Дано всички бъдем живи, здрави и по-щастливи през 2009.
И разбира се, да имаме по-малко поводи за "новогодишни обръщения" като това:
За аналогии като тази:
Ако импресионистите бяха социалисти
(Любослава Русева, Дневник, 29.12.2008)
Януари 2008
Мили Тео,Вече няколко дни се излягам пред камината и пия шампанско по случай първата ни годишнина в ЕС. В стаята е уютно, но казват, че навън били натрупали преспи, а на Петолъчката стояли блокирани над 200 автомобила. Тъжно наистина… От друга страна, обстановката е нормална за зимни условия.
Така казва и Веселин Георгиев - шефът на пътния фонд, покрай когото все се сещам за шедьовъра си "Селски път с кипариси". В работите на природата не бива да се месим, нали? Ето защо оставихме чистенето на снега за пролетта, а аз реших да си доизкарам ваканцията в Ница. Ако времето позволява, ще покарам ски с Франко Фратини. Ако не, ще се върна за началото на Годината на Русия в България, за да се увенчая с един Голям шлем!
Твой любящ брат Винсент
П.С.: Не забравяй да ми пратиш пари!
Февруари 2008
Тео,
Нужно ли е да ти казвам, че настроението ми е като в картината "Събирач на сено в дъждовен ден"? Толкова ми стана болно, когато отвори въпрос за парите! Какво значи, че няма да ми дадеш, щото имам много да вземам? Тия двусмислици са ми крайно неприятни, доколкото за пръв път реформите вървят успешно, с подновен административен капацитет.
В тази връзка държа да ти дам един пример за братска любов. Помниш ли Веселин Георгиев, за когото ти писах? Той се е погрижил и за двамата си братя! И не само това. Под негово ръководство пътният фонд никога не е работил по-добре!
Винсент
П.С.: Отивам на лов за вълци, така че изпрати парите най-късно до края на месеца.
Март 2008
Хмм, Тео…
Ужасно съм разочарован! Считам заплахата да си вземеш парите обратно за груба намеса и грешен политически извод! Още повече че човекът, който ми донесе посланието ти, не изглеждаше дружелюбен като господина, който ми позира за "Пощальонът Рулен". Разбира се, аз ще анализирам какви допълнителни мерки да взема, за да продължа работата по подобряване на всички системи и механизми за контрол, отчетност, ефективност и прозрачност при усвояването на средствата.
Но и ти, ако обичаш, преразгледай отношението си! В противен случай ще те заподозра в съучастие на обединената опозиция!
В.
Април 2008
Драги Тео,
Въпреки че край Симитли не очушках нищо (иначе беше хубаво, също като в картината ми "Звездна нощ"), съм радостен да ти съобщя, че в системата на националната ни сигурност започнаха оздравителни процеси. Освен това симпатичният министър на вътрешните работи обеща да ме запознае с оперативно интересни лица, които са спомогнали за влизането ни в ЕС.
Те също, представи си, били братя. Само като ги видя на снимка, започвам да си тананикам онова чудесно двустишие от "Ода на радостта": "Братя стават всички люде/ щом разпериш ти крило."Брат ти
П.С.: Какво става с парите?
Май 2008
Скъпи Тео,
Реших да внеса в живота си дълбоки и радикални промени под формата на леви завои и социални вектори. Ще го направя, защото се ядосах от несправедливата забележка на някакви еврокритици, че "драсканиците на импресионистите са скица, правена от маймуна, която толкова прилича на картина, колкото е музика ходенето на котка по клавиатурата на пиано".
Както каза един приятел (не съм сигурен Едуар Мане или Клод Моне): "Нека покажем, че правим опит да получим политически катарзис от гледна точка на съпреживяването на общата отговорност и на общата воля да си довършим мандата." Новото ни кредо, Тео, е "Координация, контрол, комуникация".
Твой Винсент
П.С. За модел на "Арлезианката" избрах една смела жена, казва се Меглена Плугчиева. Вярвам, че това ще те накара да размислиш и няма да ми замразиш финансирането!
Юни 2008
Тео,
Какво реши за парите? Напрегнато ми е точно като в "Житна нива под бурно небе" и "Житна нива с гарвани". Докато мислиш, нали, за парите, кажи кое ще ти хареса повече - да организирам един дебат за промяна на избирателната система или да провокирам една дискусия за организираната престъпност и корупцията? Само не забравяй, нали, за парите…
Винсент
Юли 2008
Мили Тео,
София се тресе от взривовете в Чепинци (те са тежко наследство от управлението на Костов), поради което скоро възнамерявам да отида на море, за да играя голф. Настройвам се за този чудесен момент, като съзерцавам "Лодки от Сен Мер".
Искам да си дам почивка след злостните нападки на онзи Франц-Херман Брюнер от ОЛАФ, който ме наклепа, че съм имал вземане-даване с школата "Николов-Стойков". Господи, каква глупост! Аз и някакви експресионисти…
Брат ти
П.С. Заплахата да ми спреш половин милиард евро показва твоята слабост. Време е да ми се извиниш и да поискаш прошка за своеволията си!
Август 2008
Тео,
Това, че си ми спрял парите, не означава, че ще се хвърля на вълците. За да ти покажа, че съм респектиран от партньорския стил на диалога ни, те каня на Бузлуджа.
Приготвил съм ти фланелка с надпис "Сталин - наш рулевой". Ще се почувстваш като в лозето на Габровски, макар че работното заглавие на бъдещата ми творба е "Червено лозе близо до Арл".
Винсент
П.С. Впрочем решението ти да ми блокираш парите показва, че аз изцяло покривам твоите стандарти и изисквания.
Септември 2008
Драги мой Тео,
Напъните на опозицията да бойкотира дейността ми все повече приличат на посредствена рисунка от Матис или Сезан. Опозицията, представи си, щяла да организира подписка срещу моя стил на работа, което ме развесели също толкова, колкото и протестите на животновъдите в разгара на летния сезон.
Слава богу, аз още съм на морето и се гмуркам там, където не се чува крясъкът на никаква опозиция. Компания ми правят прекрасните другари Петър Димитров и Емилия Масларова. Това ме вдъхновява да нарисувам нов шедьовър - "Селяни ядат картофи".
Твой Винсент
П.С.: Случи ми се и една неприятност - висях на лифт в продължение на 40 минути. Тогава реших да нарисувам и едни "Слънчогледи". За целта ще ми трябват пари, така че е време да ми ги отблокираш.
Октомври 2008
Скъпи Тео,
Всички около мен страдат от параноя. Мислят, че ги подслушват. Споделих това с д-р Гаше от онази твоя клиника, а той панически си изключи телефона. Апропо, опозицията пак започна да ме дразни.
Направила някаква модернистична инсталация - прозрачна урна с подписка срещу импресионизма. Толкова ме хвана яд, че свих урната и си я сложих в градината. После реших да призова един художествен критик на публичен дебат. Това според д-р Гаше се дължало на диагнозата ми - епилепсия на темпоралния дял.
Вечно твой Винсент
П.С.: Имам един излишък в дебитната карта, който смятам да изхарча за малко развлечения. Но чакам от теб да отвориш най-сетне кранчето!
Ноември 2008
Мили мой Тео,
Написах и книга! При това само за пет дни! Казва се "Защото сме импресионисти". Нарисувал съм на корицата Леонардо да Винчи, Микеланджело, Фра Анжелико, Ботичели, Тициан.
Аз съм най-отпред! На автопортрета съм с отрязано ухо, за да има място и за Йеронимус Босх. Някои се заядоха, че посочените не са импресионисти. Имам чувството, че само извънземна форма на разум може да схване какво съм имал предвид…
Твой Винсент
П.С.: Да ти се похваля: на конгреса на импресионистите бях преизбран за председател. Но за да съм напълно щастлив, ми изпрати парите! Давам си сметка, че си във финансова криза, но аз знам как да се възползвам от предизвикателствата, които една финансова криза предоставя.
Декември 2008
Тео,
Решението ти да ми отнемеш окончателно 220 млн. евро е неочаквано и несправедливо! Категорично съм разочарован. Ти ми пишеш: "Настоявам само за това, което предварително се бяхме споразумели да правиш. Важното е да извлечеш правилните изводи. Трябва да обясниш защо се случи това и какво ще направиш, за да не се случва пак." Какво значи това, мускули ли ми надуваш?! Тео, нека се видим на четири очи, да поговорим, за да не се създават настроения срещу теб в средите на импресионистите!
Винсент
П.С. Смятам да си изкарам една хубава ваканция, нищо че си разправял колко ти било омръзнало от мене. На улицата някакви хора и трактори нещо пушат, но аз ще се измъкна през задния изход. До скоро, Тео, и не забравяй за парите!
И за равносметки като тази:
Уважаеми сънародници(Людмил Станев, Дневник, 29.12.2008)Ако някога много оглупея и стана президент, никога няма да ходя на спортни събития и да се усмихвам нелепо, като придобия част от успеха на спортистите за себе си, никога няма да ходя на църква и да се кръстя, никога няма да ползвам европейски мошеници за дарители и много други неща няма да правя, ако бях президент. Но това е изключено, няма да оглупея чак дотам. Предпочитам да си пиша тихо и да кажа като Едит врабчето - оставете ме да мечтая. Затова няма да пиша тъпизми, а просто ще ви подаря един разказ:
СПАСИТЕЛЯТ В РЪЖДА
Малко ми е неудобно, че перифразирам Селинджър, но самата история напълно отговаря на това заглавие. Сега, когато вече е зима, започвам да се сещам за лятото и за някои летни истории - абсурдни, разбира се. Лято е. Отивам с приятели да видя друг приятел. Той работи на яхтеното пристанище в корабостроителния завод.
Като последния пазител на Граала пази яхтите или праща спасителни команди на бедстващи плавателни съдове. Първият абсурд е, че заводът отдавна не работи, всичко е в ръжда и само двама-трима специално наети за целта хора отривисто псуват и блъскат с чукове по 100-тонните кранове. Това се прави с цел да се заблудят циганите, че заводът работи, за да не го изнесат за скрап.
Моят приятел Евгени е огромен, направо великан, с най-хубавата усмивка, която съм виждал. Помещението, в което ни кани, е малко по-голямо от асансьор, с голяма мъка се напъхваме вътре. Евгени сяда зад нещо като радиостанция и ми обяснява, че оттам приема сигналите за бедствие, на които задължително отговаря.
Срещу бюрото му е залепен голям лист, на който пише някакъв текст, какъв - ще разберете накрая. "Вижте какво, казва Евгени, постоянно се обаждат - SOS, SOS, искат ми я дълбачка, я влекач, я противопожарен кораб. Обаче нали виждате каква свинщина е тук - нямам абсолютно нищо.
Затова вземам парлангото и им чета ето този лист." На листа пише: "ДЕСЕТТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ НА МАЙКА ТЕРЕЗА". Тези изречения Евгени четеше на бедстващите, с което поне морално ги утешаваше. И когато му се обадиха за пожар, той се усмихна тихо, взе микрофона и им каза: Абсолютно нищо не мога да ви помогна, но според майка Тереза, ако днешният ден е лош, вярвай в себе си и вярвай, че утре светът ще бъде по-хубав.
Така де, и аз това искам да ви кажа.
А и никога не съм обичал политиците, защото политиката не решава нашите проблеми. Тя е един от тях. Ако президентите са политици и те не ми се нравят. Особено българските. Не зная какво точно би казал президентът. Не познавам човека, който му пише текстовете. Вероятно нещо абстрактно, мъгляво и позитивно. Толкова позитивно, че не е за вярване.
[...]
Благодаря за вниманието. Але хоп. Пожелавам ви да останете нормални през новата година. В страната, в която живеем, това е много трудно и самотно занимание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар