За прасетата и хората

На разгърдената, разпищолена, успешно продаваема и дебелашка медийна глупост трябва да се дава отпор. Не защото от това има някакъв практически смисъл - глупостите, които се продават добре, така или иначе ще се продават добре, докато не поумнеят купувачите. Смисълът е в поддържането на добра лична хигиена на духа. Затова искам да напиша няколко думи за "Смешния плач за прасето" (Мартин Карбовски).

Снимка: Razkritia.com

Ще пропусна между другото иронията, че тъкмо този автор се занимава с темата за прасето. (Пък и може би разликата е в това, че във втория случай става въпрос за малко декоративно прасенце.) Какво ни казва всъщност материалът? Първо, "бъдете последователни - спрете милионите свински погребения преди и след Коледа"; второ, "спрете да се гирижте за прасетата, а да забравяте за съдбата на Стоян Балтов например. За двете деца, убити пред дискотека "Соло"."

Струва ми се, че трябва да си пълен морален импотент, за да не виждаш нищо извратено в измъчването и убиването на животно за забавление. (Да, личното ми убеждение е, че това е извратено винаги, когато човек се забавлява, докато убива - независимо дали убива с удоволствие за прехрана или убива само за удоволствие.) По-страшно обаче е второто - вечното натякване, че проблемите с правата на животните са бял кахър, защото има далеч по-сериозни проблеми с опазването на човешките права. Пази Боже да си около въпросния автор и да кажеш някоя добра дума за "Четири лапи", "Sofia Animal Rescue" и т.н. - неизбежно ще се окажеш лицемер, изверг, национален предател и какво ли още не.

Малко подробности от страницата на "Четири лапи"

Тъкмо това градиране на проблемите обаче представлява безмерна глупост. Оказва се, че едни проблеми не трябва да бъдат решавани, преди да бъдат решени други проблеми. По-точно: че никой няма право да решава никакви второстепенни проблеми, докато всички първостепенни проблеми не са били решени веднъж завинаги. С две думи, докато страдат хората, страданията на не-хората могат да се пръждосват по дяволите.

Пропускам съображението, че престъпления срещу личността се извършват например в САЩ и при това на никого не е хрумвало да оспорва моралното право на HSUS да извършва дейност. По-важното е, че съхраняването на правата във всички сфери на правораздаване е проблем, който никога няма да бъде решен напълно (както е известно, не и на тоя свят). Няма как, значи, едни сфери на правораздаване да стоят в режим на изчакване, за да могат, видите ли, други да цъфнат и вържат.

Подобно градиране е подчинено на удивителна интелектуална неспособност за превъзмогване на идола на "базите" и "надстройките" и всъщност е страшно марксистко. Направо по бедняшки марксистко! Нали си спомняте? Ако "материалната база" на обществото не е о'кей, разни там работи като изкуства и прочие могат да си гледат работата; първо трябва да се мисли за корема, а чак после - за главата. Мисля си, че докато не се пресече тази дебелашка страст за степенуване на потребностите, защитниците на животните винаги ще свършват като лицемери. Какъвто съм в този смисъл и аз.