Защо не люскате асфалта, бе?!

Тези внушителни четириъгълни дупки бяха изрязани на улицата пред нашия блок преди около две седмици.

Както се вижда на снимката (щракната миналата неделя, 27 юли), дупките--само две от общо десетина по цялата улица!--вече са пълни с вода от последния дъжд.

Две седмици, значи, се лашкам с колата през високи и хубаво заострени прагове, попържвам си и се питам, кое общинско леке е решило, че тази работа може просто да се зареже наполовина?!

En gros

Следват перифрази на три твърдения, които съвършено ясно илюстрират новата (последна?) фаза в агонията на настоящите управляващи--терминалното политическо скодоумие:

1. Гоце: "Този доклад на ОЛАФ, който беше публикуван, е различен от доклада, който съм виждал. Необходимо е специално да се провери доколко основателни са политическите внушения на доклада."
2. "Министър" Плугчиева: "Възмутена съм, че този доклад, който е предназначен за служебно ползване, беше предоставен в ръцете на медиите!"
3. "Министър" Грънчарова: "Няма нищо притеснително в това, че ощетените от отнемането на лицензите бенефициенти ще бъдат финансирани от републиканския бюджет. България така или иначе съфинансира европейските програми."

Питам се, къде е по-добре--в Зимбабве или в България? Вярно, в Зимбабве отчитат няколко хиляди процента годишна инфлация и, доколкото разбрах, от вчера си имат банкноти от 10,000,000 зимбабвийски долара. Мугабе обаче е просто един диктатор, който налага безумията си чрез сила. Поради наличието на всеобщо избирателно право и демократична конституция, скодоумните министри и президент у нас не са никакви диктатори, а... еманация на колективния политически дух.

Егати и колективния дух, следователно, щом като му е такава еманацията!

Коментар на един коментар

Следната реакция по повод предния ми пост заслужава специално внимание:

Ами аз ти предлагам да си разкараш отвратителния продажен задник далеч от красивата ми Родина... Мрш от тука, помияр заспал.... бягай да си слуга на чужденците. Най-големия лузър тук си ти - подоотстъпник смрадлив. И имай късмета да те чуя някъде по улицата в някой далечен чужд град да говориш на български или да твърдиш че си българин. Отнемам ти паспорта и националната идентичност, продажнико. Умри чужденец в чужда държава!

Ех, реших и аз да си излея душата, пък насреща--"умри!", при това като "чужденец в чужда държава". Не знам, но аз лично не бих пожелавал смърт на някого, само защото не съм съгласен с мнението му по даден въпрос.

Но защо, прочее, някои българи имат такава агресивна непоносимост истината за някои от неприятните страни на живота в България?

Нека го обясня с пример: ако някой реши да се присмее в лицето на сем. Брад и Анджелина Пит и да им каже, че са много, ама много грозни, последните вероятно биха подминали със снизхождение подигравката. Това е така, защото Брад и Анджелина знаят, че не са съвсем грозни. Друга би била реакцията, например, на настоящия столичен кмет, в случай че някой му направи забележка, че говори леко простовато и на неприятен шопско-банкенски диалект. Кметът вероятно и сам добре си знае, че има проблеми с езика. Казано най-общо: наличието на комплекс понякога се манифестира с прояви на агресия.

Приемам това за обяснение на реакцията на анонимния ми читател от вчера. Впрочем, аз ще постъпя по християнски и на неговите пожелания за смърт ще отговоря с пожелание за най-крепко здраве и всичко добро!

:)

Три причини, поради които не искам да живея повече тук

Няма и месец, откак съм се върнал в "моя страна, мо-я Бъл-га-ри-я!".

Считам, че духовният и материален разпад на тази държава--в която, впрочем, аз се чувствам по-скоро като чужденец--е

ужасяващ.

Убеден съм, че не съществува никаква разумна причина, поради която си заслужава човек да остане да живее тук--или пък да се върне при възможност, в случай че вече се е установил в чужбина.

Много е жалко, но е така: България трайно се е превърнала в място за

лузъри.

Твърдо не желая децата ми да дишат тукашния въздух.

Не желая майка им да чака като животно на улицата, барем някой я пусне да пресече на пешеходна пътека.

Не желая

да общувам с хора, които са патогенно невъзпитани и кимат наопаки.

Искам да живея щастливо! Разбира се, "едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто--да го направиш".

Някои ще кажат: "Не си прав. Не навсякъде тук е така и не всички са такива."

Отговарям: не навсякъде, но почти навсякъде, и не всички, но почти всички тук са такива. Ето защо ситуацията, на практика, е съвършено безнадеждна.

Вили Казасян

Една седмица в София: залез и две катедрали

Едно