"Мира" и останалите, спите ли спокойно?

Пиршество за очите и радост за любопитните уши - това описание най-добре приляга на репортажите на ьТВ за кризата със заложниците в Сливен. Четците от екрана на телевизора кимаха разбиращо и безкрайно състрадателно с глави; Миролюба Бенатова беше навсякъде, по всяко време и даже на няколко места едновременно; живата връзка от мястото на събитието се оказа предпочитаният деликатес в менюто на всички сутрешни, обедни, вечерни и извънредни блокове на ьТВ.

Сигурен съм, че и по други телевизии е било и продължава да бъде същото. Аз просто имах нещастието да избера гореспоменатата. Предполагам, че през следващите дни репортерите ще насочат интереса си към съседи, колеги и приятели на нещастника. Вероятно ще ги питат що за човек е бил той. Ако имат късмет, в някакъв момент ще могат да изиграят и коронния си номер в съдебна зала с още по-безсмисления въпрос: "Стефане, кажи ни, моля те, защо го направи?".

Казвам "ако имат късмет", защото може и да нямат. Представете си, че този човек - впрочем какъвто и да е той и каквото и да е направил! - посегне на живота си; помислете си също, че той най-вероятно е изгледал цялата телевизионна помия, след като е прострелял охранителя в банката; в съвършено хипотетичен порядък бихте могли да допуснете, че всичко това изобщо го е подтикнало да задържи заложниците; и пак в хипотетичен порядък бихте могли да допуснете, че това, което телевизиите продължават да бълват в централните си емисии, ще изиграе много ключова роля за решението му да посегне или да не посегне на живота си. В крайна сметка Миролюба Бенатова току-що (му) го подсказа в прав текст: "Ако той реши да сложи край на живота си, това е негово право."

И така докато развиете български вариант на Стокхолмски синдром. Аз вече го развих. Затова просто искам да попитам: "Мира" и останалите, ще спите ли спокойно, ако се случи нещо? С радост ли ще си харчите заплатите, ако нещо вземе, че се случи? Следващия път пак ли ще заливате зрителите си до смърт с подробности и живи връзки, ако този път наистина нещо се случи?

(Изображение: Dandavats.com)

P.S. 25 март @ 17.45 - най-лошото не се случи; слава Богу. Въпросите в последния параграф продължават да ме вълнуват. Задавам ги отново - в бъдеще предварително време в миналото вместо просто в бъдеще време.

Щяхте ли?!