Двеста и петдесет години по-късно

Ръкописът от 1762 г.

Натъкнах се на грозен и тъжен албум със заглавие "Градът, който иска да изяде Пирин" в профила на Стефан Аврамов във Фейсбук. В албума обаче има една снимка, която говори повече от останалите - не само за това, което се случва в този град, но по някакъв начин и за историческата съдба на нашия народ като цяло. Както мнозина са отбелязали в коментарите, това изображение адресира много добре един от вечните български въпроси: "Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род [...]?"

Двеста и петдесет години по-късно
(© Стефан Аврамов)

Лешоядите са почти еднакви навсякъде

Тази сутрин попаднах на чудесен материал на Би Би Си за грешките в медийното отразяване на събитията в Нютаун - препоръчвам горещо.

А изображенията, които следват, са много показателни за глупостта на лешоядите - и за това, че "да имаш право" и "да бъдеш прав" (понякога) са две много различни неща.

Статус на Райън Ланза - посочен за нападател погрешка 

Статус на местния вестник - да имаш право и
да постъпваш правилно са две различни неща

Защитникът на правата и свободите

Днес ми се наложи да изпия едно кафе на топло в сладкарница "Лагуна" на Христо Белчев. На съседната маса едър джентълмен жадно смучеше пура, докато в един момент клиентка на заведението не се оплака на сервитьорката:

- Извинявайте, но този човек пуши пура.
- (...) Господине, пречите на момичето.
- (...) Пу да й §%€§№$%№$!

Самата истина. Но аз не се притеснявам! Правата на клиента с пурата, на собственика на заведението и на още много други като него ще бъдат защитени. На сервитьорката пък няма да й се налага да обяснява на клиентите си, че "пречат на момичето" (сякаш проблемът не е в това, че някой нарушава закона, а че нарушаването на закона пречи там на някого си!). За това ще се погрижат хора като Благой Рагин, който вече е обявил готовност за обявяване на гражданско неподчинение от страна на БХРА, ако до края на годината пълната забрана за пушене не отпадне.

Браво, г-н Рагин!

Честита "най-модерна" детска градина!

Така я представиха в един репортаж на БНР от преди месец и нещо - като "най-новата, най-модерната, уникална в сравнение с другите". Истината е доста по-мърлява. Казвам го не само като жител на София и данъкоплатец, но и като баща, на когото съвсем скоро ще му се наложи да кандидатства за място във въпросната детска градина. 

Снимките, които следват, показват състоянието на 72 ОДЗ днес, 5 септември 2012 г. - само седмица и нещо преди края на ваканцията. Ако някой изобщо може да се зарадва на изпълнението на този проект, то аз съм отчаян. Съжалавам, но е ненормално една чисто нова детска градина да изглежда по този начин.

Това е новият тротоар. Отстрани вече е разбит, а в средата е забоден ръждив осветителен кол с открито окабеляване. 

В някакъв момент колчетата срещу паркиране буквално са свършили и майсторите са оставили тротоара надупчен:

На следващите няколко снимки се вижда дворът на градината и последствиията от липсата на инсталация за поливане: тревата отдавна е изгоряла, навсякъде има бурени, а дръвчетата са изсъхнали. Причина? Некомпетентни ландшафтни архитекти или некадърност на тези, които се занимават с поддръжката; най-вероятно и двете. 

Така изглежда околното пространство около главния вход - мърляво, криво и, разбира се, буренясало:

Това би трябвало да е нов тротоар. Само дето плочките са счупени и/или потънали, а от някаква дупка в земята стърчи кран:

Тук се вижда нещо като пясъчник. Всеки сам може да прецени доколко е възможно дворът да придобие приветлив вид до 17 септември, когато 72 ОДЗ ще посрещне първите деца.

Залоаложи!

Спомняте ли си тъпата телевиознна игра "Залоаложи" по първа програма? Водещ беше Асен Блатечки.

Сещам се за това покрай кампанията за "дългосрочна борба с пиратството в интернет" на ьТV. Намирам я за точно толкова забележителна, колкото и телевизионния дебют (?) на лицето на тази кампания като водещ на "Залоаложи".

Ето малко архивен материал в тази връзка:

Световна премиера на стари работи

Във време на преклонение пред идолите на бързия достъп до информация, индекси на цитируемост, импакт фактори и т.н., ето нещо хубаво, което да ни напомни за истинските стойности на нещата: световна премиера на новооткрито произведение на младия Моцарт.

Композиторът вероятно е бил на единадесет години, когато е композирал това Allegro molto в до-мажор. В горния ляв ъгъл на ръкописа бащата Леополд е написал просто "Del Signore Wolfgango Mozart". Откриваме всичко със закъснение от 245 години. Голяма работа! Важното е, че в крайна сметка го имаме.

Изпълнява австриецът Флориан Бирзак - на личното пиано на Моцарт в Моцартеума в Залцбург. Слушайте и се радвайте на това, на което са способни (някои от) единадесетгодишните!

 

Детство мое, т. 3 (София: Български художник, 1977)

По ред причини започнах да събирам детските си книжки, явно отчасти съм започнал да остарявам, защото си мисля, че "вече не се правят такива хубави неща", и ето на какви финални акорди се натъкнах в третия том на Детство мое от 1977 г.

Не искам да бъда разбран погрешно - книжката е прекрасна, даже ми се струва, че без стихотворенията за Ленин и Димитров би изгубила от стойността си:

А на всички, които се интересуват от такива издания, горещо препоръчвам ПУК! - "Пътеводител по удивителните ни детски книжки".

Как да си предпазим паркомястото?

Изображение: 123rf.com

Не съм предполагал, че някога ще ми се прииска да го кажа, но... благодаря на дежурната в 7 РПУ - София, която ми помогна да си освободя паркомястото вчера привечер.

Ситуацията е следната: притежавам паркомясто зад кооперацията, в която живея; има скоба, която не ползвам, означил съм с голяма табелка, че мястото е частна собственост и съм написал номера на автомобила си. За съжаление много често гости на квартала паркират там - или не виждат табелката, или се правят, че не я виждат.

Понеже това се случи и вчера, а беше невероятен студ, реших да си търся правята на тел. 112; препратиха ме към Паркинги и гаражи, откъдето ми се накараха, че "няма такова нещо като частно паркомясто" (?), и ми затвориха телефона. (Между другото разбрах, че паяците не работят заради ниските температури - полезна информация...) Телефонирах в 7 РПУ и служителката, която впрочем беше много възпитана, ме помоли да й продиктувам регистрационния номер на колата. След половин час получих обаждане от собственика, който ме уведоми, че автомобилът е преместен и се извини за грешката.

Направо не беше за вярване. Така че: благодаря!