Светли и хубави празници на всички!

Следва нещо, което съм публикувал и преди по различни поводи. Нека го използвам още веднъж, за да пожелая на всички свои приятели и случайни читатели светло посрещане на Рождество.

Моето внуче

(Тихо Чубра/Пенчо Славейков)

Аз имам внуче, дивно мило дете,
и то веднаж, преметнало ръцете
около мойта шия, ме запита:
"Да беше жив Христос и като скита
тук на земята, вуйко, ако мине
по нашенско, - къде ще се отбие
да си почине?"
                           Мое свидно дете,
Христос е жив. И често него лете
са виждали по нашенско да ходи,
когато зреят ниви хлебородни
и с тиха ги усмивка благославя.
Но той не се отбива, не остава
тук никъде, ни в град, нито на село.
Той отминава, свел скърбящо чело
в мълчание. Навред е тук студено
и неприветно. Няма уморено
сърце подслона во сърца корави.
Какво Христос по нашенско ще прави -
отдето са на земната тревога
безумствата пропъдили и бога!
По нашенско са небесата низки;
и наште чувства само са огризки
от хляб, замесен с квасът на отрова...
Христос минава таз земя сурова, -
за другаде отива той с усмивка,
без да завърне тука на почивка.
Дечица само, дето поминува,
ако съзре, той тихо ги целува -
тях, праведните в тая земя грешна...

- Той досега не те ли нейде срещна?

(април 1909 г.)

(Изображение: Libvar.bg)

Държавен глава и главен редактор

За тези, които са гледали "предколедното обръщение" на Първанов в "Панорама" по БНТ вчера, вече има нова чуденка: що е то главен държавен редактор. Ето за какво става въпрос:

В последните месец – два аз съм редактирал много от тези съвместни позиции, които бяха обявени след това от премиера – за разговорите с руснаците по енергийните проекти, за позицията ни за Македония и др. Лично аз съм ги редактирал, точно защото искам това правителство да успява, искам институциите в България да успяват.

Що се отнася до неправомерното поглъщане на власт, политическата история познава премного и страшно интересни прецеденти. Така че в това отношение Първанов вече не ме вълнува. Не ме вълнуват и причините за неговата жажда за авторитет. Той е рожба на фундаментална конституционна грешка - имам предвид комбинацията между пряк мажоритарен вот и де юре лишената от власт президентска институция  - и не би могъл да се държи другояче. Докато има кой да го търпи, нека си редакторства.

Но няма да му дам възможност да редактира личния ми дневен ред. Сега ще си послужа с един пример за негативно политическо действие: и тази година няма да заплатя "своето левче" за вдъхновената от него т.нар. "Българска Коледа". Вероятно това подлежи на укор от морална гледна точка. Произходът на парите наистина няма значение, когато с тях може да се извърши нещо действително полезно. Струва ми се обаче, че в политически смисъл съм донякъде изряден. Просто смятам, че редакторските претенции на този човек са погрешни, нахални и - най-важното - нарушават дадения политически порядък. Нямам намерение да му помагам да ги осъществи. Не и с месечната си телефонна сметка.

(Изображение: Капитал)

23,000+ vs. 150-200

Такова е съотношението между българи и турци. Казано условно и (поне засега) във Фейсбук - в групите "за" и "против" таковането на България.

Това го пиша на сметката на телевизиите на народа. И много се радвам, че се случва тъкмо сега, когато се подгрява референдумът за турските новини. Да не говорим, че турският премиер бил разговарял с Бойко Борисов и се оплакал, че в България се увеличавали антитурските изказвания. За да се реши проблемът, нужно е да се открие причината. За мен причината е ясна и затова просто бих искал да благодаря на невероятните новинарски екипи на Нова телевизия и bTV. Донякъде ги разбирам: като нямаш достатъчно лайф риалити, просто трябва да навреш нещо такова в пресъхналите муцуни на аудиторията.

Всичко това в крайна сметка ще се превърне в прекрасна илюстрация изобщо на злокачествено изменения дневен ред на проблемите в тази държава. Една бедна и всъщност адски мизерна държава, на която най-важните й проблеми са... македонските учебници по история и новините на турски език по БНТ. Смях.

(Снимка: Edinzavet.wordpress.com)

Нагледно за обществената функция на медиите

Както писах вчера, телевизиите на народа в синхрон изтаковаха новината за ужасната група във Фейсбук, която искала да такова България. Самата "новина" няма никакво значение. Значение има резултатът от загрижените за "националната чест" телевизии на народа - впрочем отлична илюстрация на тяхната обществена функция.

А резултатът е следният: в същия този Фейсбук вече има група, която се казва "Turkish Group called "FUCK BULGARIA" to be REMOVED from facebook". (1,778 горди българи и българки за по-малко от 24 часа.) Това, което направиха телевизиите на народа, е да подсетят разни хора да напишат това:

Kato ne im haresva tuk v na6ata rodina na tiq reznqci, da si hodqt v anadola. I iskam da popitam, za6to samo v BG, tezi smradlivi tur4alq nadigat gadnite si mucuni??? Za6to ne go pravqt v Germaniq primerno??? Otgovora e edin. Za6toto im pozvolqvame. Kato zapo4ne6 ot politici, i stigne6 do obiknovenniq prostosmarten balgarin.

Или пък това:

Tуркия ке падне !!! Сополив да го лапат вонящите чалмалии , жените им със свине да се ебат , таралежи със зурли да раждат ....

И например това:

И ако ще и тъпата франция да беше пак щяха да получат същото, поне от мен...."Тоз що мисли зло Българию,Ти ще го накажеш,Ще проплачешм,Сълзите ти децата ти ще съберат ....... И НА МАЗНИТЕ ТУРЧЕТА КОЖИТЕ ЩЕ ОДЕРАТ"

И т.н.

Пак повтарям - самата "новина" няма никакво значение. Важна е функцията й. По този повод ми препратиха "Да ви го FUCK-на у тъпите новини" на Живко Желев. Като подходящо заглави за днес ми се струва "Да ви го FUCK-на у тъпите медии!", а за утре - "Да ви го FUCK-на у тъпата аудитория!".

(Снимка: indi.ca @ Flickr.com)

Голямото медийно плюскане

Поработвам нещо на бюрото в хола, зад мен е включен малкият ми стар телевизор. Обръщам се да разцъкам каналите. По Нова телевизия Николай Бареков се е разкрачил и обяснява що е то "политическо животно". Било нещо като животно и политик едновременно. Затова единственият истински политик в България бил Бойко Борисов. Самият Бареков също искал да стане политик, защото го е "еня за държавицата ни". На съседния канал (онова, дето то "би" стана на "ер малък") вероятно върви "Стани поп-фолк звезда". И по двата канала водещият анонс на новините е, че във Фейсбук някакви турци са решили да зачеркнат българското знаме и да ни помразят. Последното, разбира се, е адски важно и супер скандално.

Ех, защо не бяхте македонци... Знаете ли например, че във Фейсбук има една група, в която също си падат по задраскването на държавни символи? Има и една друга група, където пък искат България и Македония да се обединяват, но си служат с карти, на които споменатата бивша югославска република липсва? Ако караме по Първанова логика - това са все чиста проба териториални претенции. Ето малко снимков материал:

Но не е интересно, нали? Не е добре дошло на разпищолената медийна трапеза, не е по правилата на българщината и на великото медийно плюскане. По тия правила е да лапаш кебапчетата напряко, кюфтетата - цели и мераклийско вино да ти се стича по брадата. Така, видяло се е, ще бъде оттук нататък: от шоу в шоу, от "новини" в "новини".

Май няма смисъл да си купувам нов телевизор. По-добре само да дам стария за рециклиране.

(Изображение: Pipemagazine.blogspot.com)

25 vs. 7

Може би темата за "местенето на Коледа" действително не е тема, но ми хрумват няколко важни неща, които бих искал да си запиша. Kазусът е много интересен от канонична гледна точка.

1. Доколкото ми е известно, според устава на БПЦ промени в църковния календар могат да се извършват единствено с решение на църковно-народен събор. 

2. Преминаването на БПЦ към т.нар. новоюлиански календар обаче се извършва със синодално решение от 22 декември 1967 година, което влиза в сила от 20 декември 1968 година. (Впрочем по разбираеми причини между 1944 и 1989 година се провеждат само два патриаршески и нито един църковно-народен събор!) Самото преминаване към новоюлианския календар пък следва "препоръчително решение" на Вселенската патриаршия от 1923 година.

3. Оказва се, че макар да е безсмислен де факто, въпросът за връщането към стария календар има някакви основания де юре. При това сериозни.

Всичко щеше да бъде прекрасно, ако шестият църковно-народен събор (онзи от миналата година) се беше произнесъл по този въпрос. Освен ако не приемем, че в каноничното право мълчанието също е знак на съгласие. Така може би е и най-разумно.


(Изображение: Bghelp.co.uk)

Пропорционална система с мажоритарни елементи

Редно ли е да поръчате нещо на някого, а той да ви донесе друго, защото е преценил, че така е по-добре? По-конкретно: редно ли е да си поръчате доставка на цифрова телевизия Х, а майсторът Y да ви върже към телевизия Z, защото смята, че така е по-изгодно? Струва ми се, че не. Клиентът гласува доверие на доставчика, не на кабелджията. Особено ако телевизия X доставя канали a, b и c, а телевизия Z - канали d, e и f.

Мигрирането на депутатите в парламента ми прилича на някаква такава история. При всички случаи един пропорционално избран депутат (например Марио Тагарински) представлява в много по-голяма степен своята партийна листа (например тази на РЗС), отколкото някакви си там лични "убеждения", "съображения" и т.н. При тотално разминаване на последните с партията-носител, депутатът винаги би могъл да напусне парламента. Но няма здрава политическа логика, която да оправдае правото на депутата да мигрира от група в група или да става "независим". Хората гласуват за партии, не за личности - това е положението. (Впрочем поне в България те гласуват за партии, дори когато кандидатът е мажоритарен, но това е друга тема.) И ако правилникът на българския парламент допуска даден пропорционално избран кандидат да ходи където си поиска, защото в един момент партията-носител му харесва, а в друг - не, то това е един аболютно сбъркан правилник.

Това го пиша по повод на изпълнението на Марио Тагарински. И нямам никакви, ама абсолютно никакви симпатии към неговото РЗС. Просто се опитвам да разсъждавам трезво за определена функция на народното представителство.

Всичко друго е цирк, разбира се, пълна смешка някаква.

(Снимка: Izbori.btv.bg)

"Премиер, избран от народа" - пълната версия

Благодарение на Ася Пенчева разбрах две нови неща за мадам Венета Бакалова: че е ученичка на маестро Владигеров и че е промовирала в Германия. Хубаво е, че най-сетне се сдобивам и с пълната версия на "Премиер, избран от народа". Като преводач на творбата съм доволен, че д-р Бакалова няма да иска пари за преводите.

Ето и цялото стихотворение:

ПРЕМИЕР, ИЗБРАН ОТ НАРОДА

(Венета Бакалова)

Израснал и възпитан
в недрата на народа,
сред прелестната българска природа,
със борбен дух, във трудности изпитан!
В теб, Генерал Борисов, е вродено
чувство за справедливост, строгост.
Достоен си да бъдеш премиер!
Народът те избра и те обича,
естествен и без царствен маниер,
"наш Генерал Борисов" те нарича!
София имаше късмет,
че беше нейн грижовен кмет!
Метро, детски градини, булеварди
ти обнови и съгради,
нови прощадки детски, сгради,
във столицата ти откри!
Двайсет години нашата родина
е разграден и безстопанствен двор,
способната младеж замина за чужбина;
корупция, мафия, убийства – без надзор.
Във горните етажи на властта
проникнали са мафиоти и престъпност,
а те предопределят участта
на хората с терор и недостъпност!
Разчитаме и вярваме на тебе, Генерале,
със твоя нов и дръзновен екип
от управлението с хирургична точност
да отстраните всеки корумпиран тип.
Да се избави нашият народ
от крайна бедност, болести и глад, просия,
самоубийства - прекратен живот
и нечовешки форми на мизерия!
О, достолепни Генерале, поведи ни!
Ний вярваме във твоя свят обет!
От враговете – Де Пе Се (ДПС) пази ни,
проправяй бъдния ни път напред,
за да застане нашата България
във Европейския съюз със чест,
да заблести като небесна лъчезария
да я приветстват всички! Светла чест!
Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти
Генерала и България!

За члена

Умни и загрижени хора са се захванали да агитират за отпадането на пълниЯ член в българскиЯ език. И понеже пълниЯТ член в българскиЯ език изпълнява горе-долу същата функция, каквато (примерно) именителниЯТ падеж - в немскиЯ и сродните му езици, хрумва ми една препоръка за въпросните господа и дами: що не вземете да спретнете една кампанийка за отпадането на акузатива в немския? "Der General liebt der Staat." Нещо повече: ако ще се върви към масово опростяване (на езика, пък и не само), защо да не се обмисли възможността изобщо за отпадане на скромното подчинително наклонение в английския - и направо за това прословуто "S" в 3 л., ед. ч.?

Впрочем при това положение предполагам, че притесненията ми за разните там "водещи" журналистки и журналисти, които не правят разлика между "който" и "когото", са съвършено безпредметни.

(Изображение: Scriptorium.mediaevaliter.com)

Krasyo.net

Петиция за закриване на Deutsche Welle - България

Първа падна Нова Европа. Българската редакция на BBC също отдавна е закрита, а от миналата седмица и Re:TV вече са в историята. Днес разбирам, че RFI - София е продадено (предстои да бъде продадено?) на "група бизнесмени от Варна", които притежават някакъв си клуб "Възраждане" и се радват на благословията на митрополит Кирил.

Понеже съм фен на симетрията - и като гледам как е тръгнало, - дайте да ударим едно рамо за закриване на Deutsche Welle - България. Да направим някаква петиция примерно или група във Фейсбук.

Нещата трябва да си дойдат на мястото. Като ще е гарга, да е рошава!

(Изображение: Dw-world.de)

Re:TV (2008-2009?)

От вчера Re:TV спря излъчване. Всеки лесно може да се досети колко пагубен ще бъде ефектът от това: борба за рейтинги между конвенционалните електронни медии посредством чалга, риалити и турски сериали. Нищо ново под слънцето. Неприятното е, че Re:TV беше малък оазис, в който един нормален човек можеше да се откъсне от всички тези ненормални неща. Но точка.

Причините за спирането на телевизията обаче са по-важни от последствията. Аз се доверявам на обръщението на Светослав Божилов, Иво Прокопиев и Иван Кръстев и приемам, че Re:TV е жертва на рекламния пазар. Разбира се, пари за реклама се наливат там, където има повече зрители. Нищо чудно, че чалгата, риалитито и турските сериали привличат повече реклама, отколкото Re:TV. Свободен пазар и юмручно рекламно право, ако мога да се изразя така, което винаги е на страната на по-силния.

Знаете ли, "благодаря" ви за такъв пазар!

Изобщо пазарът не може и не трябва да бъде фундаментален медиен регулатор, поне не в страни като нашата, които - по дяволите!- още добиват понятие за качествена журналистика. Спирането на предпочитаната от мен телевизия е най-прекрасният пример за това. И като гледам огромното множество протестиращи, които просто си искат телевизията обратно и са готови да застанат зад това с портфейлите си, мисля, че и те биха се съгласили с мен. В нашата страна има неща, към които ценностите са по-дружелюбни от пазара и от които имаме нужда. В света на телевизиите, Re:TV беше едно такова нещо.

И ако мога да направя нещо, за да помогна за завръщането на приятелите си от Re:TV, ще го направя.

Напук на долния анонимен коментатор, за когото съм просто "наивник".

(Изображение: Retv.bg)

Re:TV (2008-2009)

(Вярвам, че ще се завърнат!)

На вниманието на патриотите

Внимание, патриоти!

По последна информация Сибиле Левичаров е получила и... Берлинската литературна награда за 2010 год.

Това вече на нищо не прилича.

Давайте да се организираме и да видим какво ще се прави - може би едно "протестно хоро" пред Германското посолство като за начало и после направо да се мятаме на влака за Потстдамер плац...

(Изображение: Libri.de)

Подкрепете Иво Инджев!

Иво Инджев е номиниран за Човек на годината 2009.

Можете да гласувате за него тук.

Аз вече го направих.

:)

(Снимка: Ivo.bg)

Скоро - нов адрес

Ако през следващите дни имам повече късмет с управлението на домейни и DNS настройките, този блог скоро ще бъде достъпен на

http://www.lisko.eu,

както си му е редът. :)

Докато експериментирам, възможно е да възникнат проблеми със зареждането на страницата.

Поздрави на всички!

P.S. Вече работи, старият адрес в Blogspot се запазва и е пренасочен към новия.

Вижте, г-н Трифонов... Разбира се, г-н Президент!

Тази вечер бях на чуден концерт (браво, Иво, Весе и Светле!) и всичко щеше да бъде съвсем прекрасно, ако не бях бързал да се прибера вкъщи, за да слушам Първанов по bTV от 22.30. Не че не знаех какво да очаквам. Но все пак побързах да се прибера - беше ми любопитно.

Оставям настрана въпроса какво прави един държавен глава в едно частно шоу по една частна телевизия. Няма смисъл и пак да разсъждавам какво му е работа на нашия президент и какво - не. В главата ми се върти изказването на Огнян Минчев, която тази събота се появи в "КапиталНО":

Първанов е олицетворение на цялата ориенталска изостаналост, безхаберност, болшевишко интригантство и византийски модел на политическо далавераджийство, който тегли България към дъното.

След като видях и чух това, което чух, нямам какво да добавя. Първановото участие вчера беше удар в дъното. Перпрендикулярен удар с нечовешко ускорение. Поради несъмнен конституционен дефект, за който вече съм писал тук, всички български президенти след 1989 година са имали жестоки издънки. Но толкова долна и жалка издънка никой български президент никога досега не е имал.

Нека се опитам да резюмирам основното в няколко изречения: Първанов има мнение за всичко (финансовият министър бил такъв и онакъв, ха-ха-ха; бюджетът бил такъв и онакъв, но това не било на хубаво; вътрешният министър не трябвало да прави това, а онова); всички трябва да се съобразяват с Първанов (днешното правителство нямало още нито едно вето, а предишното имало цели шест; Бойко Борисов да се съобразява с това); Първанов е постигнал толкова много, колкото никой предишен български президент не е постигал (колко много успял да направи за България в рамките конституционните си правомощия; и колко малко стрували посещенията му на фона на това, което е постигнато).

Най-сетне се появи и черешката на тортата. "Господин Трифонов" попита "господин Президента" какво би направил, ако България беше президентска република. "Господин Президентът" отговори с бързината на пружинка: харесало му било мотото на един от последните американски президенти - "Икономиката, глупчо!", оттам щял и да започне. Не разбрах само за кого се отнася "глупчо" - за събеседника, за домакина или за другиго.

Толкова с резюмето ми. Ако съм пропуснал нещо - допълнете. Бих искал само да споделя как според мен би трябвало да отговори на последния въпрос един отговорен и осъзнаващ значението на закона президент. "Г-н еди-кой си - би трябвало да каже той - България не е президентска република, въпросът ви е безсмислен, все едно да ме питате какво щях да направя, ако бях войвода, цар или кралица."

Но не би. Първанов продължава да щипва оттук-оттам, да се обкичва с имитации на правомощия, от които е конституционно лишен веднъж и завинаги. Не може да определя външната политика на страната, но защо пък да не блокира назначения на посланици; не може да формира вътрешната политика на страната, но защо пък да не се посмее едно хубаво (заедно с "г-н Трифонов" и публиката му) на финансовия министър; не може да си определя и заделя бюджет, но защо пък да не вдигне шум до небесата заради счетоводителска грешка, блокирала сметките на президентската администрация...

"Не съм ли прав, г-н Трифонов? - Разбира се, че сте прав, г-н Президент!"

(снимки: 24 часа)

Тоника и Ивелина!

Напълниха ми душата. Червена монета за Тоника и Ивелина Андрееви от първия ден на "Златната монета" вчера. :)

Пай се-е! "Всенародна патриотична акция"!

Любимият вестник 24 часа, както и националните радио и телевизия организират "всенародна патриотична акция". На прицел е софийското летище. Трябва му ново име. "Враждебна" било много... такова едно враждебно.

На това му казвам мъдрост и далновидност. Окачените тавани на летището се разпадат. Тъпи клиенти на подземния паркинг са решили, че имат право да си паркират колите в лентите за движение. Служителите на реда ни говорят на "ти". Но не, проблемът е в името. Давайте, юруш на световната патриотична акция за ново име на летището.

Пък после да вземат да организират и една акция за смяна на името на държавата. Че сегашното е малко вулгарно.

(Снимка: 24 часа)

Син камък, Син сити, Владко Първанов

Че на Първанов не му върви в Интернет - това го знам покрай историята с трипера. Но не ми е ясно защо Гугъл е наточил мушка и срещу сина му:

За какво става въпрос? Ако има нещо - защо не се е вдигнал шум? Моментът е много подходящ...

P.S. Явно имам чувствително периферно зрение към фамилията на нашия президент. Натъкнах се на "син първанов арестуван", докато се опитвах да напиша sites.google.com на кирилица. Голям майтап.

P.P.S. Вече не се получава :( Боя се, че препратката е била към някакво уеб-хистори. Здраве да е, поне разбрах за какво иде реч: клик.

Кой каза, че живяхме зле?

Следва реакция на един от контактите ми във Фейсбук по повод на концерта на Любе миналата седмица.

Понеже става въпрос за информация от първа ръка, реших, че би било интересно да я споделя тук (запазвам правописа):

Една седмица по късно - след голямото разочарование...

Нямам думи да опиша степента на разочарование от този концерт. Пълно, съвършено, непреодолимо и окончателно...

Концерта започна след кратко (3-4 минути) изброяване на спонсори и участие на политици (между които и министър председателя което май изненада неприятно русофилската агитка). След това рязко и внушително зазвуча българския химн - едно от най добрите изпълнения с прекрасно балансирано озвучаване и могъща сила. Залата се изправи на крака приятно погъделичкана и подканена да разбере носталгията на Любе и песните им... (предвид :ВИП концертината" и виковете от публиката концертът за повечето участници беше повече въпрос политическа и социална позиция отколкото на музикален вкус).

Химна свърши. Хората още не бяха седнали когато зазвуча химна на СССР! явно някои не бяха на ясно а други не обърнаха внимание но за мое учудване никой не реагира и цялата зала остана да стои права!!! На крака за химна "Союз нерушимий"!!!

Седнах втрещен и гледах как 5000+ души стоят на крака на флагмана на комунистическите маршове! Бога ми сякаш това не стигаше а хората заръкопляскаха - слава богу или уви без капка ирония - защото на сцената излизаха изпълнителите.

Първата песен беше нова и неангажираща, прозвучаха микрофонии - мила прелюдия към задаващият се кошмар... Електрическа китара, която разтрисаше залата заглуавайки всичко освен ударните които тресяха окачените тавани на партера като при земетресение. Клавира и кухарката едвам скърцащи и акордеона звучещ като хармоника в рцете на асматик. За черешка Разторгувев пееше видимо прегракнал (не нямам предвид приятно пресипналото мъжко приръмжаване и тембър ала Висотски) и така песен след песен изпети на болезнен фалцет и последвани от бурни аплодисменти...

Е добре, първата песен беше нова... както и да е.... Втората... тя пък беше много стара и глупашка както каза вокала... третата беше посредствена рокерия със слаб текст и още по слаб аранжимент...6 песни по късно взаимно подпирайки се леко придремвахме чакайки поне някое от добре известните страхотни парчета - Позови меня, Беьози (нещо ми се крият руските знаци), Атлас... започнахме все по ясно да съзнаваме какво се случва... Какви ти хитове - нищо подобно - звучаха безлични и дори лишени от характерната и приятна звучност на гоеризброените някакви псевдо рок парчета по руски поп образец гарнирани с титанично лишеното от дори най малка дозица талантец или не дай боже професионализъм BG концертно озвучаване.

Хорст Кьолер vs Георги Първанов

Хрумна ми, че не е зле да се направи едно бързо сравнение.

Прилики:

1. И двамата са президенти.
2. И двамата са "обединители" и върховни представители на своите нации по конституция.
3. Пак по закон, и двамата подписват съответните документи при назначаване или отзоваване на посланици.

Разлики:

1. За разлика от Кьолер, Първанов се изживява като коректив на изпълнителната власт.
2. За разлика от Кьолер, Първанов смята, че може сам да решава дали да подпише или да не подпише документите при назначаване или отзоваване на посланици.
3. За разлика от Кьолер, Първанов е избран при пряк мажоритарен вот.
4. (Вероятно несъществена.) За разлика от Кьолер, Първанов обича да отстрелва защитени видове.

Вярно е - и в Германия се е случвало канцлерът и президентът да изпаднат в конфликт. Само че това е било по времето, когато са се наричали "райхсканцлер" и "райхспрезидент".

Той не се плаши. Но какво е той?

Първанов нямало да се уплаши от исканията за импийчмънт. Но какво оставало, загрижено отбелязва той, за "журналиста, бизнесмена, който и да е гражданин"? (Слушах някакво изявление по БНТ.) Какво изобщо щяло да се случи с държавата, ако бъде "отнето правото на държавния глава да изразява друго мнение"? И още:

Дали ще съберат достатъчно гласове в парламента, аз не мога да гадая. И да ви кажа откровено малко ме интересува. Аз участвам в този дебат с политически аргументи. Аз няма да правя математика и сатитстика. Както и да се развие този дебат, той ще става все по-политически и дебат за управлението на страната. Това трябва да е ясно.

Един момент! Какво различно мнение, какъв политически дебат за "управлението на страната", за какви пет лева изобщо става въпрос? Някой би ли могъл да си представи, че федералният президент Хорст Кьолер някой ден ще тръгне да си съпоставя мненията с тези на федералния канцлер и да решава какво може да подписва и какво - не и изобщо да се намесва във вътрешните дебати за управлението на страната? Впрочем Кьолер и предшествениците му се радват на същите писани правомощия като тукашния президент Първанов. И те "олицетворяват" единството на нацията, и те са "обединителни" фигури, и те имат квоти в назначаването на съдебни съвети и какво ли още не. А конституцията на Германия е по-щедра на президентски правомощия в сравнение с тази на България. Справка: тук (раздел 5, чл. 54-61) .

По-щедра наистина, но съвършено недвусмислена. А аз продължавам да се удивлявам от това колко неясно, разтегливо и направо дефектно е конституирана президентската институция в България. И по-специално:

1) Допълнителен център на власт, особен център на политическо представителство или център на овластено политическо представителство е българският президент? Намесите на Първанов във вътрешната и външната политика могат да бъдат оправдани само в първия и последния случай. Аз обаче се съмнявам, че те са допустими по конституция.

2) Ако българският президент има, както смятам, само технически представителни функции, но не и особени властови правомощия, не е ли странно, че той се избира чрез пряк мажоритарен вот и в този смисъл е много по-авторитетна фигура например от премиера?

Отговорът на втория въпрос е особено важен. Той би посочил и причината, поради която всички български президенти след 1989 година - без изключения и независимо от личните качества и политическите си биографии - неизменно са изпадали в конфликт с изпълнителната власт. За разлика от Кьолер и Меркел.

(Снимки: www.president.bg и www.bundespraesident.de)

Скъпи коли и скъпи бракми

По софийските улици се карат доста скъпи коли, а по липсващите тротоари престояват бивши такива.

Снимката е направена на една от пресечките на бул. България - втората или третата след Графа в посока НДК.

Да, Първанов трябва да си ходи

Това впрочем би било и логичното продължение на всичко, което се случва около (явно безпрецедентната) ревизия на кабинета "Станишев". В крайна сметка именно Първанов акушира раждането на цялата тройна коалиция и именно мълчанието Първаново направи нейния мандат много по-лесно поносим, отколкото можеше и трябваше да бъде.

Трудни, но - надявам се - не напразни ще бъдат усилията да се задейства превдидената по закон процедура по отстраняване на Първанов. Доколко настоящият президент превишава правомощията, които са му отредени по конституция - някъде около този въпрос е заровено кучето. Моето мнение е, че много трудно може да бъде доказано, че Първанов нарушава буквата на основния закон. Той действително не си дава много усилие да информира парламента за нещата, които върши, но в крайна сметка конституцията е неясна кога президентът трябва да се отчита пред народните представители и дали изобщо е длъжен да го прави. Но че есенцията на Първановата визия за президентската институция изобщо се състои в нахалното и непрекъснато нарушаване на духа на закона - в това нямам съмнение.

Впрочем смятам, че това е следствие от неправилното и направо глупаво тълкуване на чл. 92 от конституцията, според който президентът "олицетворява единството на нацията" и "представлява" републиката в международните отношения. Зад техническата юридическа терминология някои са склонни да привиждат дълг да обеднияват тогава, когато властта е слаба и разединена - да спомагат за конструирането на коалиции примерно; или да връщат решение за отзоваване на посланици, защото нещо им изглежда нередно. Ако не пряка, това е поне косвена намеса във вътрешната и външната политика на страната, която пък според чл. 105 "се ръководи и определя от министерския съвет". Трябва най-сетне хубаво да се разбере, че президентската институция у нас е конституирана не като орган на властта, а като орган на особено политическо представителство. Ако Първанов залита към работите на изпълнителната власт - а той действително го прави от години!, - то Първанов нарушава основния закон. Може би не според буквата, но със сигурност според духа. Точка.

Вече знам какво ще говорят защитниците му: че е представителен; че се намесва винаги с мярка там, където другите не могат да свършат нищо; че е интелигентен; и т.н. Въпреки това обаче Първанов трябва да си ходи. На когото не му стигат разните там ловджийски изпълнения и патриотарски изблици (за мен и те са достатъчни), да се замисли за духа на правото и българските закони. Там ще открие по-интересни неща.

(Снимка: Pishtov.com; освен това е качена и в президентския сайт)

"Регистриран" за грабежи и измами

Все още не е сигурно, но май си имаме ново отвличане в София. Освен ако насилственото качване в джип посред бял ден в центъра на София не минава за част от нормалното ежедневие на града. Важното е, че вече се знае кой е шифорал въпросния джип - някой си Салваторио (!) Михайлов, "криминално проявен, регистриран за кражби, измами и грабежи" според дописката в Дневник.

Добре известно ми е, че откривам топлата вода със следващия въпрос, но все пак: какво означава "регистриран" за грабежи и измами? Някой, който пребивава в картотеките на полицията, защото все още не е осъден за престъпления, които е извършил? Или може би е осъден, но без да понесе наказателна отговорност? Или пък все още очаква обвинение? Или е невинен, но е регистриран, защото някога за нещо са го разследвали?

Какво всъщност и собствено означава това? ;-)

Също така ми е безкрайно интересно да узная какъв процент от хората в нашия град вършеят наоколо с висящи "регистрации" за престъпления.

(Снимка: Press.mvr.bg)

"Апостолов": анонимен коментар

Публиуквам един анонимен коментар, който се появи вчера към поста ми за книгата на Левичаров. Благодарен съм на автора - който и да е той. Именно така бих искал да отговоря и на въпроса за "връзките" между Мартина Балева, Сибиле Левичаров и Фондация "Роберт Бош":

Приматите-патриотари продължават да коментират сляпо само онова, което им изнася, с което, разбира се, остават слепи за далеч по-същностни страни от книгата, написани с несъмнена симпатия към България. Например:

"Днес сутринта ни остава малко време да разгледаме поне една от прочутите пловдивски къщи. Как не се случи да дойдем по-рано тук! Малки, остроумно създадени дворци ни изпълват с възторг. Самите вътрешни дворове и тяхното каменно великолепие ни приканват да останем, навсякъде се виждат саксии, които цъфтят с такова безумно отчаяние, сякаш дните им са преброени. Преходът отвън навътре, от защитеното пространство на двора към частните покои на дома е като в просъница. Каква изтънченост. Каква хармония между природа и архитектура. Нима строителите са пели, когато са полагали гредите? Нима резбарите са имали пред очите си рая, когато са забивали длетата си? Красотата не подлежи на описание, тя живее единствено в контекста.

При градежа сигурно са се стекли на помощ всички български ангели. Някои от тях са останали и стоплят с дъха си сърцето на посетителя.

Вътрешното разпределение на къщата с многобройните си помещения е същински фамилен космос с особено представителни функции. Стенни шкафове, които те карат да мислиш, че в този дом обитават добри духове и цари ред. Възхитителни салони с фрески по стените, които говорят за копнеж по Версай и френските нрави. Кръглите лехи в прекрасната градина са типично френски. Богатите, макар и прокудени в провинцията търговци са си пожелали синтез между Париж, Виена и Златния рог, и ето, родила се е българската хубавица, на която е отредено да живее и занапред със собствени сили и собствена грация. Това трябва да е бил щастлив момент в историята на България. Каква свястна страна можеше да излезе от нея!"

Не е ли истина? Или някой наистина може да твърди, че България днес е "свястна" страна?

Тогава разбрахме, че не сме напуснали родината си

Както очаквах, от Труд се включиха с дописка за книгата на Сибиле Левичаров. "'Апостолов' или жилото на омразата" - така е озаглавила материала си Патриция Николова. Една определена група от контактите ми във Фейсбук са много щастливи. Впрочем става въпрос за млади и изключително добре образовани млади хора. "Добре, че стигна до медиите", казват. Левичаров била грозна и незадоволена жена; атавизъм някакъв; мръсница. Всичко било кампания, която цели да ни комплексира и да ни накара да напуснем Балканите и да отидем там - на Запад. Гадна Германия: първо "митът за Батак", сега това. Те пък да не би да са нещо повече. "Вижте само как й трепери долната устна, когато говори за България". В Македония само това чакали - сега щели да преведат книгата и да й се радват. И тъй нататък...

Опитах се да разговарям с тях. Бях наречен "постмодерен либерал" (или нещо такова) и мазохист, който "цвили от удоволствие" всеки път, когато се гаврят с родината му. Ако на мен ми било приятно някой да нарича българките "курви", на тях не им било приятно. Подмятат, че българките били известни като "едни от най-верните жени на света".

На едно място, доколкото си спомням, героинята на Левичаров казва за баща си следното: "Тогава ние разбрахме, че не сме изгубили никакъв баща. Бяхме изгубили просто един глупав българин". Известно ми е, че това е литература и затова гледам да не се засягам много-много. Кога ли обаче младите и добре образовани млади хора, за които споменах - те наистина са такива, - ще променят нашата страна до такава неузнаваема степен, че на някого ще му се прииска да напише: "Тогава разбрах, че не съм напуснал родината си. Просто бях напуснал една глупава България".

При това - без литературни претенции.

(Снимка: Liternet.bg)

Бареков в тога и говори

Ето как засукват първо информационно-технологично мляко възпитаниците на Специализираното училище по библиотекознание и информационни технологии в София. Ако питате мен - голям срам. Ако питате тях - нещо явно много култово, защото, гледам, още си държат клипчето на първа страница в сайта...

Но - здраве да е! Слушайте Барека и си правете лични блогове и профили във Фейсбук. Така ще произвеждате новини пред много по-голяма аудитория от тази, от която се възползва той.

P.S. Впрочем като смислена алтернатива на безсмислените схващания на Бареков за блогърстването - и най-вече за оправяне на вкуса - предлагам "Медийната мушмула е сладка за властта" на Иво Инджев.

За летището с любов

Уважаема администрация на летище София,

Понякога не знам дали страдате от някаква ендемична балкано-българска неефективност или сте просто проклети по нашенски. Колкото по-често ми се налага да се занимавам с вас, толкова повече си мисля, че е второто. Но да не обобщавам, защото май винаги има изключения.

В главата ми се въртят няколко съвета, които със сигурност биха ви помогнали да бъдете по-полезни на своите клиенти - сиреч на нас, пътниците. Става въпрос за съвсем елементарни неща. Ето, вижте:

1. Поговорете със служителите от паспортен контрол и се опитайте да ги убедите, че не бива да говорят на "ти" на пристигащите - дори когато последните са в нарушение на някакви правила. Някак си не е приятно да кацнеш, да си приготвиш паспорта, да се улисаш в телефонен разговор пред гишето за паспортен контрол и да ти кажат: "А бележката отпред виде ли я?!" ("бележката" е всъщност каринка на мобилен телефон с червен хикс отгоре).
2. Опитайте се да убедите служителите от подземния паркинг, че не би било зле да се опитват да поддържат някакъв ред. Практиката да се паркира извън паркоместата - трогателна рожба на мисленето някакви хора, според които от първо ниво се стига до терминала по-бързо, отколкото от четвърто - става все по-досадна (клик).
3. Ето ви и една относително проста рецепта да помогнете на чужденците (пред които, разбира се, не трябва да се излагаме) да избегнат проблемните такстита: измислете някакво кратко съобщение, което да се върти по уредбата на изхода на терминала. Че "нормалните" таксита кротко си чакат вдясно от изхода например - или нещо от сорта.

Както виждате - прости работи. Почти съм сигурен, че няма да сбъркате, ако ме послушате. Пък ако решите и някой ден да си оправите рухналата козирка на новия терминал, да премахнете загражденията и да отприщите подивялата тълпа да пуши на воля, цена няма да имате!

(Снимка: авторът, 1 септември т.г.)

The Wombles: Great Uncle Bulgaria

The Wombles са малки приказни същества, които се занимават със събиране и оползотворяване на отпадъци. Шоуто е популярно във Великобритания през 60-те и 70-те години на миналия век и тече по първи канал на BBC. Смята се, че Елизабет Бересфорд - авторката на поредицата - е имала много напредничави идеи за времето си и е научила малките британчета на хубави неща.

Водачът и, така да се каже, главният идеолог на цялата работа с рециклирането Бересфорд кръщава Great Uncle Bulgaria, "чичо България". Каква ирония и, същевременно, колко подходящо... Но филмчето е супер. Ако и вие като мен реагирате с усмивка на всяка фраза от типа на "Is that you, Bulgaria?", "I'm so sorry, Great Uncle Bulgaria...", със сигурност ще ви хареса!

Излишен свят

Спомняте ли си протестите в Копенхаген заради дванадесетте карикатури на Мохамед?

Два свята, както се казва, единият е излишен.

А сега погледнете през тези очила на новината, че общинска полиция ще чака Давид Черни в Пловдив.

Два свята--единият наистина е излишен...

А наскоро даже се опитваха да ни убеждават, че българите са не просто европейци, ами "първите европейци"!

(Снимки: Z.about.com; News.bg)

Няколко въпроса към пловдивския кмет

Славчо Атанасов щял да забрани на Давид Черни да участва в проекта "Отражения от бъдещето" на пловдивския художник Емил Миразчиев. Току-що чух по Дарик въпросния Славчо Атанасов да аргументира решението си горе-долу така: изкуството трябвало да възпитава в дух на добро и патриотизъм; работите на Черни не отговарят на това условие, следователно Черни няма място в Пловдив.

Бих искал да отправя към Славчо Атанасов следните няколко прости въпроса:

1) На основание на какво точно решение, правилник или закон Славчо Атанасов ще забрани достъпа на Давид Черни до изложбата в Пловдив?

2) Знае ли Славчо Атанасов за кои политически режими в Европа през 20 век е характерно схващането, че "изкуството трябва да възпитава" и то "в дух на патриотизъм"?

3) Досеща ли се Славчо Атанасов за какъв тип политически режими е присъщо да налагат  ограничения върху свободата на придвижване и местопребиваване на идеологически основания?

Надявам се, че се досеща. Но като го гледам, май не се досеща...

(Снимка: Dariknews.bg)

Мюнхенски записки (4)

Намерих това приятелче пред входа късно вчера.

Зарадвах му се и си спомних за вкъщи - в "Дианабад" таралежите също са много разпространени.

А за тях има ли шпеков?

Да получаваш салам, защото си спрял на пешеходна пътека, е някак си сладко. Не, пардон, вероятно е солено. Впрочем на 15 септември в цяла Бавария също се пада първи учебен ден. Днес пресякох няколко десетки пешеходни пътеки, навсякъде ми спряха. Наблюдавах и как дават път на децата, които отиваха към училище. За съжаление не видях някой да раздава салам на шофьорите. Нито катенраухвурст или нещо от сорта.

Пък и защо да им дават салами? В такива странни държави като Германия за закона се мисли другояче: ако го спазваш, живееш нормално и никой не те тормози за нищо. Виж, ако не го спазваш, тогава обикновено те тормозят и в крайна сметка е възможно да те глобят относително солено, така че да останеш без пари за салам. Една от най-прекрасните български институции, любимият ми български КАТ, явно е решила да обърне нещата наопаки: за тези, които нарушават закона - по правило нищо; за онези, които го спазват обаче - наградка: един голям салам.

На това му казвам да изиграеш печеливша карта. Много хляб има, така да се каже, в тази кампания със саламите. Подмамено със салам, лакомото сърце на българския шофьор току виж се научило да дава предимство на пешеходеца. След това, разбира се, ще дойдат нови проблеми: как да научим шофьора да не паркира по тротоарите; как да не влиза в забранени улици; как да спазва посоките на лентите за движение; и тъй нататък. Затова предлагам следното:

1) През октомври: кампания с кебапчета и кюфтета за всички, които не се катерят по тротоарите.

2) През ноември: кисели млека и баница за онези от нас, които съвестно спазват големия кръгъл червен знак с бялата черта в средата.

3) През декември: баклава за онези, които се съобразяват с обозначените посоки на лентите за движение.

Току виж, всички се научили да карат по-човешки и през 2010 вместо война, по българските пътища се възцари мир. Наградите в натура със сигурност ще решат проблема. С какво е различен, в крайна сметка, българският шофьор от кучето на Павлов?

Шантава работа, ей... Ама поне този път е само смешна.

Мюнхенски записки (3)

Следват снимки на част от част от подръчния фонд на факултетната библиотека на философите и теолозите в Мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан". Става въпрос за около една десета от всичко, което може да се ползва на четвъртия етаж (от общо пет етажа) на библиотеката. Голям късметлия съм, че мога да поработя тук тази година.

Публикувам снимките без коментар. Всеки български учен, струва ми се, може да си направи изводите сам: какво сме имали, какво имаме и какво ще имаме--или по-точно какво никога няма да имаме.

"Павето"

"Пуснаха Майкъл Павето." "Шийлдс свободен--друг бил виновен." "Ново [в кавички] доказателство." И тъй нататък. Майкъл Шийлдс е помилван, а българите са гневни. Този път дори една по правило цивилизована аудитория, каквато е тази на форумистите в "Дневник", не отстъпва на "Труд" и "24 часа": "Можем да се дървим само на Македония"; "Тъпо, пияно, луничаво английско перкенде"; "Българската съдебна система е унизена за пореден път"; и т.н., и т.н.

Наистина вече ми става все по-трудно да разбирам съгражданите си. Първо, каква е тази гневна подозрителност към всичко чуждо? Защо решенията на един съд трябва да са несправедливи само защото този съд не е български? Второ, кой от списалите по-горните материали може със сигурност да свидетелства какво точно се е случило преди четири години? Защо някак автоматично се изключва възможността въпросният Шийлдс в действителност да не е извършил престъпление? Защо, по дяволите, всичко винаги трябва да прилича на домати, ракия и шопска салата, които са хубави само ако са български?! И възможно ли е изобщо в една правова държава съдебните решения да се захвърлят срещу ирационалния произвол на някаква недоволстваща тълпа?

Лично аз не знам какво се е случило през лятото на 2005 година в Златни пясъци. Би трябвало да се доверя на съда--или по-точно да избера между българския и британския съд. Но понеже ясно си спомням какъв невероятен прецедент беше решението по делото срещу Майкъл Шийлдс (на фона на случая "Борилски", да речем...), този избор не ми се струва особено труден. Нужно е само да се абстрахирам от вродените си чувства към доматите, ракията и шопската салата.

Мюнхенски записки (2)

Три в едно: улица, велоалея и тротоар. Коментарът е излишен.

Нещо друго, което не се нуждае от коментар: нормална пътна маркировка. Ама такава, която не се изтрива, защото е релефна. (Доколкото ми е известно, в София имаме само едно бледо маркирано кръстовище--това на Сточна гара.)

Вероятно затова тук ненормални работи се случват горе-долу по изключение--а когато се случат, човек просто го засърбява ръката да поснима. Днес например видях как този приятел спира неправилно и много се зарадвах:

Когато ти хлопа дъската и, между другото, за един митрополит

Да не си в ред, да ти хлопа дъската--това вероятно означава да заместваш истинския ред на нещата с някакъв свой си, измислен порядък и да откриваш фундаменталните причини за нещата там, където те не съществуват. Национал-популистът, да речем, е типичен пример за човек, който не е в ред: той неизменно гледа на времената на национален подем или трагедия през фалшивите очила на някакво вродено национално превъзходство или, напротив, световен заговор срещу родината, роднините и прочие. Така е по-лесно и по-хубаво: хем никога не се чувстваш виновен за нищо лошо, хем скромно признаваш заслугите си за всичко добро. Единствената тежка задача пред национал-популиста е да убеди останалите си съплеменници в правотата на своята представа за фундаменталната роля на собствения народ в колелото на световната история. А това, както показва практиката, никак не е трудно...

Струва ми се, че ако изказванията на дядо ни Николай във връзка с инцидента в Охридското езеро се прочетат внимателно, може да се открие горе-долу същата глупава логика. Зад гордото "ние" на митрополита ("Има много какво да размислим, защото днес има силни поводи за духовни изживявания..."), разбира се, прозира само едно нахално "вие"--вероятно "за разлика от мен". Не е пропусната тънката струнка на стоящата преди и над всичко любов към България ("Я да видим дали помним имената на знайни и незнайни герои, на онези герои, които положиха живота си, дали сме верни на заветите им?!"). И черешката на тортата: попитали митрополита дали всичко това може да бъде свързано с концерта на Мадона, а той отговорил, че наистина било възможно и във всичките тези знаци той виждал "призив и грижа (?!) за вразумление на нашия народ".

Повечко вяра, страх и най-вече любов към родината--така резюмирах за себе си изказването на митрополит Николай. И тутакси престанах да виждам даже минимален смисъл от каквито и да било разговори на "духовна тематика" за или с този човек. Прочее чувал съм, че бил добър канонист. Препоръчвам му да си припомни решенията на Константинополския събор от 1872 г.--според духа, а не според буквата.

Мюнхенски записки (1)

Почти две години, донякъде дълги и мъчителни, откак за последен път успях да се измъкна от задушаващата прегръдка на родината. Най-сетне се очертава ново пътуване и сега аз възнамерявам да го оползотворя в пълно отдаване на присъщия си провинциализъм, а това ще рече: да недоволствам, да сравнявам, да описвам как стоят нещата на едно място и как--на друго и неуморно да си давам сметка, че всяка надежда е практически безсмислена--въпреки винаги неизбежния и дори необходим оптимизъм. "Мюнхенски записки", както се полага, ще бъде етикетът на тази нова поредица.

И така, поемам за Бавария, а проклетата немска ефикасност ми напомни за себе си още преди да съм започнал да стягам багажа. И понеже ще става въпрос за начина, по който Баварската държавна библиотека се занимава с клиентите си, най-напред бих искал да разкажа за впечатленията си от Народна библиотека "Кирил и Методий"--едно място, което (като изключим секцията с ръкописите, които обаче биват зорко пазени от любопитни ръце и очи) с всяка изминала година намирам за все по-ненужно...

Та преди десетина години, още като студент първи курс, ми се наложи да си извадя карта за НБКМ и всичко мина горе-долу прилично, докато не се озовах пред гардероба, където бях посрещнат със следната реплика: "Ти майка нямаш ли си, да ти зашие дръжка на т'ва?" (якето ми беше без кукичка за закачалка; още си спомням името на гардеробиерката--Злата). Дюшеш! Сетне ми трябваше известно време, за да проумея в какви точно отношения се намират по между си отделните етапи в поръчването на една книга (в общия случай липсваща). Бегло си спомням, че трябваше да попълвам някакви странни мръсно бели хартийки. Доколкото разбирам, в НБКМ вече са въвели пластични потребителски карти. Все още не успявам да разбера каква е ползата от тях, при положение че електронен каталог с фонда на библиотеката практически не съществува, а мизерното количество книги, които все пак са въведени в нещо като електронна система, не могат да бъдат поръчвани по електронен път. Вероятно в Народна ("народна" в духа на разните шпекови салами, кремвирши и т.н.?) библиотека просто се радват на това, че металната въртележка на входа им напомня за метрото.

Толкова за НБКМ. Ако пък случайно ви се наложи да направите едно работно посещение до Баварската държавна библиотека в Мюнхен, драснете два реда на администрацията; кажете им, че сте този и този, идвате тогава и тогава и имате нужда от това и това. Ще ви отговорят бързо и вероятно така, както отговориха на мен: "Уважаеми г-н този и този, вашата карта вече е готова, потребителският номер е такъв и такъв, паролата е такава и такава. Вече можете да направите първата си поръчка. Увеличили сме дневната ви норма от десет на тридесет заглавия. Пожелаваме ви приятен престой и успешна работа."

Прокелта немска ефикасност, на фона на която аз може би с право се чувствам като жител на Антиподите...

А сега сравнете сами:

НБКМ: http://www.nationallibrary.bg/

BSB: http://www.bsb-muenchen.de/

Това е.

Неизбежен оптимизъм

Всеки човек по природа се стреми към щастието и вероятно затова когато не е щастлив, на човек не му остава нищо друго, освен да бъде оптимист.

Тъкмо поради тази причина, струва ми се, българинът по природа е оптимист и не може да бъде песисмист. Та нали това би нарушило другия природен закон, този за щастието! Впрочем констатирах това в изцяло личен план, докато се ядосвах на едни строежи току под прозореца на спалнята ми и все пак се утешавах с мисълта, че "само след четири-пет години" нещата ще бъдат значително по-добре, ще има улици, вече няма да има бараки, изобщо ще бъде по-цивилизовано и т.н. Прибързана индукция, биха казали някои, но на мен ми се струва, че съм прав.

Доколко са смислени тези надежди за бъдещето? -- Това вече е друг въпрос. Лекуваме негодуванието си, така да се каже, с неясни надежди в неопределено време и после--хоп, поздрав за недружелюбната действителност. Вземете София например. Тъкмо бях започнал да се радвам на окончателното пускане на метрото и надлежно ми беше припомнено, че "в София все още липсва нормална среда за обитателите й. Затова да не си правим илюзии за чужденците". Ама наистина! Обитавал съм разни краища на планетата, какво изобщо си въобразявам, че може да се случи в София?! Е, може би постепенно обитателите на нашия град ще започнат да се сдобиват с нормални обиталища. Дотогава май ще трябва да се задоволяват с нови тласъци на оптимизъм--петилетка след петилетка: първо за малко тротоари, после за някой парк евентуално, после за друго... Но колко петилетки продължава един човешки живот и би ли могъл този живот да се нарече "щастлив", ако се е захранвал само с надежди за неизбежно доброто бъдеще?

Не зная. Но някой ден ще разбера.

И на теб ще ти дойде времето...

Казват, че архитектурата е застинала музика, но също и че говори много добре за културата на своето време. Какво ни разказват тогава абсудрните калкани на сградите от следващите снимки? Отвътре жилищата вероятно ще бъдат хубави, но отвън... Гротеска. Давам си сметка, че никъде, никога не съм виждал такива съсечени сгради. Ясно ми е, че предприемачът просто иска да подскаже на собствениците на съседния парцел, че рано или късно и на тях ще им дойде времето. Но защо пък не се измисли някакъв закон, който да не допуска съграждането на такива абсурди и да принуждава строителните компании, в крайна сметка, да се съобразяват с реалностите? В добрата част на Европа хората вероятно са си направили тази услуга много отдавна!

През куп за грош

Ето какво се случва, когато се строи през куп за грош. С трепет очаквам още по-големи поражения върху парцела на съседите.

Яко! :-)

From Their Own Correspondent...

Току върху парещия език на жегата--след дълго отсъствие и две пътувания, които ме оставиха с крайно противоречиви идеи относно смисъла на живота, вселената и всичко останало--откривам нещо ново на, както винаги, лишените от любов към България страници на BBC. Може би съм се заблуждавал, че всичко вече е приключило. Може би всъщност започва нещо съвсем свежо и ново. Пък и как иначе, щом като се сдобихме с първия действително лустрационен закон, заради който на едного беше предоставено нарочно създадено министерство "за българите в чужбина". ?!:-)

Ето го и самото материалче:

Meeting Bulgaria's New Mr Big

(Nick Higham, BBC Radio 4, 25 July 09)

Boiko Borisov is an intimidating man. He has the shaved head, thick neck and massive shoulders of a wrestler, which is what he was, long ago. He was also a fireman, karate coach, bodyguard and top policeman. Today he is a highly successful politician.

On the day we interviewed him he had just accepted an invitation to become Bulgaria's next prime minister in a brief ceremony at the country's Communist-era presidential palace - all marble pillars, grandiose staircases and chandeliers the size of trees - but we met in his office at Sofia's scruffy City Hall.

We waited in the ante-room with other supplicants - the man in charge of building the city's metro, a senior Spanish policeman - while a succession of political henchmen came and went through the door to the main office.

When we finally got inside, Borisov rebuffed my attempts at political small talk with a curt "stop chatting and get on with it". He made me distinctly nervous and he had an even more unsettling effect on my Bulgarian producer and translator, who told me she was physically sick after the interview.

This formidable physical presence no doubt served him well when, in the early 1990s, he offered his services as bodyguard to the deposed communist dictator, Todor Zhivkov. A decade later he did the same for Bulgaria's former king, Simeon Saxe-Coburg-Gotha, who returned from nearly half a century of exile to run for parliament and become prime minister. Borisov so impressed the king that he gave him a government job.

For our interview Borisov sat in an armchair in front of a cascade of silver cups, trophies and medals from his days as a sportsman.

When we were finished, he insisted on showing me the photos on his walls. There were pictures of him with top cops from Britain, the US and Europe and framed testimonials from the likes of the FBI and Europol, praising his efforts in the fight against organised crime. At the time, General Borisov was the chief secretary at the interior ministry and Bulgaria's most senior policeman.

This was not idle boasting. The testimonials are evidence that he really is serious when he promises to clean up his country. He was prepared, he said, to do whatever it took.

Bulgaria's politicians are notorious for being on the take, but he told me he was not prepared to shield anyone, even a minister or deputy minister, who engaged in corruption. "We need 100% trust from Brussels," he said. "We're going to do everything Brussels asks of us. For a country as poor as Bulgaria, it's vital to get the money from Brussels flowing again."

Bulgarian corruption takes many forms. At one extreme there are the mobsters, known as "mutri" or "thick-necks", many of them ex-wrestlers, who made their fortunes in the post-Communist anarchy of the early 1990s, running protection rackets thinly disguised as security firms or insurance companies. His political opponents sometimes accuse Boiko Borisov of being one of them, though one Bulgarian political analyst told me no-one had ever produced any evidence to show that he was.

At the other extreme is the day-to-day corruption involving underpaid public officials. Health workers who agree to speed up treatment or traffic policemen who turn a blind eye to speeding in return for cash. In between comes cronyism, influence-peddling, embezzlement, fraud, rigged tenders for public contracts, and outright bribery.

I met an investigative television journalist who told me of a case he had recently looked into, in which a driving instructor and an examiner had taken a bribe to give a licence to a man who had never even driven a car. The price: 300 leva (around £130/$80).

Bulgarians have turned to Boiko Borisov to get them out of this mess. In the recent general election around 40% of voters backed his political party, known as Gerb, which has adapted one of Barack Obama's slogans. Its glossy television adverts end with Borisov himself, speaking straight to camera: "Let's show them Bulgaria can," he says.

After our interview, we filmed the prime minister visiting a rebuilt school. Amid a mob of cameramen he patted children's heads, chatted up their mothers, embraced their grandmothers.
There is no doubt he is popular, but so was a previous prime minister, the king. Simeon successfully steered Bulgaria towards accession to the European Union, but he could not get rid of corruption, despite General Borisov's best efforts. In the most recent election the king's party was wiped out, and Simeon himself resigned as its leader.

Bulgarians now wait to see whether Boiko Borisov's career goes the same way or whether, as he promises, he really can fix Bulgaria's problems.