Дълго време размишлявах над чикагската изцепка на Бойко Борисов.
Според Иван Бедров кметът просто "подава на волето" и пиарите на ДПС и БСП явно имат сериозен повод да почерпят.
Според Иво Инджев пък всичко е въпрос на "непремерено дрънкане", медийното внимание към което много добре--съвсем по български, така да се каже!--се съчетава с разказите за клането в Осиково.
Моето мнение, както винаги, изхожда от простото правило, че една истина може да бъде изказана по крайно неприятен начин, без това да я прави истина в по-малка степен. Да, Борисов говори просташки; нецивилизован е; бих се срамувал, ако някой ден му се наложи да представлява България в качеството на премиер. Това обаче не означава, че нещата, които Борисов е казал в Чикаго, не отговарят на истината.
Ето защо се присъединявам към
Атанас Чобанов. И на мен, както и на него, истината ми е мила, макар Бойко да не ми е мил!
P.S. По повод на първия коментар към този пост долу (защото и аз като неговия автор също смятам, че тук става въпрос за медийна манипулация): какво толкова е казал Борисов? Къде е "голямото изпускане" или, по израза на
дописката в Капитал, срамотиите на маймуната, която се е покатерила високо на дървото? Струва ми се, че на същите измислени основания някой би могъл да обвини ЕК в... примерно геноцид срещу българите заради клекалото на Черни.