Подробности около казуса с клекалото продължават да стоят на първа страница на BBC Europe вече трети ден. За протестите в София, като изключим побоя в сряда--нито дума.Защо кенефът се оказа по-важен от протеста?
Защото протестът безвъзвратно оглупя. Имах големи надежди, че организаторите и участниците ще проумеят, че става въпрос--разбира се!--за политически протест, че в някакъв момент следователно е необходимо артикулиране на ясна политическа подкрепа. Протестиращите скандират "оставка". (И аз се навиках хубаво онзи ден, малко преди полицията да започне да изблъсква тълпата.) Искането за оставка е политическо искане. Протестиращите обаче не искат политическа подкрепа. Протестиращите дори казват, че всичко било "граждански", а не "политически протест". Протестиращите са ядосани: Костов, Янев и Софиянски се били "изтъпанчили" и се опитали "да си присвоят протеста". (Крадливи мръсници.)
Надявах се никога да не стигна до този въпрос, но повече не мога да мълча. Какво всъщност искате? Да няма парламент и политически партии? Да конституираме наново държавата, да въведем пряка демокрация и да забраним всички партии? Всички са идиоти и вече никого не искаме, това ли искате да кажете?
Никой не може да разбере. Тъжно е, че стотина и повече години след убийството на Щастливеца мнозина продължават да упорстват и не проумяват, че да повтаряш "Абе, всички са маскари!" е тъпо. Ето затова "кенефът" се оказа по-важен от протеста. Просто неговото послание е по-ясно: тази държава, видите ли, ще я запомним с липсата на тоалетни чинии. (И на тоалетна хартия, разбира се, но пък липсата на такава трудно се визуализира.)
1 коментар:
Пък изразът „Всички са маскари“ е реплика на бай Ганьо, а не на
Щастливеца. Това са двама взаимно изключващи се образа
Публикуване на коментар