Истината на Сергей и истината на Комисията

Зад витиеватото становище на Европейската комисия, че "оценява" усилията на българското превителство от последните месеци, особено що се отнася до изготвените "екшън планове" и "законодателни промени", но намира реалните резултати вследствие на всичко това за недостатъчни и неубедителни, всъщност се крие простата--може би иронична--констатация, че нашите хора говорят много и не вършат нищо.

Модерните леви, от друга страна, са убедени--вероятно "защото са социалисти"!--че Комисията е "несправедлива", че усилията са "недооценени", че блокирането на четвърт милиард е абсолютно "некоректно", че България вече "е заложник на предизборните борби" за Европейски парламент догодина. (Виж тук, тук и тук; а последното мъдро прозрение дължим на патриота от Сирищник, иначе винаги балансиран и уж много дипломатичен!)

Една е истината на Сергей (сигурен съм, че до няколко дена ще й се наслушаме viva voce и в подробности), друга е истината на Комисията. Както се казва, "кучетата си лаят (разбирай ЕК, европейските кучета), трамваят си върви"; per consequentiam: не всеки социалист е антиевропеец, но всеки български социалист би следвало да е антиевропеец.

Българският избирател скоро ще бъде изправен пред труден избор: да удари едно рамо на Сергей и, ако е напълно последователен, да бие шута на "несправедливата и некоректна" Европа; или, напротив, да се опита да проумее, че истинската политика не е просто безконечно дрънкане, писане на програми, планове, стратегии, лозунги, боршурки, режисиране на рекламни клипове, рисуване на "по-разтворени" бесепарски розички и тържествено приемане на млади старозагорски социалистки на партийни конгреси.