Nigel Farage vs. Herman van Rompuy

ЕП събитието на седмицата се оказа недостойно за вниманието на медиите у нас.

Явно ги вълнуват по-интересни работи.

Въпрос на хора

Не, проблемът не е в липсата на паркоместа, а в качеството на "мат'риала". Иначе нямам отговор на въпроса защо този умник се е разположил така.

No Smoking!!!

Тая работа с пушенето няма да се оправи с въвеждане на "по-либерален режим". "Либерален режим" означава просто всичко да си остане разрешено навсякъде: в малките заведения ще решават собствениците - много ясно, че те ще решават да се пуши, - а в големите ще има обособени зони за пушачи и непушачи - и много ясно, че съотношението ще бъде десет към едно в полза на пушачите.

Впрочем пушач съм. И защо тогава недоволствам срещу промените в Закона за здравето, предложени от ГЕРБ? Първо, защото ми писна в България всичко вечно да е наопаки; второ, защото като българин ми е страшно обидно народни представители да твърдят заедно с премиера, че "ние се познаваме" и забраната "така или иначе" няма да се спазва; трето, от личен опит знам, че забраната на тютюнопушенето в затворени помещения прави и заведенията, и цигарите по-приятни.

Малко повече уважение към закона няма да ни се отрази зле. Иначе направо ми се завива свят, като се замисля колко много неща - по логиката на ГЕРБ - би трябвало да минат към "по-либерален" режим на регулация.

(Изображение: Smokefreeuk.com)

Силата на словото и словото на силата (2)

Към предния пост ми беше припомнено, че свободата на словото е свещено човешко право. Разбирай - че всеки може да говори каквото си поиска.

Нямам намерение да кометирам нито въпросния коментар, нито публикацията си за една вече несъществуваща Фейсбук група. Бих искал да приведа няколко примера от различни европейски законодателства, които говорят достатъчно ясно сами по себе си. Понеже нямам време да се ровя в извори от първа ръка, ще ползвам Wikipedia. Става въпрос за т.нар. hate speech laws:

Denmark


Denmark prohibits hate speech, and defines it as publicly making statements that threaten, ridicule or hold in contempt a group due to race, skin colour, national or ethnic origin, faith or sexual orientation.[8]


Finland


Finland prohibits hate speech, and defines it as publicly making statements that threaten or insult a national, racial, ethnic or religious group or a similar group.[9]


Germany


In Germany, Volksverhetzung ("Sedition") is a punishable offense under Section 130 of the Strafgesetzbuch (Germany's criminal code) and can lead to up to five years imprisonment. Section 130 makes it a crime to publicly incite hatred against parts of the population or to call for violent or arbitrary measures against them or to insult, maliciously slur or defame them in a manner violating their (constitutionally protected) human dignity. Thus for instance it is illegal to publicly call certain ethnic groups "maggots" or "freeloaders". Volksverhetzung is punishable in Germany even if committed abroad and even if committed by non-German citizens, if only the incitement of hatred takes effect within German territory, e.g. the seditious sentiment was expressed in German writ or speech and made accessible in Germany (German criminal code's Principle of Ubiquity, Section 9 §1 Alt. 3 and 4 of the Strafgesetzbuch).


Iceland


In Iceland, the hate speech law is not confined to inciting hatred, as one can see from Article 233 a. in the Icelandic Penal Code, but includes simply expressing such hatred publicly.


Norway


Norway prohibits hate speech, and defines it as publicly making statements that threaten or ridicule someone or that incite hatred, persecution or contempt for someone due to their skin colour, ethnic origin, homosexual life style or orientation or, religion or philosophy of life.[23]


Sweden


Sweden prohibits hate speech, and defines it as publicly making statements that threaten or express disrespect for an ethnic group or similar group regarding their race, skin colour, national or ethnic origin, faith or sexual orientation.[28] 

Силата на словото и словото на силата

Групата "За Хаити може, а за българите - не?!" вече не съществува. Лаская се от мисълта, че публикацията ми от онзи ден вероятно има някакъв принос за това. Аз самият възнамерявах да пиша до администраторите на Фейсбук, но явно някой ме е изпреварил.

Тъй де, за едни е силата на словото, за други - словото на силата. Убеден съм, че има случаи, в които думата просто трябва да се отнема. По някои теми, за разлика от геометрията, равносилно истинни противоположни аксиоми никога няма да бъдат възможни. Вземете например човешките права или уважението към другия. В техния свят през две точки винаги ще може да се прокара само една и никога безброй много прави.

(Изображение: Historycooperative.org)

"За Хаити може, а за българите - НЕ?!"

Така се казва една нова група във Фейсбук, на която попаднах днес. Нейните членове (към момента малко над седемстотин) са убедени, че е нелепо да се помага на Хаити, защото в България живеят твърде много хора, които се нуждаят от помощ. Според един от феновете изобщо е тъпо да се помага на "някакви си негри, дето само се множат и мизерстват". На друг пък му е писнало от "толерантност", защото "маймуните от Хаити" не са по-важни от "бъдещето на българските деца". Има и призив да се помага на "белите деца, защото те са бъдещето на нашия народ и на нашата раса". И разни други работи все в този дух - ето скрийншотове:

Приятна гледка, нали? 

А сега най-напред искам да отбележа, че групичката е достатъчно малка, за да не й се обръща внимание. Когато се съберат десетина-двадесет хиляди човека, тогава ще има за какво да си говорим. Второ, смятам, че вчерашният концерт по bTV беше тъп. Но не заради каузата, а заради тоталната липса на въображение от страна на продуцентите. Трето, включих се в кампанията на Българския червен кръст и смятам, че всеки би трябвало да го направи.

А сега да се опитам да обясня защо "за Хаити може, а за българите - не". Според мен нещата са обидно прости. Всеки месец аз получавам X лв. заплата и Y лв. хонорари. Нека за целите на този пост да положим (а министър Дянков да си затвори очите), че X=1,000 лв., а Y=500 лв. Това прави 1,500 лв. месечно. От тях пак всеки месец ми се удържат автоматично 10% пряк плосък данък, т.е. ежемесечно ми се налага да внасям по точно 150 лв. в държавната хазна. Пак ежемесечно - заради обичайните покупки и т.н. - внасям и едни други 20% под формата на косвен данък. Това прави още 300 лв. и сума сумарум 450 лв. на месец. Такъв е скромният ми принос за общото българско благо. Затова когато някой (примерно патронът на дадена коледна кампания, но не само той) започне да ме убеждава да заплатя "своето левче", почти побеснявам. Извинявайте, но къде отиват моите (и на още много хиляди други като мен) 450 лв. месечно?! Ето затова за българите и за българските дечица "не може". Защото ние, щем-не щем, всеки месец пращаме за тях есемесчета във вид на данъци и следователно искаме да бъде сервирано ястие, за което отдавна е платено. Сори, така стоят нещата. Да не говорим колко порочна, политически погледнато, е практиката с националните благотворителни кампании. Сякаш в тази държава няма политици, на които им се плаща, за да вършат работа, ами хората трябва да се бъркат веднъж за плосък данък, веднъж за косвен данък и трети път за не знам си какво си. Това не е благотворителност! Това е нахално обирджийство и резултат от практически несвършена или много лошо свършена работа. 

Затова "за българите не може" и не трябва да може. А защо за Хаити може? - Ами защото са извън сметката и ако човек има желание и няколко свободни лева, нищо не му пречи да ги подари. Да не се забравя: Хаити никога не е бил перо в националния бюджет, за Хаити никой българин никога нищо не е плащал. Сега може да го направи на добра воля - и да се позанимава с благотворителност в точния и истински смисъл на думата.

Толкова за тази група.

(Ignored.)

Разтуха

И за да ми олекне от долното, ще пусна малко Дженкинс. Пардон, много Дженкинс.

Начална заплата: 470 лв. F*ck OFF!

Да си представим един млад човек, който е инвестирал определено количество години от живота си в образование. Той/тя предпочита да остане в България - било защото няма кой знае какви златни възможности да се измъкне навън, било защото чисто и просто не желае да напуска родното си място. Владее английски добре - значи се е занимавал с изучаването на този език някъде пет-шест години. Има магистърска степен, само че не по счетоводство, управление на фирмени капитали, компютърни науки или нещо от сорта, а по някаква хуманитарна специалност. Такива му били интересите на човека, това решил да завърши. Не съжалява за избора си. В един хубав момент започва да си търси работа и попада на нещо, което звучи интересно и съответства на квалификацията му: Културният институт към Министерство на външните работи е обявил... конкурс за главен експерт "Културни програми".

Какво следва оттук нататък?

Най-напред задължителното и на практика неизпълнимо условие за минимален стаж. Нашият кандидат е смазан още в първия параграф на обявата, защото като минимално изискване за заемане на длъжността там е посочено "три години професионален опит или минимален ранг IV младши" (каквото и да означава последното).

В общия случай тук историята приключва, но нека да си представим, че по някакво чудо младият кандидат действително има и три години стаж, и "ранг IV младши". Продължаваме нататък с допълнителните изисквания: магистърска степен - да; MS Windows, текстообработващи програми и таблици, умения за работа с база данни - да, да, да; владеене на чужд език - да (нали всеки трябва да владее английски, както казва Гюнтер Йотингер). Чудничко.

Нещата явно започват да се нареждат. Петте години, инвестирани в образование и учене на чужди езици, явно не са заминали на вятъра. Най-сетне се отваря възможност за смислена работа, в която човек може да се осъществи по специалността си. Ще бъде трудно: предстои тест и интервю, но ако няма фаворити, нищо не е невъзможно. Да, той решава да се подготви и да опита шанса си!

Тук идва голямата изненада, нещо като спонтанна кулминация в прочита и осмислянето на обявата на Културния институт на Министерство на външните работи. Начална заплата: 470 лв. 235 евро. Смятайте ги в каквото искате.

Нашият кандидат се усмихва потиснат. Вероятно му е трудно да повярва на нахалството на обявата. Пет години университет, компютърна грамотност и "минимум един" чужд език - това 470,00 лв. ли струва?! Та нали тъкмо днес по разни места писаха за някакви 20,000 лв. на калпак, които били раздавани за наполовина свършени проекти в Държавен фонд "Земеделие" (вярно, при старото ръководство, но все пак...)?! Пак днес се дочуха и разни работи за някакъв селски водопровод за 1,633,000 лв., които впоследствие били похарчени, ама не точно за водопровод... И тъй нататък все в същия дух. Големи пари се въртят значи по тия места - защото такава жалка заплатка за иначе нежалката длъжност на главен експерт? Ами колцина докарват повече пари с по-малко, но по-скучна работа? Например една чистачка, която върти десет входа, си докарва малко над 700,00 лева на месец. Кафеджийката в Шел-а отсреща със сигурност получава повече от 500,00 лв. Дето се вика, с едни тъпи уроци по английски човек може да печели повече при три пъти по-слаба натовареност! За какво, по дяволите, става дума изобщо?!

Да си представим още веднъж невъзможното и да решим, че нашият кандидат все пак решава да си подаде документите и печели конкурса. Започва да получава заветните 470 левчета месечно. И сега, в духа на Ъпдайк, една задача от аритметиката на (българския) живот: докога ще издържи нашият въображаем кандидат? Подусловие (а): кога ще се корумпира безвъзвратно; подусловие (б): в какъв момент ще прати всичко по дяволите, за да започне да работи, ама друг път, защото и те му плащат, ама друг път.

Не съм в състояние да реша горната задача. Но мога да си направя два извода въз основа на историята с конкурса на Културния институт.

Първо, пред средностатистическия българин в горепосочената ситуация стоят три ясни алернативи: (1) да се гръмне на секундата; (2) да си събере багажа и да си търси късмета по белия свят; (3) да загуби играта с 470 левчета месечно - или да стане част от някаква друга игра, за да може да си докарва достатъчно. Последната алтернатива дава отговор на въпроса защо у нас корупцията винаги е била, е и ще бъде проблем номер едно. Допускам, че повечето държавни служители минават през месомелачки, подобни на обявката на Културния институт и следователно са жертва на вопиюща нужда от повече пари. Средната алтернатива пък обяснява защо всичко живо, що е умно и може, просто вече го няма тук. Еми, няма как да го има - EUR 235,- не са кой знае какъв стимул. А първата алтернатива вероятно би могла да обясни някои иначе необясними самоубийства и толкова, толкова много провалени животи.

Вторият ми голям извод ще бъде с любов към България. Защото към нея всичко е адски, адски нечестно. Оставете настрана въображаемия кандидат с неговите чужди езици и магистърски програми. Гадно е спрямо България - някаква такава странна държава, която зорлем ще бъде подритвана и напускана от всички, които получат шанс да се установят и припечелват другаде; и зорлем мразена от останалите, които в крайна сметка губят играта и решават да се разправят с живота си тук!

(Снимка: Jerryjonsson.blogg.se)

Karl Jenkins

За пръв път го чух преди години по радиото в колата и специално се постарах да запоня името. Карл Дженкинс е забележителен автор: през 2004 година влиза в Залата на славата на Classic FM (Великобритания) на осмо място - най-високата позиция, достигана някога от жив композитор в тази класация.

Румяна Желева vs. Гюнтер Йотингер

Срещу Румяна Желева (Jeleva, Zeleva, Zheleva, etc.) се изписа много. Мнозина - в това число включвам и себе си - забелязаха, че на немски се справя много по-добре, отколкото на английски. Но какво да кажем за немския комисар Гюнтер Йотингер? Ето как звучи гласът на Германия в Европа (след кратка интродукция, в която комисарят по енергетика обяснява на родния си език, че "всеки трябва да разбира и да може да говори английски [добре]"):

За сарвнение (и с чувство на задоволство) - откъс от представянето на нашия първи кандидат: