"Защо съм против демокрацията?"

Заглавието възпроизвежда темата на днешното издание на "Челюсти" на Диана Найденова по Дарик радио. Гостите--някакво момченце на Боян Расате от т.нар. "Български национален съюз" и Стоян Михалев--ми дават повод отново да си припомня онова хубаво място в Политиката, където се уточнява, че

Не е ясно дали тази разлика на мнозинството спрямо малцината добри може да съществува при всеки народ и при всяко множество, но може би—кълна се в Зевс—е ясно, че при някои е невъзможно. (Същото разсъждение би могло да се приложи и към животните, а по какво се различават някои, така да се каже, от животните?)

Аристотел явно има предвид, че някои общества не са пригодни за "демократично"--да кажем, в модерния смисъл на думата--обществено устройство поради качествените дефицити на своите граждани. Аргументът е силен; от тази гледна точка--и най-вече предвид дефицитите на българското политическо представителство--могат да се кажат много неща за "демократичния преход" в България от последните 20-ина години.

Позицията на гореспоменатото момченце на Боян Расате обаче беше друга. "Българокрация" трябвало да се изгражда, настояваше той, защото демокрацията била "глад, мизерия и бедност"; "можем да видим това" навсякъде--във Франция, "където няма французи, а само негри и турци", в Германия, "където те хвърлят в затвора заради националистически възгледи", в САЩ, "където бият и изтезават хора в концлагери без съд и присъда". "Българокрацията", напротив, не би допуснала това, защото е недопустимо "в собствената ми държава да има повече негри и цигани, отколкото българи" и "българите винаги да бъдат дискриминирани, заради цигани и турци". По-нататък момченцето илюстрира разбиранията си така: ако трябвало да избира между това да помогне на болно българско и ромско дете, той би предпочел "винаги да помогне на българското, защото с него ме свързва една кръв, а за циганското дете нищо не ме интересува, то няма нищо общо с мен, за него има стотици цигански организации, които могат да се погрижат".

Кръвна връзка, значи. Българокрация, т.е. власт, установена на основата на кръвните връзки между "истинските" българи. Това бенесейско момченце не би могло да осъзнае, че само по себе си е едно ходещо възражение срещу демокрацията--в смисъла на Аристотеловия аргумент по-горе. Наистина, ако живеем в общност, някаква част (по-голямата?!) от която споделят идеала на "българокрацията, основана на кръвната връзка", то по какво се отличават членовете на тази общност от животните?!