Може би трябва да поясня:
(1) отидох да гледам "Дзифт" обнадежден за нещо добро и с голямо желание;
(2) провалът на Явор Гърдев в киното със сигурност не променя високото ми мнение за него като театрален режисьор.
Какво собствено има в "Дзифт"? По мои впечатления, следното:
(1) Много разкази за "лайна", "сране", "фекалки" и т.н., единствената цел на които е, по мои впечатления, да импонират на вроденото чувство на хумор на местната публика.
(2) Тотално нескопосан опит за разиграване на някаква криминална интрига, която трудно (много трудно...) може да съперничи примерно на "От местопрестъплението" или нещо от сорта.
(3) Умело вплитане на (1) и (2).
(4) Мрачни рефлексии върху времето от "ония години"?! Хайде по-спокойно...
(5) Нескопосана актьорска игра: съжалявам, но преди да тръгнат на снимки, актьорите все пак трябва да се научат да изговарят правилно двете разновидности на звука "л" в българския език. (Имам предвид "богомоуката" и онзи, дето краят му "започнау от самото начауо".)
(6) Явро Дачков в ролята на "вермонист". Между другото, Vermona е гедерейска марка музикални инструменти, произвеждани под това име след 1972 година--около десетилетие след времето на "Дзифт"! (Що не му туриха на Дачков направо един Disklavier? Щеше да е по-шик.)
(7) Скука, скука, скука, адски много
скука.
(8) Най-лошото: поредица от диалози по фундаментални жизнени въпроси между затворници в сентенциален формат.
Аз пък си оставам заклет фен на българското кино от преди 1989 година!
Някои работи явно са възможни само в дисидентска среда.
3 коментара:
Грешката ти е, че си отишъл да го гледаш с високи очаквания. Всичко написано, а има и още, е така. Като за български филм от последните 20-ина години Дзифт е в топ пет (не, че това е трудно).
Най-накрая едно различно мнение. Аз отидох да го гледам съвсем добронамерено настроена, както отивам да гледам всеки филм. "Скука" е наистина една от най-добре описващите филма думи. Рецитирането на актьорите в началото будеше снизхождение, а към средата раздразнение, така че малко след средата благополучно напуснахме киното с пълно единодушие.
Брей, какви радващи окото и добронамерени коментари, а аз очаквах пак да ме лишат от "национална идентичност"!
Благодаря ви!
Цялата история с "Дзифт" може да се опише със следните знаменателни изречение и коментар от ревюто на филма в "Капитал Light" (http://www.capital.bg/show.php?storyid=555178):
Авторът на ревюто: "[...] Разтърсващ и отчаяно красив като бяла риза и развят алаброс на гилотина е и самият филм. Започва и свършва с мрачен анекдот, разказан от гробар, с провиденческа поанта: "Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата - моралната де." [...]"
[Аз: Хо-хо-хо!!!]
Коментар на "коко":"филмът е рядко тъп. както повечето културтрегерчета в българия. жалки напъни, напомнящи за тежък запек."
[Пак аз: Браво! Бис!]
Публикуване на коментар