Брачната проповед на епископа на Лондон

Бях предвидил този превод за следващия медиен обзор на сп. Християнство и култура - нова рубрика, която започнах да списвам от началото на тази година. Оказа се, че друг превод вече е публикуван в по-ранен брой. Понеже моят вариант беше вече завършен, реших да го пусна тук. Благодаря на д-р Димка Гочева (ФФ на СУ), която във Фейсбук първа насочи вниманието ми към проповедта на Ричард Чартърс. В цялата медийна каша около "сватбата на века" това сякаш беше най-смислената част:

„Бъдете тези, които Бог е поискал да бъдете, и вие ще възпламените света.” Така казва св. Катерина от Сиена, която честваме днес. А бракът е начин, по който мъжът и жената взаимно си помагат да се превърнат в това, което Бог е предвидил за всеки един: да бъде най-дълбоко и най-искрено самият себе си. 

Мнозина се страхуват за бъдещето на нашия свят, но посланието на празненствата в тази страна и отвъд нейните брегове е правилното: това е ден, изпълнен с радост! Хубаво е, че хора от всички континенти могат да вземат участие в празника, защото днес, както трябва да бъде на всеки сватбен ден, е ден на надежда.

В някакъв смисъл всеки брак е кралски – с младоженката и младоженеца като крал и кралица на творението, създаващи нов живот заедно, така че животът да процъфти през тях в бъдещето.

Уилям и Кейтрин, вие избрахте да сключите брак пред погледа на един щедър Бог, Който обичаше света толкова много, че отдаде Себе Си за нас в лицето на Иисус Христос. 

И в Духа на този щедър Бог, съпругът и съпругата се отдават един на друг. 

Духовният живот нараства, когато любовта намери своя център извън нас самите. Изпълнените с вярност и отдаденост лични отношения разкриват врата към мистерията на духовния живот, в който ние откриваме това. Колкото повече даваме от себе си, толкова по-богата става душата; колкото повече отиваме отвъд себе си в любовта, толкова повече ставаме наистина самите себе си и нашата духовна красота се разкрива с по-голяма пълнота. В брака ние търсим да пренесем себе си в по-пълен живот. 

Разбира се, изключително трудно е да се отклоним от себичността. И хората могат да си мечтаят да успеят в това, но за да се изпълни тяхната надежда е нужно тържествено решение, че – независимо от трудностите – ние избираме пътя на щедрата любов. 

[...] 

Намираме се на прага на един век, който е изпълнен с обещания и опасности. Човешките същества са изправени пред въпроса как да използват мъдро енергията, предоставена с откритията на миналия век. Ние няма да бъдем спечелени от обещанията на бъдещето с повече знание, а по-скоро с повече любяща мъдрост и почит – към живота, към земята и един към друг. 

Бракът би трябвало да преобразява, като съпругът и съпругата превръщат един другиго в свои произведения на изкуството. Преобразяването е възможно, стига да не таим амбиции да променим партньора си. За да се спусне Духът, не трябва да има никакво принуждение; всеки трябва да остави на другия пространство и свобода. Чосър, лондонският поет, обобщава това в много съдържателна фраза: „Любов и дружба не търпят господство. / Щом дойде то, в миг бога хвърковат / на любовта напуща този свят.” 

Понеже истината за Бога е избледняла в толкова много човешки животи на Запад, съответно на това напоследък се появява нарастване на очакванията, че единствено личните взаимоотношения могат да доставят смисъл и щастие в живота. Това означава да натоварим партньора си с твърде тежък товар. Всички ние сме несъвършени – всички се нуждаем от любов, която е сигурна, а не угнетяваща, всички се нуждаем от прошка, за да бъдем щастливи. 

Като се движим към своя партньор в любовта, следвайки примера на Христос, Св. Дух в нас се раздвижва и може все повече да изпълни живота ни със светлина. Това води до семеен живот, който предлага най-добрите условия, в които следващото поколение да прилага и разменя онези дарове, които превъзмогват страха и разделението и подготвят идването на света на Духа, чиито плодове са любовта, радостта и мирът. 

Моля се както всички присъстващи тук, така и милионите, които наблюдават тази церемония и споделят вашата радост, да направим всичко по силите си, за да ви подкрепяме и защитаваме във вашия нов живот. 

[...] 

Подпомогнати от нашия съюз, помогни ни да утешаваме и да служим на страдащите. Молим за това в Духа на Иисус Христос. Амин.