Блогът на Мартин Осиковски

20 октомври 2011

Голата истина за тоалевизорите

Вълнението във Фейсбук страничката на едно от иначе хубавите предавания на БНТ е трогателно. Разбирам ги - искат да се защитят, но сякаш повече разбирам сравнението за публичния дом на Светльо Витков. И го казвам без всякакви предизборни пристрастия - честно! Просто напоследък рекламите започнаха да ми идват в повече. И, много меко казано, намирам за отвратително превръщането на редакционните съдържания в рекламни блокове. Това удря поне два звучни шамара на публиката: първо, допуска се, че политическите кандидатури могат да се продават в телепазарни прозорци; второ, оказва се, че достъп до тия телепазарни прозорци имат само платежоспособните. В такъв случай само аз ли съм объркан от глупавото предупреждение, че "купуването и продаването на гласове е престъпление"?!

Но както и да е - обратно на Светльо Витков и БНТ. Най-напред водещата на Референдум беше обвинена, че не е направила уточнение за таксите участие на кандидатите в т.нар. предизборен дебат на БНТ. Честно казано, разбирам я - какво по-срамно за един (добър) журналист от това  да си продава предаването? После Светльо Витков сравни репликите във въпросния дебат с реплики в порно филм - това го разбирам още по-добре. Най-сетне от Референдум започнаха буквално да припомнят текста на закона - един вид измивайки си ръцете с това, че го спазват.


Това вече не го разбирам! Както писах и на тяхната стена - така се оправдават пред буквата на закона, но не и пред зрителя. Всеки човек в крайна сметка има разум и съвест. Ако се случи този човек да работи в публична медия, не виждам какво му пречи да възрази на правилата, ако те пречат на съвестта му. Справка - по света, но не и у нас. Казано съвсем просто: колеги, ако имате позиция, защо поне не я заявите? Този въпрос има три възможни отговора: (1) нямате позиция; (2) нямате нищо против закона в сегашния му вид; (3) не приемате закона в сегашния му вид, но не смеете да го заявите публично. За съжаление и в трите случая губите/губим - както медията, така и зрителите.

В крайна сметка ни остават минимум две неща. Първо, възможност за лесна ориентация в президентските кандидатури: от групата на читавите най-читави явно са медийните аутсайдери. Те поне не са за продан. Второто нещо, което остава, е чисто голата истина за българските "тоалевизори". Ето я:

Изображение: Denis Lopatin, via Facebook

Няма коментари: