Следва реакция на един от контактите ми във Фейсбук по повод на концерта на Любе миналата седмица. Понеже става въпрос за информация от първа ръка, реших, че би било интересно да я споделя тук (запазвам правописа):
Една седмица по късно - след голямото разочарование...
Нямам думи да опиша степента на разочарование от този концерт. Пълно, съвършено, непреодолимо и окончателно...
Концерта започна след кратко (3-4 минути) изброяване на спонсори и участие на политици (между които и министър председателя което май изненада неприятно русофилската агитка). След това рязко и внушително зазвуча българския химн - едно от най добрите изпълнения с прекрасно балансирано озвучаване и могъща сила. Залата се изправи на крака приятно погъделичкана и подканена да разбере носталгията на Любе и песните им... (предвид :ВИП концертината" и виковете от публиката концертът за повечето участници беше повече въпрос политическа и социална позиция отколкото на музикален вкус).
Химна свърши. Хората още не бяха седнали когато зазвуча химна на СССР! явно някои не бяха на ясно а други не обърнаха внимание но за мое учудване никой не реагира и цялата зала остана да стои права!!! На крака за химна "Союз нерушимий"!!!
Седнах втрещен и гледах как 5000+ души стоят на крака на флагмана на комунистическите маршове! Бога ми сякаш това не стигаше а хората заръкопляскаха - слава богу или уви без капка ирония - защото на сцената излизаха изпълнителите.
Първата песен беше нова и неангажираща, прозвучаха микрофонии - мила прелюдия към задаващият се кошмар... Електрическа китара, която разтрисаше залата заглуавайки всичко освен ударните които тресяха окачените тавани на партера като при земетресение. Клавира и кухарката едвам скърцащи и акордеона звучещ като хармоника в рцете на асматик. За черешка Разторгувев пееше видимо прегракнал (не нямам предвид приятно пресипналото мъжко приръмжаване и тембър ала Висотски) и така песен след песен изпети на болезнен фалцет и последвани от бурни аплодисменти...
Е добре, първата песен беше нова... както и да е.... Втората... тя пък беше много стара и глупашка както каза вокала... третата беше посредствена рокерия със слаб текст и още по слаб аранжимент...6 песни по късно взаимно подпирайки се леко придремвахме чакайки поне някое от добре известните страхотни парчета - Позови меня, Беьози (нещо ми се крият руските знаци), Атлас... започнахме все по ясно да съзнаваме какво се случва... Какви ти хитове - нищо подобно - звучаха безлични и дори лишени от характерната и приятна звучност на гоеризброените някакви псевдо рок парчета по руски поп образец гарнирани с титанично лишеното от дори най малка дозица талантец или не дай боже професионализъм BG концертно озвучаване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар