Както очаквах, от Труд се включиха с дописка за книгата на Сибиле Левичаров. "'Апостолов' или жилото на омразата" - така е озаглавила материала си Патриция Николова. Една определена група от контактите ми във Фейсбук са много щастливи. Впрочем става въпрос за млади и изключително добре образовани млади хора. "Добре, че стигна до медиите", казват. Левичаров била грозна и незадоволена жена; атавизъм някакъв; мръсница. Всичко било кампания, която цели да ни комплексира и да ни накара да напуснем Балканите и да отидем там - на Запад. Гадна Германия: първо "митът за Батак", сега това. Те пък да не би да са нещо повече. "Вижте само как й трепери долната устна, когато говори за България". В Македония само това чакали - сега щели да преведат книгата и да й се радват. И тъй нататък...Опитах се да разговарям с тях. Бях наречен "постмодерен либерал" (или нещо такова) и мазохист, който "цвили от удоволствие" всеки път, когато се гаврят с родината му. Ако на мен ми било приятно някой да нарича българките "курви", на тях не им било приятно. Подмятат, че българките били известни като "едни от най-верните жени на света".
На едно място, доколкото си спомням, героинята на Левичаров казва за баща си следното: "Тогава ние разбрахме, че не сме изгубили никакъв баща. Бяхме изгубили просто един глупав българин". Известно ми е, че това е литература и затова гледам да не се засягам много-много. Кога ли обаче младите и добре образовани млади хора, за които споменах - те наистина са такива, - ще променят нашата страна до такава неузнаваема степен, че на някого ще му се прииска да напише: "Тогава разбрах, че не съм напуснал родината си. Просто бях напуснал една глупава България".
При това - без литературни претенции.
(Снимка: Liternet.bg)
4 коментара:
Какво да кажем ние с гайдите? Тоест, какво да кажа АЗ, като се казвам Апостолов? Че и Апостол на всичко отгоре!
Мартине, без да имам склонност към теории на конспирацията, искам да ти обърна внимание на следното:
а. Фондация "Роберт Бош" е дала някакви кинти на въпросната Фрау Левичаров за да напише книжлето си (според самата нея в интервю в "Капитал")
б. Същата фондация даде кинти на Мартина Балева, от която тръгна скандала с Батак? (Това лесно се проверява)
Пита се: какво е общото между тези два случая и какъв тип проекти подкрепя въпросната фондация? Ще ми бъде интересно да чуя коментара ти по въпроса :)
Приматите-патриотари продължават да коментират сляпо само онова, което им изнася, с което, разбира се, остават слепи за далеч по-същностни страни от книгата, написани с несъмнена симпатия към България. Например:
"Днес сутринта ни остава малко време да разгледаме поне една от прочутите пловдивски къщи. Как не се случи да дойдем по-рано тук! Малки, остроумно създадени дворци ни изпълват с възторг. Самите вътрешни дворове и тяхното каменно великолепие ни приканват да останем, навсякъде се виждат саксии, които цъфтят с такова безумно отчаяние, сякаш дните им са преброени. Преходът отвън навътре, от защитеното пространство на двора към частните покои на дома е като в просъница. Каква изтънченост. Каква хармония между природа и архитектура. Нима строителите са пели, когато са полагали гредите? Нима резбарите са имали пред очите си рая, когато са забивали длетата си? Красотата не подлежи на описание, тя живее единствено в контекста.
При градежа сигурно са се стекли на помощ всички български ангели. Някои от тях са останали и стоплят с дъха си сърцето на посетителя.
Вътрешното разпределение на къщата с многобройните си помещения е същински фамилен космос с особено представителни функции. Стенни шкафове, които те карат да мислиш, че в този дом обитават добри духове и цари ред. Възхитителни салони с фрески по стените, които говорят за копнеж по Версай и френските нрави. Кръглите лехи в прекрасната градина са типично френски. Богатите, макар и прокудени в провинцията търговци са си пожелали синтез между Париж, Виена и Златния рог, и ето, родила се е българската хубавица, на която е отредено да живее и занапред със собствени сили и собствена грация. Това трябва да е бил щастлив момент в историята на България. Каква свястна страна можеше да излезе от нея!"
Не е ли истина? Или някой наистина може да твърди, че България днес е "свястна" страна?
Защо обръщате толкова внимание на тази книга? Като оставим настрана хвалбите или критиките към България - има не малко книги плюещи или хвалещи не малко държави - няма нищо друго от един дълбок комплекс причинен от самоубийството на бащата на авторката. Така и не го е преживяла. Би трябвало да я съжаляваме.
Публикуване на коментар