Пропорционална система с мажоритарни елементи

Редно ли е да поръчате нещо на някого, а той да ви донесе друго, защото е преценил, че така е по-добре? По-конкретно: редно ли е да си поръчате доставка на цифрова телевизия Х, а майсторът Y да ви върже към телевизия Z, защото смята, че така е по-изгодно? Струва ми се, че не. Клиентът гласува доверие на доставчика, не на кабелджията. Особено ако телевизия X доставя канали a, b и c, а телевизия Z - канали d, e и f.

Мигрирането на депутатите в парламента ми прилича на някаква такава история. При всички случаи един пропорционално избран депутат (например Марио Тагарински) представлява в много по-голяма степен своята партийна листа (например тази на РЗС), отколкото някакви си там лични "убеждения", "съображения" и т.н. При тотално разминаване на последните с партията-носител, депутатът винаги би могъл да напусне парламента. Но няма здрава политическа логика, която да оправдае правото на депутата да мигрира от група в група или да става "независим". Хората гласуват за партии, не за личности - това е положението. (Впрочем поне в България те гласуват за партии, дори когато кандидатът е мажоритарен, но това е друга тема.) И ако правилникът на българския парламент допуска даден пропорционално избран кандидат да ходи където си поиска, защото в един момент партията-носител му харесва, а в друг - не, то това е един аболютно сбъркан правилник.

Това го пиша по повод на изпълнението на Марио Тагарински. И нямам никакви, ама абсолютно никакви симпатии към неговото РЗС. Просто се опитвам да разсъждавам трезво за определена функция на народното представителство.

Всичко друго е цирк, разбира се, пълна смешка някаква.

(Снимка: Izbori.btv.bg)