Летище

Летище, ама ново. Ново, ама в София. Което обяснява ситуацията на снимката долу.

А те тръгнали да ми правят "всенародна патриотична акция" за ново име...

Българският откривателски дух

В симпатичната заставка на поредното издание на "Големият избор" по БНТ могат да се чуят най-различни неща за българския откривателски дух. Разбирам, че българин е изобретил не само компютъра, но и двигатели на лунен модул и цял куп други работи, за които вече не си спомням. Разбира се, никакви българи не са изобретили нищо, хората от БНТ просто трябва да си изяснят понятията. Откривателят-патриот открива работите там, където му е мястото - в родината си, която безусловно обича. А истинският български откривателски дух се намира само два канала по-надолу: в Нова телевизия и "Биг брадър фемили".

Ако не сте разбрали още, да вметна, че тук успяхме да направим революция. Семейното издание на това риалити е български принос. Пусти закони, защитават децата твърде добре извън България, явно затова само тук се е получило. Всъщност закони на нас не са ни необходими. Както се каза наскоро по друг повод, познаваме се - със закон, без закон, все тая, хората правят каквото си искат.

Няма как "Биг брадър фемили" да се подмине с мълчание. Най-малкото защото се случва във вечерния праймтайм на една от трите най-гледани телевизии. Едни хора и едни деца са набутани в телевизора. Въпросните деца гледат майките и бащите си, вързани с кожени въжета.  Някакъв мъж се храчи върху главата на жена си. Всичко е толкова интересно, че те удря право в диафрагмата. Ще ги удари и тях, когато някое от децата си оплете шията в "семейните окови" и му се случи нещо. Или когато тръгне да му се случва нещо, а майка му не успее да стигне навреме, защото се е оплела в "семейните окови". А че децата ще ги удари, когато му дойде времето, в това съм сигурен. Но като му дойде времето, вече няма да ме интересува.

(Момент, никога не е късно за десерт: в момента по новините на същата медиа тече репортаж за куче с отрязани крака, което "въпреки адските мъки" оцеляло.)

Хора, кому е нужно?! Защо го правите?! Знам за рекламите и т.н., но все пак: не ви ли е хрумвало, че само мерзавецът се смее, когато идиотът се самонаранява публично?! А той е още по-голям мерзавец, ако подкокоросва идиота да го прави. Нямате ли свян от нещо - просто НЕЩО: Бог, Буда, Аллах, Великия дух, безличното универсално добро - каквото и да е?!

(Изображение: Online-televizia.net)

Noblesse oblige

Noblesse oblige. "Ноблез оближ." Това не означава, че трябва да ближеш "нобелите". А че благородството задължава. С други думи: ако някой е много голям и наруши правилата, наказанието трябва да е толкова пъти по-голямо, колкото по-голям е "големият". Нима не е редно глобата за пътен полицай, който не спира на пешеходна пътека, да е 500,- лв., щом като за останалите законът предвижда десет пъти по-малко?

Пиша това по повод на захвърлената лична карта и псуването на Йордан Лечков, както и заради злощастния служител на Столична община, който искал да "надене скобата" на врата на някакъв служител на "Паркинги и гаражи". (Мернах го в новините на bTV, но не мога да намеря връзка към репортажа.) Разбира се, ще се оправдават. Ще казват, че нещата са преувеличени, че са бързали и т.н. Само че няма да им повярвам. Защото знам, че положението задължава: там, където има закон, ред и по принцип някаква елементарна култура, "необикновените" граждани заплащат по-скъпо за грешките си. Неприятно е, но е част от цената на това да бъдеш голям.

Елементарна култура ли? Право и дълг? Тук?! Не мога да си позволя да бъда толкова наивен. Тук сме виждали какво ли не. За съжаление резултатът е бил винаги нулев.

(Снимка: Gol.bg)

Рекапитулация

Акцията със свещите не премина никак добре, но чакай ти да видиш...

Само за последното денонощие започнах да се радвам на едни работи, за които смятах, че са ми органически противоприродни. Става въпрос за т.нар. "Шоу на Иван и Андрей" по Нова телевизия и "Челюсти" на Диана Найденова по Дарик Радио. Те направиха това, което, изглежда, никой блог и никой вестник не са в състояние да направят. Показаха истинското лице на нещата. Бяха нужни само няколко откъса от Джей Лено и Дейвид Летерман с участието на един бивш и един действащ американски президент, както и простата констатация, че "този човек дори не казва "добър ден"!". През изминалите дни вероятно мнозина сляпо са възкликвали, че Дянков просто е прекалил с подигравките към президента, а такова нещо в една нормална държава няма как да се случи. Абсолютно съм убеден, че други са смятали, че финансовият министър е просто един проклет, гаден и невъзпитан човек. Е, сега вече е ясно: да, подигравките не са забранени - не дори и в най-президентската от всички държави - и, не, невъзпитаният всъщност не е Симеон Дянков. Точка. Няма нужда от сравнения, няма нужда от връщане на стари ленти, няма нужда от безплодно четене на прословутия чл. 32, ал. 2 от Конституцията. И за слепеца би трябвало да е ясно кой какъв е. Това означава, че моралният импийчмънт на нашия първи вече е факт. Но дали не пресилвам нещата?

Във всеки случай побърканата стратегия на Георги Първанов подмолно направи посявка на няколко досадни въпроса, отговорите на които в крайна сметка би следвало да му излезнат през носа. Става въпрос за следното (по мотиви на Информационна агенция "Блиц" - вж. и Иво Инджев тук):

1. Вярно ли е, че главен експерт по програмата на държавния глава е г-ца Мариана Добрева, дългогодишна приятелка на Владимир Георгиев Първанов?

2. Вярно ли е, че същата г-ца Добрева е съдружник с Владимир и Ивайло Първанови в "Айви-СМ" ООД, което се занимава с "проектиране и продажба на софтуерни продукти, консултантски и хотелиерски услуги" и друга търговска дейност?

3. Вярно ли е, че пак г-ца Добрева е собственик на над 1,300 кв. м. застроена площ? (За по-ясна представа, това са точно десет апартамента по 130 кв. м.; за сравнение - аз съм горе-долу на същата възраст и ми отне около пет години да се сдобия с един доста по-малък.)

4. Какви са кредитните задължения на синовете на г-н Георги Първанов? Какви недвижими имущества притежават?

5. И последно (повече за майтап), вярно ли е, че г-ца Добрева е отпразнувала "успеха" с публикуването на стенограмата с парти в турбо-фолк заведението "Син Сити"?

Толкова. Забавно е, нали? Сигурен съм, че Георги Първанов не е никакъв немлад милиардер. Но не би било зле да получим по-цялостна представа за състоянието на неговия семеен бюджет, нали? А, между другото, и да поразсъждаваме за начина, по който се извършват назначенията в президентската администрация. Все пак става въпрос за публични фигури, които са на бюджетна - т.е. на наша - издръжка.

(Снимки: Дневник и Mediapool.bg)

Вяло, почти незабележимо

7 март 2010, флашмоб "Свещ за Първанов": вяло, безкрайно символично...

"Българското" оперно чудо

Иска ми се никога да не съм критичен, винаги да поздравявам утрото с усмивка, да се радвам на дните и да заспивам уморен от щастие. Но не мога...

На едно място в Апостолов Сибиле Левичаров казва: "Румен иска да ни покаже съкровищата на България. Сестра ми и аз знаем по-добре от него: тези съкровища съществуват единствено в българските мозъци." Ето такива неща се въртят в моя български мозък, след като изгледах последното издание на "Българските събития на ХХ век" по Първа програма. Всъщност предаването много ми хареса. Най-вече на фона на всичко, което се върти по разните там "би" и "нови" национални телевизии. Приятно е да гледаш нещо, в което откриваш смисъл. Пък и някои от класациите ме вълнуваха.

Най-напред се почувствах странно, когато 09.09 се оказа политическото събитие на миналия век. Стана ми смешно, когато Димитровград се оказа "архитектурното чудо" на века. Що се отнася до финала, откровено се зарадвах. Какво по-приятно от това да знаеш, че сънародниците ти са решили да предпочетат операта пред разните там конвенционални, "генно модифицирани", както би казал Иво Инджев, чудеса на отминалото столетие. Още повече, че разни патриоти наскоро призоваваха да за повече българска чалга по радио Веселина, защото сръбското и гръцкото не били достатъчно български. Да не говорим за репортажа на BBC за поп-фолка, където беше изказано мнението, че именно това е музиката, която е най-близо до душевността и манталитета на българина.

Е, ако вярвам на БНТ, ние сме преди всичко оперна нация, а чак после фолкаджийска. (Вероятно поради тази причина и Димитровград остана чак на второ място.) Но хайде да бъдем честни: българското оперно чудо е точно толкова българско, колкото са и компютърът, самолетът или двигателите с вътрешно горене. Може би не е нужно да припомням, че Софийска опера е място, в което таваните капят, пее се предимно Верди (до безсъзнание) и няма нормални тоалетни. Да, вярно е, че сме имали и имаме талантливи певци; много от тях се продават добре на световната сцена и т.н. Но някой някога да е чувал, че българска опера на световно ниво? Аз лично - не. (И, да, имам известен професионален опит в музикалната сфера.) Друг е въпросът, че много наши артисти действително правят световна опера на световни сцени.

Една от тях е Александрина Пендачанска. Последният й световен пробив е в Хенделовата Агрипина. И щеше да си бъде живо българско оперно чудо, ако операта не беше написана от композитор, който не е българин, и не беше поставена в Берлин, който пък не е в България.

Приятно слушане!

Предпразнично

Очертава се обичайната скучна програма: много приказки за жизнената необходимост от повече патриотизъм, щедри количества полуфабрикатна тържественост и, за десерт, тържествена заря-проверка. Ще има и Анасамбъл "Българе". Те са като сиренето след вино: "затапва" те и повече не можеш нито да пиеш, нито да ядеш.

(Да, става въпрос за 3 март.)

И понеже се чувствам някак си предварително изморен от всичко това, реших да споделя нещо за охлаждане на патриотичните страсти. Впрочем никога не съм разбирал манталитета на местните патриоти, които обичайно гледат с широко око към Балканите и много се интересуват от Македония. Просто не успявам да схвана смисъла в чисто номиналното отстояване на някакви езикови и културни суверенитети. Да го кажа така: не виждам смисъл в разговори от типа на "Това е наше, а не ваше!" или "Това вече не е наше, но е било наше и моля всички да са наясно!". Не разбирам кому е нужно и какъв е КПД на подобни спорове.

Но по темата за охлаждането. В личен план гордостта и себелюбието се считат за крайно лоши черти на характера. Никой не иска да има горделиви и самовлюбени приятели. Не знам дали от тази гледна точка патриотизмът от балкански тип изобщо може да бъде оправдан. При всички случаи обаче човек може (макар да не трябва...) да се гордее тогава, когато изобщо има с какво да се гордее. Иначе би било глупаво. Затова реших да си направя един предпразничен експеримент: преди малко написах "bulgaria's children" в Youtube и първият резултат беше "Bulgaria's Abandoned Children Revisited" на BBC. След това се сетих за страната на Уго Чавес и реших да проверя какво излиза под "venezuela's children" и получих "How Music Saved Venezuela's Children". (Вж. двта клипа в края на поста.)

Не знам къде национал-патриотизмът е по страшен - дали в България или във Венецуела. Но със сигурност знам колко "сериозен" повод имам да се гордея утре. Въпреки че горделивостта е кофти качество.





P.S. Благодаря на Виктор Стоянов, който ме насочи към клипа за детския оркестър от Венецуела.