Наистина вече ми става все по-трудно да разбирам съгражданите си. Първо, каква е тази гневна подозрителност към всичко чуждо? Защо решенията на един съд трябва да са несправедливи само защото този съд не е български? Второ, кой от списалите по-горните материали може със сигурност да свидетелства какво точно се е случило преди четири години? Защо някак автоматично се изключва възможността въпросният Шийлдс в действителност да не е извършил престъпление? Защо, по дяволите, всичко винаги трябва да прилича на домати, ракия и шопска салата, които са хубави само ако са български?! И възможно ли е изобщо в една правова държава съдебните решения да се захвърлят срещу ирационалния произвол на някаква недоволстваща тълпа?
Лично аз не знам какво се е случило през лятото на 2005 година в Златни пясъци. Би трябвало да се доверя на съда--или по-точно да избера между българския и британския съд. Но понеже ясно си спомням какъв невероятен прецедент беше решението по делото срещу Майкъл Шийлдс (на фона на случая "Борилски", да речем...), този избор не ми се струва особено труден. Нужно е само да се абстрахирам от вродените си чувства към доматите, ракията и шопската салата.
3 коментара:
Един от смислените постове, които прочетох по въпроса... но се приготви за бесни патриотични коментари, каквито ми се случиха и на мен :-). Не се бях сетила за сравнението с Борилски, а трябва. Защото в единия случай - и да приемем, че Шийлдс е виновен, полежал е вече няколко години. За аналогично престъпление нашенско връзкарче няма да лежи и ден. А убийците на Борилски (убит, впрочем, напълно предумишлено)?
Много ти благодаря за коментара, Светла :-)
Пак заповядай... ама бесните патриотични коментари, както гледам, са ти се разминали, май сега аз съм им на мушката :-). Ама е по-добре, отколкото беше навремето с бесните зелени коментари ;-).
Публикуване на коментар