Ах, този филм...

"Аватар" бил катастрофа. "Новата катастрофа" на Джеймс Камерън. Триизмерен, но иначе "плосък". Всичко във филма било "смляно" и "бездарно формулирано". Клише някакво. Авторката на статията, към която препращам, даже се възмущава, че е "невъзпитано" да похарчиш $300,000,000, за да напишеш три букви: SOS.

(Не бяха ли $400,000,000?)

Nihil novi. Така плюеха и по "Сбогом, Ленин!" навремето. Аз пък изгледах филма с удоволствие. Намирам го за феноменално талантлив като визия и за много симпатичен като послание. И направо ми дойде до гуша от строги господарки, които не могат и не могат да преглътнат т.нар. "клишета". Да, и аз видях клишетата. Много са - навсякъде във филма. Виждали сме ги и други пъти. И какво от това? С удоволствие им платих цената поради две основни причини: първо, съвършенството на всеки детайл в картините от Пандора; второ, двете много лесно смилаеми централни внушения - любов към природата и толерантност към различните. Впрочем тези внушения бяха толкова лесно смилаеми, че на моменти филмът ми се стори не просто клиширан, а направо схематичен.

А хубавото на "Аватар" е тъкмо в лесната смилаемост и най-вече в това, че е осъден на масова любов. Защото ако сме съгласни, че гореспоменатите елементарни внушения са о'кей, тогава с този филм по екраните тръгва нещо, което може би ще накара зрителите да се замислят за важни неща. Особено най-малките зрители. Те знаят за тези неща отдавна, слушат ги всяка вечер по телевизорите и вероятно им е адски скучно. Е, с "Аватар" шансовете вече да не им е скучно се увеличават и това си струва клишетата.

Иначе филмът наистина ми хареса. Даже мисля да го гледам пак.

(Изображение: Official Avatar Movie@Facebook)

Химн на партия ГЕРБ

Преди години някой ми беше споменал, че единственият национален химн, композиран в минорна тоналност, е българският. Едва по-късно се сетих, че "Ерделези" също звучи в минор, но това не е точно национален химн. С приятно чувство разбирам, че д-р Венета Бакалова - авторка на поемата "Премиер, избран от народа" и патрон на Фейсбук групата "Небесна лъчезария" - е избрала сол-минор за тоналност на своето предложение за химн на ГЕРБ.

(Каква ирония - известното adagio на Томазо Албинони също е в сол-минор...) 

Следва копие от ръкописа, на който се натъкнах в блога на Галя. Щом ми се отвори свободна минутка, ще направя запис на самото парче. Ако ми дойде вдъхновение, може да се помисли и за вариации!

Румяна Желева: Curriculum vitae

Чувал съм, че е много важно човек да знае как да си напише професионална автобиография. Различни сайтове за търсене на работа ме уверяват, че първата преценка на всеки сериозен работодател се основава на т.нар. CV. По стечение на обстоятелствата съвсем скоро ще бъда подхвърлен на пазара на труда и затова съм се погрижил да си направя едно хубаво CV. Давам си сметка, че иначе просто няма да оцелея.

Тази вечер специално отделих време, за да чуя Румяна Желева в Европейския парламент. Не мога да съдя за качеството на отговорите - стори ми се неподготвена, трябва да се признае, че на немски говори значително по-добре, отколкото на английски. Разхледах обаче професионалната й автобиография. От опит мога да кажа, че дори в средна ръка курс по академично писане нещо такова би било върнато не за преработване, а за пренаписване. (Да, това означава, че е за двойка или "F" - както предпочитате.) Както се вижда на изображенията долу, става въпрос за страничка и половина, написани в някакъв свободен формат и организирани по някаква неясна логика. Направо не ми се коментират преводните и наборните грешки - няма смисъл. А да гледам на въпросния документ през скрупульозните очила на формата Europass е направо смешно.

Така значи: за простосмъртни европейци не може, а за еврокомисари може...

Явно сайтовете за търсене на работа и хората, с които съм говорил, са се объркали. CV-то и т.н. нямат никакво значение. Понякога само хубавите връзки могат да изкачат човек до кандидат-еврокомисарска позиция.

Честит 09.09!

След чушкопека, т.нар. битова революция на модерния българин, 09.09.1944 се оказва... политическото събитие на отминалия век.

Не знам дали да се смея, да плача или да остана безразличен.

В името на безразличието ще кажа, че според мен 09.09 безспорно е голяма дата и в някакъв смисъл действително е събитието с най-голяма значимост за българския двадесети век. Има пряко отношение към големия разказ на европейската и световната история, а резонансът му продължава да се дочува и днес в малкия разказ на националната ни такава - в началото на цяло ново хилядолетие.

Като се замисля обаче каква част от гасувалите са разсъждавали по такъв начин, направо ми се плаче. Хайде да не се лъжем: в една кампания за политическо събитие на столетието всеки нормален човек би гласувал за това, което му е на сърцето - не за това, което съблазнява инстинктите му на историк. С чушкопека беше по-лесно, защото е много вероятно гласуването да е било масов майтап. Тук обаче няма никакъв майтап. Само народна любов. И вероятно политически страсти.

Остана ли на какво да се посмея? Може би иронията на съдбата. Малко ми е кофти за водещия Георги Тенев. Първо Хердерова стипендия, а сега - чушкопек и девети септември...

(Изображение: Vek.bnt.bg)

Name "Nickname" Surname

Първото изречение от тази дописка на BBC ме светва за технологията при превода на прякори от български на английски език.

Докато на български прякорът се изписва след фамилията и се отделя с тире, то на английски се поставя в кавички между малкото име и фамилията. За разлика от български, на английски прякорите не се членуват, защото изпълняват функция на собствени имена.

Ето и няколко примерни предложения (по азбучен ред):

Антон Милтенов - Клюна: Anton "Beak" Miltenov
Антон Петров - Хамстера: Anton "Hamster" Petrov
Даниел Димитров - Релето: Daniel "Relay" Dimitrov
Димитър Димитров - Маймуняка: Dimitar "Monkey" Dimitrov
Димитър Желязков - Очите: Dimitar "Eyes" Zhelyazkov
Георги Георгиев - Пурата: Georgi "Cigar" Georgiev
Иво Разложки - Тихия: Ivo "Quiet" Razlozhki
Иван Тодоров - Призрака: Ivan "Ghost" Todorov
Прокопи Прокопиев - Културиста: Prokopi "Body-Builder" Prokopiev

И т.н.

(Снимка: Skat.bg)

P.S. Политици (пак по азбучен ред):

Ахмед Доган - Сокола: Ahmed "Falcon" Dogan
Бойко Борисов - Бате Бойко: Boyko "Uncle Boyko" Borissov (нямам по-подходящо хрумване за "бате"...); варианти: Boyko "Fireman" Borissov; Boyko "Batman" Borissov;
Георги Първанов - Гоце: Georgi "Gotse" Parvanov
Иван Костов - Командира: Ivan "Commander" Kostov

ЧНГ, екскрибиционисти!

ЧНГ! С пожелания за...? Може би повече "екскрибиционизъм" и "неконтролируеми страсти" в света новото "опасно и заразно зло".

(Последното е по мотиви от миналогодишен Кеворкян. Подробности - тук.)

Струва ми се удачно тази година да започне медийно. Просто има нещо безкрайно вълнуващо в говоренето за вчерашното убийство на "скандалния журналист и радиоводещ" Боби Цанков. (Да, това е клишето - телевизиите, вестниците и радиата на народа вече успяха да ми го втълпят.) Вълнуващо беше например "извънредното издание" на новото шоу на Нова телевизия. Венета Райкова разказва, чете лична кореспонденция и плака в ефир. Бендът посвири. Публиката поръкопляска. Рекламите изтекоха. Ако медиите зависят от пазара, следователно, а тукашният пазар има проблеми с публицистиката, то мястото на последната може да бъде само в свежите ток шоута с елементи на риалити. Такъв им бил късметът от новогодишната баница!

Вълнуващо е и това, че два централни национални всекидневника предпочитат да се занимават с дебелината на снежната покривка и надниците за бране на грах в Дания. Ето:

А погледнато отвън, нещата явно не вървят към промяна. Пак произведохме водеща новина за BBC: "Bulgaria Mafia Chronicler Killed":

Напразно ще се възразява, че Боби Цанков не е журналист, писател и т.н. Погледнете само селекцията на заглавия в селекцията на същото това BBC: