Ние сме и винаги сме били ние

Иван Бедров пише, че

Гражданите не сме в тази общност. Не ние изсякохме десетилетните гори на Слънчев бряг, за да построим комплекси от типа на Младост и Люлин. Не ние извършихме стотиците заменки на плажни ивици, дюни, рибарски селища, за да бъдат застроени, въпреки че са защитени територии. Не ние допуснахме подобно чудовищно строителство, след което не останаха нормални места по българското черноморие. Вероятно много пари бяха изпрани там. Как тогава да демонстрираме солидарност? Солидарност демонстрират те.

Наистина ли обаче "ние, гражданите" не сме в тази общност? Ако ние не живеем в условията на диктатура--а следователно ни управляват този или тези, които са били избрани за това от нас заедно с всички останали--какъв е делът на нашите заслуги за добро или лошо управление? Снема ли се отговорността от съвестния избирател всеки път, когато народната воля излъчи некомпетентно и безсъвестно управление? Можем ли следователно да кажем за последните четири, осем или двадесет години: "не, това не бяхме ние"?

Все повече ме угнетява мисълта, че политическият живот се материализира в колективни действия, които са нещо повече от математически сбор на индивидуалните постъпки отделния гражданин. В политиката--за разлика от частния живот--има както индивидуална, така и колективна отговорност. Добрият министър в едно провалено правителство например не се (или поне не следва да се) оправдава със своите лични заслуги, а заедно с всичките си колеги понася колективната отговорност за провала. Не следва ли по аналогия, че умереният и добър гражданин на една политическа общност трябва да понесе колективната отговорност за начина, по който се живее в тази общност, заедно с всички свои съграждани? Нима начинът, по който сами избираме, допускаме и търпим да бъдем управлявани, не е най-съвършеният отпечатък на това, което ние представляваме като жива колективна цялост?

Анкета за "най-просташки" блог

Иван Стамболов твърди, че именно той успял да ядоса Соломон Паси с един свой "текстчец" онзи ден при Иван Бедров. Аз пък си мислех, че заслугата е моя. Другите двама (трима?) калпазани--Комитата, Стойчо и Пейо--вероятно също смятат, че без тях сценката нямаше да се получи по същия начин.

Затова пускам нова анкета--нека този път тя да бъде за "най-просташки блог" (в Соломоновия смисъл на думата). 

И така, заради кого от нас всъщност преля чашата на търпението на Негово Смирение?  

1. Иван Стамболов

2. Комитата и Стойчо

3. Пейо

4. Марк Виниций

Можете да гласувате горе вдясно.

P.S. (14.04.2009)

Златният медал отива при Иван Стамболов с 53% (15 гласа). Среброто си поделяме аз и Пейо (с по 21%, 6 гласа). Стойчо и Комитата се разграничиха от идеята на състезанието, но все пак са получили 3% (1 глас). 

Давай, Монка!

Не мога да не изпитвам снизходително съжаление към един човек, който смята, че за България трябва да се пише и говори или добро, или нищо.

Грешката на Паси не е в това, че ни смята за простаци; а в това, че мисли за България като за мъртвец.

Разбира се, това прави неговата кандидатура за НАТО още по-гортескна. Особено на фона на следното:

Danish PM tipped to run Nato

(Thomas Buch-Andersen, BBC News, 29.03.09)

The 56-year-old would take over as Nato secretary general from Jaap de Hoop Scheffer. The Dutchman is due to leave the post in July.

Mr Rasmussen appears to have the backing of heavyweight Nato members, notably the US, UK, France and Germany.

[...]

'No comment'

Mr Rasmussen, a liberal who has led three consecutive centre-right governments in the last eight years, has himself repeatedly refused to comment on his candidacy, or even confirm he is in the running.

However, his reticence is believed to be a tactical move to avoid interfering in any of the diplomatic efforts taking place behind closed doors, rather than signalling a lack of interest in the post.

If chosen, Mr Rasmussen will face a challenging time at the helm of Nato, with the war in Afghanistan hit by severe setbacks and the alliance debating whether to take in more ex-Soviet countries.

But after more than seven years as prime minister, Mr Rasmussen is considered a veteran of international politics, whose attention to detail and strong communication skills will stand him in good stead in his new job.

Deal maker

Mr Rasmussen brings considerable experience to the table.

When Denmark held the rotating EU presidency in 2002, it was Mr Rasmussen who led the complex negotiations which resulted in 10 European countries joining the EU in the union's biggest enlargement to date.

A personal friend of former US President George W Bush, Mr Rasmussen was one of the foreign leaders who most strongly supported the US-led "war on terror".

Under Mr Rasmussen, Denmark not only supplied troops for the invasion of Iraq in 2003, but also sent 700 soldiers to fight under the Nato banner in Afghanistan.

'Insensitive'

However, his support for the US in Iraq and Afghanistan and his uncompromising stand in the row over Danish cartoons mocking the Prophet Muhammad severely damaged his standing in the Muslim world.

Mr Rasmussen has all along refused to apologise for the controversial cartoons published in a Danish newspaper in 2005.

He has stressed the freedom of the Danish press and said it was not for him to limit or judge what the press published.

Muslims who opposed the cartoons said his tough stance on the matter completely disregarded Islamic sensitivities.

In recent years, Mr Rasmussen has led diplomatic efforts to get major countries such as the US, China, India and Brazil to back a new UN climate agreement.

The agreement is scheduled to be signed in Copenhagen in December 2009, at the so-called COP15 climate summit.

Environmental campaigners fear that the chances of a deal being reached could be diminished if Mr Rasmussen were to leave office before then.

Facebook-friendly

As well as campaigning for an international deal to prevent climate change, Mr Rasmussen was also quick off the mark in embracing social networking sites on the internet.

He was the first top European politician to use Facebook, the popular networking service, to engage with voters. He now boasts 12,000 Facebook friends.

His wife also joined the ranks of celebrity recently when she participated in a television dance show. She has since quit her job in childcare.

Nato is expected to announce who will be the next secretary general at a meeting beginning on 3 April.

P.S. А, да, да не забравя: простак.

Проваленият дебат

Преди всичко бих искал да благодаря на иначе недолюбваната БНТ, че най-сетне изпълниха ангажимента си на обществена телевизия и ми помогнаха да се почувствам човек в риалити блатото, в което изглежда безвъзвратно са потънали телевизии като БТВ и НТВ.

За съжаление обаче дебатът не отговори на очакванията и д-р Кръстев е прав, че ученическото държание на опонентите беше невероятно дразнещо. Дотегнаха ми сърцевидните усмивки на Сергей Станишев, пъшкането на Илияна Йотова в ефир и отворената уста на Пламен Орешарски. Камерите явно притесниха младите експерти на ГЕРБ, които тепърва има да се учат как да се справят с противника без помощта на записки. Бойко Борисов--въпреки няколкото си непремерени изпускания--сякаш демонстрира най-добра техника на говорене за случая. 

Единствените достойни противници за отбора на левите бяха, разбира се, Иван Костов и Мартин Димитров. Колко жалко обаче, че и те като ученици решиха да изчакат да свърши първият рунд, за да поискат дебат със Станишев. Мартин Димитров може и да е сигурен, че лесно ще смачка социалистическия кандидат за втори мандат, но след добре изиграната забележка на Румен Овчаров, че "Костов трябва малко да порасне и тогава да иска дебат с БСП, защото сега не е в тази категория", смачканите--и много унизените!--са единствено десните.

Кошлукови вълнения

Лицето Емил Кошлуков бил излязъл от къщата на ВИП Брадър, за да участва в преговорите на десните. Става ясно, че редом с останалото Кошлуков оползотворил времето, за да увещава колегите си да подкрепят инициативата на Нова телевизия с есемеси, парични дарения и т.н.

Кошлуков трябва да чуе минимум две неща. Първото се касае до това, че арогантността на масовите благотворителни кампании в България започва да минава всякакви граници. Сещам се например, че за 2007 година платих една скромна неколкоцифрена сума като данък общ доход, а косвените ми данъци за същия период възлизаха на поне 20% от сумата, върху която беше изчислен въпросният пряк данък. Предполагам, че всяка година всеки средностатитстически българин като мен пълни държавната хазна по този начин, вероятно с подобни суми и, разбира се, очаква държавният бюджет да бъде разходван по такъв начин, че да покрива нуждите на различните сектори--например социална политика, образование, здравеопазване. Ако това е така, с какво право разни жертвоготовни умници ще ме призовават да пращам есемеси на някакво телевизионно предаване, защото "ако всеки българин даде по едно левче, това прави 7 млн. лв."? Нима аз и още седем милиона мои съграждани вече не сме дали своите левчета?! Ако си купя нова кола за X лв., би ли било редно търговецът да ми поиска Y лв. допълнително, за да ми даде ключовете и талона? Изобщо има нещо много сбъркано в масовата благотворителност и продължавам да твърдя, че е съвършено безотговорно да се подкрепят подобни кампании.

Второто нещо, което трябва да бъде припомнено на Кошлуков, е, че политикът върши работата си с политически средства. Един бакалавър по политология като него би трябвало да е научил поне това. Кошлуков би трябвало да осъзнава също и колко сериозен проблем е повсеместната политическа апатия, нежеланието да се гласува, отказът--даже омразата--към политиците и политиката. А ВИП Брадър е точно това: отказ от политика, арогантно изтласкване на проблемите от присъщата им институционална среда и глупава демонстрация на погрешното убеждение, че проблемите могат да се решават, докато просто си гледаш телевизия и щракаш с пръсти.

Що се отнася до шоуто на Ники Кънчев, то може да реши проблемите на многото българчета, които се нуждаят от помощ, точно толкова, колкото и сгъваемата сауна--проблемите на домакините с наднормено тегло.

Софийска мизерия

НЕП-ът на Нова

Отвращението и погнусата идват на тласъци, пръвоначално леки и относително поносими, после много неприятни и болезнени, докато най-сетне идва последният безвъвратен тласък и връщаш обяда или вечерята обратно: на пода в кухнята, в тоалетната чиния, на стълбите--където те свари.

Масовите български печатни и електронни медии от години танцуват по границата между първата и втората фаза. Вчера Нова телевизия успешно навлеза в третата, последна и безвъзвратна фаза. 

Реклами, есемеси, мисии, после "стани 10-ти обадил се--спаси дете", филмчета за деца без родители, които искат да станат звезди, но нямат пари, ВИП рев, сълзи и други секрети, социалната министърка благославя цялото това начинание, после още филмчета за терминално болни, които също нямат пари, пак ВИП рев и други секрети, после отново "стани 10-ти обадил се--спаси терминално болен"... И т.н., и т.н., и т.н.

Това, види се, е някаква странна нова икономическа политика (НЕП). Вижда се още, че в притъпяващата упойка на риалитито всички можем комфортно да вегетираме и да оцеляваме заедно. 

Ами хайде значи всички да започваме с есемесите! Хем ще помагаме на болните и сираците, хем ще припечелваме по някой друг лев от разиграването на печалбите за зрители след това! Замисляли ли сте се, че пазарът на телевизионните игри в България е толкова прекомерно и злокачествено развит, че човек спокойно може да си прави месечните бюджети на основата на приходи от телефонни игри лайф?!

Знам, че няма никакво значение, но все пак искам да го кажа: повръща ми се от тая Нова телевизия. И десетократно повече от всички, които имат принос за превръщането на социалната политика в... печеливша стратегия за правене на риалити циркове.

Изобщо не ме е срам от вас, защото вие нямате нищо общо с мен. 

Просто ми се гади от вас, жалки долнопробни нещастници.

Патриотична храна за размисъл

Ако в цивилизования свят "държава" и "нация" са две различни неща и ако, напротив, тяхното отъждествяване е един от конституиращите стълбове на всеки тоталитаризъм, то какво сме ние, чиито "национални" празници се честват ето така:

Честит 3-ти март!

Честит светъл празник на всички настоящи и бъдещи емигранти в държавата на емигрантите.

Особено да им е честит на онези, които никога няма да емигрират--но винаги ще се чувстват чужденци в собствената си родина. 

На гражданите на България, тоест "страната на най-честната мафия". 

На вечните двойкаджии.

И само да сме посмели, ах, само да сме посмели да не прелеем от гордост колко сме велики ние, българите!