vize-Chefs der Polizeibehörde Ivan Iwanow zu mutmaßlich kriminellen Geschäftsmännern.
Seit Ivanovs Verhaftung Anfang letzter Woche drehte Innenminister Rumen Petkow mit virtuoser Stilsicherheit an der Dramaturgie des Kriminalstücks. Auf einer Pressekonferenz zog er die Vorgänge derart theatralisch ins Lächerliche, dass Bewunderer einen Filmmitschnitt auf der Internetseite youtube veröffentlichten, wo er tausende Betrachter erheiterte.
Vor zwei Tagen entfuhr Petkow eine für seine politische Karriere vermutlich verhängnisvolle Äußerung. Er beschuldigte den mittlerweile in inniger Feindschaft verbundenen Ex-Chef der Polizeibehörde, Wanjo Tanow, die Identität eines Informanten des Innenministeriums preisgegeben zu haben.
Wer enttarnte den Spion?
Tatsächlich hatte Tanow vor einem Parlamentsausschuss ausgesagt, der als zwielichtig geltende Unternehmer Alexei Petrow habe ein Treffen des Innenministers mit mafiös verstrickten Geschäftsmännern arrangiert; über Petrows Agententätigkeit hatte er aber kein Wort verloren. Nun werfen Gegner dem Minister selbst die Enttarnung des Spions Petrow vor und sehen in dem Geheimnisverrat sogar einen Inhaftierungsgrund.
Der Stand im Kampf gegen das organisierte Verbrechen dürfte auch EU-Kommissionspräsidenten Barroso interessieren. Der weilte am Freitag in Sofia.
31 март 2008
25 март 2008
Престъпниците в кретенокрацията
Една от странностите на кретенокрацията касае отношението към тези, които престъпват закона (доколкото изобщо може да става дума за истински закони в такъв тип обществено устройство). Става въпрос за това, че в кретенокрацията престъпникът винаги е жертва на престъплението, а жертвата на престъплението--престъпник. Разбира се, нещата не биха могли да стоят другояче, доколкото в кретенокрацията изобщо лъжата е истина, а невежеството--сила.
В този смисъл, страшното престъпление в очите на "министър" Румен Петков са не действията на онзи безличен Иван Иванов--а действията на тези, които се опитват да огласят истината за Иван Иванов публично.
В този смисъл, страшното престъпление в очите на "министър" Румен Петков са не действията на онзи безличен Иван Иванов--а действията на тези, които се опитват да огласят истината за Иван Иванов публично.
етикети:
sanctus amor patriae dat...
23 март 2008
Почетен доктор и "негър"
Ето какво казва Уикипедия за д-р Уилям Едуард Бъргхарт Дю Боиз (1868-1963):
Д-р Боиз е също така 120-ят почетен доктор на Софийския университет. Ето как обаче е отбелязано това в официалния уеб-сайт на Университета (клик!):
Библиотеката на Масачузетския университет (UMass Amherst, не MIT) носи името на д-р Боиз. Ако в Масачузетс мислеха по същия начин, както в София, поченитят надпис на входа на библиотеката щеше да изглежда така:
William Edward Burghardt Du Bois (pronounced /duːˈbɔɪz/) (February 23, 1868 – August 27, 1963) was a black civil rights activist, leader, Pan-Africanist, sociologist, educator, historian, writer, editor, poet, and scholar. He became a naturalized citizen of Ghana in 1963 at the age of 95.
David Levering Lewis, a biographer, wrote, "In the course of his long, turbulent career, W. E. B. Du Bois attempted virtually every possible solution to the problem of twentieth-century racism — scholarship, propaganda, integration, national self-determination, human rights, cultural and economic separatism, politics, international communism, expatriation, third world solidarity."
Д-р Боиз е също така 120-ят почетен доктор на Софийския университет. Ето как обаче е отбелязано това в официалния уеб-сайт на Университета (клик!):
120. д-р Уйлям [=William] Бърнгард [=Burghardt!] де [=Du] Боис [=Bois] Доктор хонорис кауза, негър, прот. № 9 от 5 февруари 1958 г.
Библиотеката на Масачузетския университет (UMass Amherst, не MIT) носи името на д-р Боиз. Ако в Масачузетс мислеха по същия начин, както в София, поченитят надпис на входа на библиотеката щеше да изглежда така:
Dr W. E. B. Du Bois (Negro) Library
етикети:
убразувание
22 март 2008
Когато ти събуят гащите...
Представете си един мъж, който е известен с това, че обича да се хвали пред своите приятели и колеги с размерите и превъзходните качества на мъжкото си достойнство. Как би реагирал този човек, ако някой му събуе гащите и покаже, че въпросното достойнство всъщност е крайно невзрачно и дори смехотворно по размери? Той вероятно би потърсил възмездие от злодея и, на свой ред, би се опитал да го унижи по същия начин.
Това, което се случва в нашето МВР (пардон, "министерство" на вътрешните работи) ми прилича, горе-долу, на такъв вид събуване на гащи. Ако не друго, поне се нагледахме на срамотии. Оказа се например, че движещ мотив в работата на тези, които се занимават с "борбата срещу организираната престъпност в България" е получаването на подаръци--лимитирани серии ловно оръжие (модерно е, явно, да бъдеш ловец; справка: Гоце) и лаптопи Apple (да се чете "ейпъл") (копирам от Капирал тук):
Това, което се случва в нашето МВР (пардон, "министерство" на вътрешните работи) ми прилича, горе-долу, на такъв вид събуване на гащи. Ако не друго, поне се нагледахме на срамотии. Оказа се например, че движещ мотив в работата на тези, които се занимават с "борбата срещу организираната престъпност в България" е получаването на подаръци--лимитирани серии ловно оръжие (модерно е, явно, да бъдеш ловец; справка: Гоце) и лаптопи Apple (да се чете "ейпъл") (копирам от Капирал тук):
Атанас Петров: "Подготвили сме ти страхотна изненада, нещо уникално, дето може би само ти ще го имаш в България..."В окото на цялата тази щуротия, държанието на Румен Петков всъщност е напълно нормално. След като му "събуха гащите" и се видя колко сериозни са всичките приказки за "успехите в борбата с организираната престъпност" и "нулевата толерантност към корупцията в МВР", "министърът" потърси възмездие: сега неговата главна задача е да прати при Иван Иванов ("ама ведна-а-ага!", вж. "Пиян ли е Румен Петков?" тук) онзи, който е... разкрил истината за Иван Иванов! Всъщност, това е една напълно нормална реакция в условията на крайно унижение; в този смисъл, струва ми се, ние трябва да бъдем по-толерантни към министъра. Пардон, "министъра". :)
Иван Иванов: "Знам, аз имам една серия, тя е двойна серия, лимитирана серия."
Атанас Петров: "Да, да. Виждал ли си я?"Иван Иванов: "На картинка само, на живо не."
Атанас Петров: "Те са две, затова ти звъня, щото ще трябва да още едно разрешение."
Иван Иванов: "Ще трябва да го взема в такъв случай. Мерси много за вниманието. Трогнат съм."
Атанас Петров: "Казаха ми, че е много страшно. Уникално. Въпреки че е много нагоре в цената, няма проблеми?"
Иван Иванов: "Чувствам се силно поласкан и благодаря за вниманието."
(...)
Иван Иванов: "Готов ли си да пишеш?
Мъж: "Пиша."
Иван Иванов: "Лаптоп "Макбук" - 13.3 инча, 2.16 гигахерца, бял на цвят от серията на "Ейпъл".
Мъж: "Къде ги продават?"
Иван Иванов: "...На "Раковски" и "Графа" имало специализиран такъв само на "Ейпъл"... Подробността е, че е 120 гигабайта харддиска и системата е "Макинтош 10.4 Тайгър".
Мъж: "Много ми дойде."
Иван Иванов: "Дисковата оперативна система е тази "Макинтош 10.4 Тайгър", по-точно 2.752 цената."
Мъж: "А, добре."
етикети:
sanctus amor patriae dat...
18 март 2008
BBC News--отново "без любов" към България
Bulgaria's threat from corruption
(Catherine Miller, BBC News, 18.03.2008)
Morning rush-hour in the Bulgarian capital Sofia is a misery.
Traffic grinds along the ring-road, which is riddled with potholes.
Nearby, a new European Union funded motorway is under construction which is supposed to ease the bottlenecks.
But after two officials at Bulgaria's traffic agency were caught taking bribes, the European Union has frozen some of its infrastructure subsidies, including roughly 100 million euros (£79m) for the motorway.
Unless the Bulgarian government is prepared to replace that money, Sofia's commuters will continue to suffer.
Malpractice
Tackling corruption and organised crime was supposed to be a pre-condition for Bulgaria's membership of the EU.
But just over a year after it joined, three streams of EU funding have been suspended because of apparent fraud, and the EU's investigating agency has 45 cases of alleged Bulgarian malpractice on its books.
"Nothing's changed," says Yovo Nikolov, an award-winning investigative reporter for the weekly magazine Kapital.
"If there was a real fight against corruption, you would see more corruption convictions from the courts.
"But the number of people being convicted hasn't changed - it's very low and those that are convicted are junior officials. That shows the authorities aren't tackling it effectively."
Critics have suggested the recent spate of apparent misuse of European funds shows that Bulgaria is backsliding on reform, now that it has jumped the hurdles to win membership of the EU.
But the European Commission warns it is keeping Bulgaria on a short leash.
Powerful threat
"The European Commission is obliged to safeguard the financial interests of all European taxpayers," says the European Commission's Head of Representation in Sofia, Zinaida Zlatanova.
"The Commission decided to suspend the funds so that the Bulgarian authorities will take serious, concrete measures to deal with the issues. And the Commission will do this every time there is even a suspicion of mismanagement."
That threat is a powerful one. The European Commission's budget for Bulgaria for 2007-2013 comes to around 9bn euros.
"The signal that was sent was a very strong one," says Assen Arghov, a member of parliament for the opposition Democrats for a Strong Bulgaria.
"People in the European Commission may be bureaucrats but they're very stingy bureaucrats. The Bulgarian authorities are in a panic."
He claims the EU has now suspended so much funding that Bulgaria is paying in more to EU coffers than it gets back - a strange situation for one of the EU's poorest members.
Patience needed
But Maria Anguilieva, an MP from the ruling coalition and the deputy chair of the parliamentary EU affairs committee says Europe needs to be a little more patient.
"I think it's normal one year after accession not to be the best. We are trying to be the best and we've achieved a lot in a very short time," she says.
But in one of Sofia's markets, optimism is wearing thin.
"Corruption is not just an everyday thing, it's an every minute thing," said one lady, selling shiny red tomatoes to shoppers, stopping off on their way home from work.
"Everyone wants money for everything," agreed a lady on a nearby stall. "Anything you want to do, you need to have connections and you need to give bribes."
Benchmarks
The European Union imposed a special corruption monitoring scheme on Bulgaria, and its neighbour Romania, when they joined the EU in January 2007 because it was felt they were not yet up to EU levels.
If Bulgaria does not meet specified benchmarks, the EU can impose what it calls safeguard clauses.
Under one provision, a quarter of the subsidies which Bulgaria's farmers receive can be held back.
That worries Elizabeta Bozilova, who is operations manager on one of Bulgaria's largest dairy farms, just outside the second city, Plovdiv.
Her farm has already received 700,000 euros to help bring the farm up to EU standards. But she fears corruption could jeopardise future funding.
"It's difficult to keep the high standards that are demanded, so the money from the EU is really important," she says.
"I'm angry because the corruption takes place with officials at a higher level, but we are the ones that need the money."
Pressure is growing on the Bulgarian government from farmers, the public, but above all from the EU.
With European public opinion increasingly sceptical about the merits of bringing poor countries like Bulgaria into an enlarged European Union, Brussels needs to prove taxpayers' money is not going down the drain.
(Catherine Miller, BBC News, 18.03.2008)
Morning rush-hour in the Bulgarian capital Sofia is a misery.
Traffic grinds along the ring-road, which is riddled with potholes.
Nearby, a new European Union funded motorway is under construction which is supposed to ease the bottlenecks.
But after two officials at Bulgaria's traffic agency were caught taking bribes, the European Union has frozen some of its infrastructure subsidies, including roughly 100 million euros (£79m) for the motorway.
Unless the Bulgarian government is prepared to replace that money, Sofia's commuters will continue to suffer.
Malpractice
Tackling corruption and organised crime was supposed to be a pre-condition for Bulgaria's membership of the EU.
But just over a year after it joined, three streams of EU funding have been suspended because of apparent fraud, and the EU's investigating agency has 45 cases of alleged Bulgarian malpractice on its books.
"Nothing's changed," says Yovo Nikolov, an award-winning investigative reporter for the weekly magazine Kapital.
"If there was a real fight against corruption, you would see more corruption convictions from the courts.
"But the number of people being convicted hasn't changed - it's very low and those that are convicted are junior officials. That shows the authorities aren't tackling it effectively."
Critics have suggested the recent spate of apparent misuse of European funds shows that Bulgaria is backsliding on reform, now that it has jumped the hurdles to win membership of the EU.
But the European Commission warns it is keeping Bulgaria on a short leash.
Powerful threat
"The European Commission is obliged to safeguard the financial interests of all European taxpayers," says the European Commission's Head of Representation in Sofia, Zinaida Zlatanova.
"The Commission decided to suspend the funds so that the Bulgarian authorities will take serious, concrete measures to deal with the issues. And the Commission will do this every time there is even a suspicion of mismanagement."
That threat is a powerful one. The European Commission's budget for Bulgaria for 2007-2013 comes to around 9bn euros.
"The signal that was sent was a very strong one," says Assen Arghov, a member of parliament for the opposition Democrats for a Strong Bulgaria.
"People in the European Commission may be bureaucrats but they're very stingy bureaucrats. The Bulgarian authorities are in a panic."
He claims the EU has now suspended so much funding that Bulgaria is paying in more to EU coffers than it gets back - a strange situation for one of the EU's poorest members.
Patience needed
But Maria Anguilieva, an MP from the ruling coalition and the deputy chair of the parliamentary EU affairs committee says Europe needs to be a little more patient.
"I think it's normal one year after accession not to be the best. We are trying to be the best and we've achieved a lot in a very short time," she says.
But in one of Sofia's markets, optimism is wearing thin.
"Corruption is not just an everyday thing, it's an every minute thing," said one lady, selling shiny red tomatoes to shoppers, stopping off on their way home from work.
"Everyone wants money for everything," agreed a lady on a nearby stall. "Anything you want to do, you need to have connections and you need to give bribes."
Benchmarks
The European Union imposed a special corruption monitoring scheme on Bulgaria, and its neighbour Romania, when they joined the EU in January 2007 because it was felt they were not yet up to EU levels.
If Bulgaria does not meet specified benchmarks, the EU can impose what it calls safeguard clauses.
Under one provision, a quarter of the subsidies which Bulgaria's farmers receive can be held back.
That worries Elizabeta Bozilova, who is operations manager on one of Bulgaria's largest dairy farms, just outside the second city, Plovdiv.
Her farm has already received 700,000 euros to help bring the farm up to EU standards. But she fears corruption could jeopardise future funding.
"It's difficult to keep the high standards that are demanded, so the money from the EU is really important," she says.
"I'm angry because the corruption takes place with officials at a higher level, but we are the ones that need the money."
Pressure is growing on the Bulgarian government from farmers, the public, but above all from the EU.
With European public opinion increasingly sceptical about the merits of bringing poor countries like Bulgaria into an enlarged European Union, Brussels needs to prove taxpayers' money is not going down the drain.
етикети:
sanctus amor patriae dat...
17 март 2008
В десетката: блогът на Първанов
Най-новото (и най-дръзкото?) попълнение в поредицата "Блогове на известни български политици" на Капитал (копирам от тук):
етикети:
гоце
Пиар по време на чума
(Иво Инджев, Медиапул, 16.03.2008)
Ако питате президента Първанов, в Европа имало антибългарска кампания.
Ако питате външния ни министър Калфин (както направи Дарик радио), "онзи” е "изключително неправ” ("онзи” е неназованият от него президент Първанов, който възроди мита за европейската конспирация срещу България).
Ако ли пък питате тукашните националисти, управлението на страната се осъществява всъщност от антибългарска компания - от руско-немски-турския триумвират Сергей Дмитриевич, Симеон Сакскобуготски и Ахмед Доган.
Но ако някой се сети да препита (социологически, например, стига да е позволено), мълчаливото мнозинство българи, най-вероятно ще чуе, че и в трите твърдения има нещо вярно.
Общото между тях е, че антибългарска кампания наистина има, но в една специфична част от Европа, известна като България.
България се управлява от президент, самопровъзгласил се в аванс за социален и от правителство, начело със социалистическа партия. Както навсякъде в Европа, така и у нас доктрината на социалистите се противопоставя на либералния светоглед по един централен въпрос: десните настояват за по-малко държавна намеса в основните сфери на икономиката и обществените отношения, а левите им опонират с обратната теза. Социалистите по дефиниция искат повече държава.
Какво казват обаче нашите борци за социална справедливост, когато фактите ги накарат понe малко да се оправдават?
Да вземем най-болезнената тема, децата на България. Толкова е болезнена, че стана обект на специално внимание от чужбина чрез прословутия филм на ББС за дома в Могилино, сервиран на европейските депутати в Брюксел въпреки протестите на техни български колеги по пленарна зала.
И какъв е отговорът на българската държава, ръководена от социалистическо парламентарно мнозинство, излъчено от неговата преобладаваща квота правителство и от също толкова социален президент? Той е еднозначен: държавата някак си не е виновна за никой от ужасите, които се случват на български деца.
За премиера Станишев филмът бил тенденциозен, за президента Първанов той е направо антибългарски, а министър Масларова, в чиито задължения са самите социални грижи за най-беззащитните подрастващи, си позволява цинизма да се репчи с констатацията, че тя не била бутала деца от прозорците на съответните домове.
Някой от гореспоменатите, който има деца, пък и който и да било нормален родител, би ли довел децата си дотам, че да падат от третия етаж в опит да избягат от "семейния уют”? Явно манталитетът на днешните управляващи е рецидив от времето на довчерашната диктатура, която беше впрегнала цялата мощ на държавата да спира и наказва хилядите (милионите, в рамките на лагера на социализма) желаещи да избягат от социалистическия рай.
Очевидно говорим за твърде устойчивия във времето подход на мащехата, която се изживява като господар над живота и смъртта на презираните от нея сополиви рожби в границите на нещото, което наричаме държава.
Има ли идиот (без извинение), който би сложил гранули с отрова за мишки под шкафовете у дома, при положение, че наоколо щъкат децата му? Кой баща и коя майка със здрав разсъдък биха гледали равнодушно, как години наред децата им са обект на системно сексуално издевателство, след което известен на всички изверг ги отстрелва като заразен с бяс дивеч посред бял ден със законното си оръжие?
Намират се и циници да говорят и пишат за тази трагедия като за „любовна драма”, вместо да прозрат, че драмата е в насилственото лишаване от любов на едни същества, които по неписаните закони на човечността имат изконно право на родителска грижа и ласка.
Държавният ни глава сметна за най-подходящо да реагира на изплувалите на повърхността на медийния поток детски нещастия с дълбокомислената констатация, че ние сме си знаели за проблемите и без да ни ги казват чужденците. Сякаш това е някакво оправдание, а не утежняващо вината на „знаещите” обстоятелство.
В град Трън, където рецидивист от години безнаказано тормозил наказани от съдбата (и държавата ни) деца, също всички са знаели какво става. Точно така. У нас всичко се знае и нищо не се прави. МВР час по час твърди, че е наясно кои са най-големите престъпници. Педофилът от Трън, един „дребен” престъпник, в сравнение с големите шефове от подземния свят, също им бил известен, но нямали право да го посетят на местопрестъплението-поне веднъж да се бяха престрашили, щяха да спасят детски живот.
Но от натрупаните знания нищо не следва. Защото управляващите, държавата, с поведението си непрекъснато доказват на давещите се, че спасяването им си е тяхна работа( въпреки че в България, по подобие на уникалния руски модел, съществува и генерира разходи цяло министерство за борба с неизвестностите при непредсказуеми бедствия).
Независимо дали става дума за снежна стихия, наводнение, пожар, масово натравяне или още по- масово малтретиране на деца - държавата България по презумпция играе ролята на невинния. За виновни някъде по веригата могат да бъдат обявени някои шофьори, местни дерибеи и дори шеф на предприятие, като БДЖ. Но самата държава, в лицето на посочените между нас да я стопанисват, излъчва безпардонна невинност.
Трябва ли да ни изненадва, че външният министър Калфин, бивш съветник на Първанов, "коригира” твърдението на своя неотдавнашен началник за някаква антибългарска кампания в Европа? На първо четене, да, странно е. Защото сме получили многобройни доказателства за властовата солидарност и по най-незащитими казуси - например за върховното по своята арогантност самохвалство, за собствения обръч от фирми (т.е за мафиотското срастване на икономиката с политиката по нерегламентиран от закона начин), Ахмед Доган дори получи поздравления колко бил смел и откровен в посочването на фактите такива, какви са.
По-вероятно е обаче друго. Нищо особено не се случва. Осъществява се поредният кризисен пиар за замазване гафовете на бащицата. В страха си да не спука високия си рейтинг, срещу който стреля с ловджийска пушка по време на национална трагедия, държавният ни ръководител панически заложи на изпитаната стръв, на която всеки рейтинг кълве в балканското блато, на национализма. Сигурно си е спомнил доброто ( за него) не толкова старо време, когато зовеше за сталинградска битка на българи срещу турци в Кърджали.
Помни се. В Европа, също. Затова и Калфин проговори с европейски глас, колкото фактът да бъде регистриран служебно в съответните доклади. Иначе истинската индикация за същността на причудливата случка е реакцията на казаното с недомлъвки от Калфин. И по-точно, липсата на реакция.
Първанов бащински ще премълчи критиката, но не защото си е взел поука от факта, че много му личи , когато лъже на публично място, а просто защото не му се налага. Има кой да бди за неговия комфорт. Не очаквайте полемика по върховете на властта. В пристъп на рядка благосклонност да коментира критични нотки по негов адрес, Първанов каза след скандала с хайката му за вълци, че на опозицията това й е работата, да критикува-кучетата да си лаят, докато неговият катун си върви . Сега обаче, за пръв път, близък до него министър, който дължи поста си лично на своя патрон, го опровергава и то по много болезнена тема, заредена с вътрешно и външнополитически избухливи последици.
Това би трябвало да е медийна сензация, но такава услужливо не бе забелязана от обръча от медии на същата тази власт, за която все повече граждани вярват, че води антибългарска кампания. Резултатите от нея, ако се описва демографският срив с езика на загрижените от него сънародници, е като от чума по българите - едни бягат далеч от огнището на епидемията, други берат душа, а трети пируват.
И пиарът е такъв - пиар по време на чума.
Ако питате президента Първанов, в Европа имало антибългарска кампания.
Ако питате външния ни министър Калфин (както направи Дарик радио), "онзи” е "изключително неправ” ("онзи” е неназованият от него президент Първанов, който възроди мита за европейската конспирация срещу България).
Ако ли пък питате тукашните националисти, управлението на страната се осъществява всъщност от антибългарска компания - от руско-немски-турския триумвират Сергей Дмитриевич, Симеон Сакскобуготски и Ахмед Доган.
Но ако някой се сети да препита (социологически, например, стига да е позволено), мълчаливото мнозинство българи, най-вероятно ще чуе, че и в трите твърдения има нещо вярно.
Общото между тях е, че антибългарска кампания наистина има, но в една специфична част от Европа, известна като България.
България се управлява от президент, самопровъзгласил се в аванс за социален и от правителство, начело със социалистическа партия. Както навсякъде в Европа, така и у нас доктрината на социалистите се противопоставя на либералния светоглед по един централен въпрос: десните настояват за по-малко държавна намеса в основните сфери на икономиката и обществените отношения, а левите им опонират с обратната теза. Социалистите по дефиниция искат повече държава.
Какво казват обаче нашите борци за социална справедливост, когато фактите ги накарат понe малко да се оправдават?
Да вземем най-болезнената тема, децата на България. Толкова е болезнена, че стана обект на специално внимание от чужбина чрез прословутия филм на ББС за дома в Могилино, сервиран на европейските депутати в Брюксел въпреки протестите на техни български колеги по пленарна зала.
И какъв е отговорът на българската държава, ръководена от социалистическо парламентарно мнозинство, излъчено от неговата преобладаваща квота правителство и от също толкова социален президент? Той е еднозначен: държавата някак си не е виновна за никой от ужасите, които се случват на български деца.
За премиера Станишев филмът бил тенденциозен, за президента Първанов той е направо антибългарски, а министър Масларова, в чиито задължения са самите социални грижи за най-беззащитните подрастващи, си позволява цинизма да се репчи с констатацията, че тя не била бутала деца от прозорците на съответните домове.
Някой от гореспоменатите, който има деца, пък и който и да било нормален родител, би ли довел децата си дотам, че да падат от третия етаж в опит да избягат от "семейния уют”? Явно манталитетът на днешните управляващи е рецидив от времето на довчерашната диктатура, която беше впрегнала цялата мощ на държавата да спира и наказва хилядите (милионите, в рамките на лагера на социализма) желаещи да избягат от социалистическия рай.
Очевидно говорим за твърде устойчивия във времето подход на мащехата, която се изживява като господар над живота и смъртта на презираните от нея сополиви рожби в границите на нещото, което наричаме държава.
Има ли идиот (без извинение), който би сложил гранули с отрова за мишки под шкафовете у дома, при положение, че наоколо щъкат децата му? Кой баща и коя майка със здрав разсъдък биха гледали равнодушно, как години наред децата им са обект на системно сексуално издевателство, след което известен на всички изверг ги отстрелва като заразен с бяс дивеч посред бял ден със законното си оръжие?
Намират се и циници да говорят и пишат за тази трагедия като за „любовна драма”, вместо да прозрат, че драмата е в насилственото лишаване от любов на едни същества, които по неписаните закони на човечността имат изконно право на родителска грижа и ласка.
Държавният ни глава сметна за най-подходящо да реагира на изплувалите на повърхността на медийния поток детски нещастия с дълбокомислената констатация, че ние сме си знаели за проблемите и без да ни ги казват чужденците. Сякаш това е някакво оправдание, а не утежняващо вината на „знаещите” обстоятелство.
В град Трън, където рецидивист от години безнаказано тормозил наказани от съдбата (и държавата ни) деца, също всички са знаели какво става. Точно така. У нас всичко се знае и нищо не се прави. МВР час по час твърди, че е наясно кои са най-големите престъпници. Педофилът от Трън, един „дребен” престъпник, в сравнение с големите шефове от подземния свят, също им бил известен, но нямали право да го посетят на местопрестъплението-поне веднъж да се бяха престрашили, щяха да спасят детски живот.
Но от натрупаните знания нищо не следва. Защото управляващите, държавата, с поведението си непрекъснато доказват на давещите се, че спасяването им си е тяхна работа( въпреки че в България, по подобие на уникалния руски модел, съществува и генерира разходи цяло министерство за борба с неизвестностите при непредсказуеми бедствия).
Независимо дали става дума за снежна стихия, наводнение, пожар, масово натравяне или още по- масово малтретиране на деца - държавата България по презумпция играе ролята на невинния. За виновни някъде по веригата могат да бъдат обявени някои шофьори, местни дерибеи и дори шеф на предприятие, като БДЖ. Но самата държава, в лицето на посочените между нас да я стопанисват, излъчва безпардонна невинност.
Трябва ли да ни изненадва, че външният министър Калфин, бивш съветник на Първанов, "коригира” твърдението на своя неотдавнашен началник за някаква антибългарска кампания в Европа? На първо четене, да, странно е. Защото сме получили многобройни доказателства за властовата солидарност и по най-незащитими казуси - например за върховното по своята арогантност самохвалство, за собствения обръч от фирми (т.е за мафиотското срастване на икономиката с политиката по нерегламентиран от закона начин), Ахмед Доган дори получи поздравления колко бил смел и откровен в посочването на фактите такива, какви са.
По-вероятно е обаче друго. Нищо особено не се случва. Осъществява се поредният кризисен пиар за замазване гафовете на бащицата. В страха си да не спука високия си рейтинг, срещу който стреля с ловджийска пушка по време на национална трагедия, държавният ни ръководител панически заложи на изпитаната стръв, на която всеки рейтинг кълве в балканското блато, на национализма. Сигурно си е спомнил доброто ( за него) не толкова старо време, когато зовеше за сталинградска битка на българи срещу турци в Кърджали.
Помни се. В Европа, също. Затова и Калфин проговори с европейски глас, колкото фактът да бъде регистриран служебно в съответните доклади. Иначе истинската индикация за същността на причудливата случка е реакцията на казаното с недомлъвки от Калфин. И по-точно, липсата на реакция.
Първанов бащински ще премълчи критиката, но не защото си е взел поука от факта, че много му личи , когато лъже на публично място, а просто защото не му се налага. Има кой да бди за неговия комфорт. Не очаквайте полемика по върховете на властта. В пристъп на рядка благосклонност да коментира критични нотки по негов адрес, Първанов каза след скандала с хайката му за вълци, че на опозицията това й е работата, да критикува-кучетата да си лаят, докато неговият катун си върви . Сега обаче, за пръв път, близък до него министър, който дължи поста си лично на своя патрон, го опровергава и то по много болезнена тема, заредена с вътрешно и външнополитически избухливи последици.
Това би трябвало да е медийна сензация, но такава услужливо не бе забелязана от обръча от медии на същата тази власт, за която все повече граждани вярват, че води антибългарска кампания. Резултатите от нея, ако се описва демографският срив с езика на загрижените от него сънародници, е като от чума по българите - едни бягат далеч от огнището на епидемията, други берат душа, а трети пируват.
И пиарът е такъв - пиар по време на чума.
етикети:
гоце
16 март 2008
Внимание: антибългарска кампания обявяват и в Deutsche Welle
Bulgaria Explores Officials' Ties to Communist Secret Service
(Deutsche Welle, 14.03.2008)
One in six Bulgarian officials since 1990 had ties to the secret police during communism, concluded a parliamentary study. But Bulgarians aren't interested in hearing about their politicians' pasts.
The head of the government, four vice-premiers and 25 democratically elected ministers are among those with a connection to the secret service. Current President Georgi Parvanov worked under the code name Gotse; his predecessor Jean Videnov was also a special agent.
Former spies are especially prevalent in the foreign ministry and in diplomatic service. Three former ministers, 13 deputies and even Bulgaria's current NATO ambassador were all part of the communist intelligence cadre.
An investigative committee commissioned by parliament examined 673 government officials who had served since the fall of the Iron Curtain in 1990 and found that 108 were linked to communist intelligence.
"Informal networks that were linked to the repressive communist apparatus … continue to lead to corruption," Sonja Schueler from the Southeast Europe Association told Deutsche Welle. "Personal loyalties determine the decisions that are made and the socio-economic development of the country."
Little interest in opened files
The probe was made possible by a new law that is meant to ensure access to the files, but doesn't take action against the ex-informants. They are free to continue working in politics. The situation is similar in Germany, where the government committee responsible for opening the secret service files is only charged with informing the public.
"The decision about the consequences is in the hands of those who put the politicians in office," said Andreas Schulze, spokesman for the German organization that researches the former East German Stasi.
Nevertheless, public curiosity around the topic isn't particularly strong in Bulgaria. All across Central and Eastern Europe, the younger generation hasn't shown much interest in digging up their country's communist past.
A wide variety of reasons come into play -- the inability of historians to analyze the communist period objectively, low education levels among the population and the dependence of people's career success on the system are just a few.
Older generations also tend to be skeptical of opening the secret files. The entire Soviet bloc was based on a foundation of unofficial informants, which means that plenty of ordinary citizens turned in information about friends, neighbors or acquaintances. Some of them are afraid that the skeletons in their closets will be exposed.
Close ties to the KGB
Not only are the activities of the secret police considered today to be human rights violations, but some of its elements were unconstitutional even during the communist regime. The secret service was, for example, not subject to the judicial system but was run directly by the communist party.
Furthermore, the fact that the Bulgarian secret police effectively functioned as an arm of Russia's KGB undermined the country's raison d'etat. Not to mention that Bulgaria's foreign intelligence was also involved in operations where blood was spilled.
Communist East Germany's last secret police chief March Wolf wrote that, in the 1950s, his Bulgarian and Polish counterparts were known for having committed the most murders.
Former spies make Europe uneasy
"The Bulgarian intelligence service was the one in the former East bloc that worked most closely together with the KGB," said German journalist and crime expert Juergen Roth.
Top-ranking Bulgarian politicians' contacts to the KGB are seen in Brussels as a potential security risk, particularly when sensitive topics like EU and NATO are on the table. Bulgaria became a member of the European Union on Jan. 1, 2007.
The old ties have come into the limelight this week for another reason: Russian arms trader Victor Bout, who supposedly had excellent contacts to the Soviet and later to the Russian secret service, had delivered a load of weapons worth several hundred million dollars to Bulgaria just before he was arrested on March 6.
(Deutsche Welle, 14.03.2008)
One in six Bulgarian officials since 1990 had ties to the secret police during communism, concluded a parliamentary study. But Bulgarians aren't interested in hearing about their politicians' pasts.
The head of the government, four vice-premiers and 25 democratically elected ministers are among those with a connection to the secret service. Current President Georgi Parvanov worked under the code name Gotse; his predecessor Jean Videnov was also a special agent.
Former spies are especially prevalent in the foreign ministry and in diplomatic service. Three former ministers, 13 deputies and even Bulgaria's current NATO ambassador were all part of the communist intelligence cadre.
An investigative committee commissioned by parliament examined 673 government officials who had served since the fall of the Iron Curtain in 1990 and found that 108 were linked to communist intelligence.
"Informal networks that were linked to the repressive communist apparatus … continue to lead to corruption," Sonja Schueler from the Southeast Europe Association told Deutsche Welle. "Personal loyalties determine the decisions that are made and the socio-economic development of the country."
Little interest in opened files
The probe was made possible by a new law that is meant to ensure access to the files, but doesn't take action against the ex-informants. They are free to continue working in politics. The situation is similar in Germany, where the government committee responsible for opening the secret service files is only charged with informing the public.
"The decision about the consequences is in the hands of those who put the politicians in office," said Andreas Schulze, spokesman for the German organization that researches the former East German Stasi.
Nevertheless, public curiosity around the topic isn't particularly strong in Bulgaria. All across Central and Eastern Europe, the younger generation hasn't shown much interest in digging up their country's communist past.
A wide variety of reasons come into play -- the inability of historians to analyze the communist period objectively, low education levels among the population and the dependence of people's career success on the system are just a few.
Older generations also tend to be skeptical of opening the secret files. The entire Soviet bloc was based on a foundation of unofficial informants, which means that plenty of ordinary citizens turned in information about friends, neighbors or acquaintances. Some of them are afraid that the skeletons in their closets will be exposed.
Close ties to the KGB
Not only are the activities of the secret police considered today to be human rights violations, but some of its elements were unconstitutional even during the communist regime. The secret service was, for example, not subject to the judicial system but was run directly by the communist party.
Furthermore, the fact that the Bulgarian secret police effectively functioned as an arm of Russia's KGB undermined the country's raison d'etat. Not to mention that Bulgaria's foreign intelligence was also involved in operations where blood was spilled.
Communist East Germany's last secret police chief March Wolf wrote that, in the 1950s, his Bulgarian and Polish counterparts were known for having committed the most murders.
Former spies make Europe uneasy
"The Bulgarian intelligence service was the one in the former East bloc that worked most closely together with the KGB," said German journalist and crime expert Juergen Roth.
Top-ranking Bulgarian politicians' contacts to the KGB are seen in Brussels as a potential security risk, particularly when sensitive topics like EU and NATO are on the table. Bulgaria became a member of the European Union on Jan. 1, 2007.
The old ties have come into the limelight this week for another reason: Russian arms trader Victor Bout, who supposedly had excellent contacts to the Soviet and later to the Russian secret service, had delivered a load of weapons worth several hundred million dollars to Bulgaria just before he was arrested on March 6.
етикети:
гоце
12 март 2008
DND: Масларова
Каква би следвало да бъде съдбата на един социален министър, ако в поверените на неговото министерство "институции за деца" се случва
1) да изхвърлят деца през прозореца,
2) да обстрелват деца с камъни,
3) да раняват и убиват деца с огнестрелно оръжие,
4) да няма (следователно) адекватна грижа за сигурността на децата,
5) да се правят филми, подобни на този за дома в Могилино (освен в случаите на явни антибългарски кампании--т.е., освен в случаите, когато въпросните филми са продуцирани от видните българофоби в BBC)
6) и т.н.?
1) да изхвърлят деца през прозореца,
2) да обстрелват деца с камъни,
3) да раняват и убиват деца с огнестрелно оръжие,
4) да няма (следователно) адекватна грижа за сигурността на децата,
5) да се правят филми, подобни на този за дома в Могилино (освен в случаите на явни антибългарски кампании--т.е., освен в случаите, когато въпросните филми са продуцирани от видните българофоби в BBC)
6) и т.н.?
?
Отговор: ами, нормална, благоденствена и изпълнена с труфила и комисии, ако става въпрос за "министър" Емилия Масларова.
етикети:
sanctus amor patriae dat...
Една удивителна и дръзка мечта
Каква би била България днес, ако големите български медии се държаха така, както се държат например Дневник и Капитал само в рамките на последните две седмици?
Щеше ли тогава да му бъде толкова лесно на Първанов да се опакова в целофана на празнодумие, лъжи и есемес кампании?
Дали тогава на Първанов и на потомството Първаново щеше да им бъде толкова лесно да твърдят, че показването на истината е "антибългарска кампания"?
Нима тогава щеше да е възможно никога никой да не е отговорен за нищо, а оставка да се подава само в краен случай--като жест на обида от търсенето на отговорност?
Не. България днес би била много по-различна, ако лъжата не беше истина, а невежеството--сила.
***
Провинциална трагикомедия
(Петя Владимирова, Дневник, 11.03.2008)
В най-скоро време трябва да очакваме десетки изявления за основателна гордост, с която замесените в аферите по трите предприсъединителни програми на ЕС ще обясняват участието си в тях. Разбира се, в качеството си на патриоти, защитаващи националните интереси.
Това направиха почти всички огласени агенти на бившата Държавна сигурност например. Нищо че резултатът от самоотверженото им родолюбие се оказа фалиралата комунистическа държава - включително и заради "патриотичното" източване на икономиката й с помощта на ДС.
Всички останали пък се оказват подбудители, организатори и извършители на цяла поредица от "антибългарски кампании" - без значение дали са български или чужди граждани, медии, държави (без Русия, разбира се) и дори цели международни организации, в които България също членува.
Преди няколко години ООН разкри официално, че БСП е получавала барели от режима на Саддам Хюсеин в разрез с правилата на програмата "Храни срещу петрол", и тогава президентът Първанов заяви, че това е антибългарска кампания. Цял куп авторитетни чужди издания редовно правят същото, но британската корпорация
Би Би Си е особено опасен рецидивист в антибългарските прояви
Тя беше заклеймена от властите заради филма за т.нар. Бате, за филма за трафика на хора, а тези дни президентът Първанов, подкрепен от премиера Станишев и цялата БСП, обявиха и филма й за децата от дома в Могилино за част от подобна кампания.
Във вторник зам.-министър въоръжи публиката със знанието, че спрените европари по програмите ИСПА, ФАР И САПАРД са в резултат на български доноси, разбирай някой оттук непатриотично клепал властите пред глуповатата брюкселска администрация, която се връзва на такива неща.
Няколко дни по-рано, когато в рамките на по-малко от месец дойде новината за поредното замразяване на пари за България - този път на 80 млн. евро по програмата за земеделието САПАРД, премиерът Станишев отказа да коментира "в крачка". Било несериозно да го прави, преди да се е запознал в детайли с информацията. Докато журналистите се чудеха как така отговорните фактори, които си комуникират по въпроса с Брюксел, още не са запознали премиера с проблема, Станишев огласи информираната си вече позиция. Блокирането на европейски финансови средства било "нормална европейска практика, когато има съмнения за целесъобразността на една или друга сделка" (в случая става дума за съмнения не за целесъобразността, а направо за законосъобразността на "усвояването" на 7.5 милиона евро, като при това нарушението е установено от европейската служба за борба с финансовите измами ОЛАФ, а не е плод на съмнения, но нейсе). И външният министър Калфин не закъсня да се обади от Брюксел - в смисъл, че случаят не трябвало да ни изненадва или да ни хвърля в истерия, просто Еврокомисията била по-чувствителна към България. Защо? Ами защото
виновни са и "различни български граждани с вътрешни управленски амбиции"
които идвали в Брюксел и се оплаквали по всеки повод. Ето това била причината Еврокомисията да оглежда под лупа как харчим европарите и нито дума за това защо точно така ги харчим и чия е отговорността.
Въобще никакво въображение в обясненията на властта не се забелязва и преди, и след сакралната дата 1 януари 2007 г., на която уж се телепортирахме в европейското ценностно пространство.
То е различно не с това, че там корупция и престъпления няма, а тъкмо с реакцията на овластените институции към тях. Казано по-просто, там уличените почти веднага подават оставки, за да си спестят унизителното изхвърляне, тук е обратното - хората на най-високите управленски постове ги защитават, понякога с месеци, до последната възможност да ги спасят. А ако не могат, докато се вихри скандалът, ги връщат на постовете им, след като стихне (справка - казусът с отстранения, а после върнат на поста лично от премиера под натиска на Доган зам.-министър на Емел Етем Дилян Пеевски).
В запазена марка за управляващите България през последните няколко години се превърна отказът им да отстраняват "нагазилите в лука" отговорни лица, независимо в коя област. След Пеевски другият знаков питомец на властта се очертава да е бившият - формално и по принуда - шеф на пътния фонд Веселин Георгиев. След цял месец бездействие и шикалкавене на най-високо равнище за прословутите 120 милиона лева, отишли като "обществени" поръчки при брат му, едва ли ще е изненада за някого, ако слуховете за бъдещата му кариера се окажат гола истина. Като например това, че е стяган да оглави дружеството, което ще управлява не по-малко скандалната концесия за магистрала "Тракия", и докато чака, е преназначен за съветник на министъра на регионалното развитие.
И двата примера впрочем обясняват защо обичайната реакция на властта е замазването и омаловажаването на злоупотребите, но не и търсене на отговорност. Властта просто няма полезен ход, ако е пряко обвързана с нарушенията. Затова запълва паузата - докато чака отново да й се размине - с всякакви нелепи обяснения като това, че
нямало нищо смущаващо в санкциите на ЕК
- ами че "тя всяка година проверява по 22 хиляди нарушения и блокира към милиард и половина евро в цяла Европа", демек и другите крадат, не сме само ние, както намекваше завчера депутат на Доган, опитващ се да обясни защо нямало нужда парламентарните комисии да се занимават със скандалите с европарите. Самият Доган пръв подаде на правителството магическата формула, като обяви и купуването на гласове на изборите за нормална европейска практика.
Ако Еврокомисията обаче се заинати и обяви остро и на всеослушание, тоест в писмо черно на бяло, че българските компетентни органи и правителството са неспособни да установят злоупотребите, причините и виновните, нищо чудно всички власти вкупом да засвирят на раздрънканата от прекалена употреба струна на патриотизма и да запеят рефрена за антибългарските кампании. Друг изход няма да имат, ако Брюксел покаже несговорчивост. Всеки вариант, различен от този, ще равносилен на признание, че управляваната по сегашния модел държава е затънала в корупция, а независимата по конституция съдебна власт, която в нормалните държави е ефективен надзорник на законността, служи като замазвач на издънките. Тази е всъщност разликата между злоупотребите в България и в "блокирането на европари в цяла Европа" - по успокояващото обяснение на ДПС. В България "компетентните органи" не само че не разкриват измамите, но и след като бъдат сезирани от онези, които са засекли нарушенията, не могат да осветят виновните. Защото очевидно не искат. И тази разлика не е формална, а съдържателна. Защото тъкмо в нея се отразява фундаменталният порок на олигархичната държава - заличаването на независимостта на различните власти и сливането им в едно цяло. Все едно е дали ще го наречете тоталитаризъм, плутокрация и което и да е от проявленията на този вид функциониране на държавата - не на хартия, а на практика. И контрата, както винаги, е за сметка на гражданите. Без да са изплатили още милиардните дълговете, с които бяха изненадани от комунизма, ще трябва да се подготвят психологически и да връщат евромилионите, които междувременно са валели, но те не са усетили.
***
Надига ли се светът срещу България?
(Юлиан Попов, Медиапул, 12.03.2008)
Ако се вслушате в това, което някои хора говорят, светът се е надигнал срещу страната ни. Не кои да е хора. Хора, чиято работа е да представят България пред света и пред българите. Например президентът. Или премиерът. Или социалната министърка. И доста други.
Реакцията им е разбираема. Могилино се превърна в национална марка. И времето не успява да я отлепи. Какво да правим? Ами като не можем да я отлепим, да кажем, че някой злосторник я е залепил на лицето ни, докато невинно сме спали. Това е инстинктивна защитна реакция. Тя работи на принцип, подобен на твърдението на шопа, който след като прекарал половин час пред клетката на жирафа заявил "Нема такова животно.” В този смисъл всеки, който реагира така, има известно оправдание.
По-сложно става, когато жирафът, освен че не съществува, започне да те преследва. Тогава навлизаш в състояние, което докторите наричат параноя. Българските институции, и доста от българските граждани, са склонни та потънат в това състояние. Някъде има заговор. Някакви хора нарочно се опитват да омаскарят България. Западът се ръководи от една централа, на която и е хрумнало да излее няколко кофи помия върху невинната ни родина, за да укрие своите мръсотии. В тази категория влизат и твърдения от рода: "След Косово ще дойде ред на Източните Родопи”. Или пък всички предположения, че зад всяка дупка по пътя или жп катастрофа стои някоя масонска ложа, ционистки заговор или прероден турски султан.
Ако се занимавах с терапия, щях да попитам: "Често ли ти се явяват хората от ББС?”. Или "Човекът от Мосад разговаря ли с тебе или само седи на стола в кухнята и мълчи?”.
Но тъй като не съм терапевт, ще кажа само: "Това са кръгли глупости.”. Идеята, че някой стои или седи зад филма за Могилино, или зад който и да било репортаж за състоянието на домовете в България, е тъжно комплексирано атакджийско предположение. То звучи на всеки разумен човек като пубертетски крясък: "Никой не ме обича”.
Кой ще тръгне да си губи времето с това да петни България? На кого би му хрумнало, че кампания срещу България може да има някакъв смисъл? Какъвто и да било смисъл. Погледнете само един английски вестник. Той съдържа стотици истории от целия свят. Коя от коя по-интересни, забавни или трагични. Защо някой ще поведе кампания срещу България? Някой да се е опитвал да си зададе този въпрос? Някой, който да познава света извън околовръстното шосе?
Истината е проста – за България светът знае малко, ние сме свенливи до припадък, повечето от хората, които са напуснали България, са още млади и не могат да се погрижат сериозно за образа на България по света, макар и вече да правят немалко, българското правителство разчита на абсурдни инструменти от типа на "комуникационната стратегия”, за да каже нещо за България и в крайна сметка на повърхността излизат само няколко потискащи факта, които външни журналисти успяват да съзрат.
Кой нормален човек би могъл да си помисли, че журналист ще дойде в България, за да заснеме филм за жътвата? Или за това, че Тодор Живков или някой друг е произнесъл реч за успехите на родината? Или за това, че в България има домове, които не са като Могилино.
Знам, че има домове, които са в по-добро състояние от Могилино. Има и такива, които са по-зле. Знам го по-добре от министрите, които отговарят за тези домове, защото вероятно съм посетил много повече домове, отколкото те са посетили. И какво от това? Кой идиот ще се хване с това да снима филм за деца, които ги гледат както трябва? Виждали ли сте в български вестник статия от типа "Днес по пътя от Лион до Париж нямаше задръствания.”?
Когато някой се хване да критикува Запада, че се е нахвърлил върху крехката ни родина, не е зле първо да вдигне телефона на някой вестник и да попита какво е това медия. И с какво се занимава. "Работническо дело” не излиза вече. Така че няма опасност да попаднете на редакция, която да ви каже, че работата на медиите е да възхвалява реализацията на Генералната линия или петилетния план.
Който дава подобни медийни или PR съвети, заслужава уволнение, защото приказките за антибългарска кампания вредят на България, вредят на всеки, българин, на самото правителство и дори и на опозицията. В крайна сметка на всички. Единствените, които остават невредими от подобни глупости са самите обвиняеми. Дали това е ББС, MI6 или ЦРУ - все едно. Българската параноя не им вреди ни най-малко. Вреди на нас.
Ако някой наистина се е загрижил за репутацията на България, може да направи нещо много просто. Да се изправи и да каже, че децата в България наистина се отглеждат като в скотовъдни и че всички носят вина за това и че всички трябва да направим нещо. Тогава всичките цереута ще кажат, че са на наша страна, че искат да помогнат, че при тях има също много проблеми, че никъде системата не е идеална. Това е прост PR трик. Или просто обикновено достойно поведение, което се грижи само за добрата ти репутация.
По какво се различава например Могилино от дома в Джърси, чиято история залива сега британската и световната преса? По две неща. Първо, домът в Джърси е бил значително по-жестока институция от Могилино. И, второ, никой не се опитва да се оправдава за дома в Джърси. На никого не му е дори и хрумнало да дрънка, че има някаква кампания против Великобритания или против Джърси. Затова и никой не се нахвърля върху жителите на Джърси, всички следят разследването и чакат съдебните дела, които ще последват. Така репутацията на Джърси ще бъде опазена. По точно обратния начин ние ще съсипем репутацията на България.
Щеше ли тогава да му бъде толкова лесно на Първанов да се опакова в целофана на празнодумие, лъжи и есемес кампании?
Дали тогава на Първанов и на потомството Първаново щеше да им бъде толкова лесно да твърдят, че показването на истината е "антибългарска кампания"?
Нима тогава щеше да е възможно никога никой да не е отговорен за нищо, а оставка да се подава само в краен случай--като жест на обида от търсенето на отговорност?
Не. България днес би била много по-различна, ако лъжата не беше истина, а невежеството--сила.
***
Провинциална трагикомедия
(Петя Владимирова, Дневник, 11.03.2008)
В най-скоро време трябва да очакваме десетки изявления за основателна гордост, с която замесените в аферите по трите предприсъединителни програми на ЕС ще обясняват участието си в тях. Разбира се, в качеството си на патриоти, защитаващи националните интереси.
Това направиха почти всички огласени агенти на бившата Държавна сигурност например. Нищо че резултатът от самоотверженото им родолюбие се оказа фалиралата комунистическа държава - включително и заради "патриотичното" източване на икономиката й с помощта на ДС.
Всички останали пък се оказват подбудители, организатори и извършители на цяла поредица от "антибългарски кампании" - без значение дали са български или чужди граждани, медии, държави (без Русия, разбира се) и дори цели международни организации, в които България също членува.
Преди няколко години ООН разкри официално, че БСП е получавала барели от режима на Саддам Хюсеин в разрез с правилата на програмата "Храни срещу петрол", и тогава президентът Първанов заяви, че това е антибългарска кампания. Цял куп авторитетни чужди издания редовно правят същото, но британската корпорация
Би Би Си е особено опасен рецидивист в антибългарските прояви
Тя беше заклеймена от властите заради филма за т.нар. Бате, за филма за трафика на хора, а тези дни президентът Първанов, подкрепен от премиера Станишев и цялата БСП, обявиха и филма й за децата от дома в Могилино за част от подобна кампания.
Във вторник зам.-министър въоръжи публиката със знанието, че спрените европари по програмите ИСПА, ФАР И САПАРД са в резултат на български доноси, разбирай някой оттук непатриотично клепал властите пред глуповатата брюкселска администрация, която се връзва на такива неща.
Няколко дни по-рано, когато в рамките на по-малко от месец дойде новината за поредното замразяване на пари за България - този път на 80 млн. евро по програмата за земеделието САПАРД, премиерът Станишев отказа да коментира "в крачка". Било несериозно да го прави, преди да се е запознал в детайли с информацията. Докато журналистите се чудеха как така отговорните фактори, които си комуникират по въпроса с Брюксел, още не са запознали премиера с проблема, Станишев огласи информираната си вече позиция. Блокирането на европейски финансови средства било "нормална европейска практика, когато има съмнения за целесъобразността на една или друга сделка" (в случая става дума за съмнения не за целесъобразността, а направо за законосъобразността на "усвояването" на 7.5 милиона евро, като при това нарушението е установено от европейската служба за борба с финансовите измами ОЛАФ, а не е плод на съмнения, но нейсе). И външният министър Калфин не закъсня да се обади от Брюксел - в смисъл, че случаят не трябвало да ни изненадва или да ни хвърля в истерия, просто Еврокомисията била по-чувствителна към България. Защо? Ами защото
виновни са и "различни български граждани с вътрешни управленски амбиции"
които идвали в Брюксел и се оплаквали по всеки повод. Ето това била причината Еврокомисията да оглежда под лупа как харчим европарите и нито дума за това защо точно така ги харчим и чия е отговорността.
Въобще никакво въображение в обясненията на властта не се забелязва и преди, и след сакралната дата 1 януари 2007 г., на която уж се телепортирахме в европейското ценностно пространство.
То е различно не с това, че там корупция и престъпления няма, а тъкмо с реакцията на овластените институции към тях. Казано по-просто, там уличените почти веднага подават оставки, за да си спестят унизителното изхвърляне, тук е обратното - хората на най-високите управленски постове ги защитават, понякога с месеци, до последната възможност да ги спасят. А ако не могат, докато се вихри скандалът, ги връщат на постовете им, след като стихне (справка - казусът с отстранения, а после върнат на поста лично от премиера под натиска на Доган зам.-министър на Емел Етем Дилян Пеевски).
В запазена марка за управляващите България през последните няколко години се превърна отказът им да отстраняват "нагазилите в лука" отговорни лица, независимо в коя област. След Пеевски другият знаков питомец на властта се очертава да е бившият - формално и по принуда - шеф на пътния фонд Веселин Георгиев. След цял месец бездействие и шикалкавене на най-високо равнище за прословутите 120 милиона лева, отишли като "обществени" поръчки при брат му, едва ли ще е изненада за някого, ако слуховете за бъдещата му кариера се окажат гола истина. Като например това, че е стяган да оглави дружеството, което ще управлява не по-малко скандалната концесия за магистрала "Тракия", и докато чака, е преназначен за съветник на министъра на регионалното развитие.
И двата примера впрочем обясняват защо обичайната реакция на властта е замазването и омаловажаването на злоупотребите, но не и търсене на отговорност. Властта просто няма полезен ход, ако е пряко обвързана с нарушенията. Затова запълва паузата - докато чака отново да й се размине - с всякакви нелепи обяснения като това, че
нямало нищо смущаващо в санкциите на ЕК
- ами че "тя всяка година проверява по 22 хиляди нарушения и блокира към милиард и половина евро в цяла Европа", демек и другите крадат, не сме само ние, както намекваше завчера депутат на Доган, опитващ се да обясни защо нямало нужда парламентарните комисии да се занимават със скандалите с европарите. Самият Доган пръв подаде на правителството магическата формула, като обяви и купуването на гласове на изборите за нормална европейска практика.
Ако Еврокомисията обаче се заинати и обяви остро и на всеослушание, тоест в писмо черно на бяло, че българските компетентни органи и правителството са неспособни да установят злоупотребите, причините и виновните, нищо чудно всички власти вкупом да засвирят на раздрънканата от прекалена употреба струна на патриотизма и да запеят рефрена за антибългарските кампании. Друг изход няма да имат, ако Брюксел покаже несговорчивост. Всеки вариант, различен от този, ще равносилен на признание, че управляваната по сегашния модел държава е затънала в корупция, а независимата по конституция съдебна власт, която в нормалните държави е ефективен надзорник на законността, служи като замазвач на издънките. Тази е всъщност разликата между злоупотребите в България и в "блокирането на европари в цяла Европа" - по успокояващото обяснение на ДПС. В България "компетентните органи" не само че не разкриват измамите, но и след като бъдат сезирани от онези, които са засекли нарушенията, не могат да осветят виновните. Защото очевидно не искат. И тази разлика не е формална, а съдържателна. Защото тъкмо в нея се отразява фундаменталният порок на олигархичната държава - заличаването на независимостта на различните власти и сливането им в едно цяло. Все едно е дали ще го наречете тоталитаризъм, плутокрация и което и да е от проявленията на този вид функциониране на държавата - не на хартия, а на практика. И контрата, както винаги, е за сметка на гражданите. Без да са изплатили още милиардните дълговете, с които бяха изненадани от комунизма, ще трябва да се подготвят психологически и да връщат евромилионите, които междувременно са валели, но те не са усетили.
***
Надига ли се светът срещу България?
(Юлиан Попов, Медиапул, 12.03.2008)
Ако се вслушате в това, което някои хора говорят, светът се е надигнал срещу страната ни. Не кои да е хора. Хора, чиято работа е да представят България пред света и пред българите. Например президентът. Или премиерът. Или социалната министърка. И доста други.
Реакцията им е разбираема. Могилино се превърна в национална марка. И времето не успява да я отлепи. Какво да правим? Ами като не можем да я отлепим, да кажем, че някой злосторник я е залепил на лицето ни, докато невинно сме спали. Това е инстинктивна защитна реакция. Тя работи на принцип, подобен на твърдението на шопа, който след като прекарал половин час пред клетката на жирафа заявил "Нема такова животно.” В този смисъл всеки, който реагира така, има известно оправдание.
По-сложно става, когато жирафът, освен че не съществува, започне да те преследва. Тогава навлизаш в състояние, което докторите наричат параноя. Българските институции, и доста от българските граждани, са склонни та потънат в това състояние. Някъде има заговор. Някакви хора нарочно се опитват да омаскарят България. Западът се ръководи от една централа, на която и е хрумнало да излее няколко кофи помия върху невинната ни родина, за да укрие своите мръсотии. В тази категория влизат и твърдения от рода: "След Косово ще дойде ред на Източните Родопи”. Или пък всички предположения, че зад всяка дупка по пътя или жп катастрофа стои някоя масонска ложа, ционистки заговор или прероден турски султан.
Ако се занимавах с терапия, щях да попитам: "Често ли ти се явяват хората от ББС?”. Или "Човекът от Мосад разговаря ли с тебе или само седи на стола в кухнята и мълчи?”.
Но тъй като не съм терапевт, ще кажа само: "Това са кръгли глупости.”. Идеята, че някой стои или седи зад филма за Могилино, или зад който и да било репортаж за състоянието на домовете в България, е тъжно комплексирано атакджийско предположение. То звучи на всеки разумен човек като пубертетски крясък: "Никой не ме обича”.
Кой ще тръгне да си губи времето с това да петни България? На кого би му хрумнало, че кампания срещу България може да има някакъв смисъл? Какъвто и да било смисъл. Погледнете само един английски вестник. Той съдържа стотици истории от целия свят. Коя от коя по-интересни, забавни или трагични. Защо някой ще поведе кампания срещу България? Някой да се е опитвал да си зададе този въпрос? Някой, който да познава света извън околовръстното шосе?
Истината е проста – за България светът знае малко, ние сме свенливи до припадък, повечето от хората, които са напуснали България, са още млади и не могат да се погрижат сериозно за образа на България по света, макар и вече да правят немалко, българското правителство разчита на абсурдни инструменти от типа на "комуникационната стратегия”, за да каже нещо за България и в крайна сметка на повърхността излизат само няколко потискащи факта, които външни журналисти успяват да съзрат.
Кой нормален човек би могъл да си помисли, че журналист ще дойде в България, за да заснеме филм за жътвата? Или за това, че Тодор Живков или някой друг е произнесъл реч за успехите на родината? Или за това, че в България има домове, които не са като Могилино.
Знам, че има домове, които са в по-добро състояние от Могилино. Има и такива, които са по-зле. Знам го по-добре от министрите, които отговарят за тези домове, защото вероятно съм посетил много повече домове, отколкото те са посетили. И какво от това? Кой идиот ще се хване с това да снима филм за деца, които ги гледат както трябва? Виждали ли сте в български вестник статия от типа "Днес по пътя от Лион до Париж нямаше задръствания.”?
Когато някой се хване да критикува Запада, че се е нахвърлил върху крехката ни родина, не е зле първо да вдигне телефона на някой вестник и да попита какво е това медия. И с какво се занимава. "Работническо дело” не излиза вече. Така че няма опасност да попаднете на редакция, която да ви каже, че работата на медиите е да възхвалява реализацията на Генералната линия или петилетния план.
Който дава подобни медийни или PR съвети, заслужава уволнение, защото приказките за антибългарска кампания вредят на България, вредят на всеки, българин, на самото правителство и дори и на опозицията. В крайна сметка на всички. Единствените, които остават невредими от подобни глупости са самите обвиняеми. Дали това е ББС, MI6 или ЦРУ - все едно. Българската параноя не им вреди ни най-малко. Вреди на нас.
Ако някой наистина се е загрижил за репутацията на България, може да направи нещо много просто. Да се изправи и да каже, че децата в България наистина се отглеждат като в скотовъдни и че всички носят вина за това и че всички трябва да направим нещо. Тогава всичките цереута ще кажат, че са на наша страна, че искат да помогнат, че при тях има също много проблеми, че никъде системата не е идеална. Това е прост PR трик. Или просто обикновено достойно поведение, което се грижи само за добрата ти репутация.
По какво се различава например Могилино от дома в Джърси, чиято история залива сега британската и световната преса? По две неща. Първо, домът в Джърси е бил значително по-жестока институция от Могилино. И, второ, никой не се опитва да се оправдава за дома в Джърси. На никого не му е дори и хрумнало да дрънка, че има някаква кампания против Великобритания или против Джърси. Затова и никой не се нахвърля върху жителите на Джърси, всички следят разследването и чакат съдебните дела, които ще последват. Така репутацията на Джърси ще бъде опазена. По точно обратния начин ние ще съсипем репутацията на България.
етикети:
медии
07 март 2008
За оглупяването
Забележителен е пътят, който извървя българският народ през последните осем години: някога четеше "България уби дете!", дивеше се заедно с удивителната и пращаше таксиметровите си шофьори пред парламента, за да крещят: "Оставка!". Сега си стои вкъщи под ръка с "Ковчег за 8" (без удивителна) и "Хора горяха като факли" (също без удивителна) и жадно чака поредната есемес-кампания за набиране на средства за семействата на загиналите.
Защото вече няма нужда от оставки. Не, управляващите не могат да бъдат отговорни за действията на терористи: ако се приеме, че случило се с влака София-Кардам е атентат, твърди пред БНТ "експертът по антитероризъм" Христо Смоленов, то "някой изпраща сигнал. Терористите винаги изпращат сигнал и ако ние си затворим очите за реалността, това може да подтикне атентаторите да подадат втори сигнал."
Туш! Въпрос на време е, разбира се, "терористичната хипотеза" да вземе превес над всички останали. Но и това ще се случи--скоро, сигурен съм.
Въпросът е колко оглупял трябва да е човек, за да стои и да поцъква с език пред всичко това; и за колко оглупял трябва да го мислят, за да му пробутват подобни "хипотези".
Предлагам на експертите по теология да се захванат и с една друга хипотеза, не по-малко вероятна от тази на Христо Смоленов: пожарът е възникнал вследствие на внезапно самозапалил се неземен адски огън. А експертите по уфология нека помислят над възможността за пряка извънземна намеса. Сериозни предположения са това, не бива да се изключват!
Защото вече няма нужда от оставки. Не, управляващите не могат да бъдат отговорни за действията на терористи: ако се приеме, че случило се с влака София-Кардам е атентат, твърди пред БНТ "експертът по антитероризъм" Христо Смоленов, то "някой изпраща сигнал. Терористите винаги изпращат сигнал и ако ние си затворим очите за реалността, това може да подтикне атентаторите да подадат втори сигнал."
Туш! Въпрос на време е, разбира се, "терористичната хипотеза" да вземе превес над всички останали. Но и това ще се случи--скоро, сигурен съм.
Въпросът е колко оглупял трябва да е човек, за да стои и да поцъква с език пред всичко това; и за колко оглупял трябва да го мислят, за да му пробутват подобни "хипотези".
Предлагам на експертите по теология да се захванат и с една друга хипотеза, не по-малко вероятна от тази на Христо Смоленов: пожарът е възникнал вследствие на внезапно самозапалил се неземен адски огън. А експертите по уфология нека помислят над възможността за пряка извънземна намеса. Сериозни предположения са това, не бива да се изключват!
етикети:
медии
06 март 2008
На лов!
Едно от главните качества на селяндура--в широк метафоричен смисъл--е хитростта.
Селяндурът умее хитро да заобикаля препятствията по пътя си и винаги да свършва онова, което си е наумил. "Пробивна селяндурщина", "селяндурско нахалство", "простащина"--може да се нарече по много начини; но винаги е противно и долно.
Спомням си, преди години учителките по литература намираха за много модно да говорят за "жизнеността" на Бай Ганьо в този смисъл--негово главно "положително качество". За разлика например от Боян Пенев и Атанас Далчев, те не бяха в състояние да направят разлика между "жизненост" и най-обикновено "селяндурско нахалство".
Георги Седефчов Първанов обаче е тук, за да ни подсети (още веднъж!) колко важна е тази разлика. Президентът ни е хитър! Той винаги постига целите си и умее както да храни вълците, така и да пази агнетата цели. На 1 март отстрелва лисици, на 3 март се наслушва на Йосиф Кобзон, после е в траур, а после скърца със зъби на македонския си колега, колкото за финална подправка. За всичко си има място--нищо, че става въпрос за несъвместими неща. Точно както пияницата намира място за всичко на трапезата си: да вдигне скандал, да понабие жената и децата, да погълне салатата и ракията, да се изходи едно хубаво в тоалетната и да му удари здрав сън в очакване на следващия ден--в края на който ще прави горе-долу същото...
Ето това е нашият президент--натурален продукт, без консерванти, реколта 1957 год., с. Сирищник, Пернишко.
Селяндурът умее хитро да заобикаля препятствията по пътя си и винаги да свършва онова, което си е наумил. "Пробивна селяндурщина", "селяндурско нахалство", "простащина"--може да се нарече по много начини; но винаги е противно и долно.
Спомням си, преди години учителките по литература намираха за много модно да говорят за "жизнеността" на Бай Ганьо в този смисъл--негово главно "положително качество". За разлика например от Боян Пенев и Атанас Далчев, те не бяха в състояние да направят разлика между "жизненост" и най-обикновено "селяндурско нахалство".
Георги Седефчов Първанов обаче е тук, за да ни подсети (още веднъж!) колко важна е тази разлика. Президентът ни е хитър! Той винаги постига целите си и умее както да храни вълците, така и да пази агнетата цели. На 1 март отстрелва лисици, на 3 март се наслушва на Йосиф Кобзон, после е в траур, а после скърца със зъби на македонския си колега, колкото за финална подправка. За всичко си има място--нищо, че става въпрос за несъвместими неща. Точно както пияницата намира място за всичко на трапезата си: да вдигне скандал, да понабие жената и децата, да погълне салатата и ракията, да се изходи едно хубаво в тоалетната и да му удари здрав сън в очакване на следващия ден--в края на който ще прави горе-долу същото...
Ето това е нашият президент--натурален продукт, без консерванти, реколта 1957 год., с. Сирищник, Пернишко.
етикети:
гоце
03 март 2008
Честит празник!
Моето внуче
(Тихо Чубра/Пенчо Славейков)
Аз имам внуче, дивно мило дете,
и то веднаж, преметнало ръцете
около мойта шия, ме запита:
"Да беше жив Христос и като скита
тук на земята, вуйко, ако мине
по нашенско--къде ще се отбие
да си почине?"
......................Мое свидно дете,
Христос е жив. И често него лете
са виждали по нашенско да ходи,
когато зреят ниви хлебородни
и с тиха ги усмивка благославя.
Но той не се отбива, не остава
тук никъде, ни в град, нито на село.
Той отминава, свел скърбящо чело
в мълчание. Навред е тук студено
и неприветно. Няма уморено
сърце подслона во сърца корави.
Какво Христос по нашенско ще прави--
отдето са на земната тревога
безумствата пропъдили и бога!
По нашенско са небесата низки;
и наште чувства само са огризки
от хляб, замесен с квасът на отрова...
Христос минава таз земя сурова--
за другаде отива той с усмивка,
без да завърне тука на почивка.
Дечица само, дето поминува,
ако съзре, той тихо ги целува--
тях, праведните в тая земя грешна...
--Той досега не те ли нейде срещна?
(април 1909 г.)
(Тихо Чубра/Пенчо Славейков)
Аз имам внуче, дивно мило дете,
и то веднаж, преметнало ръцете
около мойта шия, ме запита:
"Да беше жив Христос и като скита
тук на земята, вуйко, ако мине
по нашенско--къде ще се отбие
да си почине?"
......................Мое свидно дете,
Христос е жив. И често него лете
са виждали по нашенско да ходи,
когато зреят ниви хлебородни
и с тиха ги усмивка благославя.
Но той не се отбива, не остава
тук никъде, ни в град, нито на село.
Той отминава, свел скърбящо чело
в мълчание. Навред е тук студено
и неприветно. Няма уморено
сърце подслона во сърца корави.
Какво Христос по нашенско ще прави--
отдето са на земната тревога
безумствата пропъдили и бога!
По нашенско са небесата низки;
и наште чувства само са огризки
от хляб, замесен с квасът на отрова...
Христос минава таз земя сурова--
за другаде отива той с усмивка,
без да завърне тука на почивка.
Дечица само, дето поминува,
ако съзре, той тихо ги целува--
тях, праведните в тая земя грешна...
--Той досега не те ли нейде срещна?
(април 1909 г.)
етикети:
празници
02 март 2008
01 март 2008
Импликации
IN SPECIALI: Ако показването на истината за живота на деца без родители у нас е "преднамерена кампания", която се "резили" образа на България, то фабрикуването на лъжи за живота на същите тези деца ще създаде един приветлив и топъл образ на нашата родина.
IN GENERALI: Ако истината не помага за комфорта на управлението в България, то управлението в България може да постигне комфорт единствено посредтсвом лъжи.
IN GENERALI: Ако истината не помага за комфорта на управлението в България, то управлението в България може да постигне комфорт единствено посредтсвом лъжи.
етикети:
sanctus amor patriae dat...
Идея за нова "преднамерена кампания"
Осем души (или може би повече?) изгубиха живота си в пожар, избухнал по незнайни причини в един от вагоните на БДЖ.
(Труд и 24 часа отварят темата така: "Хора горяха като факли" (Труд), "Ковчег за 8", "Здравко влачи за краката пътници, баба го моли: Остави ме!" (24 часа). И за миг не съм си помислял, че ще изневерят на себе си. Варварщина!)
Покрай ужаса от мисълта за загиналите пътници, в главата ми се въртят няколко въпроса:
1) Защо влаковете на БДЖ не разполагат с противопожарни алармени системи? (Ако имаше такива, хората щяха да се събудят навреме, да спрат влака и да напуснат вероятно невредими.)
2) Защо прозорците във влаковете на БДЖ са умишлено преправени така, че да не могат да се отварят? (Ако не беше така, всички щяха да могат да отворят прозорците и да напуснат вагона, вероятно също невредими.)
3) Защо никъде във влаковете на БДЖ няма чукове за аварийно разбиване на прозорците? (Ако имаше чукове, пътниците щяха да могат да разбият прозорците и да напуснат--невредими.)
Разбира се, ако някоя чужда медия прояви любопитство по някой от тези въпроси, у нас отново ще се надигне родолюбивият хор на противниците на "преднамерените антибългарски кампании".
(Труд и 24 часа отварят темата така: "Хора горяха като факли" (Труд), "Ковчег за 8", "Здравко влачи за краката пътници, баба го моли: Остави ме!" (24 часа). И за миг не съм си помислял, че ще изневерят на себе си. Варварщина!)
Покрай ужаса от мисълта за загиналите пътници, в главата ми се въртят няколко въпроса:
1) Защо влаковете на БДЖ не разполагат с противопожарни алармени системи? (Ако имаше такива, хората щяха да се събудят навреме, да спрат влака и да напуснат вероятно невредими.)
2) Защо прозорците във влаковете на БДЖ са умишлено преправени така, че да не могат да се отварят? (Ако не беше така, всички щяха да могат да отворят прозорците и да напуснат вагона, вероятно също невредими.)
3) Защо никъде във влаковете на БДЖ няма чукове за аварийно разбиване на прозорците? (Ако имаше чукове, пътниците щяха да могат да разбият прозорците и да напуснат--невредими.)
Разбира се, ако някоя чужда медия прояви любопитство по някой от тези въпроси, у нас отново ще се надигне родолюбивият хор на противниците на "преднамерените антибългарски кампании".
етикети:
антибългарски кампании
Абонамент за:
Публикации (Atom)