 |
| Изображение: Pressclub.bg |
Да се гласува утре може би няма да е много приятно, но и няма да бъде съвсем лишено от смисъл. За хората, които не подкрепят нито един от двамата кандидат-президенти, изборът действително ще бъде труден. Хипотетично, ако един гласоподавател не харесва нито Ивайло Калфин, нито Росен Плевнелиев, окончателно решение трябва да се вземе с чисто рационални средства, защото никакво политическо пристрастие не може да наклони везната в полза на единия или на другия кандидат.
В общи линии ми се струва, че сили трябва да премерят две позиции: една принципна политическа и една конкретна геополитическа. Принципната политическа позиция се състои в това, че не бива да се допуска партийна концентрация на власти; следователно като кандидат на ГЕРБ Росен Плевнелиев трябва да загуби, за да се поддържа балансът. По думите на "дядото на нацията": "власт власт спира". Геополитически погледнато пък в лицето на Ивайло Калфин разполагаме с кандидат, който вече е засвидетелствал симпатии към енергийната политика на своя предшественик Георги Първанов. Калфин следователно трябва или не трябва да бъде подкрепен в зависимост от това дали гласоподавателят подкрепя или не подкрепя създаването на втора атомна и т.н.
Това значително опростява нещата. Съпоставяйки тези алтернативи, всеки може да реши за кого да гласува и даже да гласува с желание.
На втори прочит даже ми се струва, че аргументът за концентрацията на властите леко куца. Да не забравяме, че президентската институция по закон не е никакъв център на власт. (Напротив, превръщането на президентската институция в псевдо-легитимен център на власт е най-сериозната критика, която може да се отправи към вече оттичащите мандати на Георги Първанов.) Доколкото ми е известно от историята, политическите науки и нашата конституция, политическите власти тук са три и се конституират взаимно. Един парламент може да състави правителство в съответствие с наличното парламентарно мнозинство и вероятно всички ще се съгласят, че това не води до преяждане с власт. За какво преяждане с власт следователно може да става дума, ако едно парламентарно мнозинство излъчи успешни кандидати за президент и вицепрезидент?
Както отбелязах в началото, разсъжденията ми са съвършено безпристрастни. Просто се опитвам да взема някакво разумно решение за утре. Тъй като няколко пъти се хвърлях от едната крайност в другата, реших да обмисля спокойно нещата. И измислих това.
