Представете си следното: в един град се излъчват три телевизии, две от които са предпочитани, защото наблягат на "музиката за маса", много риалити и телефонни игри, докато третата телевизия има жалък процент на гледаемост, защото се опитва да прави що-годе смислени новини и повече публицистика. Нима първите две телевизии биха носили някаква вина за това, което предлагат на аудиторията си--ако, да речем, то посява лоши примери, "влияе лошо на малките деца" и т.н.? Ни най-малко. Нормално е търговецът да се съобразява с търсенето и предлагането. И съвсем нормално е един търговец да предлага това, което най-много се търси.
По много подобен начин, струва ми се, стоят нещата с кандидатирането на един депутат. Всъщност неправилно е да се мисли, че кандидатът се кандидатира сам. Най-напред си има инициативен комитет, определен брой подписи (14,000?), внасяне на съответните документи и чак после--ако е рекъл народ и Бог--един мандат службица в Народното събрание. Няма как да се кандидатираш, с други думи, ако ти липсват "потребители". Така че ако някой се ядосва на кандидатурата на братята Галеви, да се ядосва по-добре на онези, които са издигнали тази кандидатура. А пък онези, които ще се ядосват на двамата от Дупница като мажоритарно избрани народни представители в следващия парламент--да се дразнят на хората, които са ги избрали. Изобщо всичко си е глас народен. В България диктатура няма--нито на теория, нито на практика. А братя Галеви и сродните им не са олицетворение на никаква особена политическа корупция. Те са лицето на българския избирател. На най-предания и най-мотивирания: онзи, който със сигурност ще гласува след по-малко от две седмици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар