Лице на българския туризъм

За него може да се говори много - имам предвид туризма. У нас например хлябът в ресторанта се заплаща: непрепечените филийки по правило струват 0.10 лв., а препечените - 0.20. Някъде ще ви поискат пари дои за лимончето в чая - тази година ми се случи във Варвара (хотел "Варвара"), където ме таксуваха 0.30 лв. допълнително към чая за 0.80 лв. Вода безплатно няма да получите в никакъв случай. Хотелите по правило са със странна архитектура, стените често са от гипсокартон - молете се съседите ви да не хъркат! (В гореспоменатия хотел ние нямахме този късмет...) Можете да се натровите, можете да се удавите в незаконни басейни, нечистотиите се изливат направо в морето, а по плажа току виж сте се натъкнали на трупове на делфини. Готина играчка за децата. Ако сте от чужбина, могат да ви изоставят на летището, защото туроператорът изобщо не е платил билетите.

Впрочем през цялото време не става ясно защо тези туристи изобщо са били доставени в България, щом плащане не е било извършено! В този смисъл най-големият виновник за целия цирк остава т.нар. "национален превозвач" Bulgaria Air - компания, спрямо която прилагам стратегията си за Лукойл: по-добре малко по-скъпо, но на всяка цена от друг търговец.

Накрая едно от лицата на българския туризъм ще се появи по медиите, за да се жалва колко несправедливо е всичко това, защото "България е най-хубавата страна на света", "като нашата природа няма друга по света" и "храната ни е чудна", но с уговорката, че "гафове стават по принцип навсякъде".

Ето го и него - председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска организация г-н Благой Рагин, родом от с. Ярлово. Видетото долу дава отговор и на въпроса защо Рагин с такъв ентусиазъм предложи на "братушките" безплатни почивки на Черно море догодина, докато туристите от Финландия бяха оставени да се оправят така, както само Финландия може да ги оправи.

На фона на този председател, струва ми се, всеки може сам да си направи изводите за манталитета на българския туристически бизнес.

Моят кандидат в точки и подточки

Yellow Pinkie

Набързо нахвърлях част от предизборната програма на своя идеален въображаем кандидат-президент. Тя е съобразена с разбиранията ми за конституционния смисъл на институцията "държавен глава" в (парламентарната република) България. Практическият ни опит от последните 15-ина години показва, че повтарянето на тези самоочевидни истини не е напълно лишено от смисъл.

Ето как изглежда програмата в конспективен вид:

1. През целия си мандат не ще изгубя съзнание, че живеем в условия на парламентарна република. 

2. Ще бъда отговорен президент, т.е. няма да върша неща, които не са моя отговорност по конституция и за които никой никога не може да ми потърси никаква отговорност. 

3. В тази връзка няма да безотговорно да обещавам нищо във връзка със следното (вж. тук, тук и/или тук, но не само): 

3.1. подобряване на икономическата среда;
3.2. борбата с битовата и/или организираната престъпност;
3.3. данъчната политика;
3.4. социалната политика;
3.5. пенсионната реформа;
3.6. реформата на съдебната власт;
3.7. борбата с монополите;
3.8. здравеопазването;
3.9. енергийната политика на страната. 

4. Изобщо тържествено обещавам и се заклевам, че в никакъв момент няма да си въобразя, че президентската институция е част от изпълнителната власт в нашата, повтарям, парламентарна република. 

5. Няма да ловувам. Гадно е поне според някои българи, а аз желая да бъда президент на всички българи. 

6. Декларирам, че освен руски говоря отлично поне един чужд език.

Седесарски шутове?

Когато загубя ориентация и престана да разбирам кой в кой отбор играе, вестниците са ми достатъчни. Бърз преглед на водещи заглавия в тиражни издания и проблемът е решен. Похвалите и клетвите са моят последен и най-сигурен политически ветропоказател! В този смисъл оставям следващите изображения без коментар. Само ще изразя скромното си съжаление, че ни (ми?) липсва нормално политическо дясно - както и нормално политическо ляво.

Стандарт

Монитор

Храна за размисъл: Mediapool