De improviso

Неделя, 27 юни, ок. 16 ч. Минавам покрай наскоро ремонтирания площад "Гарибалди". Погледът ми се спира на изтръгнато бетонно колче, търкулнато покрай една от пейките.

Вторник, 29 юни, 8.30 ч. Докато се приготвям за час, хвърлям един поглед на новините. КРОСС съобщават, че в София са обесили куче. Има и снимка.

ок. 13.15. Пътувам към вкъщи. Минавам покрай бензиностанция и виждам, че незрящ се опитва да пресече булеварда. С него има човек от персонала. Намалявам скоростта и давам предмиство. Черничък голф вдясно зад мен започва да надува свирката. Обръщам се и виждам как някаква тънка чернокоса шофьорка ми пищи: "АРЕ КАРАЙ БЕ-Е-Е, ДА ТИ Е*А МАЙКАТА-А-А!". На свой ред се обръщам и аз и става много неприятно...

Каква е връзката? Че става въпрос за дни и дела на боклуци. Дано не преувеличавам. Но миналата седмица попаднах на един стар брой на Вайс, където (макар и в друга връзка) Димитър Коцев го е казал много добре:

Това са едни боклуци, които тънат в боклуци, раждат боклуци и накрая се превръщат в боклуци.

Към съветите на автора мога да добавя само един. Ако видите отпадък от третия вид - и ако ви стиска, разбира се - плюйте в колата й/му. В жалкото ежедневие на такива тънки чернокоски не би могло да има повече достойнство, отколкото в ежедневието на плювалника.

"Реабилитиран по право убиец"

В знойния следобед на днешния 15 юни, докато се опитвах да се сдобия със свидетелство от Бюрото за съдимост (София, Св. Патриарх Евтимий 2), попаднах на това:

Образец за попълване на заявление. Сигурно са били шегаджии. Втората ми хипотеза е, че някой е решил да си го върне на администрацията, която (както се вижда от образеца) издава въпросното свидетелство при представяне на лична карта И акт за раждане.

Вчера например ме отпратиха, защото имах само лична карта. Вероятно не съм бил нито първият, нито последният. Зачудих се, че работата не може да се свърши само с лична карта - стори ми се, че ЕГН е напълно достатъчен. "Ама разбира се, че не може!", отговори ми служителката - през винаги неизменното прозорче с големина на една човешка длан.

Разбира се, аз не разбирам откъде се разбира, че не може, но както и да е... На фона на разни други работи това са бели кахъри :-)

Честване на РД в Il Corriere

Българските медии почетоха рождения ден на премиера подобаващо. В Труд например най-много се вълнуват от подаръците: "лъвче" и "най-скъпото за един мъж". Логично, акцентът попада върху визитата на Силвио Берлускони: "Той е толкова голям, че ме засенчва" е друго водещо заглавие на любимия вестник, който - било за краткост, било заради винаги добре дошлата атмосфера "по пантофи" - понякога се обръща към италианския премиер по малко име.

Но какво толкова? Нима не всички знаят, че Бойко Борисов и Силвио Берлускони са близки приятели?

Ами всъщност може би не всички. Понякога даже си мисля, че въпросното приятелството е почти целенасочено вестникарско клише - "медиафакт", така да се каже, извън кутийката на който не може нито да се мисли, нито да се говори, нито да се пише. Хрумва ми, че такива "медиафакти" имат дълга традиция в българските печатни медии. Нима "не всички знаят", че Ахмед Доган е безспорно един от най-опитните и мъдри професионални български политици? Или пък че Симеон Дянков има сприхав характер и е крайно невъзпитан? 

Все пак може би не всички... (Имам предвид Борисов и Берлускони, не Дянков и Доган.) Иначе как да си обясним факта, че il Cavaliere бърка малкото име на българския премиер? В тази връзка препечатвам материала на Кориере делла сера от вчера. Той действително се появи и в български издания, но с 24 часа закъснение и, разбира се, неизменно в прегледите на чуждестранния печат.

Защо ли?

FESTA DI COMPLEANNO - Prima di partire da Sofia direttamente per la Libia, Berlusconi (in Bulgaria col vicesindaco di Roma, Mauro Cutrufo, e con il sindaco di Salemi Vittorio Sgarbi) ha festeggiato con un pranzo in una località coperta da uno stretto riserbo il compleanno del premier bulgaro, Boyko Borisov. «Sono sicuro che Boris ed io continueremo a fare insieme buone cose per l'Italia, la Bulgaria e l'Unione Europea» ha promesso il Cavaliere al premier bulgaro, chiamandolo erroneamente Boris invece che Boyko. Dal clima caldo della cerimonia, risulta chiaro che i rapporti tra i due Paesi sono stretti. «Questa statua testimonia un'antica vicinanza e amicizia che si è rinnovata ultimamente con grande forza perchè è eccellente la nostra collaborazione per l'economia, la cultura e la politica» ha confermato Berlusconi all'inaugurazione del monumento dedicato a Garibaldi. «Sono felice di essere stato come premier avvocato della Bulgaria - ha detto ancora il Cavaliere - sostenendo con grande convinzione che dovesse ritornare in Europa e quindi diventare membro della Ue».

"Безобидния"

Към публицистиката на "безобидния" Иво Инджев не мога да бъда безпристрастен. Просто смятам, че неговите клавиши са най-острите.

Може би всичко е заради личната му дарба за писане на съвършени изречения. И най-вече заради  таланта, с който успя(ва) да (с)печели своите "Пулицър и Нобелова награда едновременно" направо от читателите.

Затова няма как да не споделя лицето на ето тази особено ценна нова придобивка:

Петиция на издателства Оксфорд, Кеймбридж, Макмилън и ПОНС - България

Те правят най-добрите учебници, които могат да се намерят на българския пазар.

Но не и според действащите към момента критерии за подбор на "одобрени учебници".

Историята малко напомня тази с недобрата акредитационна оценка на Американския университет в Благоевград: хубава им била библиотеката, ама книгите - само на чужди езици и най-вече на английски.

Шансовете нещата да се нормализират с новия закон за средно образование изглеждат сериозни. Все пак ви призовавам да подкрепите петицията на Оксфорд, Кеймбридж, Макмилън и ПОНС тук.

(Изображение: Ox.ac.uk)