Спасение дебне отвсякъде!

Държава, в която е възможно да изгориш заключен в допотопен вагон на някой от влаковете на държавните железници или пък да бъдеш премазан от летяща чавдарка на x години с неработещи спирачки, не е просто тъпа.

Тя е проклета и опасна.

Хубаво е, че спасението наистина ни дебне отвсякъде. От нас се иска съвсем малко: личната карта--на боклука (ама тържествено!) и след това--напред към белия свят... Към онези странни и чужди места, в които тротоарите например се ползват именно като такива; където майките знаят, че има как да се измъкнат от вкъщи с малките в количките; и изобщо където си балама не когато спазваш правилата, а напротив, когато не ги спазваш.

P.S. Надписът върху светинята горе вдясно да се чете с питанка и удивителен знак накрая.

Не е разрешено, ама карай!

Не са прави онези, които смятат, че проблемът със спазването на правилата ще се реши постепенно и че е нужно само хората да ходят по-често в чужбина и, разбира се, да привнасят челен опит. Вземете например паркинга на новия терминал на летището в София като събирателна точка на такива вносители на челен опит. На снимките по-долу се виждат редици от коли, които просто са паркирани в лентите за движение. Резултатът е затруднена видимост и неприятни леви завои. На въпроса ми дали това паркиране е разрешено, от администрацията на летището ми отговориха, че "не е, ама карай...".

Чиста работа. Не е разрешено, ама карай, то така или иначе ще си мине. Нещо като рецепта за просперитет, ама по български.

Ден пореден

Ден пореден. 

Тя продължава да стои с главата надолу:

Току срещу нея--още една:

Горките... 

Дали ще ги видя отново след седмица? 

(София, ж.к. "Дианабад", 17 май 2009.)

Да живее обратната транслитерация!

Преди време специално обърнах внимание на чуждоезиковите познания на авторите на сайта на Столична община. Издънката от днес обаче надминава и най-смелите ми очаквания! Преценете сами:

(Благодарности на Стоян Д., който току-що ми постна този линк във FB.)

Кой и защо?

"Кой ли го е направил?" и "Защо ли го е направил?" обикновено са двата въпроса, които искрено ме вълнуват на фона на ето такива битови безумия:

 (Снимките са направени днес в столичния ж.к. "Дианабад".)

От центъра на Филибето

Полюбопитствах за малко подробности около любимия слух за хотел "Адмирал" на Златни пясъци (който всъщност бил на Костови и т.н.) и се натъкнах на една дописчица в Afera.bg. А над нея--на кратка студия, озаглавена "Чудовищен компромис: избора [sic] между Юруков и СДС на Костов", с автор... Иван Бареков. Оказа се, че младият талант вече си има блог. 

И таз добра! Има нещо затрогващо в настъпателната виталност на журналисти като Бареков. Прочее неговото навлизане в блогосферата от места като bTV и ВАЦ, при които обича да списва и чиито любимец също е, вещае и лоша новина: може би скоро ще дочакаме времето, когато бенефисните концерти на някои по-отбрани пайнърки вече ще се правят в Зала "България". Не че сравнявам фабриката за новини на Бареков с чалготека или пък смятам блогосферата за crème de la crème. Просто така ми хрумна, може да съм се объркал. Възможно е човекът просто да иска да покаже как се списва блог без простотии. 

Бих искал обаче да се изкажа с две думи за гореспоменатия пост, оплакващ тежкия избор между "Юруков и СДС на Костов". Г-н Бареков ме изпълва с надежда, че този тежък избор няма да зависи от хора като него. Както се казва, за чистотата на една кауза ние можем да разберем от лицата на нейните приятели, но в много по-голяма степен--от лицата на нейните врагове.