Той не се плаши. Но какво е той?

Първанов нямало да се уплаши от исканията за импийчмънт. Но какво оставало, загрижено отбелязва той, за "журналиста, бизнесмена, който и да е гражданин"? (Слушах някакво изявление по БНТ.) Какво изобщо щяло да се случи с държавата, ако бъде "отнето правото на държавния глава да изразява друго мнение"? И още:

Дали ще съберат достатъчно гласове в парламента, аз не мога да гадая. И да ви кажа откровено малко ме интересува. Аз участвам в този дебат с политически аргументи. Аз няма да правя математика и сатитстика. Както и да се развие този дебат, той ще става все по-политически и дебат за управлението на страната. Това трябва да е ясно.

Един момент! Какво различно мнение, какъв политически дебат за "управлението на страната", за какви пет лева изобщо става въпрос? Някой би ли могъл да си представи, че федералният президент Хорст Кьолер някой ден ще тръгне да си съпоставя мненията с тези на федералния канцлер и да решава какво може да подписва и какво - не и изобщо да се намесва във вътрешните дебати за управлението на страната? Впрочем Кьолер и предшествениците му се радват на същите писани правомощия като тукашния президент Първанов. И те "олицетворяват" единството на нацията, и те са "обединителни" фигури, и те имат квоти в назначаването на съдебни съвети и какво ли още не. А конституцията на Германия е по-щедра на президентски правомощия в сравнение с тази на България. Справка: тук (раздел 5, чл. 54-61) .

По-щедра наистина, но съвършено недвусмислена. А аз продължавам да се удивлявам от това колко неясно, разтегливо и направо дефектно е конституирана президентската институция в България. И по-специално:

1) Допълнителен център на власт, особен център на политическо представителство или център на овластено политическо представителство е българският президент? Намесите на Първанов във вътрешната и външната политика могат да бъдат оправдани само в първия и последния случай. Аз обаче се съмнявам, че те са допустими по конституция.

2) Ако българският президент има, както смятам, само технически представителни функции, но не и особени властови правомощия, не е ли странно, че той се избира чрез пряк мажоритарен вот и в този смисъл е много по-авторитетна фигура например от премиера?

Отговорът на втория въпрос е особено важен. Той би посочил и причината, поради която всички български президенти след 1989 година - без изключения и независимо от личните качества и политическите си биографии - неизменно са изпадали в конфликт с изпълнителната власт. За разлика от Кьолер и Меркел.

(Снимки: www.president.bg и www.bundespraesident.de)