Lisko.eu: 08/2008

Дългогодишният ми опит като песимист, както и различни събития от последните месеци/години, ми дават основание да предложа следната класификация на българските оптимистични типове:

I. Малоумен оптимист

1. Пример: Симеон Сакскобургготски

2. Описание: поради исконната си неспособност да проумее истината, малоумният оптимист смята, че на всичко винаги трябва да се гледа само положително.

3. Ключови фрази: "Требва да гледаме положително на нещата!".

II. Наблюдателен оптимист

1. Пример: Сергей Станишев

2. Описание: наблюдателният оптимист е особен вариант на песимиста-релативист; той смята, че на проблемите трябва да се гледа оптимистично, защото другаде има повече и по-страшни проблеми.

3. Ключова фраза: "[България не бива да се притеснява, защото] няма страна-членка, на която да не са й били спирани средства!" (гореспоменатият в свой коментар по повод на санкциите на Европейската комисия).

III. Агресивен оптимист

1. Пример: анонимен коментатор в блогове, форуми и т.н.

2. Описание: агресивният оптимист съществува поради омразата си към песисмиста--по същия начин, по който песимистът съществува поради съвършеното си и неизменно недоволство от всичко.

3. Ключова фраза: "Само мрънкаш, един път нещо положително не каза/написа!".

Браво на Светослав Ставрев! (Копирам от Дневник тук; а уточнението за "черногледеца, гадния тип, от когото лъха отрицателна енергия" ми дава добър повод да си спомня за единствения коментар към този мой пост...):

Вече 40 години се занимавам с управление, на теория (като изследовател и като преподавател) и на практика (като управляващ - по-рядко, като управляван - непрекъснато, и като консултант - от време на време), в частната и в публичната сфера. Никога, откакто се помня, България не се е управлявала толкова зле - тотално некомпетентно, безогледно корумпирано и безсрамно безотговорно. Накъдето и да погледнеш, виждаш едно и също: глупост, грабеж и наглост отгоре и недоволство, мълчание и безверие отдолу. Икономика, образование, здравеопазване, обществена сигурност… навсякъде, почти без изключения, срещаш хаос, беззаконие, неефективност, потискащо ниско качество, безразличие… или както се пееше в един тъжен блус - all day, every day. Черногледец, гаден тип от който лъха отрицателна енергия, да му запушим устата, да не го четем, а ако не, до го наругаем по форумите. Зная, подобни реакции са част от разнообразието в живота, да са живи и здрави мислещите и усещащите различно от мен. Не там е проблемът ни, а в безполезността на думите, каквито и да са те.

Примери за казаното ни заливат отвсякъде. Във финансовия сектор, да речем: от 10 години отчитаме ежегодно голям финансов "излишък", който управляващите ударно изхарчват в края на годината както си искат, някакви юпита смениха външния дълг на държавата по безумен начин и нищо, даже се самообявиха за едва ли не гениални, всяка година няколко милиарда от митници, държавен резерв, данъчни и откъде ли още не вместо в бюджета влизат в джобовете на неизвестни единствено за прокуратура и съд "наши хора".

Или пък да вземем ядрената енергетика: решиха някои да се строи нова АЕЦ, без да доказват на нещастните данъкоплатци, че това е необходимо и разумно от някаква ясна гледна точка, от месеци един ядрен специалист твърди с факти и застава с името си открито, че в "Козлодуй" се използва неподходящо ядрено гориво, създаващо експлоатационни рискове, и то навярно заради корупционни схеми, и пак нищо. Нищо и никой у нас не се влияе от това, което другите считат за добро или лошо, правилно или не.

Нещата си вървят нанякъде и няма сила, която да ги спре или пренасочи. А това "нанякъде" се харесва на малцина и не се одобрява от мнозинството. Никога не съм се доверявал на мнението на мнозинството, но първо, драматично вече са застрашени не само демографското състояние и моралният статус на населението, но и бъдещето на обществото ни като цяло и второ, малцинството, което стои срещу мнозинството не е елитарно, а казионно и/или криминално. Така че, щом повечето от хората, живеещи в България днес, не се чувстват особено щастливи от това и гледат с едно или и с двете си очи навън, то нещо много сериозно следва да се промени, за да се излезе от коловоза, в който се движим, кажи-речи от Освобождението до ден днешен.

Това, което "песимисти" като мен виждат от години наред, вече се вижда и от ЕС, и от целия свят за съжаление. За още по-голямо съжаление, както никой никога не обърна внимание на критиките "отвътре", по същия начин сега управляващите се държат с критиките "отвън", макар че вече не би трябвало да има такова деление след приемането ни за редовен член на ЕС и НАТО. Мислел съм си като мнозина, че след 1януари 2007 г. вече няма как властимащите да се правят на слепи и глухи, а ако ли пък те се окажат безподобни тепегьози, с подобаващи стимули и санкции, ЕС има инструментите да ни вкара в пътя. Вече не съм сигурен. А и санкциите не засягат управляващите, защото тези примитиви никога не са се чувствали част от Европа, колкото и да се правят на "европейци", защото те си вярват, че и преди, и сега в България ще става това, което "те" са решили и накрая защото спрените пари от еврофондовете ще ударят в джоба крайните бенефициенти и само лекичко ще засегнат "кофата с меда", за каквато те вземат публичните финанси. Тепърва ще се търси механизмът, по който недоволните от властта в страната заедно с недоволните от същата власт извън нея ще се опитат да се справят с безочливата некадърност, която ни управлява, съсипвайки общността на първо време в България, а не след дълго и тази в ЕС.

Чак пък толкова ли сме зле биха казали някои, а винаги удобните на всяка власт и любящи я по дефиниция политолози, социолози и макроикономисти ще извадят от статистиката и своите щедро заплатени от същата власт "анализи", от които би следвало да лъха ведро настроение и безоблачен оптимизъм. Разбира се, от уважение към истината трябва да се признае, че държавата ни не е успяла досега да се справи с неподвластните й свободен дух, пазар и обществена енергия.

Ако това звучи утешително, можем да кажем, че макар и да не сме съумели да поставим под свой контрол собствената си държава, то не сме й позволили да ни подчини и затрие. Въпреки всичко хората правят своя малък и среден бизнес, работят на повече от едно място, учат и работят едновременно, инвестират, ако могат, теглят и връщат кредити, плащат лизинги и франчайзинги, гледат семействата си и въобще живеят подобно на милиарди хора по света. Но тези хора едновременно с това се питат: а защо ли ни е тази държава, която изсмуква около половината от доходите ни, от която имаме поводи да се срамуваме, а не да се гордеем, в която не се чувстваме защитени от насилие и произвол, на която не можем да разчитаме за равностоен и гарантиран достъп до публичните блага, които тя ни дължи по конституция и закони - законност, здравеопазване, образование, чистота, пътища и друга инфраструктура и т.н.

Управляващи и елити са длъжни да отговорят на този въпрос, който никой все още не задава публично - защото си е срамно да не уважаваш и цениш собствената си държава, която освен това десетки години се мъчи да ни заблуди, че тя е народът. Само че след падането на Берлинската стена, интернет и опознаването на света хората все по-открито и на глас ще поставят този въпрос и ще търсят неговия отговор.