Разбрах я от сина му, с когото работим заедно. Разбира се, ще премълча името на държавата, която представлява посланикът, както и името на колегата си. Ще го наричам просто Х. А историята бих искал да разкажа на фона на три неща: клипа с "главния мултак на Републиката" (вж. долу, получих го от подопечните му Софийски солисти, с които сме приятели във Фейсбук); казусът с "крайно нуждаещите се" питомци на нашенски съдии; и, разбира се, "Мисия Лондон".
Всъщност от самото начало нещата с Х. ми изглеждаха малко странни: дипломатически потомък, а идва на работа с... автобус. Винаги точно в 9.30 сутринта - горе-долу по същото време, когато започвам и аз. Освен това работи много. Завчера се разходихме до Националния исторически музей. Исках да му разкажа за съкровищата на България - онези, за които Сибиле Левичаров пренебрежително казва, че "съществуват само в българските мозъци". Оказа се добра идея. Музеят много ни хареса, направих купища снимки. После продължихме с бири в центъра. Попитах го дали бърза да се прибира, а той ми отговори, че най-късно в 9.45 трябва да си бъде вкъщи: майка му се прибирала с такси от летището и трябвало да я посрещне, за да плати на шофьора. Усмихнах се: нима посолството няма кола и шофьор, които да докарат съпругата на посланика? Моят колега просто ми каза, че баща му е малко стриктен и държи автомобилът да се ползва само за служебни ангажименти. Без изключения.
Какво да се прави - стил на работа... За разлика от други стилове на работа на много знайни и незнайни, избираеми и назначаеми държавни служители в трети държави. Такива като мен пък могат само да се дивят и да завиждат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар