"Българското" оперно чудо

Иска ми се никога да не съм критичен, винаги да поздравявам утрото с усмивка, да се радвам на дните и да заспивам уморен от щастие. Но не мога...

На едно място в Апостолов Сибиле Левичаров казва: "Румен иска да ни покаже съкровищата на България. Сестра ми и аз знаем по-добре от него: тези съкровища съществуват единствено в българските мозъци." Ето такива неща се въртят в моя български мозък, след като изгледах последното издание на "Българските събития на ХХ век" по Първа програма. Всъщност предаването много ми хареса. Най-вече на фона на всичко, което се върти по разните там "би" и "нови" национални телевизии. Приятно е да гледаш нещо, в което откриваш смисъл. Пък и някои от класациите ме вълнуваха.

Най-напред се почувствах странно, когато 09.09 се оказа политическото събитие на миналия век. Стана ми смешно, когато Димитровград се оказа "архитектурното чудо" на века. Що се отнася до финала, откровено се зарадвах. Какво по-приятно от това да знаеш, че сънародниците ти са решили да предпочетат операта пред разните там конвенционални, "генно модифицирани", както би казал Иво Инджев, чудеса на отминалото столетие. Още повече, че разни патриоти наскоро призоваваха да за повече българска чалга по радио Веселина, защото сръбското и гръцкото не били достатъчно български. Да не говорим за репортажа на BBC за поп-фолка, където беше изказано мнението, че именно това е музиката, която е най-близо до душевността и манталитета на българина.

Е, ако вярвам на БНТ, ние сме преди всичко оперна нация, а чак после фолкаджийска. (Вероятно поради тази причина и Димитровград остана чак на второ място.) Но хайде да бъдем честни: българското оперно чудо е точно толкова българско, колкото са и компютърът, самолетът или двигателите с вътрешно горене. Може би не е нужно да припомням, че Софийска опера е място, в което таваните капят, пее се предимно Верди (до безсъзнание) и няма нормални тоалетни. Да, вярно е, че сме имали и имаме талантливи певци; много от тях се продават добре на световната сцена и т.н. Но някой някога да е чувал, че българска опера на световно ниво? Аз лично - не. (И, да, имам известен професионален опит в музикалната сфера.) Друг е въпросът, че много наши артисти действително правят световна опера на световни сцени.

Една от тях е Александрина Пендачанска. Последният й световен пробив е в Хенделовата Агрипина. И щеше да си бъде живо българско оперно чудо, ако операта не беше написана от композитор, който не е българин, и не беше поставена в Берлин, който пък не е в България.

Приятно слушане!