Куче в българско чекмедже

Както се казва, кучето е най-добрият приятел на човека. Но не и ако става въпрос за България. Тук хора често са жертви на кучета. А понякога се случва и кучетата да стават жертви на човека. Например режат им краката с брадви. Жестокостта към животните обаче е много специална, защото е жестокост заради самата себе си. Пред нея няма как да останеш безразличен. Може би затова героят на Труман Капоти в Хладнокръвно проявява състрадание единствено към едно убито куче.

Самият аз съм от хората, които изтръпват при вида на измъчвани животни. Вероятно защото имам травматичен детски спомен от прибирането на едно куче от улицата пред блока. Или съм такъв по рождение - не знам. Така или иначе вярвам, че състрадателността е част от човешката природа. Затова и подкрепям всички, които поискаха възмездие за отрязаните крака на кучето. Но според някои явно бъркаме.

Проблемът отново е, че "за кучета може, а за хора - не?!", ако мога да перифразирам каузата на патриотите, които роптаеха срещу Хаити. Сценарият е все същият: в България пребиват и убиват хора; няма пари за лечение на деца с тежки заболявания; да се вдига шум за отрязаните крака на едно куче е малко гадничко на фона на всичко това; "кучезащитниците" да ходят да се скрият някъде - най-добре вдън земя и да вземат всички помияри със себе си. Титаните на българската журналистика в Интернет - News.bg - дори тържествено оповестиха, че "спираме да пишем за кучето Мима":

Така ще е докато стотици български деца не могат да заминат за лечение в чужбина, защото нямат необходимите средства за това.

В тази държава явно можеш да дразниш дори когато си състрадателен. Сякаш не е ясно, че проблемът е не защо хората се събират заради страданието на едно куче, а защо не се събират заради страданието на други хора.

(Снимка: Neterra.tv)