Две

(Последната ми събота тук...)

Три

Последният ми петък в Града на Музите.

Заминавам си в неделя.

Боянини вълнения

Инициираната от т.нар. Боян "Расате" кампания "Не бъди толерантен--бъди нормален!" ме изпълва с горчиво удивление от степента, в някои българи са успели да се

децивилизоват.

(Пардон, "Българи", както е по бенесейски правопис.) Още по удивителна е страстната подкрепа на "патриотите" от БПЦ. Днес например слушах едно участие на митрополит Кирил, в чиито ум явно няма и помен от мисълта за това, че грехът трябва да се бори с любов--не с омраза.

Всъщност, част от аргументите на самите бенесейци са доста унизителни за самите тях: свеждането на човешката сексуалност до разплодителни способности определено ме разсмива. Най-жестоки вопли обаче причинява--о, ужас!--желанието на хомосексуалните двойки... да осиновяват, представете си, деца!!!

Признавам си--само преди броени месеци и аз смятах, че това вече е прекалено. Нима двама татковци или две майки биха могли да отгледат нормално дете?!

Продължавам да бъда убеден, че едно семейство трябва да се състои от мъж и жена. Същевременно, често си мисля за малките от Могилино и се питам: кога шансовете на едно дете за щастлив живот са по-големи--когато живее в българска менажерия за сирачета и изоставени; или когато все пак има свое собствено "вкъщи", пък било то и с две майки или двама бащи?

Следват снимки.

Лицата говорят сами за себе си.

Защо е хубава лисицата?

Тъкмо тогава се появи лисицата.
- Добър ден - каза лисицата.
- Добър ден - отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.
- Тук съм, под ябълковото дърво...
- Коя си ти? - каза малкият принц. - Много си хубава...
- Аз съм лисица - рече лисицата.



C'est alors qu'apparut le renard.
-Bonjour, dit le renard.
-Bonjour, répondit poliment le petit prince, qui se tourna mais ne vit rien.
-Je suis là, dit la voix, sous le pommier.
-Qui es-tu? dit le petit prince. Tu es bien joli...
-Je suis un renard, dit le renard.



In quel momento apparve la volpe.
"Buon giorno", disse la volpe.
"Buon giorno", rispose gentilmente il piccolo principe, voltandosi: ma non vide nessuno.
"Sono qui", disse la voce, "sotto al melo..."
"Chi sei?" domando' il piccolo principe, "sei molto carino..."
"Sono una volpe", disse la volpe.

In diesem Augenblick erschien der Fuchs:
»Guten Tag«, sagte der Fuchs.
»Guten Tag«, antwortete höflich der kleine Prinz, der sich umdrehte, aber nichts sah.
»Ich bin da«, sagte die Stimme, »unter dem Apfelbaum...«
»Wer bist du?« sagte der kleine Prinz.
»Du bist sehr hübsch...«
»Ich bin ein Fuchs«, sagte der Fuchs.

It was then that the fox appeared.
"Good morning," said the fox.
"Good morning," the little prince responded politely, although when he turned around he saw nothing.
"I am right here," the voice said, "under the apple tree."
"Who are you?" asked the little prince, and added, "You are very pretty to look at."
"I am a fox," said the fox.

Уеукам ту софиа, бъугериа

Твърди се, че общините, които нямат английски версии на сайтовете си, ще бъдат глобявани.

А какво ще се случи с общините, които имат такива версии, но с грешки на прогимназиално ниво?

Ето например как изглежда началната страница на www.sofia.bg:

Welcome to the official web site [правилно: website] of Sofia Municipality!

On [правилно: at, да се преговори употребата на предлози при електронни адреси] www.sofia.bg you can find a lot of information for [правилно: about, да се запомни, че "information" се употребява с "about" или "on"] the beautiful capital of Bulgaria, Sofia's rich history, data about the city today, the Mayor and the Municipality as well as understand. [точка?!] Why [главната буква?!] invest in Sofia. [Последното изречение е синтактичен шедьовър!!!] Find a place you are looking for on the e-map. Take a look on [правилно: at, да се запомни изразът "to take/have a look at something"] the wonderful pictures from the photo galery [правилно: gallery] or send an e-card with view [правилно: views, да се преговори употребата на нулеви, определителни и неопределителни членове] from [правилно: of, изобщо да се преговорят всички предлози] some special places of the city.

Това жалко параграфче има точно толкова общо с английския език, колкото и чалгализираният вариант на "Ода на радостта" на Тома от "Мюзик айдъл" с езика на Шилер и Бетховен. (Нещо като "фройне шоре горефунке"="Freude, schöner Götterfunken..."; като си спомня, направо побеснявам!) Струва ми се, че пиарите на общината или са терминално тъпи, или са решили да поспестят "некой и друг уев" от превод. Но какво да се направи, нашият град изглежда е сбъркан както реално, така и виртуално!

"Почтеност" във всичко!

Човек, който казва едно, а върши друго, е шмекер.

Но шмекерът винаги има нужда от глупак, защото само глупакът вярва на шмекера.

Преуспелият шмекер е хитрец.

Един шмекер е толкова по-голям хитрец, колкото повече глупаци успява да залъже.

Отбор на побеждаващи

Шамарите на кмета

Вече втора седмица различни медии се чудят кой е Стефан Гамизов, кой стои зад него, а Бойко Борисов се накара на Цветанка Ризова, че изобщо му давала възможност да говори глупости в нейното предаване. "Ама защо изобщо го каните, бе?!," каза той в прякото си включване миналата неделя от малкия екран.

Какво всъщност каза Гамизов за Борисов?

1. В качеството си на "неформален лидер", Бойко Борисов нарушава Конституцията.
2. Бойко Борисов е част от "лагер на недемократи". По-добре обаче България да бъде управлявана от лоши и демократични политици (например Сергей Станишев), отколкото от лоши и недемократични политици (например Борисов и Първанов).
3. Съществува голяма вероятност за общ политически проект между Борисов и Първанов.

Гамизов безспорно греши в първата си теза, защото Конституцията изобщо не се занимава с въпроса за учредяването и функционирането на политическите партии. Единствено гл. 1, чл. 11, ал. 3 утвърждават, че "партиите съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон". Въпросният Закон за политическите партии също не се изказва изрично по въпроса за лидерството. Единствено чл. 17, ал. 1, т. 4 и 5 изискват съдебната регистрация на партията да включва имената, които представляват и участват в контролните органи на партията. Бойко Борисов може да бъде обвинен най-много в косвена некоректност към Закона за политическите партии, но нищо повече от това.

Що се отнася до провокативната хипотеза за общ проект между Първанов и Борисов--към настоящия момент не може да бъде доказано нито че такъв проект съществува, нито че не съществува.

Най-достоверна се оказва, за съжаление, общата теза на Гамизов за "лагера на недемократите". Тя беше потвърдена тутакси от самия Борисов, който заяви в ефира на предаването на Цветанка Ризова, че "щял да шамаросва" някакви хора от НЕК. Атавистичните нагони на този човек обаче личат още по-добре в едно от последните му интервюта:

Защо точно сега ги пипат [ДОТИ и ДОИ--б.м., М.В.] преди избори и какво ще очакват след това, освен да ги ометем? [...] Над 20, над 30 години за крадец трябва да е присъдата. Това означава: задържа се и го изваждаш от пазара--30 години да го няма. Не случайно в нашата история са рязали ръце.

Да, Бойко Борисов със сигурност ще помете добри изборни резултати. Няма как--най-прекият път към сърцето на политически дементни избиратели са обещанията за стогодишни присъди, раздаване на шамари и рязане на ръце.

At Europe’s wild frontier

How Bulgaria is struggling to combat organised crime

(Stefan Wagstyl, www.ft.com, 12.06.2008)

Svetlana Stoeva pulls on her cigarette as she recalls the moment she learnt that her husband was dead – shot on his way to a buy a newspaper in a busy street in Sofia, the Bulgarian capital.

“I saw the news on television. The words came up on the ticker at the bottom of the screen. I was shocked,” she says, recalling the day in April when Georgi Stoev became the latest victim in a long line of contract killings.

Mr Stoev, a 32-year-old writer on crime (whose funeral is pictured above), was shot twice in the head at close range by an assailant who ran off into the crowds near a bus station. For the elegant Ms Stoeva, the worst moment was explaining the killing to their seven-year-old daughter. “I had to tell her the truth because she asked. She had to understand it. She cried for two or three days,” says Ms Stoeva.

Speaking to the Financial Times in a Sofia hotel lobby, she freely admits that her husband was no angel, maintaining contacts with the underworld to research books with lurid titles such as “BG Godfather 1”. Prosecutors say he might have been killed over his revelations or over the settling of criminal scores or unpaid debts. Rumours abound in Sofia, but nobody knows except for those involved – and they are not telling.

Mr Stoev’s death is more than a tragedy for his family. It is a serious headache for Bulgaria’s government as it tries to persuade its European Union partners that it is getting tough on organised crime and on widespread corruption, not least among those officials charged with fighting organised crime.

At stake are Bulgaria’s reputation as a law-abiding EU democracy, its access to Union funds and the stability of its fragile ruling coalition. As José Manuel Barroso, the European Commission president, said on a visit to Sofia in March: “High-level corruption and organised crime have no place in the European Union and cannot be tolerated ... It is a matter of public confidence that those who break the rule of law are not above the rule of law.”

The controversy raises questions about the EU’s whole eastward enlargement programme. Sceptics argue that if current members cannot meet Union standards, the EU should reconsider the planned accession of other states far removed from its west European core – including the war-torn countries of the former Yugoslavia and Turkey.

EU members knew when they admitted Bulgaria and Romania in January 2007 that the two countries might struggle to meet EU standards, including in the sensitive fields of justice and home affairs. They ordered the Commission to monitor the pair for two years and consider possible sanctions. In an interim report in February, the Commission criticised both countries over corruption and singled out Bulgaria over organised crime. Now Bucharest and Sofia are working frantically to make legal and administrative improvements before the Commission publishes its final monitoring report next month. As Sergei Stanishev, the Bulgarian prime minister (pictured below), says: “If we have negligence, if we have corruption, if we have problems communicating with the Commission, we have to correct this now.”

According to a recent United Nations report, Bulgaria’s general crime levels are no worse than those of other EU members. Ordinary people complain about car thefts, burglaries and vandalism but feel safe in the streets of Sofia and other cities.

However, organised crime reaches deep into everyday life through an underground economy that supplies everything from cocaine to VAT-free building materials. Some 30 per cent of retail fuel comes illegally from duty-free sources, says the Bulgarian Petrol and Gas Association. About 25 per cent of the cigarette market and 75 per cent of that for ready-mixed concrete is untaxed, says the Center for the Study of Democracy (CSD), a local think-tank.

Broad-shouldered men with short haircuts loosely describing themselves as “businessmen” drive top-class BMWs, Mercedes and Porsches around Sofia, often spending their nights in clubs with names such as Sin City. Ognian Shentov, CSD chairman, says: “Foreigners say you have all the advantages of modern life but ... all the thrills of living in a frontier society.”

The origins lie in Bulgaria’s difficult transition from communism. Like Romania, Bulgaria suffered from a particularly repressive communist regime, but unlike its northern neighbour it mostly disbanded the security apparatus, sacking thousands of security personnel, some of whom set up clandestine enterprises. The Yugoslav wars of the 1990s, combined with international embargoes, created huge opportunities for smuggling everything from guns to glass for bomb-damaged buildings. Bulgaria became a natural channel for smuggling narcotics overland from Asia to Europe.

Since the late 1990s, successive governments have stabilised Bulgaria’s democracy, implemented widely praised market-oriented reforms, battled drug traffickers and joined Nato as well as the EU. Foreign investment has poured in, notably into property, including Black Sea holiday homes. The economy has grown recently at the enviable rate of 6 per cent and unemployment has fallen from 17 per cent five years ago to 6.5 per cent, generating skills shortages. About 1m Bulgarians working abroad remit funds that are invested mainly in homes, education and new cars.

According to Bulgarian newspaper reports, the country’s richest men are Tihomir Mitev, Martin Mitev and Ivo Kamenov, the main owners of TIM Group, a diversified conglomerate with interests in chemicals, property and finance. The three men served in a naval unit before they went into business in the early 1990s – initially in security and debt collection. Not far behind them in wealth is Vassil Bojkov. Mr Bojkov, who last year acquired stakes in two listed construction companies through his group Nove Holding, earlier made money through investments in Bulgaria’s biggest private lottery, betting and casinos.

These are the survivors of some of Europe’s most brutal business conditions. Others were not so fortunate, notably Ilya Pavlov, a billionaire former wrestler who headed the Multigroup trading company until he was shot dead in 2003. Mr Pavlov was followed in 2005 by Emil Kyulev, a former international swimmer who owned DZI Bank, who was shot driving his sports utility vehicle in central Sofia. This year has seen the killing of Borislav Georgiev, director of Atomenergoremont, a nuclear power repair company, shot in Sofia the day before Mr Stoev.

These murders are unsolved, along with another 120-plus contract killings carried out since 2001 listed by western diplomats. Bulgarian officials cite figures of around 80, but do not dispute the seriousness of the situation.

Bulgaria also suffers from rampant corruption. Georgi Shivarov, vice-president of the Bulgarian Industrial Association, says companies complain about corruption in almost everything involving officialdom – including planning permission, alcohol licences and refuse disposal. “Corruption has a great impact on business, increasing costs and causing delays and promoting unfair competition – because those who achieve good results through unfair measures are unfair competitors.”

Boyko Borissov, the mayor of Sofia and a former bodyguard elected on an anti-corruption ticket, says “big corruption” – involving, for example, top officials accepting bribes to sell land cheap – is linked to the “small corruption” that affects ordinary people, such as doctors taking payments from patients. Public bodies losing money through fraud then cannot pay staff properly, leaving employees open to temptation, he says. “This is a vicious circle.”

Worse, corruption has undermined the judicial process, with alleged criminals bribing investigators, lawyers and judges to delay or drop cases. Kamen Sitnilski, the deputy chief prosecutor, says such approaches have become subtler over the years, with threats giving way to conversations with mutual friends. “Pressure can be applied at any stage in the investigation.”

Even honest judges struggle to avoid cases running into the sand because of over-elaborate rules, obsolete equipment and excessive workloads. For example, at Sofia district court the busiest, cases are adjourned for three to six months between hearings. On a recent visit, the atmosphere hangs heavy over the assembled lawyers, defendants and witnesses as they wait for appointments. Officials complain there is no air-conditioning and little heating in winter. In one of the wood-panelled courtrooms, judge Nikolai Vassilev is hearing a bicycle theft case from 2005. But he explains this is not unusual. Last year he finished an embezzlement case that began in 1990.

As elsewhere in eastern Europe, corruption is deeply embedded in the hidden money flows generated in the untaxed or “grey” economy, which Mr Shivarov puts at 20-30 per cent of gross domestic product, including 50 per cent of the construction industry. He says legitimate businesses often tacitly co-operate with “grey” economy companies, for example banks that give mortgages to borrowers failing to provide documents to substantiate their income.

Allegations of crime and corruption have touched almost all post-1989 governments and Mr Stanishev’s Socialist-led coalition is no exception. Last year, Rumen Ovcharov, the economy minister, left the cabinet after he was accused of interfering in a corruption probe at Sofia’s municipal heating company. He denied wrongdoing. Like most other scandal-tainted ex-ministers, Mr Ovcharov has retained his political authority.

Mr Stanishev and his officials insist Bulgaria is making serious progress on all fronts. Government statistics show a sharp decline in crime since the 1990s, including in homicides, which have fallen from nearly six per 100,000 of the population to around two. (The EU average is 1.6.) The CSD think-tank says that contract killings are also down sharply from a peak of 26 in 2003 to 12 in each of 2006 and 2007. On corruption, CSD estimates that reforms have helped push down the incidence of small-scale bribery – such as payments to doctors – from 250,000 cases per month in 2000 to about 115,000. The share of the “grey” economy may also have been reduced, with tax cuts reducing the temptations of tax evasion. “I am deeply convinced that Bulgaria now is a more transparent and better organised country that it used to be,” says Mr Stanishev.

But others are less convinced. One west European ambassador in Sofia says bluntly: “There is no noticeable progress in the fight against corruption and organised crime”. Transparency International, the anti-corruption campaign group, estimates Bulgaria has fallen in its global ranking of countries by perceived corruption levels from 47th place in 2001 to 64th last year – albeit among a larger number of countries. Its ranking is close to other corruption-prone EU states, just below Greece and Poland and just above Romania. These countries rank well above the ex-Yugoslav states, where the aftermath of war has dogged efforts to build transparent economies.

Mr Sitnilski, the prosecutor, says the nub of the problem is that Bulgaria’s white-collar crime is increasing as crime bosses seek to legitimate their wealth. “‘Elegant’ crime is growing – for example trading on political or administrative power, corruption and, especially, money-laundering. This is a process which transforms criminal capital into legitimate business and allows criminals to behave more openly and not stay in hiding. They simply behave like normal rich representatives of society.”

The government says it is doing all it can – at considerable political cost – in response to pressure from Brussels and domestic public opinion. Even though the government is weak, Mr Stanishev is determined to press ahead with reforms.

In a controversial move, he has moved to close the duty-free shops this month on Bulgaria’s borders with Turkey, Serbia and Macedonia after they were condemned by the European Commission as “a focal point for local corruption and organised crime”. There is extensive evidence of smugglers stocking up with untaxed alcohol, cigarettes and fuel, crossing the border and then heading straight back to Bulgaria. Fuel and other goods nominally destined for duty-free sale is diverted into the domestic market. Border and customs officials are sometimes complicit in the operations.

Mr Stanishev has also established this year a new investigation unit – the State Agency for National Security – to tackle crimes including high-level corruption. This follows the establishment last year of two standing commissions – on disciplinary proceedings and corruption within the Supreme Judiciary Council that supervises the courts. New laws on their way through parliament include legislation on public procurement and on conflict of interest.

The authorities have scored a big success with a rare high-level corruption conviction. In the incident that resulted in the resignation of Mr Ovcharov, Valentin Dimitrov, the former head of Sofia’s municipal heating company, was sentenced this year to five years, for failing to make proper financial reports to the central bank. He was cleared of money-laundering charges. Separately, a top drugs baron has been put behind bars for the first time, although only for two years under a plea bargain.

The government has been hampered by scandals. First, the chief of the highways agency was forced to quit after it emerged that contracts were awarded to his brother’s company. Next, Brussels raised questions about possible irregularities in the distribution of pre-accession funds – and suspended some payments while investigations are carried out. Finally, Rumen Petkov resigned as interior minister after two officials were accused of leaking information to criminals and the minister himself admitted meeting crime bosses.

Mr Stanishev has responded with a government reshuffle, appointing new interior, health, agriculture and defence ministers as well as a new deputy prime minister to supervise EU funds – Meglena Plugchieva, the former ambassador to Germany. Further changes are on their way at the level of top civil servants, following the resignation of the customs chief and two top deputies.

The reforms and changes address concerns raised by the European Commission. But the measures are so recent that it may struggle to judge their effectiveness. Also, with elections due next year, it is uncertain how long the government will focus on reform, despite its pledges. If opinion polls are right, it faces a drubbing.

But one point is clear. There is strong support for the fight against corruption and crime from the Bulgarian public. As the country develops and modernises within the EU, Bulgarians will demand higher standards in public life. Whether they will get them is another matter. The experience of crime-and-corruption ridden southern Italy shows there is no automatic link between EU membership and a transparent society.

Молитва за доклада

Днес започва да се пише мониторинговият доклад на ЕК за България.

Надявам се докладът да бъде безкомпромисен и разрушителен поради две причини: първо, защото обичам истината и смятам, че въпросният доклад трябва да отговаря на истината--следователно, да бъде безкомпромисен и разрушителен. Второ, защото съм патриот и знам, че в България (напоследък във форумите наричана още "Абсурдистан", "Бантустан", "Гоцев Мангалистан" и т.н.) нещата се променят единствено под силен външен натиск; какво по-добро за тази цел от един безкомпромисен и разрушителен доклад?!

Впрочем, нека Европейската комисия да си гледа работата и да не си затваря очите в името на разни там стратегически, геополитически и прочие интереси. Дано този път докладът не бъде писан по формулата "хапнеш нещо, глътнеш нищо".

Къде живеем?!

Отварям днешния брой на Капитал--и какво да видя? "Тъпотии с цените на тока", тъпотии в "макрогрупата" на хората с ниски доходи, които не знаят нищо за политиката на правителството си, но винаги гласуват, тъпотии със софийския боклук, тъпотии с някакви поправки в закона за концесиите и още един круп други, най-различни тъпотии.

Къде, прочее, живея?

За щастие, едни хора са се погрижили да създадат Всичко за един лев. Там намерих и отговора:

Абсурдистан

[...]

Държавното устройство на Абсурдистан към момента не е точно дефинирано. Имало е многобройни опити то да бъде формулирано като “бананова република”, но всички са били опровергавани с очевиден аргумент: в Абсурдистан не виреят банани. Други го определят като “доматена република”, което също напоследък не е съвсем вярно - реколтата от домати, както и от всичко друго, намалява с всяка изминала година. Към момента наложил се вариант е “републиканско царство”; базира се на факта, че поне един от видните абсурдистански държавници е, или поне смята себе си за цар. (Според други източници, повечето или дори всички абсурдистански държавници смятат себе си за короновани особи.)

Обикновените граждани на Абсурдистан масово настояват държавното устройство да бъде изяснено. Идеята е, че каквото и държавно устройство да бъде прието, все ще има някоя велика държава, която да не го харесва, и да пожелае да атакува и завладее Абсурдистан. В масовото съзнание покоряването на Абсурдистан от външни сили се свързва с решаване на най-належащите проблеми на страната. Причината за това е неизвестна.

Дипломатите категорично контрират този мотив с аргумента, че никоя държава, която е имала достатъчно акъл, за да стане велика, няма да посмее да завладее Абсурдистан. Те сочат за пример съдбата на всяка държава, която е владяла Абсурдистан - тези държави или вече не съществуват, или са в отчайващо състояние.

Доскоро Абсурдистан се радваше на президент-комунист и цар-премиер. В момента вече премиерът е комунист. Очаква се за баланс в най-скоро време царят да стане президент. Какъв ще стане президентът не е ясно - надали ще е премиер, но е възможно пък да стане цар.

[...]

Из форума на "Дневник"

Читателите на Дневник, струва ми се, са намерили единствения адкеватен начин за справяне с новини от България.

Ето няколко показателни примера от днес (без корекции и без никове--с извинения към авторите):

По повод Станишев и членовете на кабинета:

(1) По тоя въпрос има две философски школи - на немалозите и на ималозите. Първите казват размерът нема значение , вторите -има. Г-р Станишев твърди, че не са му известни големи размери. Това обаче не означава, че не съществуват и големи размери в рамките на кабинета. Ако все пак съществтуват, а Г-н Станишев не ги знае,това е въпрос на компетентност. А ако съществуват големи размери и Г-н Станишев ги знае, това е въпрос на морал. Така че , на този етап, е трудно да се определи Г-н Станишев към коя школа принадлежи. Все пак големият политик не трябва да изказва крайни решения, така че мисля че той е взел най доброто и от двете школи и като политик има бъдеще

(2) не са ми известни големи размери на членове на кабинета

(3) Комунистите родината обраха, комсомолците след тях крадат....

(4) Другари както знаете наща практика е да изчакваме да се поразрасте краденото от даден другар та тогава да можем да отчитаме и големи резултати. Ние не сме играчи на дребно както се знаем. И не сме вчерашни. То при голямото крадене може нещо и си поскрийне другарчето. Зер сичкото ли да му земем като го приклещим на половината - крал недокрал. Ми утре като и на секи от нас се случи, с празни джобове ли да останем?

След статията за пороя и наводнението в София:

(1) в бантустана в бантустана
кеф ми става да остана

(2) Защо "Сточна гара" е "сточна"? Явно защото цялата дъждовна вода се стича натам - при това доста по-бързо, отколкото се оттича...

(3) бате Бойко да излезе и да й се скара на тази вода, да се маха

(4) ами почистете си ги шахтите г-н или г-жо "Който и да е"

И във връзка с мистериозната отровна жаба, която унищожава крокодилите в Австралия:

(1) Ако я ухапе български комунист, познайте кой от двамата ще гебердяса.

(2) Абе, я да пуснем една такава жаба в правителството, после в парламента, после в централите на БСП, ДПС и НДСВ... Ако някой има такава жаба, веднага да свирка!!!

(3) Време е и австралийските крокодили да си зададат и отговорят на въпроса, който нас ни мъчи вече няколко години: "Е па оти ги ручахме жабетата?"

Ами, няма как. Ако в повечето случаи новините са за разни люде, които все се опитват да си правят майтап на чужд гръб, един възможен изход е човек да си прави майтап със самите новини. :)

"Гореща" новина от последния час

В Плевен беше открит нов фонтан.

Правото на първа струя беше дадено на кмета на града.

:)

Кажете на Исландия: не ги убивайте!

(Можете да го направите тук.)

On May 20, Iceland announced that it would allow 40 minke whales to be killed over the next six months. This is in open defiance of the commercial whaling ban that the International Whaling Commission implemented in 1986, and a reversal of the country's decision in 2007 to halt this brutal practice.

Iceland’s highest officials are split on the matter: Foreign affairs minister Ingibjörg Sólrún Gísladóttir warned that whaling would hurt Iceland’s “long-term interests,” while fisheries minister Einar Kristinn Guðfinnsson claims that whale hunting is “part of the culture.”

Today, when whales face so many other threats--global warming, pollution and ship strikes--and whale meat is no longer even in demand, there is simply no justification for any country to continue hunting whales. People around the world know that Iceland, Norway and Japan are the “whaling nations”; this identification is a black mark against Iceland and Norway’s “green” reputations and makes an otherwise ultra-modern Japan look backward.

The killing has already begun, with at least one minke confirmed dead in the first week. Please write to Iceland’s fisheries minister, Einar Kristinn Guðfinnsson, and tell him to end Iceland's whale hunt once and for all. Instead, Iceland should concentrate on promoting whale watching as a humane and eco-friendly alternative to killing whales. Environmentally, Iceland is a world leader on the renewable energy front; this, in contrast to its continued destruction of wildlife, makes no sense.

Please remember to tell your friends and family how they can help, too. We need to send a message to the Icelandic government that the people of the world are against whaling and will not stand by while more whales are killed and left to rot in freezers.