И така, поемам за Бавария, а проклетата немска ефикасност ми напомни за себе си още преди да съм започнал да стягам багажа. И понеже ще става въпрос за начина, по който Баварската държавна библиотека се занимава с клиентите си, най-напред бих искал да разкажа за впечатленията си от Народна библиотека "Кирил и Методий"--едно място, което (като изключим секцията с ръкописите, които обаче биват зорко пазени от любопитни ръце и очи) с всяка изминала година намирам за все по-ненужно...
Та преди десетина години, още като студент първи курс, ми се наложи да си извадя карта за НБКМ и всичко мина горе-долу прилично, докато не се озовах пред гардероба, където бях посрещнат със следната реплика: "Ти майка нямаш ли си, да ти зашие дръжка на т'ва?" (якето ми беше без кукичка за закачалка; още си спомням името на гардеробиерката--Злата). Дюшеш! Сетне ми трябваше известно време, за да проумея в какви точно отношения се намират по между си отделните етапи в поръчването на една книга (в общия случай липсваща). Бегло си спомням, че трябваше да попълвам някакви странни мръсно бели хартийки. Доколкото разбирам, в НБКМ вече са въвели пластични потребителски карти. Все още не успявам да разбера каква е ползата от тях, при положение че електронен каталог с фонда на библиотеката практически не съществува, а мизерното количество книги, които все пак са въведени в нещо като електронна система, не могат да бъдат поръчвани по електронен път. Вероятно в Народна ("народна" в духа на разните шпекови салами, кремвирши и т.н.?) библиотека просто се радват на това, че металната въртележка на входа им напомня за метрото.
Толкова за НБКМ. Ако пък случайно ви се наложи да направите едно работно посещение до Баварската държавна библиотека в Мюнхен, драснете два реда на администрацията; кажете им, че сте този и този, идвате тогава и тогава и имате нужда от това и това. Ще ви отговорят бързо и вероятно така, както отговориха на мен: "Уважаеми г-н този и този, вашата карта вече е готова, потребителският номер е такъв и такъв, паролата е такава и такава. Вече можете да направите първата си поръчка. Увеличили сме дневната ви норма от десет на тридесет заглавия. Пожелаваме ви приятен престой и успешна работа."
Прокелта немска ефикасност, на фона на която аз може би с право се чувствам като жител на Антиподите...
А сега сравнете сами:
Това е.
3 коментара:
Сигурно съм тенденциозен... може би е и защото за последно ползвах НБКМ преди почти 10 години, когато така или иначе нямаше кой знае каква компютризация. Но за гардеробиерките и аз имам подобни спомени, макар че гледах на това им отношение с лека насмешка. Бяха добър източник на забавление, преди човек да влезе в читалните.
Но ме тормози една мисъл - при положение че бюджетът, отпускан на библиотеката, е умерено смешен, не е ли по-смислено да се използва за реалното й снабдяване с нови заглавия, вместо да налеем няколкостотин хиляди в някакъв кух "проект за цифровизация", от който накрая всичко да си остане същото, а парите да отидат в джоба на някой "правилен" цифровизатор? Не съм сиромахомил, но просто знам какво най-често става в БГ с такива проекти :)
Иначе Университетската библиотека на СУ, ако не ме лъже паметта, от доста години използва някаква измислена електронна система, но и там не са го докарали до такива оптимизации...
Така се работи в целият свят из библиотеките, щото институцията е позната като най-демократичното място в една нация; няма да давам примери от станата, в която аз живея.
Само ще ти кажа, че от юни библиотекарствам. Финансовата криза ни учи на много неща. Мен примерно ме запрати в библиотека. Обаче всеки ден е благословия. Вече си имам и фен клуб (библиотеката е училищна).
Бас хващам че статистиката ни е далеч над тази на Кирил и Методии в сф/бг.
Причината е адски проста - обслужваме познанието с помощта на модерен софтуер.
Иска ми се да те поканя да видиш на място светналите лица на хората - които идват в библиотеката, по един или друг повод и на тези, които работят в библиотеката.
Майката запитала Иванчо:
- Какво правите с тези компютри бе, майка?
- Изучаваме математика.
- Как по- точно?
- По- рано се учехме да смятаме така: една ябълка плюс една ябълка прави две ябълки. Сега сме далеч по- ефективни, защото вече смятаме така: един компютър плюс един компютър прави два компютъра...
Публикуване на коментар