Една удивителна и дръзка мечта

Каква би била България днес, ако големите български медии се държаха така, както се държат например Дневник и Капитал само в рамките на последните две седмици?

Щеше ли тогава да му бъде толкова лесно на Първанов да се опакова в целофана на празнодумие, лъжи и есемес кампании?

Дали тогава на Първанов и на потомството Първаново щеше да им бъде толкова лесно да твърдят, че показването на истината е "антибългарска кампания"?

Нима тогава щеше да е възможно никога никой да не е отговорен за нищо, а оставка да се подава само в краен случай--като жест на обида от търсенето на отговорност?

Не. България днес би била много по-различна, ако лъжата не беше истина, а невежеството--сила.

***

Провинциална трагикомедия

(Петя Владимирова, Дневник, 11.03.2008)

В най-скоро време трябва да очакваме десетки изявления за основателна гордост, с която замесените в аферите по трите предприсъединителни програми на ЕС ще обясняват участието си в тях. Разбира се, в качеството си на патриоти, защитаващи националните интереси.

Това направиха почти всички огласени агенти на бившата Държавна сигурност например. Нищо че резултатът от самоотверженото им родолюбие се оказа фалиралата комунистическа държава - включително и заради "патриотичното" източване на икономиката й с помощта на ДС.

Всички останали пък се оказват подбудители, организатори и извършители на цяла поредица от "антибългарски кампании" - без значение дали са български или чужди граждани, медии, държави (без Русия, разбира се) и дори цели международни организации, в които България също членува.

Преди няколко години ООН разкри официално, че БСП е получавала барели от режима на Саддам Хюсеин в разрез с правилата на програмата "Храни срещу петрол", и тогава президентът Първанов заяви, че това е антибългарска кампания. Цял куп авторитетни чужди издания редовно правят същото, но британската корпорация

Би Би Си е особено опасен рецидивист в антибългарските прояви

Тя беше заклеймена от властите заради филма за т.нар. Бате, за филма за трафика на хора, а тези дни президентът Първанов, подкрепен от премиера Станишев и цялата БСП, обявиха и филма й за децата от дома в Могилино за част от подобна кампания.

Във вторник зам.-министър въоръжи публиката със знанието, че спрените европари по програмите ИСПА, ФАР И САПАРД са в резултат на български доноси, разбирай някой оттук непатриотично клепал властите пред глуповатата брюкселска администрация, която се връзва на такива неща.

Няколко дни по-рано, когато в рамките на по-малко от месец дойде новината за поредното замразяване на пари за България - този път на 80 млн. евро по програмата за земеделието САПАРД, премиерът Станишев отказа да коментира "в крачка". Било несериозно да го прави, преди да се е запознал в детайли с информацията. Докато журналистите се чудеха как така отговорните фактори, които си комуникират по въпроса с Брюксел, още не са запознали премиера с проблема, Станишев огласи информираната си вече позиция. Блокирането на европейски финансови средства било "нормална европейска практика, когато има съмнения за целесъобразността на една или друга сделка" (в случая става дума за съмнения не за целесъобразността, а направо за законосъобразността на "усвояването" на 7.5 милиона евро, като при това нарушението е установено от европейската служба за борба с финансовите измами ОЛАФ, а не е плод на съмнения, но нейсе). И външният министър Калфин не закъсня да се обади от Брюксел - в смисъл, че случаят не трябвало да ни изненадва или да ни хвърля в истерия, просто Еврокомисията била по-чувствителна към България. Защо? Ами защото

виновни са и "различни български граждани с вътрешни управленски амбиции"

които идвали в Брюксел и се оплаквали по всеки повод. Ето това била причината Еврокомисията да оглежда под лупа как харчим европарите и нито дума за това защо точно така ги харчим и чия е отговорността.

Въобще никакво въображение в обясненията на властта не се забелязва и преди, и след сакралната дата 1 януари 2007 г., на която уж се телепортирахме в европейското ценностно пространство.

То е различно не с това, че там корупция и престъпления няма, а тъкмо с реакцията на овластените институции към тях. Казано по-просто, там уличените почти веднага подават оставки, за да си спестят унизителното изхвърляне, тук е обратното - хората на най-високите управленски постове ги защитават, понякога с месеци, до последната възможност да ги спасят. А ако не могат, докато се вихри скандалът, ги връщат на постовете им, след като стихне (справка - казусът с отстранения, а после върнат на поста лично от премиера под натиска на Доган зам.-министър на Емел Етем Дилян Пеевски).

В запазена марка за управляващите България през последните няколко години се превърна отказът им да отстраняват "нагазилите в лука" отговорни лица, независимо в коя област. След Пеевски другият знаков питомец на властта се очертава да е бившият - формално и по принуда - шеф на пътния фонд Веселин Георгиев. След цял месец бездействие и шикалкавене на най-високо равнище за прословутите 120 милиона лева, отишли като "обществени" поръчки при брат му, едва ли ще е изненада за някого, ако слуховете за бъдещата му кариера се окажат гола истина. Като например това, че е стяган да оглави дружеството, което ще управлява не по-малко скандалната концесия за магистрала "Тракия", и докато чака, е преназначен за съветник на министъра на регионалното развитие.

И двата примера впрочем обясняват защо обичайната реакция на властта е замазването и омаловажаването на злоупотребите, но не и търсене на отговорност. Властта просто няма полезен ход, ако е пряко обвързана с нарушенията. Затова запълва паузата - докато чака отново да й се размине - с всякакви нелепи обяснения като това, че

нямало нищо смущаващо в санкциите на ЕК

- ами че "тя всяка година проверява по 22 хиляди нарушения и блокира към милиард и половина евро в цяла Европа", демек и другите крадат, не сме само ние, както намекваше завчера депутат на Доган, опитващ се да обясни защо нямало нужда парламентарните комисии да се занимават със скандалите с европарите. Самият Доган пръв подаде на правителството магическата формула, като обяви и купуването на гласове на изборите за нормална европейска практика.

Ако Еврокомисията обаче се заинати и обяви остро и на всеослушание, тоест в писмо черно на бяло, че българските компетентни органи и правителството са неспособни да установят злоупотребите, причините и виновните, нищо чудно всички власти вкупом да засвирят на раздрънканата от прекалена употреба струна на патриотизма и да запеят рефрена за антибългарските кампании. Друг изход няма да имат, ако Брюксел покаже несговорчивост. Всеки вариант, различен от този, ще равносилен на признание, че управляваната по сегашния модел държава е затънала в корупция, а независимата по конституция съдебна власт, която в нормалните държави е ефективен надзорник на законността, служи като замазвач на издънките. Тази е всъщност разликата между злоупотребите в България и в "блокирането на европари в цяла Европа" - по успокояващото обяснение на ДПС. В България "компетентните органи" не само че не разкриват измамите, но и след като бъдат сезирани от онези, които са засекли нарушенията, не могат да осветят виновните. Защото очевидно не искат. И тази разлика не е формална, а съдържателна. Защото тъкмо в нея се отразява фундаменталният порок на олигархичната държава - заличаването на независимостта на различните власти и сливането им в едно цяло. Все едно е дали ще го наречете тоталитаризъм, плутокрация и което и да е от проявленията на този вид функциониране на държавата - не на хартия, а на практика. И контрата, както винаги, е за сметка на гражданите. Без да са изплатили още милиардните дълговете, с които бяха изненадани от комунизма, ще трябва да се подготвят психологически и да връщат евромилионите, които междувременно са валели, но те не са усетили.


***

Надига ли се светът срещу България?

(Юлиан Попов, Медиапул, 12.03.2008)

Ако се вслушате в това, което някои хора говорят, светът се е надигнал срещу страната ни. Не кои да е хора. Хора, чиято работа е да представят България пред света и пред българите. Например президентът. Или премиерът. Или социалната министърка. И доста други.

Реакцията им е разбираема. Могилино се превърна в национална марка. И времето не успява да я отлепи. Какво да правим? Ами като не можем да я отлепим, да кажем, че някой злосторник я е залепил на лицето ни, докато невинно сме спали. Това е инстинктивна защитна реакция. Тя работи на принцип, подобен на твърдението на шопа, който след като прекарал половин час пред клетката на жирафа заявил "Нема такова животно.” В този смисъл всеки, който реагира така, има известно оправдание.

По-сложно става, когато жирафът, освен че не съществува, започне да те преследва. Тогава навлизаш в състояние, което докторите наричат параноя. Българските институции, и доста от българските граждани, са склонни та потънат в това състояние. Някъде има заговор. Някакви хора нарочно се опитват да омаскарят България. Западът се ръководи от една централа, на която и е хрумнало да излее няколко кофи помия върху невинната ни родина, за да укрие своите мръсотии. В тази категория влизат и твърдения от рода: "След Косово ще дойде ред на Източните Родопи”. Или пък всички предположения, че зад всяка дупка по пътя или жп катастрофа стои някоя масонска ложа, ционистки заговор или прероден турски султан.

Ако се занимавах с терапия, щях да попитам: "Често ли ти се явяват хората от ББС?”. Или "Човекът от Мосад разговаря ли с тебе или само седи на стола в кухнята и мълчи?”.

Но тъй като не съм терапевт, ще кажа само: "Това са кръгли глупости.”. Идеята, че някой стои или седи зад филма за Могилино, или зад който и да било репортаж за състоянието на домовете в България, е тъжно комплексирано атакджийско предположение. То звучи на всеки разумен човек като пубертетски крясък: "Никой не ме обича”.

Кой ще тръгне да си губи времето с това да петни България? На кого би му хрумнало, че кампания срещу България може да има някакъв смисъл? Какъвто и да било смисъл. Погледнете само един английски вестник. Той съдържа стотици истории от целия свят. Коя от коя по-интересни, забавни или трагични. Защо някой ще поведе кампания срещу България? Някой да се е опитвал да си зададе този въпрос? Някой, който да познава света извън околовръстното шосе?

Истината е проста – за България светът знае малко, ние сме свенливи до припадък, повечето от хората, които са напуснали България, са още млади и не могат да се погрижат сериозно за образа на България по света, макар и вече да правят немалко, българското правителство разчита на абсурдни инструменти от типа на "комуникационната стратегия”, за да каже нещо за България и в крайна сметка на повърхността излизат само няколко потискащи факта, които външни журналисти успяват да съзрат.

Кой нормален човек би могъл да си помисли, че журналист ще дойде в България, за да заснеме филм за жътвата? Или за това, че Тодор Живков или някой друг е произнесъл реч за успехите на родината? Или за това, че в България има домове, които не са като Могилино.

Знам, че има домове, които са в по-добро състояние от Могилино. Има и такива, които са по-зле. Знам го по-добре от министрите, които отговарят за тези домове, защото вероятно съм посетил много повече домове, отколкото те са посетили. И какво от това? Кой идиот ще се хване с това да снима филм за деца, които ги гледат както трябва? Виждали ли сте в български вестник статия от типа "Днес по пътя от Лион до Париж нямаше задръствания.”?

Когато някой се хване да критикува Запада, че се е нахвърлил върху крехката ни родина, не е зле първо да вдигне телефона на някой вестник и да попита какво е това медия. И с какво се занимава. "Работническо дело” не излиза вече. Така че няма опасност да попаднете на редакция, която да ви каже, че работата на медиите е да възхвалява реализацията на Генералната линия или петилетния план.

Който дава подобни медийни или PR съвети, заслужава уволнение, защото приказките за антибългарска кампания вредят на България, вредят на всеки, българин, на самото правителство и дори и на опозицията. В крайна сметка на всички. Единствените, които остават невредими от подобни глупости са самите обвиняеми. Дали това е ББС, MI6 или ЦРУ - все едно. Българската параноя не им вреди ни най-малко. Вреди на нас.

Ако някой наистина се е загрижил за репутацията на България, може да направи нещо много просто. Да се изправи и да каже, че децата в България наистина се отглеждат като в скотовъдни и че всички носят вина за това и че всички трябва да направим нещо. Тогава всичките цереута ще кажат, че са на наша страна, че искат да помогнат, че при тях има също много проблеми, че никъде системата не е идеална. Това е прост PR трик. Или просто обикновено достойно поведение, което се грижи само за добрата ти репутация.

По какво се различава например Могилино от дома в Джърси, чиято история залива сега британската и световната преса? По две неща. Първо, домът в Джърси е бил значително по-жестока институция от Могилино. И, второ, никой не се опитва да се оправдава за дома в Джърси. На никого не му е дори и хрумнало да дрънка, че има някаква кампания против Великобритания или против Джърси. Затова и никой не се нахвърля върху жителите на Джърси, всички следят разследването и чакат съдебните дела, които ще последват. Така репутацията на Джърси ще бъде опазена. По точно обратния начин ние ще съсипем репутацията на България.