Работа в седнало положение

С мързел проблеми не се решават. Да се мързелува понякога даже е опасно. Особено когато мързелуват т.нар. органи на реда. Те много често обичат да се крият по тъмните кьошета на глухи квартални улици и всички знаем колко неприятно и безрезултатно е това. В крайна сметка си оставаме само с публичните оплаквания, че полицаите трябва да са по тези и тези кръстовища и край пешеходните пътеки. Проблемите задължително остават нерешени и всяка вечер новинарите запълват време с безсмислени репортажи за поредната тежка катастрофа край село еди-кое си.

Но каквото и да се говори, най-опасните герои винаги успяват да се измъкнат. Просто защото такива като тях не се ловят в неподвижно състояние под уютното прикритие на храстите.

С подслушвачите и техните говорители по редколегиите е горе-долу същото. И тук, изглежда, се разпорежда мързелът - поне отчасти. Какво по-лесно от това да вършиш работа на столче със слушалки на ушите? Или пък да свалиш малко материал за утрешния брой на вестника от флашка на "млад непознат мъж, който чакал пред редакцията, усмихнал се и пожелал успех"? Неприятното в случая обаче е това, че на лошите със сигурност ще им се размине. Те приличат на най-наглата местна порода шофьори, които човек може да си представи - онези, които няма как да бъдат хванати в седнало положение.

Затова и ще продължат да действат по техния си начин. А на нас май ни предстои да видим единствено как ще бъдат ударени баламите. За съжаление...

(Изображение: Newcellphonespyware.com)

Три в едно

В София вероятно има стотици недовършени строежи като този:

Това, че са грозни, е най-малката част от проблема. В нашия случай изкопът около основите служи за контейнер за боклук:

Най-неприятното е, че благодарение на предприемача една чисто нова улица е пред съсипване. Тук може да се види разбитият бордюр и отчасти потъването на асфалта след дъждовете тази есен и топенето на първия сняг:

Ще съм благодарен за всеки коментар с конкретна идея какво може да се направи в случая. Гледаме се с този строеж всяка сутрин повече от година и, честно казано, търпението ми отдавна се изчерпа.

Нещо ново от мен по книжарниците...

Скъпи познати и непознати читатели,

Честита Нова година!

Първата ми книга - Убежища на вярата (София: УИ "Св. Климент Охридски", 2010; меки корици, 280 стр.) - e вече на пазара.

Посветих на тази работа последните (почти) пет години от живота си.

Става въпрос за идеи, хора и пътища от далечното минало. Малко повече ще разберете от резюмето на корицата долу; тук можете да хвърлите едно око и на съдържанието в английския му вариант.

Ако ви се струва интересно, ето къде можете да намерите книжката (продажната цена е 7 лв.):

• Книжарница "Петър Берон" (на "Шишман" и "Аксаков")
• Книжарницата при СБХ (до Ректората на СУ)
• Български книжици (на място, както и в електронната книжарница)
• Книжарницата на "Сиела" в Ректората на СУ
• Православната книжарница на "Бенковски" и "Дондуков" (скоро и в електронната книжарница)
• Католическата книжарница на "Анджело Ронкали" 2
• Малката книжарничка срещу бариерата на Ректората на СУ

(Щракнете за пълен размер)