Re:TV (2008-2009?)

От вчера Re:TV спря излъчване. Всеки лесно може да се досети колко пагубен ще бъде ефектът от това: борба за рейтинги между конвенционалните електронни медии посредством чалга, риалити и турски сериали. Нищо ново под слънцето. Неприятното е, че Re:TV беше малък оазис, в който един нормален човек можеше да се откъсне от всички тези ненормални неща. Но точка.

Причините за спирането на телевизията обаче са по-важни от последствията. Аз се доверявам на обръщението на Светослав Божилов, Иво Прокопиев и Иван Кръстев и приемам, че Re:TV е жертва на рекламния пазар. Разбира се, пари за реклама се наливат там, където има повече зрители. Нищо чудно, че чалгата, риалитито и турските сериали привличат повече реклама, отколкото Re:TV. Свободен пазар и юмручно рекламно право, ако мога да се изразя така, което винаги е на страната на по-силния.

Знаете ли, "благодаря" ви за такъв пазар!

Изобщо пазарът не може и не трябва да бъде фундаментален медиен регулатор, поне не в страни като нашата, които - по дяволите!- още добиват понятие за качествена журналистика. Спирането на предпочитаната от мен телевизия е най-прекрасният пример за това. И като гледам огромното множество протестиращи, които просто си искат телевизията обратно и са готови да застанат зад това с портфейлите си, мисля, че и те биха се съгласили с мен. В нашата страна има неща, към които ценностите са по-дружелюбни от пазара и от които имаме нужда. В света на телевизиите, Re:TV беше едно такова нещо.

И ако мога да направя нещо, за да помогна за завръщането на приятелите си от Re:TV, ще го направя.

Напук на долния анонимен коментатор, за когото съм просто "наивник".

(Изображение: Retv.bg)

Re:TV (2008-2009)

(Вярвам, че ще се завърнат!)

На вниманието на патриотите

Внимание, патриоти!

По последна информация Сибиле Левичаров е получила и... Берлинската литературна награда за 2010 год.

Това вече на нищо не прилича.

Давайте да се организираме и да видим какво ще се прави - може би едно "протестно хоро" пред Германското посолство като за начало и после направо да се мятаме на влака за Потстдамер плац...

(Изображение: Libri.de)

Подкрепете Иво Инджев!

Иво Инджев е номиниран за Човек на годината 2009.

Можете да гласувате за него тук.

Аз вече го направих.

:)

(Снимка: Ivo.bg)

Скоро - нов адрес

Ако през следващите дни имам повече късмет с управлението на домейни и DNS настройките, този блог скоро ще бъде достъпен на

http://www.lisko.eu,

както си му е редът. :)

Докато експериментирам, възможно е да възникнат проблеми със зареждането на страницата.

Поздрави на всички!

P.S. Вече работи, старият адрес в Blogspot се запазва и е пренасочен към новия.

Вижте, г-н Трифонов... Разбира се, г-н Президент!

Тази вечер бях на чуден концерт (браво, Иво, Весе и Светле!) и всичко щеше да бъде съвсем прекрасно, ако не бях бързал да се прибера вкъщи, за да слушам Първанов по bTV от 22.30. Не че не знаех какво да очаквам. Но все пак побързах да се прибера - беше ми любопитно.

Оставям настрана въпроса какво прави един държавен глава в едно частно шоу по една частна телевизия. Няма смисъл и пак да разсъждавам какво му е работа на нашия президент и какво - не. В главата ми се върти изказването на Огнян Минчев, която тази събота се появи в "КапиталНО":

Първанов е олицетворение на цялата ориенталска изостаналост, безхаберност, болшевишко интригантство и византийски модел на политическо далавераджийство, който тегли България към дъното.

След като видях и чух това, което чух, нямам какво да добавя. Първановото участие вчера беше удар в дъното. Перпрендикулярен удар с нечовешко ускорение. Поради несъмнен конституционен дефект, за който вече съм писал тук, всички български президенти след 1989 година са имали жестоки издънки. Но толкова долна и жалка издънка никой български президент никога досега не е имал.

Нека се опитам да резюмирам основното в няколко изречения: Първанов има мнение за всичко (финансовият министър бил такъв и онакъв, ха-ха-ха; бюджетът бил такъв и онакъв, но това не било на хубаво; вътрешният министър не трябвало да прави това, а онова); всички трябва да се съобразяват с Първанов (днешното правителство нямало още нито едно вето, а предишното имало цели шест; Бойко Борисов да се съобразява с това); Първанов е постигнал толкова много, колкото никой предишен български президент не е постигал (колко много успял да направи за България в рамките конституционните си правомощия; и колко малко стрували посещенията му на фона на това, което е постигнато).

Най-сетне се появи и черешката на тортата. "Господин Трифонов" попита "господин Президента" какво би направил, ако България беше президентска република. "Господин Президентът" отговори с бързината на пружинка: харесало му било мотото на един от последните американски президенти - "Икономиката, глупчо!", оттам щял и да започне. Не разбрах само за кого се отнася "глупчо" - за събеседника, за домакина или за другиго.

Толкова с резюмето ми. Ако съм пропуснал нещо - допълнете. Бих искал само да споделя как според мен би трябвало да отговори на последния въпрос един отговорен и осъзнаващ значението на закона президент. "Г-н еди-кой си - би трябвало да каже той - България не е президентска република, въпросът ви е безсмислен, все едно да ме питате какво щях да направя, ако бях войвода, цар или кралица."

Но не би. Първанов продължава да щипва оттук-оттам, да се обкичва с имитации на правомощия, от които е конституционно лишен веднъж и завинаги. Не може да определя външната политика на страната, но защо пък да не блокира назначения на посланици; не може да формира вътрешната политика на страната, но защо пък да не се посмее едно хубаво (заедно с "г-н Трифонов" и публиката му) на финансовия министър; не може да си определя и заделя бюджет, но защо пък да не вдигне шум до небесата заради счетоводителска грешка, блокирала сметките на президентската администрация...

"Не съм ли прав, г-н Трифонов? - Разбира се, че сте прав, г-н Президент!"

(снимки: 24 часа)

Тоника и Ивелина!

Напълниха ми душата. Червена монета за Тоника и Ивелина Андрееви от първия ден на "Златната монета" вчера. :)

Пай се-е! "Всенародна патриотична акция"!

Любимият вестник 24 часа, както и националните радио и телевизия организират "всенародна патриотична акция". На прицел е софийското летище. Трябва му ново име. "Враждебна" било много... такова едно враждебно.

На това му казвам мъдрост и далновидност. Окачените тавани на летището се разпадат. Тъпи клиенти на подземния паркинг са решили, че имат право да си паркират колите в лентите за движение. Служителите на реда ни говорят на "ти". Но не, проблемът е в името. Давайте, юруш на световната патриотична акция за ново име на летището.

Пък после да вземат да организират и една акция за смяна на името на държавата. Че сегашното е малко вулгарно.

(Снимка: 24 часа)

Син камък, Син сити, Владко Първанов

Че на Първанов не му върви в Интернет - това го знам покрай историята с трипера. Но не ми е ясно защо Гугъл е наточил мушка и срещу сина му:

За какво става въпрос? Ако има нещо - защо не се е вдигнал шум? Моментът е много подходящ...

P.S. Явно имам чувствително периферно зрение към фамилията на нашия президент. Натъкнах се на "син първанов арестуван", докато се опитвах да напиша sites.google.com на кирилица. Голям майтап.

P.P.S. Вече не се получава :( Боя се, че препратката е била към някакво уеб-хистори. Здраве да е, поне разбрах за какво иде реч: клик.

Кой каза, че живяхме зле?

Следва реакция на един от контактите ми във Фейсбук по повод на концерта на Любе миналата седмица.

Понеже става въпрос за информация от първа ръка, реших, че би било интересно да я споделя тук (запазвам правописа):

Една седмица по късно - след голямото разочарование...

Нямам думи да опиша степента на разочарование от този концерт. Пълно, съвършено, непреодолимо и окончателно...

Концерта започна след кратко (3-4 минути) изброяване на спонсори и участие на политици (между които и министър председателя което май изненада неприятно русофилската агитка). След това рязко и внушително зазвуча българския химн - едно от най добрите изпълнения с прекрасно балансирано озвучаване и могъща сила. Залата се изправи на крака приятно погъделичкана и подканена да разбере носталгията на Любе и песните им... (предвид :ВИП концертината" и виковете от публиката концертът за повечето участници беше повече въпрос политическа и социална позиция отколкото на музикален вкус).

Химна свърши. Хората още не бяха седнали когато зазвуча химна на СССР! явно някои не бяха на ясно а други не обърнаха внимание но за мое учудване никой не реагира и цялата зала остана да стои права!!! На крака за химна "Союз нерушимий"!!!

Седнах втрещен и гледах как 5000+ души стоят на крака на флагмана на комунистическите маршове! Бога ми сякаш това не стигаше а хората заръкопляскаха - слава богу или уви без капка ирония - защото на сцената излизаха изпълнителите.

Първата песен беше нова и неангажираща, прозвучаха микрофонии - мила прелюдия към задаващият се кошмар... Електрическа китара, която разтрисаше залата заглуавайки всичко освен ударните които тресяха окачените тавани на партера като при земетресение. Клавира и кухарката едвам скърцащи и акордеона звучещ като хармоника в рцете на асматик. За черешка Разторгувев пееше видимо прегракнал (не нямам предвид приятно пресипналото мъжко приръмжаване и тембър ала Висотски) и така песен след песен изпети на болезнен фалцет и последвани от бурни аплодисменти...

Е добре, първата песен беше нова... както и да е.... Втората... тя пък беше много стара и глупашка както каза вокала... третата беше посредствена рокерия със слаб текст и още по слаб аранжимент...6 песни по късно взаимно подпирайки се леко придремвахме чакайки поне някое от добре известните страхотни парчета - Позови меня, Беьози (нещо ми се крият руските знаци), Атлас... започнахме все по ясно да съзнаваме какво се случва... Какви ти хитове - нищо подобно - звучаха безлични и дори лишени от характерната и приятна звучност на гоеризброените някакви псевдо рок парчета по руски поп образец гарнирани с титанично лишеното от дори най малка дозица талантец или не дай боже професионализъм BG концертно озвучаване.

Хорст Кьолер vs Георги Първанов

Хрумна ми, че не е зле да се направи едно бързо сравнение.

Прилики:

1. И двамата са президенти.
2. И двамата са "обединители" и върховни представители на своите нации по конституция.
3. Пак по закон, и двамата подписват съответните документи при назначаване или отзоваване на посланици.

Разлики:

1. За разлика от Кьолер, Първанов се изживява като коректив на изпълнителната власт.
2. За разлика от Кьолер, Първанов смята, че може сам да решава дали да подпише или да не подпише документите при назначаване или отзоваване на посланици.
3. За разлика от Кьолер, Първанов е избран при пряк мажоритарен вот.
4. (Вероятно несъществена.) За разлика от Кьолер, Първанов обича да отстрелва защитени видове.

Вярно е - и в Германия се е случвало канцлерът и президентът да изпаднат в конфликт. Само че това е било по времето, когато са се наричали "райхсканцлер" и "райхспрезидент".

Той не се плаши. Но какво е той?

Първанов нямало да се уплаши от исканията за импийчмънт. Но какво оставало, загрижено отбелязва той, за "журналиста, бизнесмена, който и да е гражданин"? (Слушах някакво изявление по БНТ.) Какво изобщо щяло да се случи с държавата, ако бъде "отнето правото на държавния глава да изразява друго мнение"? И още:

Дали ще съберат достатъчно гласове в парламента, аз не мога да гадая. И да ви кажа откровено малко ме интересува. Аз участвам в този дебат с политически аргументи. Аз няма да правя математика и сатитстика. Както и да се развие този дебат, той ще става все по-политически и дебат за управлението на страната. Това трябва да е ясно.

Един момент! Какво различно мнение, какъв политически дебат за "управлението на страната", за какви пет лева изобщо става въпрос? Някой би ли могъл да си представи, че федералният президент Хорст Кьолер някой ден ще тръгне да си съпоставя мненията с тези на федералния канцлер и да решава какво може да подписва и какво - не и изобщо да се намесва във вътрешните дебати за управлението на страната? Впрочем Кьолер и предшествениците му се радват на същите писани правомощия като тукашния президент Първанов. И те "олицетворяват" единството на нацията, и те са "обединителни" фигури, и те имат квоти в назначаването на съдебни съвети и какво ли още не. А конституцията на Германия е по-щедра на президентски правомощия в сравнение с тази на България. Справка: тук (раздел 5, чл. 54-61) .

По-щедра наистина, но съвършено недвусмислена. А аз продължавам да се удивлявам от това колко неясно, разтегливо и направо дефектно е конституирана президентската институция в България. И по-специално:

1) Допълнителен център на власт, особен център на политическо представителство или център на овластено политическо представителство е българският президент? Намесите на Първанов във вътрешната и външната политика могат да бъдат оправдани само в първия и последния случай. Аз обаче се съмнявам, че те са допустими по конституция.

2) Ако българският президент има, както смятам, само технически представителни функции, но не и особени властови правомощия, не е ли странно, че той се избира чрез пряк мажоритарен вот и в този смисъл е много по-авторитетна фигура например от премиера?

Отговорът на втория въпрос е особено важен. Той би посочил и причината, поради която всички български президенти след 1989 година - без изключения и независимо от личните качества и политическите си биографии - неизменно са изпадали в конфликт с изпълнителната власт. За разлика от Кьолер и Меркел.

(Снимки: www.president.bg и www.bundespraesident.de)

Скъпи коли и скъпи бракми

По софийските улици се карат доста скъпи коли, а по липсващите тротоари престояват бивши такива.

Снимката е направена на една от пресечките на бул. България - втората или третата след Графа в посока НДК.

Да, Първанов трябва да си ходи

Това впрочем би било и логичното продължение на всичко, което се случва около (явно безпрецедентната) ревизия на кабинета "Станишев". В крайна сметка именно Първанов акушира раждането на цялата тройна коалиция и именно мълчанието Първаново направи нейния мандат много по-лесно поносим, отколкото можеше и трябваше да бъде.

Трудни, но - надявам се - не напразни ще бъдат усилията да се задейства превдидената по закон процедура по отстраняване на Първанов. Доколко настоящият президент превишава правомощията, които са му отредени по конституция - някъде около този въпрос е заровено кучето. Моето мнение е, че много трудно може да бъде доказано, че Първанов нарушава буквата на основния закон. Той действително не си дава много усилие да информира парламента за нещата, които върши, но в крайна сметка конституцията е неясна кога президентът трябва да се отчита пред народните представители и дали изобщо е длъжен да го прави. Но че есенцията на Първановата визия за президентската институция изобщо се състои в нахалното и непрекъснато нарушаване на духа на закона - в това нямам съмнение.

Впрочем смятам, че това е следствие от неправилното и направо глупаво тълкуване на чл. 92 от конституцията, според който президентът "олицетворява единството на нацията" и "представлява" републиката в международните отношения. Зад техническата юридическа терминология някои са склонни да привиждат дълг да обеднияват тогава, когато властта е слаба и разединена - да спомагат за конструирането на коалиции примерно; или да връщат решение за отзоваване на посланици, защото нещо им изглежда нередно. Ако не пряка, това е поне косвена намеса във вътрешната и външната политика на страната, която пък според чл. 105 "се ръководи и определя от министерския съвет". Трябва най-сетне хубаво да се разбере, че президентската институция у нас е конституирана не като орган на властта, а като орган на особено политическо представителство. Ако Първанов залита към работите на изпълнителната власт - а той действително го прави от години!, - то Първанов нарушава основния закон. Може би не според буквата, но със сигурност според духа. Точка.

Вече знам какво ще говорят защитниците му: че е представителен; че се намесва винаги с мярка там, където другите не могат да свършат нищо; че е интелигентен; и т.н. Въпреки това обаче Първанов трябва да си ходи. На когото не му стигат разните там ловджийски изпълнения и патриотарски изблици (за мен и те са достатъчни), да се замисли за духа на правото и българските закони. Там ще открие по-интересни неща.

(Снимка: Pishtov.com; освен това е качена и в президентския сайт)

"Регистриран" за грабежи и измами

Все още не е сигурно, но май си имаме ново отвличане в София. Освен ако насилственото качване в джип посред бял ден в центъра на София не минава за част от нормалното ежедневие на града. Важното е, че вече се знае кой е шифорал въпросния джип - някой си Салваторио (!) Михайлов, "криминално проявен, регистриран за кражби, измами и грабежи" според дописката в Дневник.

Добре известно ми е, че откривам топлата вода със следващия въпрос, но все пак: какво означава "регистриран" за грабежи и измами? Някой, който пребивава в картотеките на полицията, защото все още не е осъден за престъпления, които е извършил? Или може би е осъден, но без да понесе наказателна отговорност? Или пък все още очаква обвинение? Или е невинен, но е регистриран, защото някога за нещо са го разследвали?

Какво всъщност и собствено означава това? ;-)

Също така ми е безкрайно интересно да узная какъв процент от хората в нашия град вършеят наоколо с висящи "регистрации" за престъпления.

(Снимка: Press.mvr.bg)

"Апостолов": анонимен коментар

Публиуквам един анонимен коментар, който се появи вчера към поста ми за книгата на Левичаров. Благодарен съм на автора - който и да е той. Именно така бих искал да отговоря и на въпроса за "връзките" между Мартина Балева, Сибиле Левичаров и Фондация "Роберт Бош":

Приматите-патриотари продължават да коментират сляпо само онова, което им изнася, с което, разбира се, остават слепи за далеч по-същностни страни от книгата, написани с несъмнена симпатия към България. Например:

"Днес сутринта ни остава малко време да разгледаме поне една от прочутите пловдивски къщи. Как не се случи да дойдем по-рано тук! Малки, остроумно създадени дворци ни изпълват с възторг. Самите вътрешни дворове и тяхното каменно великолепие ни приканват да останем, навсякъде се виждат саксии, които цъфтят с такова безумно отчаяние, сякаш дните им са преброени. Преходът отвън навътре, от защитеното пространство на двора към частните покои на дома е като в просъница. Каква изтънченост. Каква хармония между природа и архитектура. Нима строителите са пели, когато са полагали гредите? Нима резбарите са имали пред очите си рая, когато са забивали длетата си? Красотата не подлежи на описание, тя живее единствено в контекста.

При градежа сигурно са се стекли на помощ всички български ангели. Някои от тях са останали и стоплят с дъха си сърцето на посетителя.

Вътрешното разпределение на къщата с многобройните си помещения е същински фамилен космос с особено представителни функции. Стенни шкафове, които те карат да мислиш, че в този дом обитават добри духове и цари ред. Възхитителни салони с фрески по стените, които говорят за копнеж по Версай и френските нрави. Кръглите лехи в прекрасната градина са типично френски. Богатите, макар и прокудени в провинцията търговци са си пожелали синтез между Париж, Виена и Златния рог, и ето, родила се е българската хубавица, на която е отредено да живее и занапред със собствени сили и собствена грация. Това трябва да е бил щастлив момент в историята на България. Каква свястна страна можеше да излезе от нея!"

Не е ли истина? Или някой наистина може да твърди, че България днес е "свястна" страна?