Блогът на Мартин Осиковски

29 юли 2010

Милион и една разлики

Както писах завчера, между България и Македония трудно могат да се намерят някакви големи разлики. Другояче стоят нещата, ако се сравняваме с добрата стара Англия. Който е имал късмета да прекара там и една седмица дори, добре знае за какво говоря.

Но аз искам да взема повод от следното заглавие в днешния Дейли мейл:
Новите собственици на Харъдс намират колите си със скоби пред магазин, който са придобили за 1.5 млрд паунда
Няма значение, че става дума за Ламборгини и Кьонигсег на обща стойност милион и половина паунда; няма значение, че собствениците са паркирали пред собствения си магазин; няма значение дори това, че става въпрос членове на Катарската кралска фамилия. Значение има само "незаконното паркиране", illegal parking. Впрочем, доколкото съм забелязал, в добрата стара Англия това словосъчетание има много устойчиво присъствие на табелите, които указват режима на паркиране. 

У нас е друго. У нас понякога много неща имат значение, понякога нищо няма значение, но резултатът винаги е един и същ: хаос и невероятно много ядове. Може би няма по-лесен и неприятен начин човек да се убеди в това от една 15-минутна разходка по "пехешходния" (ама друг път) бул. Витоша в родната европейска столица. Ако пък на някого му хрумне да сравнява София и Лондон, може да си води записки в рубриката "Милион и една разлики".



28 юли 2010

Открийте десетте разлики

Българите и македонците се вдъхновяват от историята по удивително сходни начини. Даже си мисля, че нашите два народа се различават повече в езиково отношение, отколкото по манталитет.

Македонците например си имат Васил Ильов. В България го познаваме от "Господари на ефира", където се прочу с теорията си за "седумдесет и седемте иляди години" и македоницата. Е, в Македония го дават и по националната телевизия. По нашата национална телевизия пък вчера изтече репортаж за нова книга на Владимир Цонев. Изследването за "гените на древните българи" е "съобразено с най-новите изследвания в различни области на науката". Цонев доказва, че българите вероятно са в основата на европейската цивилизация. По думите на автора:
Българите са един от най-древните народи в Европа и света и това го доказват изследвания на гените. В книгата се опирам на две генетични изследвания - едното е на националната генетична лаборатория, а другото е един паневропейски проект, който е приключил 2000 г., но за съжаление у нас е непознат.
Целият репортаж може да се види в сайта на БНТ. Васил Ильов е достъпен и в YouTube. Струва ми се, че двете материалчета спокойно могат да минат в рубриката "Открийте десетте разлики":

19 юли 2010

Странни люде

Живея в източните покрайнини на София. Всъщност в един от кварталите, които минават за хубави - встрани от праха на Софийското "сити". Но на нашата улица - както впрочем и на всяка друга улица във всеки друг български град - хората не споделят максимата "Живей и остави другите да живеят". Или поне нейната втора част - тази за "другите". Иначе живеят с всички присъщи на пълноценния модерен живот странични дейности: спят, будуват, хранят се и се размножават, произвеждат отпадъци и т.н.

Проблемът е, че понякога забравят, че и на другите им се налага да вършат същото и би било добре, ако някак си можехме да не си пречим взаимно.

Мисля за това поне по два пъти на ден - рано сутрин и привечер, изминавайки разстоянието от 50-ина метра между входа и паркинга на нашата кооперация. В краката ми - пластмасови чашки, кофички, торбички, фасове, кашони от домакинска техника. Хората не обичат да си създават затруднения - безсмислено е да търсиш алтернативни решения, щом като няма физически пречки боклуците да се търкалят направо на улицата. Никой не прави забележка на никого. Понякога си мисля, че такъв е българският прочит на принципа "Остави другите да живеят". Онзи ден дори намерих найлонова торба с какалашки от варени царевици току пред входа. Никой не се беше впечатлил. Ядосах се и реших да оставя бележка с питанка, удивителен и кратки благодарности. Торбето престоя така 48 часа. Резултат - никакъв. Накрая просто ми се наложи да изхвърля всичко собственоръчно. Както впрочем правя понякога и с гореспоменатите кашони, чашки и кофички от кисело мляко. Малко ме е срам, но няма значение.

Вече не знам какво да мисля. Странност ли е да харесваш чистите улици и тротоари? Тъпо ли е да се опитваш да подскажеш на хората около себе си, че трябва леко да си коригират навиците? Ако да, то на странниците им остават само Терминал 1 и Терминал 2 - обичайните до втръсване изходи от кризата, мръсотията и всичко останало.



(Снимка: Detstvoto.com)

16 юли 2010

Пряко от Софийския

Следват снимки на едно от таблата на историците от СУ, както и на стикери пред тяхна аудитория (партер, Северно крило).

Няма значение дали пропагандните плакатчета на "Сите българе заедно" имат място в (историческия факултет на) едно висше училище. Важното е, че някои хора май никога няма да се преборят с нагона към индоктринация. Независимо дали са родени преди или след 1989 г.



05 юли 2010

Химни, още химни

Значи, мисля си, сигурно мнозина се чудят дали новият опус на ВМ няма да вдъхнови написването и на други химни - за останалите министерства, ведомства, служби и т.н.

И тутакси се сещам, че "Нашата полиция" всъщност не е прецедент! 

Ето например как възпява делото на българския разузнавач друг любимец на родната музикална сцена - г-н Михаил Белчев:



И нещо направо от извора (и то съвсем не лошо като музика, ако трябва да бъда честен...):  

03 юли 2010

"Нашата полиция"

Глупостите раждат единствено глупости.

Ето каква глупост роди моята глава на фона на две инфарктни дузпи от срещата между  Парагвай и Испания (в момента е малко след 23.00).

Вдъхновението дължа на новия хит на Веско Маринов. Доказателственият материал е в линковете.

(Междувременно резултатът вече 0:1...)

;-)

Нашата полиция


Ако някой кара против правилата
по надупчените улици на махалата,
истината днес е само тази -
картата от МВР го пази.


Ако някой астрата паркира
без места и знаци да подбира
истината е отново тази -
синият буркан го пази.


Ако някой вярата убива,
кара без колан и хич не се прикрива,
истината пак и пак е тази -
с картата от МВР ще се предпази.


Хора, тУрете му пепел,
хора, разберете ги добре!
Туй е положението - така се служи
в българското МВР!


P.S. "Нашата полиция" вече може да се чуе тук.